Регистрация

// Бизнес / Предприемач

1 21 апр 2001, 0:00, 1516 прочитания

Задължителното членство на занаятчиите в камари дава повече предимства

Карл-Юрген Вилберт, главен изпълнителен директор на Занаятчийска камара Кобленц - Германия, пред “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

От колко години в Германия има закон за занаятите?
- Почти 100 години. От 1900 г. в Германия има закон за занаятите. Той е бил многократно променян във времето и съобразяван с техническото развитие. Така че законът, с който разполагаме днес, е много модерен.
Какво е определението за “занаят” в немския закон?
- Понятието “занаят” е само схематично очертано в немския закон за занаятите. Правната ситуация в нашата страна е такава, че трябва да приемем за определение това, което е дефинирано от Конституционния съд в Германия. Понятието “занаят” всъщност не би трябвало да бъде строго фиксирано в един закон, защото по този начин не може да се съблюдава бъдещото развитие. С други думи - определението трябва да бъде отворено. И затова ние говорим за динамично съдържание на понятието. Под занаят в Германия се разбира производството на стоки, предназначени за един ограничен пазар. Индивидуалното производство на продукти и индивидуалното предлагане на услуги са на преден план. Обратното на това понятие е производството в масови количества и за анонимен пазар. Продуктите могат да бъдат произведени индивидуално, по занаятчийски начин, или серийно. Без значение е изборът на инструмента, с който са направени изделията. Той може да бъде съвсем традиционен - един чук например, но също така и компютри или някакви инструменти на високата технология.
Задължително ли е членството в занаятчийска камара в Германия?
- В Германия членството във всички камари е задължително - в камарата на лекарите, на адвокатите, в индустриалната и търговската камара и т.н. Мога да продължа този списък. Това обстоятелство се опира на една особена философия - всяка камара осъществява самоуправление. Това ще рече, че занаятчиите, които избират своите представители в общото събрание, решават сами какво ще предприеме камарата, какво ще осъществява и какво не. Същевременно държавата се отказва от известни права на суверен - например от въпроси, отнасящи се до професионалното обучение или допускането до дадена професия. И тези си права държавата прехвърля върху камарата. За да бъде обективен този метод обаче, камарата трябва да има възможност да се обръща индивидуално към всеки лекар или адвокат, собственик на предприятие или архитект и т.н. Трябва всичко това да се разглежда в кръговрата на една правна система. Тази задължителност на членството дава повече свобода, разкрива повече пространство пред отделните предприятия, отколкото доброволното членство. Ако имаме например една камара, в която членството е доброволно, тя трябва да се ориентира само по тези, които са нейни членове. Но ако членството е задължително, тя трябва да се ориентира по всички. В този случай камарата трябва да съблюдава не интересите на отделните членове, а интересите на цялата професионална група. Може би усещате, че тук имаме една качествена разлика. Може да продължим една стъпка по-нататък. Обстоятелството, че всички са задължителни членове, дава право на всеки да изисква съдебна проверка на камарата, за да се види дали това, което тя прави, е в интерес на цялата група. Тази съдебна проверка не може да се осъществява, когато имаме доброволно членство. Това звучи малко комплицирано, но по същество е съвсем просто. При задължителното членство камарата може да прави само това, което е от полза за всички.
Каква е ползата от занаятчийските камари?
- Сега в Германия има 55 занаятчийски камари. С тяхна помощ предприятията биват поощрявани в развитието си и от държавата. Камарите се нещо като мост към отделните предприятия, за да може да се осъществи държавната подкрепа. И тук отново играе роля задължителното членство, защото то дава право да се обръщаме индивидуално към всеки. Получават се поощрения във връзка с професионалното обучение, при основаването на предприятия, оказва се подкрепа на различни инвестиционни проекти и всичко това се осъществява именно чрез посредничеството на камарите, като камарите са подотчетни на правителството, т.е. държавата създава рамката, фона, на който тези предприятия могат свободно да се развиват.
Българският проектозакон за занаятите беше направен с подкрепата на занаятчийската камара в Кобленц. Означава ли това, че механично е пренесен немският опит?
- Ние сме тук от 10 години. А сме тук, защото получихме покана от българска страна. И от самото начало до ден днешен винаги съм се чувствал тук и като гост, и като приятел. И още с първото си посещение казах, че не продавам рецепти, а просто предлагам нашия опит на дискусия.
Как си сътрудничат в Германия законът за занаятите и законът за браншовите организации?
- Известно ми е, че в момента това е част от дискусията, която тече в България. Тази дискусия ми прилича на спора кое е първично - кокошката или яйцето. По мое мнение и убеждение вие се нуждаете и от двата закона. Нуждаете се и от закон за занаятите, който е ориентиран към средната класа, и от закон, който да регулира структурата на браншовите организации. Вече казах - при нас съществуват камари за всички занаятчии, за всички аптекари, собственици на индустриални предприятия и т.н. Успоредно с това съществуват и отделните браншове, които се грижат за отделните професии. Камарите се нуждаят от конкретно познание на браншовете. А браншовете се нуждаят от камарата, за да може това, което се осъществява в браншовете, да бъде вписано в контекста на цялото общество. Винаги казвам, че ние в Германия имаме нужда както от силни камари, така и от силни браншови организации, или както ние ги наричаме - сдружения по специалности. Аз просто не виждам да стои въпросът или-или. Целта е плодотворно сътрудничество между двата закона и в този смисъл е абсолютно все едно кой закон ще бъде приет пръв в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още от Предприемач

Новите 14 инвестиции на фонда Eleven 2 Новите 14 инвестиции на фонда Eleven

Стартиращите компании разработват проекти в дигиталната и битовата сфера

25 май 2015, 2059 прочитания

Социалното приложение uCiC спечели стартъп състезанието на DigitalK 2015 Социалното приложение uCiC спечели стартъп състезанието на DigitalK 2015

Пет стартиращи компании представиха проектите си на финала на голямата сцена

24 май 2015, 958 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K10»

К10: Най-скъпият урок
К10: Най-скъпият урок

Най-добрите банки и банкови клонове в България.

Кариерен клуб: Финанси »

"Майкрософт" стартира безплатни ИТ обучения

Иницаитивата на компанията - #mvaclub, е насочена към всички желаещи – от начинаещи до средно или значително напреднали

Камелия Славейкова: EMBA помага на човек да се отвори към света и да надхвърли своя бранш

EMBA програмата следва да се запише тогава, когато човек е натрупал достатъчно професионален и житейски опит, съветва изпълнителният директор на "Шел България" Камелия Славейкова

Моят университет: Newcastle University

Петър Георгиев разказва за опита и преживяванията си като студент по журналистика в Нюкасъл, Англия

Procter&Gamble търси стажанти

Крайният срок за кандидатстване е 31 май

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Мениджъри ще получат безплатно обучение по проект на ФАР

Лекциите са съобразени с реалните потребности на дружествата

Битката за 800 млн. евро

Министерство на финансите изглежда все по-близо до контрола над всички финансови инструменти по европрограмите

Мълчи, когато ми говориш

Как офицерите, сигнализиращи за нередности в армията, обикновено сами стават мишени

Парите обичат тишината

Порочните практики при управлението на бюджета за отбрана

"Телелинк" дебютира в търга за софтуер за държавната администрация

Министерският съвет дава 58 млн. лв. за продължаване на лицензите на продуктите на Microsoft

Критикувай ми овца

Загива ли професионалната критика и какво от това

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 20

Капитал

Брой 20 // 23.05.2015 Прочетете
Капитал Daily, 26.05.2015

Капитал Daily

Брой 96 // 26.05.2015 Прочетете
Капитал Light, брой 20

Капитал Light

Брой 20 // 23.05.2015 Прочетете