Пламен Донев има десетгодишен опит като счетоводител, финансов директор, данъчен експерт и одитор, в т.ч. мениджър данъчни услуги в "KPMG България", а от 2009 г. е част от екипа на Kreston BulMar като директор одит и данъци |
| По критерия най-нисък размер на общите данъчни постъпления спрямо БВП, България и Литва си поделят първото място в ЕС с показател 27.4 |
Сигурно сте чували, че данъците в България били най-ниските в Европейския съюз. Интересното е, че когато ги плащаме или когато сме ревизирани от НАП, не живеем с това усещане. Излиза, че това твърдение е по-скоро за външна употреба – насочено е към потенциалните чуждестранни инвеститори. Нашата задача в тази статия ще бъде да проверим доколко все пак е вярно това твърдение.
Вълшебните 10%
Това е данъчната ставка (процентът на данъка), която се отнася за множество данъци. Всъщност болшинството доходи се облагат с 10% данък. Нека видим кои са те.
Данък общ доход, с който се облагат физическите лица, е 10%. Именно това е популярният като плосък данък. А е плосък, защото, колкото и да е голям полученият доход, от 2008 г. насам данъчната ставка си е все 10%. Тази ставка важи както за заплатите по трудови договори, така и за хонорари по граждански договори, доходи на свободни професии, занаятчии, земеделски производители, артисти-изпълнители, наеми, печалби от продажба на имущество, лихви и някои други доходи.
Корпоративният данък, т.е. данъкът върху печалбата на юридическите лица, е също 10%. По същество този данък също е плосък, тъй като няма значение точният размер на печалбата, но политическото говорене не го обозначава с този епитет.
За да изчислим обаче общата данъчна тежест на реализираната печалба, след като тя се получи от крайния инвеститор физическо лице, трябва да вземем предвид и данъка върху дивидентите в размер 5%. Така общата данъчна тежест върху първоначално реализираната печалба става 14.5% (10% + 5%*0.9 – обложената вече с 10% данък печалба). Този процент е почти същият като процента, с който се облагат доходите на едноличните търговци – 15%, като при тях няма допълнително облагане с данък върху дивидентите. Идеята е данъчната тежест да бъде една и съща независимо от начина, по който се осъществява икономическата дейност – като търговско дружество или ЕТ.
Други доходи, които отново се облагат с 10% данък, са доходите на чуждестранни лица, реализирани от източник в България. Такива например са доходите от лихви, лицензи, франчайзинг, консултантски услуги, наеми, сделки с недвижими имоти и финансови инструменти. Когато получател на дохода е чуждестранно юридическо лице, говорим за 10% данък при източника, а когато е чуждестранно физическо лице – за окончателен данък от 10%.
Ставка на данъка срещу размер на данъка
Да, данъчна ставка от 10% е най-ниската в Европа. Само че размерът на данъка е произведение от данъчната ставка и данъчната основа. С други думи - това са различни неща.
Така например данъчната основа на доходите по трудови правоотношения е брутната сума на получената заплата, намалена с дължимите осигуровки за собствена сметка. Данъчната основа на хонорара по граждански договор обаче се намалява допълнително и с т.нар. нормативно признати разходи (25%). В това естествено има логика, тъй като изпълнителят по граждански договор би могъл да понася определени разходи за своя сметка, които щяха да бъдат за сметка на работодателя, ако работата бе по трудов договор. По такъв начин размерът на данъка в двата случая ще бъде различен при един и същ размер на реализирания брутен доход, макар и да е приложена една и съща данъчна ставка от 10%.
Друг пример е данъкът при източника, при който ставката от 10% в общия случай се прилага върху брутния (пълния) размер на дохода на чуждестранното дружество, т.е. без да се приспадат никакви разходи. По такъв начин може да се окаже, че размерът на данъка върху печалбата в съответната чужда държава (с по-висока данъчна ставка, но с приспадане на разходи) е по-нисък от размера на данъка, удържан в България. Поради това от 2010 г. дружества от ЕС или ЕИП имат право да преизчисляват размера на платения в България данък.
+26
Супер, значи ни чака само просперитет и щастие стига да си научим уроците и да работим здраво! Искрено се надявам да стане!
_____
cgart.bg-2 +12
"Стига обаче всички да си плащат дължимите данъци".Ето тук се крие ключа от бараката.В България сивия сектор е много голям-голяма част от работодателите осигуряват работниците на една сума,а има дават значително по-голяма ,без да я отчитат.Защото и 1 процент да направят данъците и осигуровките пак няма да ги плащат някои хора.Затова трябва да се засили ролята на държавата относно събираемостта на данъците и осигуровките.В САЩ най-строго се наказва неплащането на данъци,дори и Ал Капоне е бил в затвора заради неплатени данъци.
-9 +10
Огромни спрямо дохода
_____
The extremism in the defense of liberty is no vice! And let me remind you also that moderation in the pursuit of justice is no virtue.-2 +9
В България косвените данъци са високи, защото е национален спорт да се укриват преките.
-1 +5
В България има изключително висок процент на сива икономика и сериозни суми се губят от данъци. Освен това ефективността на труда ни и производителността ни са доста ниски (производителност 6-7 пъти по ниска от средно европейска => 6-7 пъти по ниски заплати, което е реален факт).
До maxxx - косвените данъци като акцизите имат за цел да защитават вътрешната икономика, а ДДС е правопропорционален на икономическата ни активност, също както и преките. Няма никакво значение един данък дали е косвен или пряк, по-скоро има значение до колко е ограничаващ икономическата активност и какъв процент потенциални сделки не са били сключени.
-4 +9
АКО СЕ ДОПУСНЕ КОМУНИСТИТЕ ДА ПРИЕМАТ ПРОГРЕСИВЕН ДАНЪК - НЕ САМО ЩЕ ИЗГОНЯТ ИНВЕСТИТОРИТЕ, А И НИКОЙ НЯМА ДА ГО ПЛАЩА (ГОЛЕМИТЕ ЗАЩОТО МОГАТ ДА УКРИВАТ ОБОРОТИ, МАЛКИТЕ ЗАЩОТО НЕМОГАТ ДА ОЦЕЛЕЯТ).
Публикувано през m.capital.bg
-1 +5
При ниски доходи, данъците винаги изглеждат високи.
+6
До коментар [#7] от "Dragoslava":
Обратното е вярно че високата данъчна тежест се превежда в чиста загуба на благосъстояние за икономиката и загуба на полезен доход за хората .
Само ДДС е 20 % от заплатата Ви и е взет още преди да сте взели заплатата на множество нива заплащан .
ДОД ДОО КНСБ ФЗПО Подкрепа Здравна Вноска ,Пенсионна вноска
Корупция =най високият данък заплащан изцяло от хората живеещи в държавата защото оскъпшява всичко .
Нисксите доходи са следствие от тази една причина а непропорционално нереформираният данъчен батак в страната и все още съществуващата система на държавно толерирано СОЛИДАРНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА БЛАГАТА руши България и не позволява пазарната икономика да работи 20 години след преврата (прехода )
СОЛИДАРНО за всички = бедност за всички
_____
The extremism in the defense of liberty is no vice! And let me remind you also that moderation in the pursuit of justice is no virtue."...Следователно ще трябва да ползваме различен показател, а не данъчните ставки сами по себе си, ако искаме да сравняваме колко са големи или ниски българските данъци. Най-добрият показател за това е съотношението на данъчните приходи (постъпления) спрямо БВП...." Е, с това не се съгласявам. Защото ако данъчната ставка не е плосък данък, тогава какво правим? Не е редно такова сравнение според мен! Всеки, който има представа от финансово и данъчно право знае, че размерът на данъка =данъчна ставка + данъчна основа. От там нататък сравняване със "съотношението на данъчните приходи спрямо БВП НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ според мен. Някой е трябвало да си вземе хонорара за тази статийка:)
От там нататък сравняване със "съотношението на данъчните приходи спрямо БВП НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ- цитат на коментар #9 от “dqdomart”
Защото принципното изчисляване на размера на всеки данък на български данъчен субект няма никаква връзка със събираемостта на този данък от държавата!
Пропуска се тежестта на "квазиданъците" като такси,разходите на грачданите и бизнеса за администриране на данъците,разрешителните режими и други административни разходи разходи,разходите за ползване на нормативно задължителни услуги,невинаги оправдано.
Голям проблем,особено за дребния и среден бизнес са и некореспондиращи с легитимна цел изисквания,които изпълнението на които е в тежест на бизнеса,но не е в приход на държавата.
преглед на коментар
Нов Коментар