Има много, много плява - както от любителска, така и от журналистическа страна. Оригиналните идеи са рядкост и в двете категории и въпросът защо е така (образование, обща култура, семейна среда, жизнен стандарт) за мен си остава отворен.

Професионалната подготовка служи да направи човека специалист по нещо, да знае кое е правилно в дадената област и да избягва грешките. В този смисъл не е изненада, че масовият любителски продукт не е оценен високо от журналистите. По-тъжното е, че цялостната оценка за журналистите от публиката не е много добра...

Ако някой трябва да се замисли върху резултатите от анкетата, това са журналистите. Защото рядко улавят всички гледни точки по дадена тема, което е нужно на публиката им. Съвременният читател, слушател и зрител очакват задълбоченост и обективност от авторите на материалите. Вероятно има обективни причини това да се случва рядко. Една от тях, според мен, е редакционната политика на медиите, която не се определя от авторите, а от собствениците на медиите. Съгласна съм, че любителското съдържание рядко е качествено, но то винаги е друга, различна, гледна точка по темата. А след като я има, значи има недостиг на достатъчно качествено професионално съдържание.
Недостигът на качествено професионално съдържание е по-голям проблем от недостига на любителско. Не мога да не се съглася с коментара на Hristo Hristov, че голяма част от журналистите се движат по линията на най-малкото съпротивление и никога не доразвиват темата на пресконференция или друго събитие. За коментар да не говорим.
Така че за мен топката е в полето на медиите...

Журналистите в България имат прекалено голямо самочувствие, претенции за престиж и т.н. Затова смятат, че чуждият труд не става. А иначе самите те не са професионалисти и често лицемерни. Непрофесионалисти, защото единственият задълбочен анализ на ставащото на Орлов мост, който съм чел, си остава материал на участник в протеста. Лицемерни, защото не излизат от редакциите, гледат сладки снимчици на кученца във Фейсбук и когато някой умре, нахапан от кучета, (примерно днес), някакви кифли излизат в защита на горките кученца, които уж не били виновни и ние трябвало да ги защитим - нещо, което никога няма да се случи, ако нахапаният е в тяхното семейство.

Същото важи и за блогърското мнение към традиционната журналистика: има, но не стават.

На мен пък статията ми хареса. Харесаха ми и коментарите на редакторите. Да ме прощават блогърите, но колкото и с упорство да се мъчех да чета блог, така и не ми се получи. И в журналистическата сфера, както и във всяка друга, има хора, които не излизат от офиса и гледат картинки, но това пък и всеки да си мисли че може да пише - няма как да е вярно.

п.с. и от минуси не се трогвам, благодаря!

_____

Статията е много актуална. На границата е да бъде обаче малко неообективна,когато разглежда различните роли, и както се вижда от самото заглавие- да се подценява в момента ролята на потребителското съдържание .
Но в общи линии статията отразява вярно ситуацията. С едн малко, според мен, уточнение- съдържанието, предоставяно от потребителите не бива да се сравнява по ниво, обхват и професионално писане със съдържанието, което правят журналистите.
Силата на съдържанието на потребителите е именно в неговата автентичност, оригиналност, интересни истории (когато тези компоненти са налице).
Журналистическите медии и блоговете в момента са от "двете страни на барикадата." Какво имам предвид? Да вземем за пример основните печатни медии и уеб медии в България. Да приемем, че техният брой е някъде към 50- условно. В тези медии работят вероятно като журналисти и редактори към 1000 човека- или повече, нека пак да е условно.
В същото време блогърите са хиляди, т.е. много повече от хората, които работят в "официалните" медии. Така че явно е, къде е перспективата относно уникалността и разнообразието на съдържанието.
А ето и нещо относно един цитат от статията: "Според Александрова ("Седмичен Труд") в България няма медиен сайт, който да бъде еднозначно посочен като отличник в генерирането на любителско съдържание. "Всички се лутаме, пробваме и засега никой не е намерил правилния подход", казва тя."...

Прочитане на целия коментар
Струва ми се, че тук има известна неточност- не е възможно да има сайт, който да генерира любителско съдържание. Вероятно става дума за "агрегиране, събиране, насърчаване и т.н." на автори. В този смисъл има голяма ниша, определено. Но Капитал и Дневник имат опит в работа с блогъри, въпросът е какво е постигнато, и какво още може да се направи. Аз препоръчвам на читателите на темата да видят как това се прави в "Huffington Post". Това е най- проспериращата електронна медия в света, заедно с Ню Йорк таймс, откъдето нашите медии също могат да почерпят полезен опит и идеи.

_____

До коментар [#8] от "nelly":

Ти си прочела един блог от трилионите блогове, които съществуват, и хилядите, които се създават дневно , и реши, че блоговете не струват? УАУ!

_____

Ето и моят коментар на статията...под формата на блог. http://wtfdailyherald.blogspot.com/2012/06/wtf.html

_____

Бавно, но сигурно журналистите се превръщат в изкупителни жертви на обстоятелствата. Парадоксално е, че се декларира масово недоверие към медиите, но рейтингите не спадат. Ето, дори и под тази статия, която е плод на професионален журналистическия труд, има достатъчно коментатори, а прочитите до момента са над 2000.

Е, има само една Нели, която се осмелява да предложи алтернативно на тренда мнение. Но някак е несправедливо журналистите да бъдат чак толкова подценявани и принизявани. Както егото на блогърите се накърнява от тази статия, така и егото на журналистите се накърнява, когато ги сочат за излишни или вредни. Имаме нужда от лекари, да ни лекуват, от майстори, да ни поправят колите, от инженери, от учители и професори, от строители, от полицаи... Имаме нужда и от журналисти, които всеки ден и всеки час да бъдат в течение на нещата и да имат уменията да възпроизвеждат новините в най-обективния и смилаем от всички вид.

_____