Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 21 апр 2001, 0:00, 1980 прочитания

Задължителното членство на занаятчиите в камари дава повече предимства

Карл-Юрген Вилберт, главен изпълнителен директор на Занаятчийска камара Кобленц - Германия, пред “Капитал”

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

От колко години в Германия има закон за занаятите?
- Почти 100 години. От 1900 г. в Германия има закон за занаятите. Той е бил многократно променян във времето и съобразяван с техническото развитие. Така че законът, с който разполагаме днес, е много модерен.
Какво е определението за “занаят” в немския закон?
- Понятието “занаят” е само схематично очертано в немския закон за занаятите. Правната ситуация в нашата страна е такава, че трябва да приемем за определение това, което е дефинирано от Конституционния съд в Германия. Понятието “занаят” всъщност не би трябвало да бъде строго фиксирано в един закон, защото по този начин не може да се съблюдава бъдещото развитие. С други думи - определението трябва да бъде отворено. И затова ние говорим за динамично съдържание на понятието. Под занаят в Германия се разбира производството на стоки, предназначени за един ограничен пазар. Индивидуалното производство на продукти и индивидуалното предлагане на услуги са на преден план. Обратното на това понятие е производството в масови количества и за анонимен пазар. Продуктите могат да бъдат произведени индивидуално, по занаятчийски начин, или серийно. Без значение е изборът на инструмента, с който са направени изделията. Той може да бъде съвсем традиционен - един чук например, но също така и компютри или някакви инструменти на високата технология.
Задължително ли е членството в занаятчийска камара в Германия?
- В Германия членството във всички камари е задължително - в камарата на лекарите, на адвокатите, в индустриалната и търговската камара и т.н. Мога да продължа този списък. Това обстоятелство се опира на една особена философия - всяка камара осъществява самоуправление. Това ще рече, че занаятчиите, които избират своите представители в общото събрание, решават сами какво ще предприеме камарата, какво ще осъществява и какво не. Същевременно държавата се отказва от известни права на суверен - например от въпроси, отнасящи се до професионалното обучение или допускането до дадена професия. И тези си права държавата прехвърля върху камарата. За да бъде обективен този метод обаче, камарата трябва да има възможност да се обръща индивидуално към всеки лекар или адвокат, собственик на предприятие или архитект и т.н. Трябва всичко това да се разглежда в кръговрата на една правна система. Тази задължителност на членството дава повече свобода, разкрива повече пространство пред отделните предприятия, отколкото доброволното членство. Ако имаме например една камара, в която членството е доброволно, тя трябва да се ориентира само по тези, които са нейни членове. Но ако членството е задължително, тя трябва да се ориентира по всички. В този случай камарата трябва да съблюдава не интересите на отделните членове, а интересите на цялата професионална група. Може би усещате, че тук имаме една качествена разлика. Може да продължим една стъпка по-нататък. Обстоятелството, че всички са задължителни членове, дава право на всеки да изисква съдебна проверка на камарата, за да се види дали това, което тя прави, е в интерес на цялата група. Тази съдебна проверка не може да се осъществява, когато имаме доброволно членство. Това звучи малко комплицирано, но по същество е съвсем просто. При задължителното членство камарата може да прави само това, което е от полза за всички.
Каква е ползата от занаятчийските камари?
- Сега в Германия има 55 занаятчийски камари. С тяхна помощ предприятията биват поощрявани в развитието си и от държавата. Камарите се нещо като мост към отделните предприятия, за да може да се осъществи държавната подкрепа. И тук отново играе роля задължителното членство, защото то дава право да се обръщаме индивидуално към всеки. Получават се поощрения във връзка с професионалното обучение, при основаването на предприятия, оказва се подкрепа на различни инвестиционни проекти и всичко това се осъществява именно чрез посредничеството на камарите, като камарите са подотчетни на правителството, т.е. държавата създава рамката, фона, на който тези предприятия могат свободно да се развиват.
Българският проектозакон за занаятите беше направен с подкрепата на занаятчийската камара в Кобленц. Означава ли това, че механично е пренесен немският опит?
- Ние сме тук от 10 години. А сме тук, защото получихме покана от българска страна. И от самото начало до ден днешен винаги съм се чувствал тук и като гост, и като приятел. И още с първото си посещение казах, че не продавам рецепти, а просто предлагам нашия опит на дискусия.
Как си сътрудничат в Германия законът за занаятите и законът за браншовите организации?
- Известно ми е, че в момента това е част от дискусията, която тече в България. Тази дискусия ми прилича на спора кое е първично - кокошката или яйцето. По мое мнение и убеждение вие се нуждаете и от двата закона. Нуждаете се и от закон за занаятите, който е ориентиран към средната класа, и от закон, който да регулира структурата на браншовите организации. Вече казах - при нас съществуват камари за всички занаятчии, за всички аптекари, собственици на индустриални предприятия и т.н. Успоредно с това съществуват и отделните браншове, които се грижат за отделните професии. Камарите се нуждаят от конкретно познание на браншовете. А браншовете се нуждаят от камарата, за да може това, което се осъществява в браншовете, да бъде вписано в контекста на цялото общество. Винаги казвам, че ние в Германия имаме нужда както от силни камари, така и от силни браншови организации, или както ние ги наричаме - сдружения по специалности. Аз просто не виждам да стои въпросът или-или. Целта е плодотворно сътрудничество между двата закона и в този смисъл е абсолютно все едно кой закон ще бъде приет пръв в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мъжка кройка Мъжка кройка

Създателите на Tailor Lamb Иво Димитров и Мирослав Долапчиев избират да шият ризи по поръчка

24 мар 2017, 2949 прочитания

Е-магазин за 50 лв. на месец 15 Е-магазин за 50 лв. на месец

Създадената от Георги Костов и Петър Михайлов платформа GombaShop дава възможност и на дребните търговци да продават онлайн

18 мар 2017, 21809 прочитания

24 часа 7 дни
Всички новини

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

Кариерен клуб: Финанси »

"Лидл" вдига на 1000 лв. заплатата на касиерите в софийските си магазини

Веригата за хранителни стоки отваря 80 нови работни позиции за касиер-продавачи в столицата

Стажове, стипендии, конкурси (20-26 март)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Стажове, стипендии, конкурси (13-19 март)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Стажове, стипендии, конкурси (6-10 март)

Селекция от актуалните предложения за безплатни обучения, събития, стажове, конкурси и стипендии тази седмица

Курсове за професионално усъвършенстване (март 2017 г.)

Преглед на актуалните възможности за безплатни курсове, насочени към кариерно развитие и усъвършенстване в различни професионални области

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Мениджъри ще получат безплатно обучение по проект на ФАР

Лекциите са съобразени с реалните потребности на дружествата

Бързият интернет и бавната държава

Пет години след неговото начало проектът за бърз интернет до малките общини все още не е завършен

Бурето с ядрен барут

Напрежението със Северна Корея все повече застрашава стабилността в източноазиатския регион

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Взимаш ли тази кутия?

След бума по света абонаментните кутии навлизат все по-смело и в България

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 12

Капитал

Брой 12 // 25.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете