Регистрация

// Бизнес / Моят капитал

11 27 окт 2006, 0:00, 6620 прочитания

Рефинансиране - теория vs. практика

Реална история за 105 дни и 650 лева

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Необходими документи
Лични документи:
1. Искане за отпускане на кредит
2. Копие лична карта
3. Семейно положение
4. Удостоверение за данъчни задължения по чл.87, ал.6 от ДОПК*
5. Копие от договора за кредит
Документи, доказващи доходите:
1. Служебна бележка за доходи
2. Други документи, доказващи доходи - копия от граждански договори, копия от договори за наем и др.
3. Копия от договори за кредит, овърдрафт, лизингови договори и др.
Документи за обезпечението:
1. Копие от документ за собственост на имота
2. Удостоверение за данъчна оценка на имота, предлаган за обезпечение по чл.264, ал.1 от ДОПК
3. Удостоверение за тежести от Службата по вписванията на имота
4. Удостоверение от банката, учредила ипотека върху имота, че след погасяване на задълженията тя ще заличи ипотеката си, като се посочва и актуалното състояние на задълженията.

Млад, с добра заплата и с ипотечен кредит - това е Димитър Митков. Също е и умен, защото, виждайки колко много са паднали лихвите по ипотечните кредити, решава да рефинансира своя заем.
Теорията е лесна - взима се заем с нисък лихвен процент от една банка, за да се погаси взет при доста по-висок лихвен процент кредит от друга банка. Как обаче изглежда на практика цялата тази операция и наистина ли е толкова лесно?
Ден 1: Димитър решава, че е крайно време да рефинансира своя кредит, който до момента е с лихвен процент малко под 13. Взел е 15 хиляди през януари 2003 г. с идеята да плаща по 174 лева месечно за 20 години напред.
Ден 31: След един месец ровене в интернет и разговори с приятели Димитър взема нотариалния си акт и договора за кредит, снима ги и отива в избраната нова банка, предлагаща лихвен процент около 7. След разговор с кредитен инспектор му става ясно колко недостатъчни са тези два документа.
Ден 33: Посещение на старата банка, която издава официално удостоверение за рефинансирането. В него пише какво дължи, т.е. главницата и неустойката към дадена дата. Освен това се казва за колко време ще стане закриването на ипотеката. Оказва се, че срокът е 5 дни, таксата за предсрочно погасяване е 5 процента. Пише молба, свободен текст, плаща 35 лева такса за удостоверението и търпеливо изчаква да стане за три дни. С възхита научава, че след като три години е изплащал вноските на заем от 15 000, сега трябва да плати на банката към 15 200 лева - таксата за предсрочно погасяване е по-голяма от изплатената досега главница.
Ден 38: По време на обедната си почивка успява да отскочи до общината и за половин час и 1.50 лв. получава документ, удостоверяващ семейното му положение.
Ден 38: Така и така е започнал да действа, той си взема втората половина от работния ден за почивка и отива в НАП, за да вземе удостоверение за липса на данъчни задължения за себе си. Оказва се, че срокът за получаване на този документ е 7 дни, но с дипломатизъм и усмивка удостоверението бива взето още същия ден.
Ден 39: Плаща си забравените данък сгради и смет на имота.
Ден 40: Отново в НАП - този път за данъчна оценка на имота. Безплатно е, но срокът за изготвяне на документа е 14 дни. Доволен е да открие, че документи се подават до 14 часа, а се получават след 14 часа - това му позволява да дойде, когато трябва, и да не отсъства безсмислено от работа.
Ден 42: Дошло е времето и за набавянето на документ за тежестите върху имота. За целта Димитър отива в службата по вписванията, където открива, че ще го пуснат вът­ре, ако си носи личната карта и не носи оръжие. Пет лева и 5 дни.
Ден 60: В банката се оказва, че удостоверението за липса на тежести не е за десет години назад и съответно не върши работа. Освен това се оказва, че докато си извади ново, ще изтече срокът на данъчната оценка - тя важи до края на юни.
Ден 61: За голяма своя радост успява да убеди чиновниците да му съдействат и вместо да чака 14 дни за нова данъчна оценка, му презаверяват старата за един ден. Следва новото удостоверение за тежести - този път с точен срок. Нови 5 дни и 5 лева.
Ден 66: Големият ден. Димитър кандидатства за 22 000 лева за 25 години и дава копията и оригиналите на всички събрани документи, както и такъв, удостоверяващ съгласието му да бъде проверен от банката. И таксата за разглеждане на документите естествено. Следва чакане от 5 работни дни.
Ден 93: Отнело е малко повече от 5 дни - все пак е август, времето на отпуските, но получава благата вест, че е одобрен.
Ден 94: Имотът бива оценен от независим оценител, придружен от човек от банката, които той трябва да транспортира. Цената е около 100 лева.
Ден 95 : С платежно нареждане за 15 200 лева отива да извърши окончателното закриване на ипотеката в първата банка. Останалата част от парите засега са блокирани. Първо обаче трябва да се нап­рави нова, засега втора, ипотека на имота за новата банка при нотариус. За тази цел отиват още 2-3 дни и 450 лева за нотариуса.
Ден 98: Носи всички необходими документи за закриването на ипотеката в първата банка. Сред тях е и техният документ за откриване на ипотека. Е, плаща още няколко такси на обща стойност 40-50 лева и успява да подаде документите си в деловодството. Взима си входящ номер, с който да дойде след седмица.
Ден 105: Димитър носи удостоверението за заличена ипотека в новата банка. Тогава му отблокират останалата част от сумата и той най-накрая приключва.
Равносметката? Четири месеца и половина и 650 лева с всичките такси и таксита. Вноската става от 174 на 154 лева. От останалите му под 6000 лева (след плащането на началните такси по новия кредит) Димитър прави ремонт, купува голям телевизор и лаптоп и остават още малко пари. Дали пак би рефинансирал? Със сигурност-вече знае точно как става. А за тези, които не са го правили… всеки трябва да си реши сам.

*Данъчно-осигурителен процесуален кодекс

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още от Моят капитал

Европа ще расте по-бързо от САЩ, но Азия ще движи световния растеж 2

Европа ще расте по-бързо от САЩ, но Азия ще движи световния растеж

Ниските цени на петрола облагодетелстват най-вече развиващите се страни на изток

12 мар 2015, 3634 прочитания

"Моите пари": Рисковите фондове са първи по доходност за 2014 г.

"Моите пари": Рисковите фондове са първи по доходност за 2014 г.

Спадът на лихвите поставя взаимните схеми като алтернатива за спестяванията

12 мар 2015, 1265 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Моят университет: Aalborg University

Иван Пенчев разказва за опита и преживяванията си като студент по "Разработване на софтуер" в Олбор, Дания

Добрин Миревски: Кариерният ми път се промени още докато учех ЕMBA

Обучението за мениджъри те прави не само по-добър професионалист, но и по-осъзнат човек, споделя директорът "Бизнес развитие" в компанията за управление на дългове EOS Matrix

Моят университет: NHTV Breda University of Applied Sciences

Дайана Атанасова разказва за опита и преживяванията си като студент по "Международни медии и мениджмънт на развлекателната индустрия" в гр. Бреда, Холандия

Младежи могат да станат изпълнителен директор на "Адеко" за 1 месец

Крайният срок за кандидатстване е до 1 май 2015 г.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Моят капитал" Затваряне
Запасите от мед светят на червено

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 28.03.2015 Прочетете
Капитал Daily, 31.03.2015

Капитал Daily

Брой 60 // 31.03.2015 Прочетете
Капитал Light, брой 12

Капитал Light

Брой 12 // 28.03.2015 Прочетете