Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.
Нов тип плазмен двигател е надеждата на NASA да изпрати пилотирана мисия до Червената планета
31 юли 2009
"Земята е люлка на човечеството, но не може вечно да се живее в люлка".
Сто години след тази знаменита фраза на изследователя Константин Циолковски, който се приема за бащата на съвременните космически изследвания, нещата като че ли не са се променили много. Луната си остава единственото небесно тяло, на което е стъпвал човешки крак (като някои дори подлагат този факт на съмнение).
Ето защо успешното спускане на марсохода "Любопитство", чиято двугодишна мисля на повърхността на Марс започна в понеделник сутрин, отново събуди позадремалите мечтатели, които бленуват за пилотирана мисия до Червената планета. Според плановете на Международната група за координация на космическите изследвания (ISECG) това трябва да се случи някъде около 2035 г. Дали обаче ще се случи наистина, е твърде съмнително. Настоящият проект, чието истинско име всъщност е Mars Science Laboratory, най-вероятно ще демонстрира на практика, че бъдещето на космическите изследвания принадлежи не толкова на хората, а на роботите.
Причините за това са както икономически, така и политически. Горчивата истина е, че бумът на космическите изследвания от средата на миналия век е пряко следствие от студената война и надпреварата между САЩ и СССР за провеждане на първа пилотирана мисия до Луната. Краят на противопоставянето между двата блока обаче бележи края на космическата грандомания и връща дебата за междупланетните полети в сферата на прагматизма.
"Плановете на NASA от 1969 г. бяха да изпрати пилотирана мисия до Марс през 1981 г., да изгради постоянна станция на Луната в средата на 80-те и база на Марс през 1988 г.", спомня си Робърт Зубрин, президент и основател на организацията Mars Society, пред Space.com. "Студената война обаче свърши", добавя Бил Ниа, изпълнителен директор на Planetary Society. "Рационалната ни обосновка за пилотирана експедиция до Марс може би е доста слаба", признава и Брент Шерууд от Лабораторията за ракетни двигатели на NASA, по време на среща на работната група Future In-Space Operations (FISO). Той е един от хората, отговорни за изпращането на настоящия марсоход на Червената планета.
Време е за икономическа целесъобразност
Марсоходът "Любопитство" е най-голямото автоматизирано превозно средство, достигнало чуждо небесно тяло, от времето на съветския "Луноход" насам. По-интересното в случая е, че той струва на американската аерокосмическа агенция NASA само 2,5 млрд. долара. Това е нищожно на фона на разходите по евентуална пилотирана експедиция до Марс.
Щатската космическа администрация изчислява, че експедиция до Червената планета би струвала поне 100 мрлд. долара, а подготовката й ще отнеме между 30 и 40 години. Става дума за изграждането на космически кораб, който може да транспортира шестима астронавти до Червената планета. Конструирането му също така трябва да се случи в околоземна орбита или на Луната.
И това е на хартия. Практиката показва, че въпросната сума по всяка вероятност ще нарасне в пъти, а проектът ще отнеме много повече време. Международната комическа станция например е трябвало да струва 10 млрд. долара и да бъде сглобена за период от 10 години. Реално обаче тя излиза около 10 пъти повече, а времето за конструирането й се увеличава тройно. Не бива да се забравя също така, че част от технологиите за евентуален пилотиран полет до Марс на практика не съществуват - например животоподдържащите системи (осигуряване на храна, вода и кислород), които да могат да работят автономно в продължение на поне 2 години...
Операцията по спускането на "Любопитство" до марсианската повърхност от своя страна демонстрира как изследването на "далечния космос" съвсем спокойно може да бъде поверено на роботизирани устройства. Седемминутното кацане на капсулата (наречено с поетичното име "Седемте минути на ужаса") бе изпълнено перфектно, като операцията беше контролирана от компютър без каквато и да било човешка намеса.
Плавното спускане на марсохода с т.нар. небесен кран също е революционна крачка в развитието на роботизираните космически изследвания. Благодарение на тази нова технология всякакви автоматизирани апарати могат да бъдат пренасяни по повърхността на различни небесни тела, без да има риск да бъдат разрушени от капсулите, които ги пренасят. Оттук нататък технологията "небесен кран" вероятно ще бъде използвана от NASA при всяко изпращане на роботизирани превозни средства на други планети.
Важно е да се отбележи също така, че хардуерът на "Любопитство" е базиран на технологии отпреди 15 години – процесор на 200 мегахерца, с 256 мегабайта RAM и 2 гигабайта флаш памет. На практика смартфонът на всеки един от нас притежава повече изчислителна мощ, отколкото тежащият един тон марсоход, който ще изследва Червената планета за следи на вода и живи организми в рамките на следващите 2 години. Представете си колко по-сложни операции ще изпълняват бъдещите автоматизирани космически апарати, използващи възможностите на най-модерния хардуер, който съществува в момента.
Бъдещето на колонизирането на Слънчевата система, което неизбежно ще се случи, по принцип принадлежи на роботите и то в такива размери, че цялото колонизиране на Слънчевата система ще бъде направено най-напред от роботи, а едва когато те свършат цялата работа може би ще се премесят хора, ако това се превърне в модерно за тях, защото ако говорим за работа то роботите няма да могат да бъдат заменени от хора в условията на космоса, но модата движи човека, независимо от ползи или здрав икономически разум.
Човечеството използва трилиони долари в продължение на десетилетия за разработване на смъртоносни оръжия и воденето на безсмислени войни, а с тези пари можеше да ликвидира световния глад и да колонизира близките планети... примерно.
Цитат:
""Любопитство" е базиран на технологии отпреди 15 години – процесор на 200 мегахерца, с 256 мегабайта RAM и 2 гигабайта флаш памет. На практика смартфонът на всеки един от нас притежава повече изчислителна мощ, отколкото тежащият един тон марсоход, който ще изследва Червената планета за следи на вода и живи организми в рамките на следващите 2 години."
Край на цитата.
Надали бъдещите космически роботи ще използват по-бързи процесори. Радиацията (от слънцето и останалите звезди) е сериозен проблем - например на МКС сегашните лаптопи не биха работили. Най-бързият лаптоп ползван някога там е с процесор 486-ца (не мегахерци, а чип i80486).
А, и още - не "всички нас" имат смартфони. :)
_____
Краят на "Държавна сигурност" и енергийната мафия СЕ ОТЛАГА С 1 ДО 400 ГОДИНИ!!! :( :( :(
Цитирам:"Представете си колко по-сложни операции ще изпълняват бъдещите автоматизирани космически апарати, използващи възможностите на най-модерния хардуер, който съществува в момента."
Това изречение показва, че авторът на статията Момчил Милев не разбира от космически технологии и условията при които тези технологии трябва да работят.
Този "най-модерен" хардуер, който съществува в момента много трудно ще издържи на вибрациите, шума и претоварването при изстрелване на ниска околоземна орбита само при специални предпазни мерки. Когато обикновенната електроника се отдалечи от Земята и напусне нейното магнитно поле, слъчевата радиация и високоенергийни частици ще я превърнат в безполезна купчина.
За разлика от нея двата едноплаткови 200 MHz компютъра "RAD750" на марсианската научна лаболатория "Curiosity" издържат на радиация до 100 000 рада, а само процесора от до 1 000 000 рада! Работната им температура е от -55 до +125 градуса целзий, и захранването им е само 10 вата.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел
На един марсоход не му е нужен по-бърз процесор. Поне за момента. Както и на една кола с бордови компютър не ѝ е нужен четириядрен процесор. Марсоходът има жизнени системи и научни инструменти, които се управляват от компютър. Наличието на по-мощен компютър няма да допринесе за по-бързо придвижване на Марс, по-качествени снимки или по-качествени данни от метеорологичната станция например. Компютърът на марсохода е според изискванията на неговия хардуер, а не според това, което е последна мода на земята в гейм залите.
_____
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и към Аллах езавръщането.
Между другото на Международната космическа станция също се използват много стари компютри. Дори лаптопите на екипажа са старички. Основният лаптоп на станцията е IBM ThinkPad A31p, но напоследък доставиха и няколко по-нови Lenovo ThinkPad T61p.
_____
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и към Аллах езавръщането.
Ще ме прощавате, пичове, но не споделям всеобщия ентусиазъм около "Любопитство". Американците приземиха на Марс едно електрокарче, по-малко и от най-малката кола, която може да се види по пътищата им. Евала за това! (съвсем искрено)
От все сърце му пожелавам да изпълни мисията си - да обогати представите ни за геологията на Червената планета. Оценявам колко сложно е това и колко умни хора са се трудили, за да се осъществи тази мисия.
Но историите за колонизация на планетите от Слънчевата система, експлоатация на ресурсите им и тем подобни ми напомнят за любимата ми навремето библиотека "Галактика". Да се спряга годината 2050, когато евентуално сме щели да можем да правим не знам си какво, (и когато, дай боже, много от нас все още ще са живи дори) ми звучи адски несериозно.
Защото:
- Хората и до ден днешен не са наясно каква е геологията на нашата собствена планета. Даже нямам предвид ядрото или мантията, а земната кора. Хората не знаят нищо дори за нещата, които самите те са създали, например за прозаичната си, но модерна напоследък финансова криза. Колко ще научат за Марс с туй камионче?
- В този момент хората не са в състояние да изпратят човек на Луната, дето е на един хвърлей път. Вездесъщата НАСА изобщо няма ресурс да изпрати човек в Космоса, включително и до Международната космическа станция. След десетина години може и да видим човек на Луната, но не бих се хванал на бас. Кога можем да очакваме да копаме...
Прочитане на целия коментар антрацит от Уран при това положение?
- Много отдавна, може би от времето на Ренесанса, човешкият прогрес не се движи от любознателността, а от алчността. А за да изкяри някой от Космоса, ще му е нужно много повече време, отколкото ще е жив, т.е. не си струва. И тук не говоря за разни пръдльовци-милиардери от типа на сър Ричард Брансън. То затова и експертът от НАСА във втората част от статията такъв един мънка, мънка...
Та, младежи и девойки, ще ме прощавате, ама... чудо голямо. :-)
_____
The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?
А на мен в личен план шумът около "Любопитство" ми подейства много благотворно - сетих се за може би единствената книга, която хем искам, хем трябва да препрочитам веднъж на всеки 5 години - A Short History of Nearly Everything от Бил Брайсън.
За който не я е чел - има я и на български в pdf някъде си. По книжарниците също я е имало някога, но май вече е изчерпана. Ако не ви грабне след първите 3 страници (изключвам благодарностите към този и онзи) ще си сменя никнейма на Асан (истинското ми име).
_____
The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?
Роботи в космоса има от първия космически полет. А заглавието е направо профанско. На времето в Мъпет Шоу имаше един такъв скеч "Прасета в Космоса" с мис Пиги. От тоя калибър е заглавието.
Някои се заяждат с автора, че статията му била "аматьорска" или нещо подобно сякаш от добър журналист се изисква да е експерт в дадена област за да напише качествен текст. Добре си е написал статията, Момчил като е представил различни гледни точки по тема по която може да се пише много. Лично на мен ми е безкрайно интересно всичко (особено фотографиите и видеото) които новият апарат на Марс ще може да изпрати на Земята. От друга страна ми е ясно, че без видима практическа полза човешки полети до Марс (да не говорим за по-далечни и по-негостоприемни планети) ще си останат фикция в обозримо бъдеще. Технологии за това съществуват и в момента, финансиране - не. Да се похарчат стотици милиарди долари за експедиция до планета съставена от камъни и прах - не виждам кой би се наел да го финансира. Научната информация за Марс, снимките и другият материал който може да се получи дистанционно - всичко това е отлично и много интересно. Хора на повърхността на Марс - иска ми се, но съм реалист.
Полет до Марс ще е оправдан икономически единствено ако технологиите, които ще са необходими за него се използват после масово и на Земята.
По скоро ще има постоянна станция с хора на един от Лунните полюси, където американския "Lunar Reconnaissance Orbiter" откри места където може да има вода.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел
Цитат от статията: "Краят на противопоставянето между двата блока обаче бележи края на космическата грандомания и връща дебата за междупланетните полети в сферата на прагматизма."
Интересно, как точно се решава, че нещо (човешкото пътуване до Марс в случая) е грандомания?! Само защото е по-скъпо и сложно, а в момента никой не ще да дава пари за това ли?! По тая логика, в зората на овладяването на Космоса щеше да се каже, че усилията да се надмине сферата на опериране на днешните самолети е грандомания и все още нямаше да имаме дори телекомуникационните и разузнавателни спътници! Прекомерните икономии и липса на всякакви амбиции за надхвърляне на вече постигнатото (не само в сферата на Космоса) водят не просто до застой, а дори до упадък.
В продължение на предходния ми коментар #18: очевидно - трябва да има безкомпромисно идеологическо и военно съперничество, за да върви човечеството напред! Иначе иновативността на държавно ниво изчезва (космическите изследвания не са по силите на частни структури) и всичко тръгва към застой и упадък...
Първо експедиция до Марс ще струва поне няколко стотин милиарда долара. Второ дори война с Иран да струва един трилион, тя ще се изплати с нефт, а от Марс сега икономически печелившо евентуално може да е само доставка на диаманти, които да са на готови големи купчини.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел
До коментар [#21] от "BlueWater":
Хм..каква е вероятността на Марс да бъдат открити "неземни" богатства..диаманти, примерно..с което да се заплати експедицията, че да остане и нещо отгоре?
Всичките богатства на Марс естествено не са на Земята и за това няма нужда да слагате думата неземни в кавички. Единствения шанс сега да се изплати такава експедиция е ако намерят философския камък, защото цената на златото е добра. С него казват можело да се получи и елексир на живота, за нещастие на фармацефтичните гиганти.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел
Еми - изграждането на мина за добив и доставка кам Земята на редки метали от Марс (или поне от Луната) е скъпо минимум колкото войната в Ирак, ама е много по лесно да се пуцаме за някой и друг трилион, вместо да изградим минодобив поне от Луната, ако не от Марс за същия някой и друг трилион. Също - по-добре да си ровим Земята и да унищожаваме водите ѝ, отколкото да се обединят няколко по-мощни държави като САЩ, Русия, Китай, Япония, Германия, Великобритания и т.н. и да споделят разходите по едно реализиране на системни доставки на суровини от Луната и/или от Марс (и едновременното изпращане натам на отпадни продукти от човешката дейност, които не подлежат на рециклиране и на повторна употреба)...
Прочетох доста коментари по тази Марсианска експедиция. Безспорно това е интересно начинание! Има ли хората пари- дали ги !!! Тези "мозъци" в Америка и не само там, що не вземат да "вложат" парите си в екология- в западна Европа само вали дъжд, а нас ще ни превърнат в пустиня. Вече нямаме ясно изразени четири годишни времена. Питейната вода свършва и т.н. и т.н.. За какво ни е това въоръжаване, марсоходи, логални войни , като нас просто няма да ни има на "белият свят"- от умрял писмо никой не е получил!
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.
Общество от държава в Европа стига до Северна Америка->Общество от държава създадена в Северна Америка стига до Марс->Общество от държава създадена на Марс стига далеч извън пределите на Слънчевата система и т.н.
Европейската агенция за авиационна безопасност търси да наеме администратор на бази данни, програмист, правист и служител в дирекция "Изготвяне на правила".
-33 +8
Станахте смешни с това "Любопитство" и в същото време статията е бъкана с непреведени наименования.
Бива изгъзици, ама чукнахте дъното вече!
-2 +3
Бъдещето на колонизирането на Слънчевата система, което неизбежно ще се случи, по принцип принадлежи на роботите и то в такива размери, че цялото колонизиране на Слънчевата система ще бъде направено най-напред от роботи, а едва когато те свършат цялата работа може би ще се премесят хора, ако това се превърне в модерно за тях, защото ако говорим за работа то роботите няма да могат да бъдат заменени от хора в условията на космоса, но модата движи човека, независимо от ползи или здрав икономически разум.
_____
Отделете време навреме.-4 +10
Човечеството използва трилиони долари в продължение на десетилетия за разработване на смъртоносни оръжия и воденето на безсмислени войни, а с тези пари можеше да ликвидира световния глад и да колонизира близките планети... примерно.
-1 +18
Цитат:
""Любопитство" е базиран на технологии отпреди 15 години – процесор на 200 мегахерца, с 256 мегабайта RAM и 2 гигабайта флаш памет. На практика смартфонът на всеки един от нас притежава повече изчислителна мощ, отколкото тежащият един тон марсоход, който ще изследва Червената планета за следи на вода и живи организми в рамките на следващите 2 години."
Край на цитата.
Надали бъдещите космически роботи ще използват по-бързи процесори. Радиацията (от слънцето и останалите звезди) е сериозен проблем - например на МКС сегашните лаптопи не биха работили. Най-бързият лаптоп ползван някога там е с процесор 486-ца (не мегахерци, а чип i80486).
А, и още - не "всички нас" имат смартфони. :)
_____
Краят на "Държавна сигурност" и енергийната мафия СЕ ОТЛАГА С 1 ДО 400 ГОДИНИ!!! :( :( :(-2 +33
Цитирам:"Представете си колко по-сложни операции ще изпълняват бъдещите автоматизирани космически апарати, използващи възможностите на най-модерния хардуер, който съществува в момента."
Това изречение показва, че авторът на статията Момчил Милев не разбира от космически технологии и условията при които тези технологии трябва да работят.
Този "най-модерен" хардуер, който съществува в момента много трудно ще издържи на вибрациите, шума и претоварването при изстрелване на ниска околоземна орбита само при специални предпазни мерки. Когато обикновенната електроника се отдалечи от Земята и напусне нейното магнитно поле, слъчевата радиация и високоенергийни частици ще я превърнат в безполезна купчина.
За разлика от нея двата едноплаткови 200 MHz компютъра "RAD750" на марсианската научна лаболатория "Curiosity" издържат на радиация до 100 000 рада, а само процесора от до 1 000 000 рада! Работната им температура е от -55 до +125 градуса целзий, и захранването им е само 10 вата.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел+8
Приятелю разбрах че можеш да си служиш с Гугъл, но и той има някой ограничения.
Процесорите в "космическите" компютри е дело естествено на ИБМ и вярвай ми може да решава сложни задачи независимо от малките си мегахерци.
Ето линк - прочети ако ти е интересно
http://en.wikipedia.org/wiki/POWER1
+19
До коментар [#4] от "прелетна птица":
На един марсоход не му е нужен по-бърз процесор. Поне за момента. Както и на една кола с бордови компютър не ѝ е нужен четириядрен процесор. Марсоходът има жизнени системи и научни инструменти, които се управляват от компютър. Наличието на по-мощен компютър няма да допринесе за по-бързо придвижване на Марс, по-качествени снимки или по-качествени данни от метеорологичната станция например. Компютърът на марсохода е според изискванията на неговия хардуер, а не според това, което е последна мода на земята в гейм залите.
_____
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и към Аллах езавръщането.-1 +7
Между другото на Международната космическа станция също се използват много стари компютри. Дори лаптопите на екипажа са старички. Основният лаптоп на станцията е IBM ThinkPad A31p, но напоследък доставиха и няколко по-нови Lenovo ThinkPad T61p.
_____
На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и към Аллах езавръщането.-6 +5
Lenovo- цитат на коментар #8 от “Помак”
В това първомайско село едно време садяха само фастъци! Кога започнаха да правят лаптопи? :)
-18 +9
Ще ме прощавате, пичове, но не споделям всеобщия ентусиазъм около "Любопитство". Американците приземиха на Марс едно електрокарче, по-малко и от най-малката кола, която може да се види по пътищата им. Евала за това! (съвсем искрено)
От все сърце му пожелавам да изпълни мисията си - да обогати представите ни за геологията на Червената планета. Оценявам колко сложно е това и колко умни хора са се трудили, за да се осъществи тази мисия.
Но историите за колонизация на планетите от Слънчевата система, експлоатация на ресурсите им и тем подобни ми напомнят за любимата ми навремето библиотека "Галактика". Да се спряга годината 2050, когато евентуално сме щели да можем да правим не знам си какво, (и когато, дай боже, много от нас все още ще са живи дори) ми звучи адски несериозно.
Защото:
- Хората и до ден днешен не са наясно каква е геологията на нашата собствена планета. Даже нямам предвид ядрото или мантията, а земната кора. Хората не знаят нищо дори за нещата, които самите те са създали, например за прозаичната си, но модерна напоследък финансова криза. Колко ще научат за Марс с туй камионче?
- В този момент хората не са в състояние да изпратят човек на Луната, дето е на един хвърлей път. Вездесъщата НАСА изобщо няма ресурс да изпрати човек в Космоса, включително и до Международната космическа станция. След десетина години може и да видим човек на Луната, но не бих се хванал на бас. Кога можем да очакваме да копаме...
Прочитане на целия коментар антрацит от Уран при това положение?
- Много отдавна, може би от времето на Ренесанса, човешкият прогрес не се движи от любознателността, а от алчността. А за да изкяри някой от Космоса, ще му е нужно много повече време, отколкото ще е жив, т.е. не си струва. И тук не говоря за разни пръдльовци-милиардери от типа на сър Ричард Брансън. То затова и експертът от НАСА във втората част от статията такъв един мънка, мънка...
Та, младежи и девойки, ще ме прощавате, ама... чудо голямо. :-)
_____
The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?-1 +8
А на мен в личен план шумът около "Любопитство" ми подейства много благотворно - сетих се за може би единствената книга, която хем искам, хем трябва да препрочитам веднъж на всеки 5 години - A Short History of Nearly Everything от Бил Брайсън.
За който не я е чел - има я и на български в pdf някъде си. По книжарниците също я е имало някога, но май вече е изчерпана. Ако не ви грабне след първите 3 страници (изключвам благодарностите към този и онзи) ще си сменя никнейма на Асан (истинското ми име).
_____
The world is £4 trillion in debt. Just exactly which planet do we owe it to?-8 +8
Аматьорска статия, Момчиле. Надявам се че си в началото на кариерата
-7 +8
Роботи в космоса има от първия космически полет. А заглавието е направо профанско. На времето в Мъпет Шоу имаше един такъв скеч "Прасета в Космоса" с мис Пиги. От тоя калибър е заглавието.
-4 +13
И в Турция много се радват на Любопитство нари4ат го- Сеир съндък.
+6
До коментар [#3] от "geordgeo":
Вярвам не е съвпадение, че LHC в CERN струва по-малко от съвременен самолетоносач :)
+8
Някои се заяждат с автора, че статията му била "аматьорска" или нещо подобно сякаш от добър журналист се изисква да е експерт в дадена област за да напише качествен текст. Добре си е написал статията, Момчил като е представил различни гледни точки по тема по която може да се пише много. Лично на мен ми е безкрайно интересно всичко (особено фотографиите и видеото) които новият апарат на Марс ще може да изпрати на Земята. От друга страна ми е ясно, че без видима практическа полза човешки полети до Марс (да не говорим за по-далечни и по-негостоприемни планети) ще си останат фикция в обозримо бъдеще. Технологии за това съществуват и в момента, финансиране - не. Да се похарчат стотици милиарди долари за експедиция до планета съставена от камъни и прах - не виждам кой би се наел да го финансира. Научната информация за Марс, снимките и другият материал който може да се получи дистанционно - всичко това е отлично и много интересно. Хора на повърхността на Марс - иска ми се, но съм реалист.
+4
Полет до Марс ще е оправдан икономически единствено ако технологиите, които ще са необходими за него се използват после масово и на Земята.
По скоро ще има постоянна станция с хора на един от Лунните полюси, където американския "Lunar Reconnaissance Orbiter" откри места където може да има вода.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел-6 +1
Цитат от статията: "Краят на противопоставянето между двата блока обаче бележи края на космическата грандомания и връща дебата за междупланетните полети в сферата на прагматизма."
Интересно, как точно се решава, че нещо (човешкото пътуване до Марс в случая) е грандомания?! Само защото е по-скъпо и сложно, а в момента никой не ще да дава пари за това ли?! По тая логика, в зората на овладяването на Космоса щеше да се каже, че усилията да се надмине сферата на опериране на днешните самолети е грандомания и все още нямаше да имаме дори телекомуникационните и разузнавателни спътници! Прекомерните икономии и липса на всякакви амбиции за надхвърляне на вече постигнатото (не само в сферата на Космоса) водят не просто до застой, а дори до упадък.
_____
http://polit-analizi.blogspot.com/-7 +1
В продължение на предходния ми коментар #18: очевидно - трябва да има безкомпромисно идеологическо и военно съперничество, за да върви човечеството напред! Иначе иновативността на държавно ниво изчезва (космическите изследвания не са по силите на частни структури) и всичко тръгва към застой и упадък...
_____
http://polit-analizi.blogspot.com/-2 +16
Експедиция до Марс за няколко милиарда било абсурд, а война с Иран за няколко трилиона си е напълно в реда на нещата!
-1 +7
До коментар [#20] от "IvanBozhidarov":
Първо експедиция до Марс ще струва поне няколко стотин милиарда долара. Второ дори война с Иран да струва един трилион, тя ще се изплати с нефт, а от Марс сега икономически печелившо евентуално може да е само доставка на диаманти, които да са на готови големи купчини.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел-1 +3
До коментар [#21] от "BlueWater":
Хм..каква е вероятността на Марс да бъдат открити "неземни" богатства..диаманти, примерно..с което да се заплати експедицията, че да остане и нещо отгоре?
-1 +5
До коментар [#22] от "aron25":
Всичките богатства на Марс естествено не са на Земята и за това няма нужда да слагате думата неземни в кавички. Единствения шанс сега да се изплати такава експедиция е ако намерят философския камък, защото цената на златото е добра. С него казват можело да се получи и елексир на живота, за нещастие на фармацефтичните гиганти.
_____
Човек трябва да бъде достатъчно голям, за да признае грешките си; достатъчно умен, за да спечели от тях и достатъчно силен, за да ги поправи. - Джон Максуел-7 +2
Аз за много малка 4аст от парите такива фотографии ще им пратя, не само пясък ами и по интересни неща , Марсиянска еротика и други пикантерии.
-3
До коментар [#21] от "BlueWater":
Еми - изграждането на мина за добив и доставка кам Земята на редки метали от Марс (или поне от Луната) е скъпо минимум колкото войната в Ирак, ама е много по лесно да се пуцаме за някой и друг трилион, вместо да изградим минодобив поне от Луната, ако не от Марс за същия някой и друг трилион. Също - по-добре да си ровим Земята и да унищожаваме водите ѝ, отколкото да се обединят няколко по-мощни държави като САЩ, Русия, Китай, Япония, Германия, Великобритания и т.н. и да споделят разходите по едно реализиране на системни доставки на суровини от Луната и/или от Марс (и едновременното изпращане натам на отпадни продукти от човешката дейност, които не подлежат на рециклиране и на повторна употреба)...
_____
http://polit-analizi.blogspot.com/-7
Прочетох доста коментари по тази Марсианска експедиция. Безспорно това е интересно начинание! Има ли хората пари- дали ги !!! Тези "мозъци" в Америка и не само там, що не вземат да "вложат" парите си в екология- в западна Европа само вали дъжд, а нас ще ни превърнат в пустиня. Вече нямаме ясно изразени четири годишни времена. Питейната вода свършва и т.н. и т.н.. За какво ни е това въоръжаване, марсоходи, логални войни , като нас просто няма да ни има на "белият свят"- от умрял писмо никой не е получил!
-2 +3
За плювачите:
Колумб е тръгнал за един товар индийски подправки, с три пикливи корабчета, а е открил...
Мравките са надживели динозаврите (и все още се оправят прекрасно), въпреки че разполагат само с 20 000 транзистора за мозък...
_____
"Историята служи на българите, да не си взема поука от нея." ...Фра Дяволо. Жалко, но все още е факт...-1 +1
Общество от държава в Европа стига до Северна Америка->Общество от държава създадена в Северна Америка стига до Марс->Общество от държава създадена на Марс стига далеч извън пределите на Слънчевата система и т.н.
преглед на коментар
Нов Коментар