Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 авг 2008, 11:53, 6010 прочитания

Амбулантни купувачи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Къде е най-евтино или регионална карта на потреблениетоВ доброто старо време пътуваха търговците, днес пътя хванаха и купувачите. Пазаруването е едно от любимите занимания на всички съвременни хора, затова е много трудно те да бъдат преброени. Все пак, според данни на „Алфа рисърч” хората, които пътуват, за да пазаруват се движат някъде около единия процент. Екскурзия ли правим до Солун или отиваме да пълним количките в ИКЕА, докато очакваме откриването й в София? На Париж ли се радваме или на популярните следколедни намаления? Зависи от гледната точка. До такава степен, че вече има утвърден туристически пакет, предлагащ
 
Маршрут из европейските фешън центрове
 
по време на промоциите.
Разбира се, ако човек се опитва да превърне пазаруването в престижно забавление, може да направи това и в рамките на България. По-възрастните сигурно си спомнят екскурзиите до ЦУМ, за по-младите са тържествените посещения в някой от моловете в София. Или казано с думите на един нещастен търговец от Дупница, изоставен от собствените му клиенти: „Нашите хора предпочитат да отидат до София или Благоевград да си пазаруват, мислят се за по-важни...” И ако това са все пак по-взискателните амбулантни купувачи, то напоследък се оформя и една друга група - купувачи, които съвсем не преследват марки и специални стоки, а неща за всекидневна употреба.   
Сред нещата, които привличат пътуващите потребители са например селскостопанските продукти. Дали защото всеки „тероар” е известен я с боба, я с доматите си? Днес едва ли има смисъл човек да пътува да Смилян, за да си купи смилянски боб - има го навсякъде. За разлика от Европа, у нас пътуват не за да опитат автентичния местен продукт, а просто, за да спестят някой лев –
 
Да открият най-евтиния боб
 
дори и да не идва от Смилян.
Купувачите по пътя често превръщат пазаруването от потребление в работа. Вместо да използват за него свободното си време, те си оставят цели работни дни, за да снабдят домакинството си поне за седмица с картофи, лук, домати и друг сезонен зарзават. Пътуващите потребители имат свои собствени карти на територията на България, където са отбелязани местните пазари, техният график и списък на стоките с последните регистрирани от самите тях цени. Можем да си представим разочарованието на амбулантните купувачи при честа смяна на цените: това увеличава километрите, които трябва да изминат. А те не са непременно страстни туристи и запалени любители на пътешествия. По-скоро хора, открили икономическа стратегия, за да поддържат един нормален за тях стандарт на живот. Дали все пак икономическата рационалност е винаги водеща пред един странен тип хоби, това остава да се провери.
 
„Винаги има келепир, ако живееш на граница”
 
Това изречение можете да чуете във всяко гранично място на страната ни и всяка граница има своята история. На Северозапад в недалечното минало на социализма близките сръбски градчета са били източник на техника, дънки, шлифери и разбира се хиляди касетки със сръбска музика. А в края на 80-те към цялото това потребителско изобилие са се добавили видео касети с Рамбо и дъвки „Турбо”. Ако днес към Сърбия пътуват по-скоро търговци, последните наследници на „леген-бизнесмените” от началото на 90-те, то сега границата с Румъния е по-любопитна. Оттам, обаче, не влизат стоки, а купувачи. Румънците са нахлули с доста по-високите си заплати, за да пазаруват кашкавал, обувки, дрехи и каквото им падне. В събота и неделя заливат „МЕТРО”, а след като приберат „количката с връх” в багажника си, се настаняват в „Хепи” и поръчват от всичко, за да опитат. И ако в Русе продавачките изпадат в истерия пред румънските пътуващи потребители, трябва да попаднем в първото малко градче на гръцка територия, за да видим огледалния образ на българските купувачи по пътя. Сидерокастро е съвършено невзрачно гръцко градче, превърнало се в средоточие на потребителските страсти на хората в Петричко. По една съвсем проста причина – там е най-близкият голям супермаркет от веригата „Лидл”.
 
В „Лидл” има всичко
 
но потребителските кошници удивително си приличат: защото са пълни със зехтин и перилни препарати.
„Ами първия път като отидох в „Лидл” не знаех какво да си купя, а и гръцки не разбирам. Затова гледах какво правят другите и каквото те купуват, това и аз… А после наистина се оказа, че зехтинът там е по-евтин, а и по-хубав”, разказва тайната на сходните потребителски кошници една жена от Петрич.
Всъщност в „Лидл” е по-вероятно да срещнете българи от малките южни градчета, отколкото гърци. Защото гърците са на пазара в Петрич, а после на кръчма в Сандански. До неотдавна в центъра на Петрич всеки вторник и събота е спирал гръцки автобус. Сега рейсовете са намалели, но гръцките надписи са се увеличили. Защото освен за местни праскови, домати и пресни подправки, те вече пътуват до Петрич и за фризьорски и зъболекарски услуги. Както можем да се досетим надписът „Зъболекар” на юг доста често е изписан на гръцки, на север – на румънски. В Свиленград с гръцки еквивалент се сдобива най-често кашкавала. Местните на свой ред пътуват до Одрин и Бяло море. Често, за да си купят
 
Лекарства: от Турция – по евтини, от Гърция – по-модерни
 
Покрай абитуриентските балове зачестяват пътуванията до пазара в Одрин. И оставяме настрана едни други купувачи по пътя, които всеки ден пътуват до борсата за плодове и зеленчуци в Одрин, защото те са „хора с път”, както ги наричат тук или „куфарни търговци”, както бихме ги нарекли ние.
Амбулантните купувачи веднага ще нараснат чувствително над единия процент, ако включим гръцките, турските, сръбските и румънските им колеги. Защото това е и най-важната промяна, до която подобна потребителска практика води. Тя променя националното пространство и започва да описва региони, центрирани около „Лидл”, „Метро” или „Кауфланд”. Или казано накратко, големите хипермаркети и моловете променят границите. Колко време е нужно, за да променим идентичностите?


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни

Библиотека / Регионален бизнес»

Регионален бизнес Варна, Шумен
Регионален бизнес Варна, Шумен

Какъв е бизнес климатът в региона и как се развива бизнесът

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Архив" Затваряне
ФОТОГАЛЕРИЯ : ПАКИСТАН - КЛУБ ПО БОРБА В СТАРИЯ ГРАД ЛАХОР

Типографът Ботьо Николчев: Работим за това българската кирилица да е равнопоставена на руската

Изпълнителният директор и "главен готвач" на шрифтове в lettersoup пред "Капитал"

Електрически и яростни

Електромобилите ще дойдат по-бързо, отколкото очакваме

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Мечът на Гай Ричи

В новия "Крал Артур" митът е в "рокенрола" ритъм

Кинопреглед

Няколко берлински киносалона с дълга и вълнуваща история

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 20

Капитал

Брой 20 // 20.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.05.2017

Капитал Daily

Брой 77 // 23.05.2017 Прочетете