От следващия програмен период след 2013 г. директните субсидии на фермери ще се изплащат на стопанства, а не по схема за хектари и обработваема площ, каквато съществува в момента. Това обясниха от земеделското министерство по време на дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Програмата за развитието на селските райони (ПРСР).

В момента плащанията се извършват на площ, но редица земеделски производители смятат, че има сериозни дисбаланси между отделните подсектори. Данните от статистиката показват, че най-голяма част от парите отиват в зърнопроизводителите, тъй като тяхната дейност е свързана с обработването на големи площи.

Земеделският министър Мирослав Найденов уточни, че плащанията ще стават не на единица площ, а на стопанство и при наложените тавани - от 150 до 300 хил. евро не бихме могли да прогнозираме колко точно ще бъде размерът им за отделния производител.

При гарантирани приходи дори от 150 хил. евро годишно за малките земеделски стопанства, това са много средства, коментира Найденов. Това, по думите му налага задължително реформата в ОСП да се случи, с което да се даде шанс на много повече хора в бранша, а не само на големите производители, които в България са общо 22-ма. "Тогава разпределението ще бъде повече за
по-малките и средните и по-малко за големите и парите няма да отидат при "октопода". Жертвам двадесет и няколко човека за двеста, веднага", коментира земеделският министър. През 2016 г. размерът на директните плащания ще достигнат разрешения за страната ни размер от 860 млн. евро, каза още Найденов.

Кои промени ще подкрепи България

България ще подкрепи част от ключовите промени, предложени от еврокомисаря по земеделие Дачиан Чолош през миналия октомври. София ще подкрепи въвеждането на таван от 150 хил. евро субсидии, отделянето на 2% от бюджета за сектора за директни плащания за млади фермери, развитието на иновации и науката в сектора.

Що се отнася до т.н позеленяване на ОСП - 30% от директните плащания да отиват за екомерки, мнението на министерството е, че България не е готова за такава мярка, коментира министър Найденов. По думите му много малко страни от ЕС въобще ще успеят да изпълнят екокритериите.

Българската администрация смята, че бюджетът на общата селскостопанска политика трябва да бъде запазен. Призивът на някои страни като Великобритания например за намаляването му с 1 процент всяка година до достигането му до 40 на сто през 2020 г. категорично не се приема.

Еднозначно със страните членки на ЕС е и мнението ни за опростяване на ОСП. Държим запазването на схемата на директните плащания и дисбалансът, който даваше предимства на растениевъдството за сметка на животновъдството да бъде преодолян, каза още Найденов.

Предстои създаването на специално звено в министерството, което да събира информацията от Брюксел, свързана с ОСП. Всички предложения на браншовите организации в сектора ще бъдат събрани и анализирани, преди страната ни да излезе със своята позиция по ОСП.