Регистрация

// Бизнес / Предприемач

1 15 сеп 2006, 0:00, 8319 прочитания

Фирмите за играчки оцеляват с малки серии

Българските производители предлагат картонени игри и дървени артикули, които трудно се реализират в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Хипермаркети и за играчки
Българската верига хипермаркети "Хиполенд“ ще инвестира над 200 хил. лв. в магазин с площ 700 кв.м в новия търговско-развлекателен комплекс Central Mall във Велико Търново. Това е четвъртият град, в който "Хиполенд“ ще има свой специализиран детски хипермаркет. На 19 септември ще заработи и първият магазин на веригата в Sky City в София. Инвестициите за цялата 2006 г. на българската фирма ще надхвърлят 8 млн. лв.
Основен играч на пазара е и "Комсед“. Компанията инвестира в първия си обект 1.5 млн. лв., а амбицията й беше да отварят и други подобни обекти.
Пазарът очаква и първия магазин на гръцката верига "Джъмбо“ през следващата година.

Производството на български играчки може да изживее своето възраждане, прогнозират от бранша.
Независимо от демографската криза пазарът на играчки в България има потенциал. Наблюдения на Българската асоциация на детските играчки (БАДИ) показва, че от две години нараства търсенето на по-качествени, но и по-скъпи продукти. Ситуацията в бранша в момента обаче напомня на драмата на абсурда на Самюел Бекет "В очакване на Годо“. Повечето производители очакват нещо да се случи, но не знаят как ще стане това. Повечето от тях се задоволяват с малки серии по поръчка, предлагат ограничен асортимент и не инвестират за обновяване на технологичните си линии. Въпреки пазарния натиск те успяват да се крепят и да устояват на силната азиатска експанзия. "При равни условия избираме български производители и искаме да ги подкрепим. Голяма част от тях обаче все още не са чували за маркетинг и пазар и са свикнали, че всичко, което се произведе, ще бъде пласирано“, обобщава Мариян Колев, собственик на веригата български магазини за детски играчки "Хиполенд“.
Българските фирми, които произвеждат играчки, сега се броят на пръстите на двете ръце. През 70-те години на миналия век те са били около 70 и тях­на продукция е изнасяна предимно за страните от бившия социалистически блок. Много малка част от тях, които са произвеждали дървени играчки, са правили инцидентни пробиви и на пазарите в Западна Европа. От бившето държавно обединение ДСО "Младост“, което преди 1989 г. има допълващ предмет на дейност производство на игри и дървени играчки, оцеляват само две фирми.

Производителите са една дузина


и изработват предимно дървени играчки на ишлеме. Те са концентрирани в Пазарджик, Казанлък, Банско, Велинград и Кюстендил. От тях най-големи са велинградската "Вели“ и пазарджишките "Ирели“ и ЕТ "Катя Синапова - Пазарджик“. Сред по-малките фирми са "Мехомия“, "Бултойс“, "Кроки тойс“, "Машекс“ и "Детска радост“. В момента българските производители на дървени играчки работят основно по заявка за Германия, Швеция, Франция, Холандия. По данни на Асоциация на производителите на дървени играчки в България (АПДИБ) големите български производители правят около 1.5 - 2 млн. евро оборот годишно, а малките фирми - около 100 хил. евро. Тази година обаче поръчките са по-малки, а за български производител е достатъчно само един от клиентите му да е некоректен, за да затвори. Повечето от поръчките са през пролетно-летния сезон и много от цеховете освобождават хората си през зимата. "Освен това един български производител трябва да има поне 30-40 хил. евро оборотни средства, за да може да поеме голяма поръчка“, твърди Александър Кадиев, изпълнителен директор на АПДИБ.
В българските магазини и книжарници се срещат изделията на фирма ПЛМ, която е специализирана в разработването и производството на детски картонени игри и е концентрирана основно към местния пазар. Софийската "М.В. Консулт-2000“ предлага детски играчки от изкуствена кожа с марка "Тоел тойс“, които обаче са предимно бутикови.
На пазара са още русенската "Петроника“, която произвежда детски колички за кукли, разградският завод за детски колички "Микро 67“ (наследник на държавната фабрика "Мир“) и още няколко по-малки фирми. Повечето от тях са от типа семеен бизнес и работят на ишлеме или правят бутикови серии с ограничен асортимент.

Българските деца играят с китайски играчки


и не се различават от повечето свои връстници в целия свят. "Почти всички играчки, които се продават на българския пазар, са внос от азиатските страни“, казва Мариан Колев, зам.-председател на БАДИ и управител на веригата "Хиполенд“. Той обяснява, че като вносител също търпи загуби от нерегламентиран внос на китайски играчки без нужните документи за съответствие с европейските изисквания за качество и безопасност. "Излизаме от българския пазар, главно заради този нелоялен внос. В България дори може да се срещнат играчки, които са шкарто, оставено в безмитните зони в Дубай, една част са от второто качество на китайските фабрики и много малка част са екстра качество“, твърди Миле Милев, изпълнителен директор на разградската фирма "Микро 67“.
С подобни проблеми се сблъскват и производителите на дървени играчки. До края на 2005 г. ЕС имаше договореност с Китай годишно да се внасят не повече от 50 млн. дървени играчки в общността. От началото на 2006 г. обаче квотата за китайските изделия за деца бе премахната и над 50 милиона дървени играчки са внесени само до март 2006 г. "Някои от големите европейски фирми, които работят с български партньотри, като "Симба тойс“, "Ханделсхаус“, ИКЕА се местят на изток. ИКЕА прекъсна договорите си с българските фирми, при положение че беше инвестирала в оборудване на част от производствата в България“, казва Александър Кадиев.
В сравнение с китайските българските дървени играчки са по-скъпи, с по-висока себестойност, а и повечето производители работят на ишлеме. Това е причината на пазара да се срещат рядко български дървени играчки. Българските производители нямат интерес да продават в България, тъй като не могат да си позволят да сключват договори за консигнация, каквато е практиката на повечето търговци, защото им липсват оборотни средства. Когато се работи на ишлеме за чужди фирми, контрагентът плаща веднага при доставка на стоката. Затова се наблюдава и пазарен парадокс. Един детски пъзел например в България струва на дребно между 8 и 15 лв., а в Германия се продава за 2.50 - 3 евро.

Равносметка и перспективи


Проблемите на хората от бранша не са малко. Започват със силната конкуренция от страна на азиатските производители и стигат до липсата на средства за реинвестиции в нови технологии и артикули. "При сегашните условия не можем да се конкурираме с азиатските пазари. Ние изоставаме технологично, нямаме възможност за инвестиции, а заплатите и цените на материалите нарастват непрекъснато“, коментира инж. Иван Ламбов, собственик на фирма "Бултойс“, която произвежда детски играчки основно за Германия. Според инж. Ламбов допълнителни трудности българските производители на дървени играчки изпитват и заради липсата на средства за привеждане на производствената си база към нормите на безопасност на труда, както и за закупуване на съвременни машини и съоръжения. Все още има детайли, които се правят на ръка.
"Не може да се каже, че към момента производството на детски играчки е ефективен бизнес. Пазарът е малък и се изработват къси серии, някои от които са до 500 бройки. За да сме конкурентни, нашите цени при равно качество трябва да са по-ниски от тези на вносителите. При това положение печалбата пада и реално няма средства за реинвестиции“, казва Миле Милев.
Според Григорий Жамгарян, управител на фирма ПЛМ, основните предимства на българските продукти пред азиатските са европейското качество, достъпните цени за българския потребител и авторските продукти. "Развитието на българските производители е най-вече в интелектуални продук­ти за деца. Независимо от демографската криза пазарът на играчки в България има потенциал и основното търсене вече е към по-качествен и по-скъп продукт“, прогнозира Жамгарян. Други производители като собственика на "Бултойс“ виждат бъдещето си в интернет магазини, в които да се предлагат изделия на няколко фирми.
"Ще направим център за обучение и квалификация на производствени мениджъри на дървени играчки. В него ще има и дизайнерско студио с разработка на модели на клиентите“, споделя идеята си Александър Кадиев от АПДИБ. Според него сега няма производители, които да предлагат продукция под собствена марка, която да може да покрива изискванията на чуждите клиенти и да е достатъчно атрактивна, а бъдещето не е в ишлемето. За други представители на бранша шансът на малките производители, каквито са повечето български предприятия, е те да бъдат много по-иновативни и гъвкави, да правят изделия, в които ръчният труд е по-голям, и да изпълняват по-бързо получените поръчки.
Китай превзе детския свят
В световен мащаб най-големият износител и потребител на детски играчки е Китай.
По данни на Китайската асоциация на производителите на играчки в страната има над 8 хил. фабрики за детски играчки, които произвеждат над 30 хил. различни артикула. Статистиката сочи, че през 2005 г. китайските фабрики са изнесли продукция за над $15 млрд. и реално владеят 70% от пазара на играчки в света. Основното им конкурентно предимство са ниските цени и големите обеми на поръчки, които могат да реализират. Ахилесовата пета на китайските производители обаче продължава да е лошото качество на стоките, които предлагат. По данни на европейските митнически служби около 25% от проблемните вносни стоки са играчки, а около 85% от всички внесени играчки с дефекти са от Китай.
Въпреки това повечето производители от Европа и САЩ разширяват и пренасочват производствените си мощности от вътрешния пазар към наети или закупени цехове в страни, където заплатите на работниците са значително по-ниски, като Хонконг, Тайван и Китай. Доказателство за тази тенденция се вижда най-вече в САЩ, където вносът на играчки се е увеличавал постоянно, за да отговори на търсенето, което американските производители не могат да задоволят сами.
На този фон шансът на европейските производители е производството на вискокачествени изделия, които са с голям експортен потенциал, тъй като вече имат завоювани пазари. Общо произведените за 2005 г. игри и играчки в ЕС възлизат на 5 млрд. евро, като 80% от тях се падат на Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания. В ЕС работят общо около 2 хиляди фаб­рики и фирми, които произвеждат игри и детски играчки. Повечето от тях са от сектора на малките и средните фирми с по-малко от 50 заети. Това сочи последният доклад на неправителствената организация Ти Ай И, в която членуват над 90% от производителите на детски играчки в общността.
Средно на година едно европейско дете получава играчки на обща стойност 150 евро. Голяма част от тях обаче са произведени в Китай. Азиатските производители постепенно завладяват и европейските пазари. Само за 2005 г. те са внесли продукция за близо 10 млрд. евро, което представлява нарастване с почти 25% в сравнение с предходната година. Общо европейските производители през 2005 г. са изнесли продукция за над 1 млрд. евро, основно за страните от Югоизточна Европа, Швейцария, САЩ и Япония. .
В световен мащаб експертите предричат бляскаво бъдеще на електронните и образователните игри. Пазарът само на образователни игри в света достига $1.7 млрд. през 2005 г., а прогнозите са, че този сегмент от пазара ще нарасне до $5.5 млрд. през 2010 г.





  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Конкурс за външни експерти и фасилитатори

Крайният срок за кандидатстване е 11 август 2014 г.

"Интерпол" организира платени стажове

Месечното заплащане е в размер на 550 евро. Документи се приемат целогодишно.

Отворен конкурс за социални предприемачи

Кандидатстването става онлайн до 26 август 2014 г.

Десетото издание на "Нощ на музеите и галериите" набира доброволци

Срокът за кандидатстване е до 30 август 2014 г. Всички одобрени кандидати ще преминат обучение.

Стартира национален конкурс за студенти и докторанти

Целта на проекта е да се подпомогнат младите хора да започнат собствен бизнес, като им се предостави финансова помощ в размер до 20 хил. лева за всеки одобрен бизнес план.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне

Американските военни бази търсят доставчици

Вече са известни правилата за участието в търговете за нуждите на базите на САЩ в България