Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
20 31 май 2011, 9:00, 8688 прочитания

Ецуджи Камеяма: Рекламодателите често не разбират ефекта от разширената реалност

Интервю с експерта по мобилните приложения, разпознаващи околната среда (augmented reality)

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Niama da poluchavate reklamni saobshtenia

Мобилният маркетинг ще предлага все повече развлечение и все по-малко хазартни игри

30 юни 2011

Триизмерен гаф

Първата 3D прожекция върху сграда в България разочарова

27 юни 2011

Реалност с добавена стойност

Българският маркетинг в момента се учи да използва augmented reality приложения

29 апр 2011

Една добавена реалност

Как едно състезание за програмисти роди десетки добри идеи

2 юли 2010

Виж какво виждам

Как глобалната мрежа, обновяваща се в реално време, променя света

29 окт 2009

Накрая виртуалното и реалното ще се слеят

Как камерата на мобилния телефон започва да разпознава околната среда

9 юли 2009
Разширената реалност (augmented reality - AR) работи, когато към истински обекти, заснети с камерата на телефона или компютъра, се добави дигитално съдържание.

AR се използва най-често на мобилни телефони. За целта върху физически обект се поставя т.нар. маркер. Когато камерата на телефона заснеме маркера, AR софтуера зарежда върху екрана дигитално съдържание. Все по-често се появяват AR приложения, които не изискват маркери.

Предвестник на разширената реалност са цифровите данни, които се излъчват в тв студиата около водещите на новините или метеорологичната прогноза. Информацията под формата на допълнителни графики и текст е видима само за зрителите зад екрана.

Един от най-влиятелните експерти в областта на разширената реалност е Ецуджи Камеяма от японската софтуерна компания Knowledge works. Преди месец TheNextWeb го постави на 18-то място в своя списък от 25 влиятелни хора, които пишат в Twitter за разширената реалност. Ето какво ни разказа Ецуджи Камеяма за развитието на технологията в Япония.






Какво ще посъветвате рекламодатели, които тепърва започват да използват AR?

AR съдържание, което просто показва AR маркера на уебкамерата и изобразява 3D или видео, омръзва сравнително бързо. През 2009-2010 в Япония повечето AR бяха такива, но през 2011 започна да се придава значение и на интерактивността, непрекъснатостта на комуникацията, конверсията.

Мога да дефинирам 7 точки за успешно прилагане на AR:

1. Поставяне на ясни цели (събиране на клиенти, продажба, подкрепа) - каква е необходимостта от използване на AR

2. Да се обяви предварително на потребителите използването на AR

3. Потребителите да имат възможност да поставят камерата на телефона си на определеното място

4. Инсталирането и зареждането на приложението да бъде безплатно за потребителите

5. Рекламодателите да могат да поставят информация за местонахождението на потребителя и AR маркери

6. Целевата група потребители да има възможност да борави със съотвения терминал

7. В случай, че се провежда на открито или в определена сграда, да няма проблем при физическо посещение от страна клиенти (при провеждане на открито да се внимава за струпване на хора и образуване на задръстване).

Как могат рекламодателите да измерят ефектa от своите AR приложения? Какви метрики се използват?

Ще обясня за общоприетите начини за измервания, използвани при AR. Все пак искам да отбележа, че понеже е трудно да бъдат въведени всичките, те обикновено се разглеждат като опции в зависимост от рекламодателите.

На сървъра се инсталира система за събиране на информация за логовете, която бива анализирана, за да се разбере колко пъти е бил зареден AR екранът; когато става дума за приложение - колко пъти е било свалено то. Още по-добре е, ако се направи така, че на сървъра да се отчитат броят посещения и времето, когато за което e билo използванo AR приложениeто.

Те могат да се свържат и с различни социални мрежи чрез внедряване на система за заснемане на екрана на заредения AR софтуер и качване на изображенията и коментари към тях в различни социални мрежи (Facebook, Twitter и други).

Кои са най-интересните проекти в областта на AR според Вас?

Ще изброя няколко, понеже не мога да подбера само един. Следните проекти смятам за интересни в световен мащаб:

Alstom event, Paris '08 : в основата е симулация, от агенцията Total Immersion



Лего: промотиране на продукт, предназначено за PC/Digital Signage, от metaio


 
В Япония не е много разпространено да се използва уебкамера на компютъра. Има много на брой интересни приложения за мобилни телефони, най-вече за iPhone.

GnG: Marketing Tool - приложения за iPhone/Android, използващи 2D баркодове, от Koozyt:



iButterfly : игри за iPhone за улавяне на "пеперуди", свързани с информация за местонахождението на потребителя, от Dentsu:


     
Кои са бъдещите приложения на AR с най-голям потенциал според Вас?

Интерактивност, визуализация, практичност - проектите, съдържащи тези ключови думи, ще имат най-голям потенциал

На първо място, приложения, интегрирани със социални мрежи, с вградена система, свързваща от една страна местонахождението на телефон и AR, и от друга - процеса от привличането на клиенти до закупуването на продукт чрез издаване на купони за намаление. 

В световен план Layar са близо до това, но има потенциал за предоставяне на още по-брандирана и персонализирана информация в реално време.

Освен това ще расте броят на приложенията, които помагат на клиентите да симулират разположението на мебели, пробване на дрехи и други.

На трето място поставям привеждането в AR формат на ръководства за автомобили, техника и машини. Така ръководствата ще станат по-тънки, а щом потребителят погледне през камерата на телефона или друго преносимо устройство, ще разпознае формите на предметите и ще може да използва терминала като електронен наръчник. Пестенето на хартия ще допринесе за опазване на околната среда. 


Какви са необходимите инвестиции за създаване на AR приложение?

Първоначалните разходи са приблизително между 1 и 5 млн. йени (16-80 хил. лв). В много случаи разходите за AR се набавят от бюджета за промотиране и реклама, затова те често възлизат на около 2 млн. йени (32 хил. лв).

С какви крос медийни активности трябва да бъдат подкрепени AR?


И в Япония този въпрос е труден. Понеже не мога да дам конкретен случай за пример, ще обясня как стоят нещата общо.

Дори да се осъществява AR проект, потребителите не го забелязват. Ето защо е много важно да се обяви минимум една седмица предварително в разбираема форма - реклами в списания, листовки, плакати, интернет и други - на потребителите, разглеждани като целева група.
 

Кои са предизвикателствата пред масовото разпространение на AR?

Евентуалните трудности са в три направления:

1. При рекламодателите, които предоставят AR:

Понеже се въвежда за пръв път, често има случаи, в които не се разбира ефекта. Ето защо има сериозни преговори за цената докато не се натрупат реални постижения и ефект, измерени в числа.

2. Във връзка с лицензирането на AR:

В Япония търговските практики са по-различни, но за AR приложенията на Total Immersion, metaio и други дигитални агенции, рекламодателите са длъжни да закупят лиценз. Обаче ако стойността на лиценза за първата година и за последващите години е от порядъка на около 1.5 млн. йени (24 хил. лв.), то тя може да бъде възприета за доста висока. 

Ето защо би било по-лесно AR да се използва от рекламодатели, които разбират добре ефекта, или които боравят с продукти с висока стойност, при които е по-лесно да се набавят разходи за промотиране.

3. Дигитално съдържание, изобразявано с AR:

 Aко рекламодателят не разполага с CAD данни и изображения, смятам, че са необходими значителни разходи за разработване и създаване, когато съдържанието е 3DCG (триизмерни компютърни графики). Има вероятност да бъде проблем подсигуряването на разработващи компании с по-ниски разходи.

В кои обществени сектори в Япония се използват AR приложения?

Ще ви представя няколко известни на мен примера на градове, където AR се използват за привличане на посетители:

- В рамките на Токийския национален музей работи приложение, което показва различна перспектива към изложен обект спрямо местоположението на потребителя. Так се създава нов стил за разглеждане на музея. 

- По време на фестивала на културата на японската обществена медиа NHK има игра за търсене на дигитални животинки, базирана на AR. Tя се играе на iPhone чрез приложението GnG, предлагано от японската компания Koozyt. Щом се заснеме физическия AR маркер, поставен в залата, с iPhone с GnG, на екрана на телефона се показва "животинка". Умелото им хващане води до натрупване на точки.

- AR под формата на състезание за събиране на печати - тези, които успеят да съберат всички виртуални персонажи в общо седем цвята печелят подарък. Надпреварата е организирана от туристическата асоциация на град Таджимa.

По темата работи Весислава Антонова.

Специални благодарности на Албена Тодорова за превода от японски. Благодарим и на Пламен Радински, който ни свърза с Ецуджи Камеяма.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Внимавай с рейтинга 2 Внимавай с рейтинга

Засега няма изгледи телевизионният пазар да премине към една система за измерване на гледаемостта

20 окт 2017, 2551 прочитания

Завръщането на политическия натиск над медиите Завръщането на политическия натиск над медиите

Традиционното изследване на Асоциацията на европейските журналисти в България сочи, че усещането за несвобода в професията расте

17 окт 2017, 2629 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (16 - 22 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Интервю за работа? Не, благодаря

Няколко съвета как любезно да откажете покана за събеседване, ако междувременно поради една или друга причина вече не се интересувате от офертата и защо това е важно

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Не, благодаря, д-р Енчев

Рекламната кампания с "неработещите" момичета е обявена за дискриминационна и обидна

Playground Energy: На бизнес люлката от пет години

Идеята на Христо Алексиев и Илиан Милинов за използване на енергията от играчките на детските площадки идва случайно

Всекиму според риска

След години на протакане системата бонус-малус при "Гражданска отговорност" е на финала

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Хипи ленд

Как премина балканският Rainbow Gathering в Родопите, или всичко, което трябва да знаете за колоритната общност на съвременните хипита

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.10.2017

Капитал Daily

Брой 162 // 24.10.2017 Прочетете