Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
31 6 юли 2012, 17:36, 21530 прочитания

Леандър Литов: 96% от вселената все още е неизучена

Ръководителят на българския екип в Европейския институт за ядрени изследвания CERN пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Божа работа

Ядрените физици от CERN са почти сигурни, че са открили митичния Хигс-бозон, известен и като "божията частица"

4 юли 2012

Учени откриха субатомна частица, която наподобява легендарния Хигс-бозон

Изследователите ще публикуват окончателните резултати до края на месеца

4 юли 2012

Ловци на бозони*

Учени от CERN обявиха резултатите от работата си в търсене на градивната единица на Вселената

13 дек 2011

Колко е тъмен Космосът?

Учените все още спорят по въпроса от какво е изградена вселената.

8 май 2009

Медийна сергия:

Физиците също плачат

За техническите, хакерските и медийните неволи на Големия адронен блъскач

26 сеп 2008

Голямото блъскане започва

Най-големият ускорител за частици в света, който трябва да ни помогне да разкрием част от загадките на вселената, заработи в сряда

12 сеп 2008




Защо търсенето на Хигс-бозона е толкова важно за физиката на елементарните частици?
Физиката на елементарните частици се опитва да отговори на два въпроса: кои са фундаменталните съставни части на материята и как те взаимодействат помежду си така, че да създават по-сложни обекти. "Стандартният модел" дава някакъв отговор на този въпрос. В рамките на този модел обаче не става ясно или няма ясен механизъм да се обясни откъде възниква масата на частиците.

През 1964 г. британският физик Питър Хигс и негови колеги предлагат следната идея: в пространството, във вселената, навсякъде, съществува едно поле, което ние наричаме Хигсово поле. Частиците взаимодействат с него и в резултат на това те получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, ако такова поле наистина съществува, тогава се предвижда, че трябва да съществува въпросният Хигс-бозон.

Това е нормална частица, която се ражда, има кратък живот и бързо се разпада. Ние обаче можем да регистрираме продуктите от този разпад. Измервайки ги, ние сме способни да регистрираме тази частица.

Както виждате, 48 години са минали от формулирането на хипотезата досега. И сега ние за пръв път наблюдаваме нещо, което във всеки случай прилича на Хигс-бозон.

Каква е причината някои да наричат Хигс-бозона с името божия частица?
Това название тръгва от Леон Ледерман, Нобелов лауреат по физика. Той го използва, когато започва да пише научнопопулярна книга. Идеята е проста: както ви казах, допускането е, че това Хигсово поле е навсякъде и влияе на всичко. Сякаш е като Бог. Но в частицата няма нищо свръхестествено. Това е просто название за широка публика, така че да звучи малко по-привлекателно.



А защо откриването му е толкова трудно?
Трудно е, защото, както се оказа, частицата е с доста голяма маса. За да може да я "родим", ни трябват много мощни ускорители, с които доскоро не сме разполагали. За пръв път, откакто е построен Големият адронен колайдер в CERN, ние имаме възможност да правим подобни изследвания, да проверим този масов диапазон, където и всъщност се оказа, че тя в действителност съществува.

Защо изследователите от ЦЕРН са предпазливи в твърденията си дали това е Хигс-бозон?
Тук пак ясно трябва да формулираме нещата. Без всякакво съмнение в момента имаме откритие. Наблюдаваме нова частица, която до днес не е регистрирана. В рамките на точността, с която правим тези измервания, тя съвпада с това, което ние очакваме да е Хигс-бозонът, предсказан от "Стандартния модел".

Работата е там, че има ред други модели, които прогнозират наличието на частици, които са много близки по свойства до Хигс-бозона от Стандартния модел. И все пак те са различни. И затова сега най-важният въпрос, който стои пред нас, е да дадем ясен и точен отговор дали това, което наблюдаваме, е Хигс-бозонът, предсказан в рамките на Стандартния модел. Или пък че става дума за някаква друга частица, различна от него.

Във втория случай това ще означава, че за пръв път наблюдаваме обект, който не се описва от Стандартния модел. Тоест става дума за някаква физика извън него.

Т.е. и в двата случая физиката е на прага на фундаментална промяна?
При всяко едно положение това е историческо откритие. Мога да го твърдя със сигурност.

Но това не е крайната точка. Това е първата стъпка по един много дълъг път, по който сме тръгнали и чрез който се опитваме да отговорим на въпроса от какво е направен светът около нас.

Какво следва, ако откритата частица не е Хигс-бозон?
Сблъскваме се с един сериозен проблем и той е следният: ако човек погледне как се движат далечните галактики, при измерването на тяхното движение може да се установи, че тяхното поведение съответства на доста по-висока маса, отколкото е видима под формата на звезди.

Изводът оттук е, че очевидно съществува материя, която не излъчва и не поглъща светлина. Нейната маса може да бъде пресметната и това е около 23% от вселената. Тогава се пита от какво е съставена тази материя. Тя със сигурност не е изградена от частиците, описани в Стандартния модел.

Това е така наречената тъмна материя. Наричаме я тъмна, защото нито поглъща, нито излъчва светлина.

Вторият проблем е свързан с това, че вселената, и това ние го знаем със сигурност, се разширява с постоянно ускорение. Пита се "а защо се разширява". За да има някакво ускорение, трябва да има постоянна сила, която действа. Въпросът е каква е тази сила и откъде се взима. Това сега условно е наречено тъмна енергия. В момента не знаем отговора на този въпрос. Можем обаче да пресметнем каква част от енергията на вселената отива за това разширение. Става дума за около 73%. Сега, ако съберем 73 и 23, получаваме 96. Излиза, че Стандартният модел обхваща 4% от съдържимото във вселената и има едни 96%, зад които не знаем какво седи.

Това е и една от основните задачи на експериментите, които се правят в CERN – не само да окомплектоваме този Стандартен модел, което ще стане с откриването на Хигс-бозона, но и поне отчасти да се опитаме да отговорим на въпроса от какво се състоят останалите 96% от вселената.

Ако трябва да бъдем честни, това, което на нас ни се губи, е, че явно не разбираме структурата на пространство-времето. Това, което се опитваме да направим, е да проумеем как е устроена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигитални модели Дигитални модели

Край на автомобилните ключове; Големите амбиции на Slack; Изправи се, не ръкомахай

21 сеп 2017, 686 прочитания

App-ове на седмицата App-ове на седмицата

"Капитал" ви представя мобилните приложения, които ни направиха най-силно впечатление

18 сеп 2017, 1844 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

Кариерен клуб: ИКТ »

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (28 август - 3 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (21-27 август)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

George Washington University Law School, САЩ

Ивайло Димитров разказва за университета, магистратурата по "Международно и сравнително право", която завършва там, и за преживяванията си в Америка

Стажове, стипендии, конкурси (31 юли - 6 август)

Селекция от актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Новият президент на Panasonic ще ревизира 250-годишната стратегия на компанията (обновена)

Предстоят съкращения на персонал и смяна на продуктовия фокус.

По остриетo на ханджара*

Референдумът в иракски Кюрдистан

Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

Изяж София

Първият уличен гурме фестивал в България StrEAT Fest е за всички, които искат да се докоснат до нов вид преживяване и да опитат световните кухни, представени тук

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 20.09.2017

Капитал Daily

Брой 144 // 20.09.2017 Прочетете