Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Еволюцията е определила забавлението като основен фактор за оцеляването. Малките хора опознават света, играейки си с нещата, а всички ние не спираме да играем, защото сме остарели. Остаряваме, защото сме спрели да играем игри.

В този ред на мисли, тъй като игрите са фундаментални за част от нашето развитие, можем много лесно да калибрираме даден човек според неговите игрови умения. Затова в нашата фирма "Гейм Крафт" успешно прилагаме набирането на кадри чрез интервюта, фокусирани върху това какви игри играят кандидатите и спрямо това можем лесно да определим как ще се справят в различни трудови ситуации.

Темата с игрите е важна поради няколко причини:
– Интервюираният се отпуска, ако говори за неща различни от позицията, за която кандидатства. Каква по-хубава тема от тази за игрите.
– Засягайки игрите, показвате, че цените умения от по-широк спектър.
– Докато разговаряте за развлекателната индустрия, може да вмъквате други психопрофилни въпроси, за да разберете повече за характера на кандидата. Той дори няма да усети, че го подлагате на тест.
– Неформалните интервюта са по-забавни, интересни и може много по-лесно да се определи дали интервюираният ще се впише в колектива или начина на работа.
 
Определете какви хора търсите

Първото важно нещо е да си създадете рамка за вас за това какви хора търсите. Попитайте кандидата по какви игри си пада – отборни (по-лесно е да работи в колектив) или единични (може да е по-продуктивен, когато сам се бори с някакъв проблем), такива със задълбочена история (сигурно обича сложни проблеми) или неангажиращи развлечения.
 
Типът играч

Затова второто важно нещо е да се разбере какъв тип играч е човекът. Главните разновидности са "социален"  (socializer), "убиец" (killer), "изследовател" (explorer) и "постигащ" (achiever). Лесно може да се установи, ако го попитате какви игри харесва и кое в тях му допада най-много. Записвайте си всеки отговор, защото сигурно ще споменава имена на игри, които вие не знаете. Добра практика е да използвате диктофон, защото не само езикът на тялото е важен – начинът, по който говори за дадено забавление, може да разкрие много скрити неща. След разговора ще трябва допълнително да проверите в интернет играта, която му е любима, какъв жанр е. Обърнете внимание на отговора му на това кое му допада най-много. Естествено няма правилен отговор и някои от нещата са контекстно зависими, затова не бъдете твърде строги с класификацията, защото има вероятност да има от всичко по малко.

Накратко:
– Ако му харесва да говори с хора или да разширява социалния си граф – значи е "социален тип".
– Ако повече му допада да открива нови фронтиери или обича да знае всички тайни места – значи е "изследовател".
– Може да се забавлява най-много с високи резултати в играта и винаги да се стреми да е първи в класациите – значи е "постигащ тип".
– Обаче е вероятно да не се интересува от други неща освен от състезателния елемент в играта и постоянно да се съревновава, като на пиедестал издига не това да е първи в класациите, ами другите да са под него. В този случай мотивът е друг и значи интервюираният е "убиец". Често границата между "постигащ" и "убиец" е доста тънка, затова наблюдавайте как точно се изказва.
 
Усещане за дискомфорт

След като сте разбрали малко за характера на играча, го попитайте как се чувства, ако не може да постигне това, което не му допада най-много. Така ще го изкарате малко извън комфортната му зона, за да разберете как се справя със стреса. За да е точен въпросът ви, просто повторете каквото той е описал с отрицание. Питайте го как постъпва – дали си взима минутки почивка след трудно ниво, или упорито се труди, докато постигне целта си. Сами може да направите изводите си.
 
Колко време отива за игри

Друг важен въпрос е по колко време прекарва в играене на игри и как точно го прави. Накарайте го да опише един ден на игра, като следите дали обяснява процедурно ("...ставам сутрин в 8 (?!), пия кафе и сядам пред компютъра за 20 минутна игра...") или на базата на възможности ("...ами имам следобед 1 час свободен и, ако ми е кеф, решавам да поиграя малко..."). Ако е процедурен, е важно да си свърши добре работата, която някой друг му е казал – липсва творчество, питат за упътвания и спазват указания. Ако са на възможности, то е важно за тях да имат избор, често създават процедури, но не ги следват и винаги правят нещата по различен начин.

Опитвайте и експериментирайте с различни неща, защото няма верен отговор на въпросите – след 40-50 интервюта ще започнете да се чувствате по-комфортно, разговаряйки за игри. Ако сте геймър, може още от началото да сте във ваши води – тогава всички ще се забавлявате, разговаряйки, и 30 интервюта на ден дори няма да ги усещате като натоварване. Нужните знания са базирани върху метапрограмните филтри от НЛП и зависимостите в теорията на игрите. Все пак обаче не прекалявайте – както вие избирате работници, така и те избират работодатели и има възможност да звучите крайно нестандартни. Затова бъдете сериозно креативни или креативно сериозни и приятни разговори!

* Авторът е съосновател  на "Гейм Крафт" - първата българска фирма, която се занимава с игровизация