Сърцето на технологиите може и да е старо, но все още е способно на невероятни постижения.
© Handout
Още по темата
Билет до Луната
Ветерани от NASA подготвят комерсиални полети до естествения спътник на Земята
4 яну 2013
Невидимата заплаха на хардуерните дефекти
Значителна част от проблемите при компютрите се крият в неизправност на оперативната памет или видеокартите, като понякога са маскирани като софтуерни недостатъци
18 сеп 2012
Роботи в Космоса
Защо мисията на марсохода "Любопитство" бележи повратна точка в планетарните изследвания
10 авг 2012
Марсиански атаки
Най-опасната част от мисията на марсохода "Любопитство" отмина. Най-трудното обаче предстои
7 авг 2012
Мисията възможна
Марсоходът "Любопитство" преживя критичните "седем минути ужас" и кацна успешно на автопилот
6 авг 2012
Фотогалерия: На гости на Червената планета
Самоходната изследователска лаборатория Curiosity ("Любопитство") на американската космическа агенция NASA успешно достигна повърхността на Марс. През следващите две земни години тя ще проучва дали някога там е имало условия за живот
6 авг 2012
Технологичните компании винаги са се надпреварвали да изкарват на пазара устройства във възможно най-добрите спецификации. Четририядрени процесори, поне 4 GB оперативна памет и няколко терабайта дисков капацитет се смятат за нещо нормално в момента. А всъщност единственото предназначение на голяма част от тези свръхмощни устройства е просто да пускат филми и игри.
За сметка на това учените и най-вече Американската космическа агенция (NASA), която най-често ни е давана като пример за технологичен напредък, често използват хардуер с далеч по-скромни възможности, за да провеждат дори най-амбициозните си проекти.
Най-актуалният пример е марсоходът "Любопитство", който успешно кацна на Марс в началото на тази седмица. Това е първата по рода си подвижна роботизирана научна лаборатория на Червената планета, която ще проведе серия изследвания и експерименти. За тях "Капитал"
вече писа, при това
подробно.
И докато за марсохода не би трябвало да е проблем да разбере какво има на Марс, какво се крие в самия него не е чак толкова известно. Оказва се, че той разчита на изненадващо стари технологии. NASA публикува подробна информация за тях в документацията на проекта.
В "сърцето" на марсохода е компютърът RAD750. Той се произвежда вече 10 години от компанията BAE. В действителност това е само една-единствена платка, която съдържа всички необходими за компютър компоненти – процесор, оперативна памет и обикновена памет. Няма нужда от видеокарта по обясними причини.
Процесорът на компютъра не е Intel Core i7 или нещо с подобни възможности. Всъщност е PowerPC 750, разработен през 1997 г. от IBM и Motorola. Той е идентичен с чипа на Apple Macintosh G3. Тактовата му честота е 200 MHz, което изглежда скромно, но е 10 пъти повече от процесорите на марсоходите от предишните мисии на NASA.
Оперативната памет е 256 MB, като на разположение са още 256 KB EEPROM памет, която може да се изтрива при подадена команда. Компютърът разполага и с 2 GB флаш памет, в която ще съхранява снимки и събраната до момента информация, преди да я изпрати до Земята. Паметта има системи за засичане и коригиране на грешки и е 8 пъти по-ефективна в сравнение с компонентите на по-старите марсоходи.
"Любопитство" разполага с два такива компютъра, като единият е изцяло за резерва и ще се използва само в краен случай.
Цената на един RAD750 обаче няма нищо общо с възрастта на технологиите. Тя е била около $100 000 още при първоначалното пускане на компютъра-платка в продажба. Предполага се, че днес тя още по-висока.
Причината за солената цена са другите параметри на компютъра. Той е обграден със солидна защита срещу радиация, която е доста сериозен проблем за електрониката. А радиацията е в изобилие в космическото пространство.
Освен това RAD750 може да издържа на огромни температурни разлики и сериозните вибрации при излитане и кацане. Именно това са причините този компютър да е предпочитаният избор за множество космически апарати.
Междувременно компанията Wind River Systems обяви в официално прессъобщение, че нейната операционна система VxWorks се използва за контролиране на "Любопитство". VxWorks е една от най-старите софтуерни платформи, чийто дебют е през далечната вече 1985 г.
VxWorks е управлявала цялата процедура по кацането, която бе кръстена от NASA "седемте минути на ужас. Тя ще контролира и всички останали дейности на марсохода по време на неговата мисия.
Макар и стара, VxWorks все още е много популярна. Тя се използва от множество компании, допълва изданието ExtremeTech. Системата iDrive на BMW е изградена именно на базата на тази операционна система, както и Apple Airport Extreme. Тя е популярна и сред военните, като е в основата на хеликоптера Apache.
Това, че NASA разчита на по-стари технологии всъщност е доста логично. Те са изпитани и добре познати на инженерите, които ще могат по-лесно да коригират евентуални проблеми. А за нас си остава въпросът, ако процесор на 15 години със 200 MHz тактова честота и 256 MB оперативна памет са достатъчни за изследователска мисия на Марс, какво ли би било възможно да се направи с днешните масово достъпни технологии?
Няма коментари.
преглед на коментар
Нов Коментар