Световните пазари започнаха седмицата със силен ръст, след като инвеститорите приветстваха решението на европейските политици да се отпусне помощ от 100 млрд. евро за стабилизиране на испанските банки. Индустриалните суровини също отчитат стабилно търсене, след като последните статистики за Китай показаха по-силен от очакваното износ и по-слаба от очакваното инфлация. Това увеличи надеждите, че Пекин ще продължи да разхлабва паричната политика при нужда.

Световният индекс FTSE отчита ръст от 1.2%, след като акциите в Азиатско-тихоокенаския регион напреднаха с 1.8%, а FTSE Eurofirst 300 отвори с ръст от 1.5 на сто. Японският индекс Nikkei се повиши с 2%, хонгконгският Hang Seng - с 2.1 процента, южнокорейският Kospi - с 1.6%, а в Китай Shanghai Composite нарасна с 0.3 на сто.

Основният испански индекс Ibex 35 е нагоре с 4.6%, а акциите на европейските банки са поскъпнали с 3.3%. Британският индекс FTSE 100 е нараснал с 1.7%, а германският DAX и френският основен индекс CAC-40 с по 2%. Американските фючърси в рамките на S&P 500 също са поскъпнали с 1.3% и явно ще продължат ръста си с от миналата седмица.

Златото поскъпна с 0.4 на сто до 1601 долара за тройунция, суровият петрол напредна с 1.79 долара до 86.13 долара за барел, а сорта Брент – с 2.12 долара до 101.6 за барел.

Скачени съдове

Притокът на пари към по-рискови активи става за сметка на отлив от "сигурните убежища" на инвеститорите, отбелязва Financial times. Доходността по щатските 10-годишни облигации, които преди седмица отбелязаха рекордно дъно под 1.5%, се покачиха с 5 базисни точки до 1.68%, а лихвите по еквивалентните германски бундове скочиха със 7 базисни точни до 1.38%. Испанските 10-годишни облигации също започнаха да привличат купувачи и лихвите по тях спаднаха с 14 базисни точки до 6.07%.

Доларът, който доскоро печелеше от тревогите около еврозоната и растежа на световната икономика, също започва да спада и засега е поевтинял с 0.7%. Същевременно еврото поскъпна до 1.2634 долара, като в петък затвори на 1.2516 долара.

Вълна от оптимизъм

Апетитът към рискови активи се върна на пазара, след като през почивните дни финансовите министри на еврозоната се съгласиха да бъдат отпуснати до 100 млрд. евро на Испания, за да може четвъртата по големина икономика в региона да рекапитализира затруднения си банков сектор. Окончателният размер на спасителния заем ще бъде определен, след като по-късно този месец бъде публикуван независимият одит на испанските банки.

Друг фактор бяха изненадващо добрите данни от Китай. Изненадващият ход на Китайската народна банка да намали основния лихвен процент миналата седмица създаде опасения, че статистическите данни за икономиката ще бъдат слаби. Цифрите обаче се оказаха положителна изненада, макар че все още сочат за отслабване на икономиката. През май китайският износ се е увеличил с 15.3% спрямо миналата година, а инфлацията е спаднала до двегодишно дъно от 3%.

"Фактът, че Испания ще получи помощ при по-леки условия от спасителните планове за Гърция, Португалия и Ирландия също дойде като добра новина. Заедно със смесените, но по-добри от очакваното китайски данни, това предразполага пазарите да растат в началото на седмицата", коментират анализаторите на Crеdit Agricole Corporate & Investment Bank, цитирани от Wall Street Journal. Спасителният пакет за Испания няма да включва допълнителни изисквания за бюджетни икономии, каквито бяха наложени на другите затруднени държави.

Едно наум

Въпреки ръста при отварянето на търговията, някои участници на пазара остават скептични за шансовете тази тенденция да се окаже трайна, тъй като е въпрос на време първоначалната еуфория да бъде заместена от въпроси за това откъде точно ще дойдат парите и дали това не е стъпка към спасяване на самата Испания, а не само на банките й. Наближаващите избори в Гърция също привнасят усещане за несигурност.

"Сумата от 100 млрд. евро далеч надхвърля 40-те милиарда, които се очаква да са нужни за испанските банки. Това ще увеличи държавния дълг с около 20%. Размерът на спасителния пакет е значителен, което само по себе си също е притеснително и в бъдеще това може да се обърне срещу еврото", отбелязват още от Crеdit Agricole.