"Не смятах, че всичко това ще се случи в рамките на моя живот, затова още сега ще кажа на семейството ми да сложи шампанското да се изстудява в хладилника", споделя през сълзи 83-годишният британски изследовател Питър Хигс.

Той е на път да се нареди в пантеона на ядрената физика редом с Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг, след като два независими екипа от Европейския център за ядрени изследвания CERN обявиха в сряда резултатите от свое изследване, доказващо съществуването на непозната до момента субатомна частица.

Според учените е твърде вероятно тя да се окаже митичният Хигс-бозон, чието съществуване беше предречено в така наречения Стандартен модел от физика Питър Хигс преди около половин век.

Хигс-какво!?

"Открихме липсващото звено във физиката на елементарните частици", коментира Ролф Хойер, директор на CERN. Хигс-бозонът беше последната недоказана брънка в Стандартния модел, който се смята за най-пълното описание на структурата на Вселената в момента. Частицата би трябвало да е нещото, което придава маса на материята.

Хигс-бозонът е важен, тъй като ще докаже на практика съществуването на т.нар. Хигс-поле. Предполага се, че то обхваща цялата Вселена и си взаимодейства с другите елементарни частици на субатомно ниво. Теорията твърди, че благодарение на него различните частици имат различна маса.

Смята се, че полето забавя някои частици, например протоните, и затова те са по-тежки. При други пък, като например електроните, то придава ускорение и това ги прави по-леки.

Реалното съществуване на Хигс-бозона не беше доказано на практика. Или поне досега. Фундаменталното му значение за структурата на Вселената е една от причините той разговорно да бъде наричан "божията частица". Названието за първи път е използвано от Нобеловия лауреат по физика Леон Ледерман.

Откритието на новата частица е резултат от изследванията на два независими екипа, които работят към Големия адронен колайдер (LHC) – най-големия ускорител на елементарни частици в света, който се намира в огромен подземен комплекс на границата между Швейцария и Франция. Стойността на инсталацията, създадена благодарение на съвместните усилия на учени от цяла Европа, надвишава 10 млрд. долара. Благодарение на LHC учените могат да ускоряват протони до скорост, близка до светлинната, след което да ги сблъскват и да изследват частиците, които се отделят при удара.

"В нашите данни открихме ясни индикации за съществуването на нова частица с маса около 126 GeV на ниво 5 сигма", обяви Фабиола Джианоти, изследовател от екипа на инсталацията ATLAS, на специална церемония в сряда. Преведено на по-достъпен език, "ниво 5 сигма" означава, че учените са 99.9999% сигурни, че резултатите от изследванията потвърждават съществуването на новата частица. "Навлизаме в "тъканта" на Вселената по начин, непознат до момента. Това може да е ключът, за да разгадаем структурата на Вселената", коментира и Джо Инкадела, изследовател от конкурентния CMS екип, който също издирва доказателства за това, че Хигс-бозонът е реален. "И все пак е необходимо още малко време, за да можем да обобщим резултатите в научна публикация", добавя Фабиола Джианоти.

Официалните резултати от настоящото изследване ще бъдат публикувани до края на месеца, уточняват от CERN. Още по-пълна картина ще има до края на годината, след като бъдат извършени още няколко експеримента в Големия адронен колайдер, уточняват от института.

На крачка от нова научна революция

Откриването на Хигс-бозона, който е в основата на Стандартния модел, може да се окаже сериозна крачка към формулирането на нова, още по-всеобхватна теория за устройството на Вселената. Тя може да обясни съществуването на явления като "тъмната материя" и "тъмната енергия", коментират изследователите от CERN. Когато съществуването на новата частица бъде неопровержимо доказано, изследователите ще трябва да установят дали става дума за варианта на Хигс-бозона, чието съществуване е предречено в Стандартния модел, или за нещо по-екзотично.

Учените ще трябва да изяснят как бозонът се трансформира в други, по-стабилни частици. "Ще наблюдаваме как той се разпада, превръщайки се в двойка протони, колко често се разпада на Z-бозони и колко често се превръща във W-бозони", коментира д-р Тара Шиърс от университета в Ливърпул. "Данните може да потвърдят това, което Стандартният модел предрича, но ако има отклонения, това ще означава, че се сблъскваме с нови физични явления. Така за първи път може да надникнем отвъд сегашните ни разбирания за света", добавя тя.

Според учените частиците, които познаваме в момента, обхващат не повече от 4% от материята във Вселената. Ако в резултат от настоящите изследвания се окаже, че става дума за някаква "по-екзотична версия" на Хигс-бозона, това може да бъде мост към разбирането на останалите 96% от Вселената, забулени в мистерия.

И все пак, дори изследователите да се окажат прави и да са открили мистичния Хигс-бозон, това едва ли ще промени драстично живота на хората. Откритието е в зоната на теоретичната физика и поне засега едва ли ще доведе до революция в телекомуникациите или създаването на по-добра електроника. Познанието за характеристиките на частицата обаче ще позволи на физиците да разберат по-добре естеството на природата и нейните закони. Което един ден със сигурност ще има своите прагматични измерения.