Още по темата
Медии от площада
Идеята на ГЕРБ да регулира онлайн медиите отключи дебата за статута на блоговете
23 юли 2010
Изключението
Форумът на в. "Сега" е "мозъчна атака" според Димитрана Аександрова ("Седмичен Труд"). Според нея читателските коментари и дискусии там често са по-интересни от журналистическите материали. Главният редактор Теодора Пеева казва, че 60% от статиите им са по някакъв начин вследствие на тези коментари и дискусии. Причината според нея е, че форумът се населява от млади, интелигентни, добре образовани и активни граждани, повечето от които са прависти и експерти по данъци. Затова и Пеева смята, че "Сега" е много силен именно в тези области. Тя допълва, че новите посетители са едва 10% на ден, а останалите са там от години. Много от тях си организират и срещи офлайн. Това е един от първите вестници в България, който още през 1999 г. качва цялото си съдържание онлайн. И докато днес няма кой знае колко инициативи за генериране на любителско съдържание, форумът му е "мечта" за добиването на такова. |
Николета Попкостадинова е била автор на "Капитал". В момента е мениджър Международни проекти в сп. "Едно". |
"Трябва да си ъпдейтнете контактите на уебстраниците на двата вестника, защото 90% от имейлите, които изпратих до всички в "Труд" и "24 часа" се върнаха." "Контактите са верни, но те не си ползват мейлите."
Така започва онлайн анкетата, която искам да изпратя на колкото се може повече журналисти от седемте най-големи многопрофилни национални вестника. По мейл. Тя е част от проучване, което цели да изследва възможностите, които любителското съдържание в България поставя пред традиционната журналистика. И по-конкретно - как професионалистите от централната преса гледат на текстове и коментари на граждани, които не са журналисти, и до колко ги използват в работата си.
За целите на изследването под любителско съдържание се разбира: блогове, коментари и постове в социални мрежи като Facebook и Twitter и коментари под статии в електронните версии на вестниците. Освен анкетата, на която отговориха 115 журналиста от националните вестници с най-голям тираж, изследването включва и седем специализирани интервюта с главните и зам. главните редактори на същите издания – "Уикенд", "Труд", "Капитал", "Монитор", "Сега", "Дневник" и "Пари". (Последните два се обединиха в "Капитал Daily" малко след приключването на изследването.)
Защо това изследванеЧитателите не са това, което бяха. Те не са просто консуматори, а искат, могат и всъщност създават съдържание. Тази активност расте правопропорционално на бума в използването на интернет. Преди интернет ерата във всяка редакция имаше отдел "Писма на читателите". Журналистите там проверяваха сигналите, изпратени там, редактираха мнения и това на практика беше обратната връзка с читателите.
Експлозията на блогове и социални мрежи и най-вече на броя потребители днес води до колосално количество любителско съдържание, технологиите направиха така, че и реакцията на читателите да са ясни веднага след като даден материал бъде публикуван. И журналистите няма как да не им обръщат внимание, защото те са и източник на новини и мнения. То е израз на гледните точки на читателите им, на техните предпочитания и изисквания. Ето защо в световен мащаб тенденцията е традиционните медии не просто да следят любителското съдържание, но и да го използват във всекидневната си работа, да го търсят и провокират като част от новинарския процес.
Повечето изследвания досега се фокусират върху феномена любителско съдържание, неговите качества, недостатъци, развитие и експанзия. Много малко са тези, които разглеждат взаимодействието му с традиционни медии по света. В България липсват и двете.
Всички форми на любителско съдържание са определяни от изследователите като мост между традиционните медии и гражданското общество, като инструмент за еманципация на това общество, като "глас народен". Ето защо мнението и отношението на журналистите към любителското съдържание и начина, по който го използват в работата си, има все по-голямо значение.
-1 +24
Стига глупости! В България няма журналисти и това го знае всяко хлапе!
п.с. Скъпоплатени проститут*и не се броят.
+16
а пък ние любителите даваме много висока оценка на журналистите само,че нечетем материалите им.И хващам дистанционното когато започнат да говорят
+15
Масово журналистите в България имат един малък дефект - искат всичко да им е под ръка, лесно и смелено. Качествените журналисти наистина са малко за съжаление. Виждал съм как се държат по пресконференции: идват, снимат 5 минути, взимат си материалите, които са им подготвени и си тръгват. След това копи-пействат от прессъобщенията и готово. Вижда се ясно от еднообразните отразявания във всички медии след това. Друг пример. Когато трябва да се коментира новина все едни и същи експертите, които се търсят. Няма нови лица, няма нови мнения, няма различни гледни точки.
По тази схема журналистите разглеждат и социалните медии. Опитват се да ги класифицират и затворят в рамките на техния кръгозор. С други думи, като говорим за блогове, да имат в указателя си 5 телефона на блогърите, които представляват всички за тях, защото тях познават и поддържат някаква връзка (често основана на приятелски взаимоотношения). Като кажем Туиттър, веднага се вадят още 5-ма, които отново отразяват цялото. Та, няма качество в техния кръгозор, който са си изградили. А в социалните медии динамиката изключително силна. Най-четеният днес, утре може вече да е в историята и никой да не си спомня за него.
Тъй като Капитал подхващат темата, ще дам пример с туитът на седмицата. Хората, които се номинират и избират са едни и същи просто, защото са част от групата активни туитъри. Това, че използваш често социалната мрежа не означава, че всеки път имаш страхотна мисъл, но най-често използващите я...
Прочитане на целия коментар имат повече хора, които да ги подкрепят :-).
Друг недостатък при използването на информацията от социалните медии от журналистите е, че те не са сигурни в нея. Трябва да проверят написаното като факти, което е допълнително време и усилия. Ако обаче същото е изречено от някой от техните експерти, чиито мнения искат постоянно, те автоматично го приемат за истина и ... няма изгубено време.
И така се стига до коментарите преди моя. Просто качествената журналистика става все по-застрашен вид и по-манипулируема. А читателите не искат да плащат за нея и предпочитат все повече да четат социалните мрежи, които често се оказват по-обективни и ... истински.
_____
http://economistbg.blogspot.com/+6
Има много, много плява - както от любителска, така и от журналистическа страна. Оригиналните идеи са рядкост и в двете категории и въпросът защо е така (образование, обща култура, семейна среда, жизнен стандарт) за мен си остава отворен.
Професионалната подготовка служи да направи човека специалист по нещо, да знае кое е правилно в дадената област и да избягва грешките. В този смисъл не е изненада, че масовият любителски продукт не е оценен високо от журналистите. По-тъжното е, че цялостната оценка за журналистите от публиката не е много добра...
+5
Ако някой трябва да се замисли върху резултатите от анкетата, това са журналистите. Защото рядко улавят всички гледни точки по дадена тема, което е нужно на публиката им. Съвременният читател, слушател и зрител очакват задълбоченост и обективност от авторите на материалите. Вероятно има обективни причини това да се случва рядко. Една от тях, според мен, е редакционната политика на медиите, която не се определя от авторите, а от собствениците на медиите. Съгласна съм, че любителското съдържание рядко е качествено, но то винаги е друга, различна, гледна точка по темата. А след като я има, значи има недостиг на достатъчно качествено професионално съдържание.
Недостигът на качествено професионално съдържание е по-голям проблем от недостига на любителско. Не мога да не се съглася с коментара на Hristo Hristov, че голяма част от журналистите се движат по линията на най-малкото съпротивление и никога не доразвиват темата на пресконференция или друго събитие. За коментар да не говорим.
Така че за мен топката е в полето на медиите...
+5
Журналистите в България имат прекалено голямо самочувствие, претенции за престиж и т.н. Затова смятат, че чуждият труд не става. А иначе самите те не са професионалисти и често лицемерни. Непрофесионалисти, защото единственият задълбочен анализ на ставащото на Орлов мост, който съм чел, си остава материал на участник в протеста. Лицемерни, защото не излизат от редакциите, гледат сладки снимчици на кученца във Фейсбук и когато някой умре, нахапан от кучета, (примерно днес), някакви кифли излизат в защита на горките кученца, които уж не били виновни и ние трябвало да ги защитим - нещо, което никога няма да се случи, ако нахапаният е в тяхното семейство.
+4
Същото важи и за блогърското мнение към традиционната журналистика: има, но не стават.
-4 +3
На мен пък статията ми хареса. Харесаха ми и коментарите на редакторите. Да ме прощават блогърите, но колкото и с упорство да се мъчех да чета блог, така и не ми се получи. И в журналистическата сфера, както и във всяка друга, има хора, които не излизат от офиса и гледат картинки, но това пък и всеки да си мисли че може да пише - няма как да е вярно.
п.с. и от минуси не се трогвам, благодаря!
_____
цветята са ти се получили по-добре от хората+1
Статията е много актуална. На границата е да бъде обаче малко неообективна,когато разглежда различните роли, и както се вижда от самото заглавие- да се подценява в момента ролята на потребителското съдържание .
Но в общи линии статията отразява вярно ситуацията. С едн малко, според мен, уточнение- съдържанието, предоставяно от потребителите не бива да се сравнява по ниво, обхват и професионално писане със съдържанието, което правят журналистите.
Силата на съдържанието на потребителите е именно в неговата автентичност, оригиналност, интересни истории (когато тези компоненти са налице).
Журналистическите медии и блоговете в момента са от "двете страни на барикадата." Какво имам предвид? Да вземем за пример основните печатни медии и уеб медии в България. Да приемем, че техният брой е някъде към 50- условно. В тези медии работят вероятно като журналисти и редактори към 1000 човека- или повече, нека пак да е условно.
В същото време блогърите са хиляди, т.е. много повече от хората, които работят в "официалните" медии. Така че явно е, къде е перспективата относно уникалността и разнообразието на съдържанието.
А ето и нещо относно един цитат от статията: "Според Александрова ("Седмичен Труд") в България няма медиен сайт, който да бъде еднозначно посочен като отличник в генерирането на любителско съдържание. "Всички се лутаме, пробваме и засега никой не е намерил правилния подход", казва тя."...
Прочитане на целия коментар
Струва ми се, че тук има известна неточност- не е възможно да има сайт, който да генерира любителско съдържание. Вероятно става дума за "агрегиране, събиране, насърчаване и т.н." на автори. В този смисъл има голяма ниша, определено. Но Капитал и Дневник имат опит в работа с блогъри, въпросът е какво е постигнато, и какво още може да се направи. Аз препоръчвам на читателите на темата да видят как това се прави в "Huffington Post". Това е най- проспериращата електронна медия в света, заедно с Ню Йорк таймс, откъдето нашите медии също могат да почерпят полезен опит и идеи.
_____
Аугментед Реалити!-2
До коментар [#8] от "nelly":
Ти си прочела един блог от трилионите блогове, които съществуват, и хилядите, които се създават дневно , и реши, че блоговете не струват? УАУ!
_____
Early this morning, when you knocked upon my door, I said "Hello, Satan. I believe it's time to go!"Ето и моят коментар на статията...под формата на блог. http://wtfdailyherald.blogspot.com/2012/06/wtf.htm l
_____
Early this morning, when you knocked upon my door, I said "Hello, Satan. I believe it's time to go!"+4
Бавно, но сигурно журналистите се превръщат в изкупителни жертви на обстоятелствата. Парадоксално е, че се декларира масово недоверие към медиите, но рейтингите не спадат. Ето, дори и под тази статия, която е плод на професионален журналистическия труд, има достатъчно коментатори, а прочитите до момента са над 2000.
Е, има само една Нели, която се осмелява да предложи алтернативно на тренда мнение. Но някак е несправедливо журналистите да бъдат чак толкова подценявани и принизявани. Както егото на блогърите се накърнява от тази статия, така и егото на журналистите се накърнява, когато ги сочат за излишни или вредни. Имаме нужда от лекари, да ни лекуват, от майстори, да ни поправят колите, от инженери, от учители и професори, от строители, от полицаи... Имаме нужда и от журналисти, които всеки ден и всеки час да бъдат в течение на нещата и да имат уменията да възпроизвеждат новините в най-обективния и смилаем от всички вид.
_____
media-bg.blogspot.comпреглед на коментар
Нов Коментар