Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Сутринта бащата потегля за работа с автобус, защото колата не пали и я зарязва пред вкъщи. Когато се прибира, се оказва, че автомобилът се е озовал на покрива на къщата на съседите. Самият покрив е по средата на улицата, а къщата на съседите я няма. В целия квартал не е останало нито едно дърво. Няма вода, ток, телефон, интернет. Минало е торнадо. Звучи като част от сюжет на един от многото изпълнени с драматизъм американски филми, които винаги завършват щастливо и на които никой не помни имената.

На 14 юли, събота вечер, подобен филм на живо изживяха поляците. Северозападна Полша бе връхлетяна от торнадо. Един човек загина, поне десет бяха тежко ранени. Стотици постройки бяха разрушени и около 400 хектара гора бе изравнена със земята. Повече от 1200 пожарникари бяха заети с разчистването на разрушенията. 



За българите това явление е толкова непознато, че дори нямаме собствена дума за този феномен. Използваме или испанската торнадо, или руската смерч и сме свикнали да го разглеждаме като екстремен природен феномен, който се случва далеч от нас. В Полша напротив.

"Торнадата от миналата седмица бяха силни, скоростта на вятъра достигаше 120 м/сек (430 км/ч - б.а.). Не забравяйте обаче, че разрушенията са причинени не само от тях, но и от съпътстващия силен дъжд", казва Михал Ковалевски от Варшавския институт по метеорология и управление на водите пред "Капитал". Той добавя, че в Полша торнада (и те нямат собствена дума) се наблюдават средно по четири дни в годината, но огромната част от тях не причиняват разрушения. Според него "глобално затопляне" е остарял термин, сега трябва да се говори за глобални климатични промени, защото има и други ефекти освен вдигането на температурите - "торнада, по-силни бури и други неприятни явления". Според него силата и продължителността на тези явления се увеличава.

Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН обаче напомня, че "в наши дни технологиите играят много важна роля. До съвсем скоро е било голяма рядкост да се наблюдава подобно явление и те често са оставали недокументирани, докато днес достъпът до информация, снимки или дори видео е много улеснен. И това води до усещане, че бедствията стават по-тежки и по-начесто".

Всъщност до ден днешен най-често оценки за силата на едно торнадо се правят основно по пораженията, които са нанесени, а не от измерване с уреди, т.е. възможно е и преди да е имало торнада със същата сила, но ако те са се случвали над морето, в труднодостъпни или слабо населени местности, те просто да не са били отбелязани или оценени.

Къде се върти вятърът

Господинов добавя: "Торнада са наблюдавани практически на всички континенти освен на Антарктида. Същевременно обаче огромна част от тях се случват в Северна Америка и най-вече в САЩ."

По принцип тези природни феномени са характерни за умерените географски ширини (в които е и България), защото там относително по-често се случва студен въздушен фронт да премине през територии, където атмосферата е по-нагрята, което е основно условие за поява на торнадо. За да се разгърне в пълна степен обаче, на едно торнадо му е нужно голямо равно пространство, и то в посока север - юг, каквото равнините на американския среден запад предлагат. В Европа силно насеченият релеф, особено в южната част на континента, не позволява честото развитие на големи и разрушителни такива явления.

В България обаче също се наблюдават такива – пожарът отпреди няколко седмици на Витоша се разви именно в зона с повалени от смерч/торнадо през 2001 г. дървета. За щастие в тежките си форми е най-вече над планините. Но както и да се променя климатът, спокойно. Поне в обозримо бъдеще огромната част от европейците ще научават за тези ветрове от медиите и киното, а не от собствен опит.