01
02
03
04
05
06
07
08
09
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
37
21 май 2012, 12 прочитания
21 май 2012, 165 прочитания
21 май 2012, 238 прочитания
21 май 2012, 549 прочитания
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и Cog Graphics. Някои снимки © 2010 Associated Press и Reuters. Всички права запазени.
LinkedIn
Twitter
Email
+6
на мен ми става тъжно, че няма как да запазя всичко, което бих искал
Кара ме да си отговарям на "трябва ли да се обръщаме назад за да видим откъде тръгваме"
_____
"Attitude is a little thing that makes a big difference" W. Churchill+8
До коментар [#1] от "febra":
Трябва, трябва...
_____
Скромността е за хора, които не разполагат с други качества.+9
номер 15... часовника.
всичко е толкова временно.
+10
мъчно ми стана
-1 +16
И първата, и втората серия фотографии са отлични попадения.
Това е част от автентичната България - тази, която е малко встрани от лустрото на градския живот, част от паралелната реалност. Ако програмите за развитие на селските райони и за стимулиране на земеделието не се разгърнат в оптимален размер, не само малките планински села, но и по-големите след време ще опустеят.
Шапка свалям на тези хора, чиито лица са запечатали фотографите. Защото носят една душевност, която е въплътена в представата за българщина.
+12
Има страхотни фотографии с много въздействаща тъга.
+13
Странно е,но точно такива кътчета и спомени са ми най-скъпи на сърцето където и да съм по света.Тези истински изстрадали добри старчески лица ,схлупените къщурки и поразените от времето вещи ме карат да страдам,че напускаме родните си места.
-4 +4
Да, това е романтизъм: носталгия по време, което не е съществувало. Тъга и празнота за мен. #18: Младият човек с брадата, овчар сигурно, с толково наивно, добродушно лице, ще се превърне в червендалесто старче-пияница за година-две, не разбира от нищо, не знае нищо и няма и да научи.
+4
Много е тъжно как всичко, което е било скъпо за някого, си отива и ще бъде заличено от времето, нали? Когато гледам тези снимки, имам чувството, че всичко това е толкова далечно, недосегаемо, забравено и прелестно по свой собствен начин. Сякаш се пренасям в една чужда реалност, един отделен свят, непокътнат от напрежението, проблемите и низостта. Радвам се, че все още има хора, които да изпитват тъга по забравеното минало и заличените спомени. Браво за коментарите на повечето от вас! С уважение!
_____
Vivere militare est!+2
Обикновено съм крайно анти-артистично настроен, но снимката на ръждясалия часовник предизвика и емоции, и размисли! Най-искрените ми почитания към фотографа!
_____
2032.ru+3
По4итания....4асовника
+3
Прекрасен край с автентична природа, пожалена от бетона...
Както и хората...
НО мизерията е ПОТРЕСАВА6ТА! На доста места единствено наличието на електрическа кру6ка издава това че сме в 21, а не 19 век...
Фотографите са прекрасни, но си представете ТОВА да е ежедневието ви...
_____
He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.+2
красиво... звучат като C'est la vie (ELP)
_____
Keep it simple.+2
До коментар [#9] от "Христина Малинова":
- много си права за това - истинска паралелна реалност и на мен ми домъчнява където и да съм по света за родния край
- жалко е че старите хора отнесоха пешкира на промяната - всичко за което са работили е или уграбено или разрушено
- жалко е и че ние оставихме тия хора да мизерстват със 100 лева пенсия
- и като се замислиш тези хора са нашите баби и дядовци и тази картинка е прекалено реална за да я пренебрегваме
_____
Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрел.Много атмосфера са уловили в кадър! Благодаря за чудните минути, върнати назад :)