Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
6 24 дек 2016, 9:26, 13181 прочитания

Лесната рецепта за "нова медиа"

Производството на фалшива информация не изисква значителен ресурс

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Юнкер призова за борба срещу фалшивите новини

Председателят на ЕК прикани компаниите, създали социалните мрежи, да се противопоставят на разпространението им

27 дек 2016

Има ли противоотрова срещу онлайн-манипулациите

Технологичните гиганти влизат в битката с фалшивите новини - но решение или опасност са те?

23 дек 2016

Google и Facebook ще се борят с фалшивите новини

Компаниите понесоха критика заради изборите в САЩ

15 ное 2016

Как истината изгуби значение

От Тръмп до Путин емоциите и предразсъдъците печелят политическите дебати пред фактите, а последиците могат да бъдат катастрофални

9 сеп 2016
Вие нали знаете, че американците взривиха влака в Хитрино с ракета "Томахоук"? Ако не сте научили, във вашия социален и фейсбук кръг (които не е задължително да се припокриват) няма достатъчно разнообразие и най-вече - няма хора, които четат, вярват и споделят конспирации или направо фалшиви новини. Затова и не знаете, че успехът на сирийската армия в Алепо се дължи на извънземните, а CNN излъчват половин час порно.

Британската телевизия Channel 4 направи разследване, с което разкри източника на голяма част от неистинните про-Тръмп новини, циркулиращи из социалните мрежи. А той се оказа група младежи от македонския град Велес, търсещи препитание. New York Times също разкри такава група, но в Грузия. Общото между тях е, че и в двата случая младежите произвеждат фалшиви новини за Доналд Тръмп. В средата на ноември от Buzzfeed публикуваха проучване, в което се констатира, че в някои периоди през тази година фалшивите новини значително са задминали ангажираността (брой споделяния, коментари и харесвания) на статии, публикувани от истински медии като CNN, The Guardian, Fox News и други.

За раждането и битието на една фалшива новина

Създаването на уеб страница и изпълването ѝ със съдържание не е особено трудно. Прегледът на различни онлайн издания, циркулиращи както в САЩ, така и в България, всъщност разкрива доста прилики в модела. Свободата за създаването на такъв тип медии пречи върху тях да се установи монопол – поради това не съществуват и преки данни, че голяма група такива сайтове могат да бъдат свързани с определен човек, компания или държава. Понякога сайтовете се позовават на информация от също толкова неблагонадеждни сайтове, друг път не посочват източник въобще. Аналогично в България разпространяваната информация понякога може да бъде открита при търсене в Google в някои руски сайтове, но може и да е изцяло ендемична. Често пъти авторите на такъв тип новини дори не е задължително да разчитат на изцяло съчинена новина, а единствено на манипулативно заглавие. Така заглавие "Тайна завера може да отнеме президентството от Доналд Тръмп" заедно с нежеланието на потребителя да прочете и текста към материала може да получи много споделяния, но да не може да бъде категоризирано като фалшива новина. Защото самият текст впоследствие обяснява, че част от избраните електори в САЩ не са юридически обвързани да гласуват за кандидата за президент, когото представляват - което в действителност е така.

Начинът за разпространение също е семпъл и лесно се възползва от напредъка в технологиите за предлагането на съдържание от Facebook и Google. Фалшивите сайтове използват инструментите за реклама на двете платформи. Могат също така да използват различни страници или групи във Facebook. Често пъти, ако бъде въведено заглавието на някоя "новина" в търсачката на социалната мрежа, веднага излизат идентични заглавия от различни фейсбук страници, които могат да водят до същия сайт, но и към друг – който просто е преписал от първоизточника.

Друг, по-ефикасен метод е споделянето на материала в група с определена тематика. Така една статия за успехите на Владимир Путин има потенциала събере огромен брой споделяния от потребителите в група с русофилски уклон, дори да е невярна. А честото посещаване на подобни страници от потребителите се отразява в запазените от браузъра бисквитки (cookies), които впоследствие се използват от алгоритмите на двете платформи, за да предлагат още идентично съдържание. Това е и основният механизъм за създаването на "ехо стаи" - феноменът, при който колкото повече четете за дадени теми, толкова повече подобно съдържание получавате и така постепенно се затваряте в едно ограничено езеро от информация - вярна или не.

"Мой приятел изкарваше от сайта си около 5 хиляди долара на месец. Случвало се е да изкара и 3 хиляди само за ден, ако някоя новина сериозно се разпространи във Facebook", коментира един от младежите от Велес пред Buzzfeed. Той обаче допълва, че заради бума на подобни сайтове конкуренцията на този пазар вече е сериозна и приходите са много по-малки.

Фалшивите новини в България

Този тип информация намира лесно намира почва у нас, където медиите от години са превърнати в "бухалки" и истината отдавна не е водещ фактор за много от тях. Един българин, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков, даде начало на своя проект "Медийно око", който изследва собствеността на българските онлайн медии. Оказва се, че най-популярната интернет медиа в България (според класирането в сайта Alexa.com) е bradva.bg. Сайтът доби доста популярност в социалните мрежи с честите си материали около Владимир Путин и войната в Сирия като тези за "новото руско оръжие", от което "джихадистите" в Сирия треперят. Популярна стана и статия на медиата, която твърдеше, че "НЛО сеят смърт върху терористите в Сирия".

Освен подобно съдържание обаче сайтът поддържа и доста истинско, като отразява актуалните политически събития, както и чисто жълти новини. Крайният собственик на медиата е Борислав Сретков, чието име изтече в публикуваните списъци с необезпечени кредитополучатели от КТБ. Размерът на получения от него кредит е 125 хил. евро. Връзките с фалиралата банка не свършват дотам. При учредяването на едно от дружествата на Сретков – "Акваголд-3", е посочен адрес ул. "Хубча" №8. На този адрес, както и на негов съседен - ул. "Дебър" 17, са регистрирани редица фирми, през които според прокуратурата банката е била източвана. Борислав Сретков отказа да коментира пред "Капитал", като поиска въпросите ни да бъдат изпратени на електронната поща на медиата, откъдето до редакционното приключване на броя отговор не е постъпил. За 2014 г. приходите на издателя на сайта "Новуз медия" са били 43 хил. лв., а печалбата – 12 хил. лв.

Друг подобен популярен сайт е Bultimes. Статии от медиата често биват споделяни в различни националистически или русофилски фейсбук групи. Моделът ѝ е близък до този на "Брадва", но залага далеч по-малко на актуалното съдържание. Апартаментът на ул. "Гладстоун" №4 в София, в който е регистриран сайтът Bultimes, до края на 2015 г. е бил собственост на адвоката на "Лукойл" Юлиан Пекунов. Адресът все още е посочен за връзка на сайта. На този адрес е регистрирана единствената действаща фирма на Крум Фильовски, издател на Bultimes. Фильовски също отказа коментар пред "Капитал". Юлиан Пекунов коментира, че е купил апартамента от Фильовски и майка му (добавено на 23 декември в 11:54).

Голяма част от съдържанието на този тип медии в България често бива преписвано от "Гъдел нюз" – сайт, който не крие сатирично-хумористичния си характер, но също така сам списва или преписва от други места откровено фалшиви новини. "Капитал" се свърза с единствения човек, който го поддържа – Добри Божилов, който разказа повече за него. "Идеята беше да направим издание, което е подобно на "Стършел", но в крайна сметка се получи нещо средно между сайт за сатирични и фалшиви новини. Естествено имаме и материали, които са истина и също се радват на интерес от хората", разказва Божилов. "Така например ние първи написахме, че нападателят от берлинското метро е от ромски произход – което предизвика сериозен интерес, защото изпреварихме с около един ден останалите медии", посочва той. На въпрос на "Капитал" той поясни, че съзнава, че доста медии препечатват изданието, но не е предприемал действия и не получава пари от това. Единственият източник на средства са рекламните банери на сайта, а за разпространението използва личния си фейсбук профил. "Месечно приходите ни са около 30 - 40 евро. Понякога стигат и до 70 - 80 – когато напишем материал за Владимир Путин или за някакво ново оръжие на руснаците."
Как да разпознаем фалшива новина
1. Кой е източникът на информацията? Често се случва при разпространението на определена информация да се цитират други медии. Открийте кои са те. Вижте черно на бяло информацията от нейния първоизточник. Ако такъв липсва или ако първоизточникът не ви вдъхва достатъчно надеждност, свържете се с автора.
2. Мога ли да се свържа с автора или медиата? Журналистите застават с имената си зад своите текстове. Обикновено всяка медиа публикува на страницата си поне e-mail за връзка. Ако такъв липсва, това е основание за съмнение.
3. Кой е собственикът? Информация за собствеността на медиата често се съдържа в най-долната част за сайта или пък във формата за контакт. Ако такава липсва – можем да проверим собственика на домейна - ако завършва на .bg на сайта register.bg. Ако домейнът е друг – можем да използваме някой от многото WHOIS сайтове в интернет. Твърде вероятно е медиа с неясна собственост да е източник на ненадеждна информация.
4. Шокиращи! ли са заглавията? Всеки сам избира начина си за привличане на аудитория. Възможно е с такова заглавие да се търси именно това. Но е също толкова възможно информацията да е "шокираща", защото е абсурдна или невярна.
5. Какви са рекламите? Всеки има правото да извлече икономическа полза от дейността, която извършва. В случаите на сайтове с потенциално фалшива информация обаче рекламите ни заливат отвсякъде, защото са често единствената причина за съществуване на сайта. Обикновено на страницата излизат няколко рекламни банера, често при клик върху новина също изскачат случайни реклами. В повечето случаи те са напълно случайно генерирани. И не на последно място – eдва ли ще видите реклама на банка или мобилен оператор редом до материал, който твърди, че извънземните се бият на страната на Путин в Сирия.
6. Откога е новината? Често пъти този тип медии рециклират информация и я представят като нова, въпреки че същата се е завъртяла в публичното пространство преди месеци или дори години и детайлите около нея отдавна са изяснени.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Капитал през телефон, компютър или на хартия в новия формат? Винаги умен, аналитичен и с ясна позиция. Вижте кой абонаментен план е най-добър за вас. Абонамент

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (17 януари) Седмичен бюлетин за маркетинг и реклама (17 януари)

Елена Тошева е новият маркетинг мениджър на "Борика - Банксервиз"; "Мобилтел" навлиза на медийния пазар със спортна телевизия; Facebook започва нов проект в подкрепа на журналистиката; Apple проявява интерес към телевизионния бизнес; Компанията L.L. Bean подложена на бойкот заради Доналд Тръмп

17 яну 2017, 1111 прочитания

Всевиждащото око на Facebook 10 Всевиждащото око на Facebook

Социалната мрежа извлича подробни данни за дейността на потребителите не само в рамките на тяхната платформа, но и на базата на цялостното им сърфиране в интернет. Тази информация е ценна за рекламодателите, когато таргетират своята аудитория

13 яну 2017, 17197 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (16-22 януари)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Кеймбриджкият университет, Англия

Сиво Даскалов разказва за опита и преживяванията си в Кеймбридж, Англия

Стажове, стипендии, конкурси (9-15 януари)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 януари)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Стажове, стипендии, конкурси (19-25 декември)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Медиа и реклама" Затваряне
Абсурдът на новинарската онлайн икономика

Премиум редакционното съдържание може да се продава на рекламодатели на база ангажираност на потребителите

Пръстите ви виждам

Спестяванията, които според Министерството на здравеопазването прави системата с пръстовите отпечатъци, се оказаха измислени

Гражданската ценова война

Задължителната полица за шофьорите е бомба със закъснител за застрахователните компании

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Lightest 2016

Най-четеното в Light през тази година

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 14.01.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.01.2017

Капитал Daily

Брой 11 // 19.01.2017 Прочетете