Илюстрация Увеличаване [Shutterstock] Смаляване

Световната икономическа криза е основният виновник за много неща – от очевидните проблеми в личните бюджети и корпоративните отчети, до също толкова видимите промени в начина, по който се прави бизнес например. В списъка обаче могат да се включат и някои не чак толкова забележими на пръв поглед ефекти като растящата бездна между начина, по който отделните хора в дадена компания гледат на работата й. Ясно е, че спокойно може да оставим настрана мениджърите, които по подразбиране възприемат развитието на бизнеса по различен начин в сравнение с редовите служители. По-интересното обаче е това, че специалистите по човешки ресурси като че ли напоследък все по-трудно успяват да намерят обща перспектива със служителите в компаниите. Такива са поне изводите, които могат да се направят въз основа на резултатите, получени от проучване на американската консултантска компания Kenexa.

Изследването носи многозначителното заглавие "HR възприятията срещу реалността" и показва, че между това, което HR специалистите си мислят, че служителите мислят, и това, което служителите действително мислят, се отваря все по-голяма пропаст. Проучването стъпва на резултатите от годишната анкета, която Kenexa провежда сред HR мениджъри на компании в САЩ и Канада, като сравнява техните отговори с резултатите от анкети сред посетителите на специализирания потребителски сайт Salary.com, който е част от групата на Kenexa. "Логично би било да се предположи, че посетителите на Salary.com не са непредубедени по отношение на удовлетвореността от работното място, след като посещават кариерен сайт. Въпреки това обаче резултатите във всяка категория показват, че възприятията на HR специалистите за нагласите на служителите се разминават с реалните нагласи", отбелязват от Kenexa.

Погледнато в числа, нещата изглеждат по следния начин:

Ангажираност

Над две трети от работодателите – общо 69%, са убедени, че служителите им са ангажирани с работата си и с компанията. Анкетата сред самите служители обаче показва, че едва една трета от тях, или 34%, посочват, че това действително е така. До известна степен голямата разлика се дължи на факта, че зад термина "ангажираност" всъщност отделните групи разбират различни неща. "За работодателите ангажираността може да означава продуктивността на служителите, тяхното присъствие на работното място и развитието им в работата. За самите служители обаче ангажираността може да се отнася в много по-голяма степен до начина, по който се чувстват, отколкото до действията им", обяснява вицепрезидентът на Kenexa Лена Ботос.

Препоръчване

Разликата в тази категория е още по-осезаема. В огромната си част – 81%, HR специалистите смятат, че служителите биха препоръчали компанията си на приятел като подходящо работно място. В действителност обаче се оказва, че едва 38% от тях биха го направили. По думите на Лена Ботос тези резултати са тясно свързани с усещането на служителите за ангажираност, тъй като служителите, които не се чувстват ангажирани, може да обмислят напускане на компанията. "Да доведеш приятел в организация, с която не се чувстваш напълно ангажиран, може да навреди на личните ви отношение – а това е риск, който мнозина не са склонни да поемат", посочва тя.

Справедливи бонуси и социални придобивки

Разбира се, социалната политика на отделните компании е различна, но във всеки случай е важно служителите да са наясно с конкретните неща, които получават. Така, докато 71% от специалистите по човешки ресурси оценяват социалните пакети на компаниите като адекватни и справедливи, само 48% от работниците споделят мнението им. В случая от Kenexa подчертават значението на правилното комуникиране на конкретните параметри на социалните придобивки. "Комуникацията е ключова за това служителите да разберат параметрите на предоставените им пакети и това колко действително харчи компанията за тези бонуси", изтъкват от компанията. Добър пример за това според анализаторите са разходите за здравно осигуряване – служителите може да забележат увеличението само когато им се наложи да го платят от собствените си джобове, докато в действителност и те, и самите работодатели си поделят тежестта на растящите разходи.

Възнаграждения

Бонусите обаче не са единствената област от финансовите условия на работното място, в която възприятията на HR-ите и на служителите се разминават. Резултатите от проучването показват разлики и по въпроса за размера на заплащането, макар че все пак в случая ножицата е по-свита – заплатите в компаниите са справедливи според 53% от HR специалистите и според 30% от служителите. Всъщност ниските стойности в тази категория ясно показват непосредствените ефекти от икономическата криза. "След няколко години на свити бюджети организациите постепенно започват да дават разумни повишения на заплатите, но равнищата все още не са като тези отпреди рецесията", отбелязва Лена Ботос. "Фокусирайте се върху ключовите служители, за да се уверите, че най-добрите таланти получават справедливо възнаграждение", препоръчва тя на специалистите по човешки ресурси.

Задържане

В преобладаващата си част – 83%, HR специалистите смятат, че служителите им възнамеряват да останат част от компанията и през следващата година. Оказва се обаче, че едва 41% от анкетираните служители се съгласяват с това твърдение. Резултатите едва ли са изненадващи на фона на отчетената ниска ангажираност и разпространеното убеждение, че заплатите и бонусите не са справедливи, коментират от Kenexa. "Нещо повече, по време на рецесията много от служителите останаха в организациите си заради необходимостта от сигурност. Но сега, когато компаниите отново търсят персонал, лоялността започва да се размива", изтъква Лена Ботос.

Възприятията са реалност

Получените резултатите са интересни сами по себе си, но носят и по-важно послание – обобщеният поглед върху тях показва не само колко дълбоки са всъщност различията в нагласите, но и колко сериозни могат да са ефектите от това. Всъщност според прогнозата на Kenexa не е изключена вероятността много HR отдели да бъдат изправени пред криза в набирането на персонал – индикатори за това са както ниският брой на служителите, възнамеряващи да останат на работното си място, така и липсата на ентусиазъм да го препоръчат на приятели и познати. "Истината е, че когато става въпрос за служителите и тяхната ангажираност в рамките на организацията, няма значение какви програми се провеждат – от значение е какво самите служители смятат, че правят", поясняват от консултантската компания.

Другото важно нещо, което HR специалистите не трябва да пропускат в усилията си за преодоляване на разликата в нагласите, е необходимостта от подходяща комуникация. Според анализаторите от Kenexa ключов момент е да се обърне внимание и на източниците, от които служителите получават информация. Казано с други думи, фокусът трябва да се постави върху подходящото обучение за комуникация на мениджърите в компанията. Работата е в това, че в повечето случаи служителите получават посланията не от специалистите по човешки ресурси, а от мениджърите си, повечето от които по думите на анализаторите "не са станали такива заради уменията си за управление на хора и ефективна комуникация".