Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
17 24 юни 2011, 13:42, 30198 прочитания

Къщата на миналото

Архитект Георги Георгиев вярва в успеха на идеята за строителство с глина, кирпич и слама

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

(Р)еволюцията на фермерите

Мрежата на хората, които променят земеделието, връщайки го обратно към природата, расте. Вижте историите на трима от тях

27 дек 2015

Къщата-скъперник

Инвестицията в пасивни и енергоефективни сгради може да се изплати за десет години

3 юли 2009

Сглобяемо бъдеще, разглобено минало

Китай се справя удивително добре с последствията от земетресението. С хората - не съвсем.

20 юни 2008

Производителите на сглобяеми къщи очакват двойно повече поръчки до края на годината

Наводненията от последните месеци са на път да увеличат нетрадиционния за България пазар

27 авг 2005
Сламата, калта и глината вероятно са последното нещо, за което някой би помислил, преди да започне строителството на нов дом. Особено в ХХI век, когато пазарът е буквално зарит от предложения за материали, технологии и дизайн. Архитектът на свободна практика Георги Георгиев не мисли точно така. През кариерата си той е проектирал различни сгради, включително големи хотели в курортни комплекси, за да стигне до кирпичените къщи. Сега той е убеден не само в качеството на добрите стари материали, но и в дълбокия смисъл на тяхната употреба. Убедени са и учените от Ню Мексико в САЩ, където арх. Георгиев ще замине през септември с американско финансиране, за да разкаже малко история и ноу-хау, предимствата и недостатъците при ползването на остарялата, но вече възраждаща се технология за строителство на кирпичени къщи.

Сбогом на бетона


Годините натрупан опит са не само важна част от професионалната биография на всеки специалист. Те са и свидетелство за доброто познаване на материята, множеството решени проблеми, търсенето на новото в работната рутина. За Георги Георгиев скуката не е била много. В първите години на прехода работи по изпълнението на проекти за строителство на големи луксозни къщи. "Това беше тогава мечта за всеки архитект, нямахме никакви ограничения. Пълна свобода. Освен това клиентите ни не пестяха средства", разказва той. В процеса на тази работа обаче се вижда, че посоката не е най-добрата за него. "Толкова много бетон леем, а нещата могат да става по-добре и без него", обяснява архитектът. В края на 90-те години той за пръв път си задава въпроса дали няма и други пътища. Тогава вижда, че в много западни държави хората вече са намерили модела в един модерен и съвременен вид на изграждане на къщи от глина и това съвсем не е признак на бедност или изостаналост. Това го окуражило и започнал да работи самостоятелно в тази посока. "Постиндустриалното общество вече търси прединдустриални технологии на много нива, не само в строителството, но и при производството на храни, козметика и др.", казва той.

Първият му реализиран "глинен" проект е през 1999 г. и има по-скоро социална, а не комерсиална цел. Две групи от желаещи да се обучат социално слаби хора трябвало сами да построят къщите, в които ще живеят. Финансирането дошло от фондацията "Отворено общество", а в двете къщи са използвани само дърво, камък и глина. В тази в Самоков вече живеят хора, но втората във Варвара няма толкова щастлива съдба. Община Царево не е изпълнила ангажиментите си да прокара електричество и канализация. Нов проект обаче е стартирал още през миналата година. Той предвижда построяване на детски образователен и изложбен център в природен парк "Витоша". Идеята е децата да се запознават и опазват старите строителни техники, които са част от културното наследство. Финансирането е с европейски средства, като стойността е около 400 хил. евро. Проектът се подкрепя от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
"Постиндустриалното общество вече търси прединдустриални технологии на много нива, не само в строителство." Георги Георгиев, архитект на свободна практика

Фотограф: Надежда Чипева

Завръщане в бъдещето

Въпреки че технологията за изграждане на къщи от кал, слама и кирпичени тухли датира далеч преди Средните векове, в някои държави сега тя преживява своя миниренесанс. "В Европа най-много към тази технология се връщат Англия, Франция, Германия и Холандия. Популяризира се все повече и в САЩ и Австралия", обяснява арх. Георгиев.

В България случаите все още са единични. С комерсиална цел са изградени едва няколко нови къщички, най-популярните от тях са във ваканционно екоселище "Омая" до село Гайтановци. В село Баня, близо до Иракли, частни собственици правят къщата си по тази технология. Проектът е реализиран от бургаското студио "БУДА - Бюро за урбанизъм, дизайн и архитектура". "Получила се е отлична симбиоза между инвеститор, проектант и строител. Самият собственик е участвал и в строителството", разказва арх. Георгиев. Това е Стати Статев, който обясни, че при строителството не се е бързало и за това къщата е била готова за четири лета. Ползвана е глината, изкопана от двора, а най-големите разходи били за труд и дървен материал. "В такъв тип строителство не може да се ползва проект, защото няма смисъл от него. По-скоро проектът следва къщата", казва Статев. Мнението му споделя и собственикът на седемте глинени къщички във ваканционното село "Омая" Михаил Маринов, който поради тази причина узаконил къщите чак когато били готови. Стените им са с дебелина около 60 см, а в строителството са използвани камък, дърво и глина.



Георги Георгиев също е започнал да експериментира със строителството на собствената си къща в близост до Белоградчик. Тя е пред завършване, има арки и куполи, покривът ще е зелен. Но за бум в търсенето не може да се говори. Все още хората в България само търсят консултация и не се решават да пристъпят към строителство, по-скоро на мода са реставрациите. Интересуват се по-младите. "В световен мащаб това е едно бутиково строителство за заможната средна класа, не е индустриално и никога няма да стане масово, но в някои държави се развива", обяснява архитектът. Такива къщи могат да строят и по-бедните хора, защото им е по-евтино, ако си ги направят сами. Тези, които не искат обаче, трябва да си приготвят с до 15% повече пари, отколкото за конвенционалната къща, заради високите разходи за труд. Този процент може и да е по-голям в зависимост от сложността на изпълнението.

Безвременна технология

В българската история при изграждането на къщи от естествени материали най-често са използвани т.нар. паянтови конструкции, тоест върху един дървен скелет като пълнеж се използва глина или кирпич. Другата строителна техника, която е била на мода през 50-те години, е къща само от кирпич с дебели глинени зидове около 50 см. Такива постройки има в района на Казанлък. Те не могат да бъдат различени от другите, защото са измазани отвън с хоросан. "Много са стабилни и съм изненадан как земетресенията и годините не са оставили следа върху тях", обяснява Георгиев. Той самият е виждал къщи, строени по такава технология в Англия, които са на над 500 години и все още в приличен вид. Казва, че е важно покривът им е да е здрав и поддържан, за да оцелеят във времето.

И сега, както в миналото, процесът по строителството е останал изключително ниско технологичен. Използва до 2% от енергията в традиционното строителство, където тя отива основно за производство на бетон. Друго предимство е, че материалите са местни (или буквално от двора ти), няма транспортни разходи. Обикновено къщите се строят през лятото и е съвсем допустимо една къща да се изгради в рамките на един строителен сезон с малко предварителна подготовка. Ако се използва по-сложна техника, отнема най-много два сезона.

Един от основните недостатъци на глината е, че не подлежи на стандартизация. Навсякъде е различна. "Желателно е почвата, която ще се ползва за такова строителство, да съдържа между 15 и 20% глина. Такава има почти навсякъде в България. Ако глината е повече, може да се добави пясък", обяснява Георгиев. Иначе материалът има добра изолация. През зимата вътре е топло, а през лятото хладно. Освен това се поддържа висока относителна влажност в помещенията. Във дъждовно време влагата се абсорбира, а в сухо се връща обратно. "Това е много добре за дихателната система. И заради това по-заможните хора по света правят тези къщи, за да живеят в по-добри условия, по-еко, по-здравословно", казва Георги.

Въпреки че глината и кирпичът са все още един малък сегмент от строителството, се движат напред с добро темпо. "Дори в кризата, когато цялата индустрия се сви, сегментът порастваше в Германия с 20-30%. Най-често ноу-хау предлагат фирми, специализирани в тази дейност", твърди той.
Въпросът за иновациите в нишата също е интересен. "Иновацията е в преоткриване на старото. В миналото например един купол е правен без кофраж, сега, ако попитам един архитект как да направи купол по този начин, той няма да може да ми отговори. А аз направих моя именно така", казва архитектът.

Плановете му засега се свеждат до реализация на лични проекти, работа със студенти и консултации, но комерсиалното приложение в България остава далеч във времето. Не се знае само дали в миналото или в бъдещето.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Playground Energy: На бизнес люлката от пет години 2 Playground Energy: На бизнес люлката от пет години

Идеята на Христо Алексиев и Илиан Милинов за използване на енергията от играчките на детските площадки идва случайно

20 окт 2017, 1084 прочитания

Софтуер за офиси 6 Софтуер за офиси

Българската компания Office R&D привлече инвестиции за 800 000 паунда

13 окт 2017, 8282 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Стажове, стипендии, конкурси (16 - 22 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Интервю за работа? Не, благодаря

Няколко съвета как любезно да откажете покана за събеседване, ако междувременно поради една или друга причина вече не се интересувате от офертата и защо това е важно

Стажове, стипендии, конкурси (2-8 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (25 септември - 1 октомври)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Монолози с бюрокрацията

Или как администрацията пречи на земеделците да се сдружават, а потребителите губят

Напред към облака

Себастиен Марот, вицепрезидент в Google, пред "Капитал"

Запознайте се с българите на Острова

Те са една от най-младите и работоспособни диаспори

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Рони и Nasekomix: уроци по музика и искреност

Изпълнителката, композитор и актриса Андрония Попова почина на 44 години

Новите страхове са забравените стари

Носителят на "Оскар" Фолкер Шльондорф за първата екранизацията "Историята на прислужницата"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 42

Капитал

Брой 42 // 21.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете