Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
20 6 сеп 2010, 21:25, 15824 прочитания

Държавна сигурност. Част 2.3: Проектът "Монблан" и "неявните фирми" на ДЗУ

Решението на Живков и компания заводът за дискове в Стара Загора да завладее позиции на Западния пазар с помощта на НТР се оказва началото на безконтролното източване на държавни капитали

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ДЗУ разширява производството си с 2.4 млн. лв. свежи инвестиции

От средата на годината някогашният електроенен гигант ще възобнови работата си за автомобилната промишленост

28 фев 2012

Държавна сигурност. Част 3: Чистката на досиетата в Първо главно управление на ДС

Между 10 000 и 20 000 дела от архива на ПГУ са били унищожени тайно в първите месеци след 10 ноември 1989 г.

27 сеп 2010

Държавна сигурност. Част. 2.4: НТР и проектът "Нева"

Банкова ревизия разкрива, че финансовият резултат от постояването на завод за дискове в СССР не е толкова успешен, както твърдят участници в операцията

12 сеп 2010

Държавна сигурност. Част 2.2:"Неявните фирми" и ИНКО

Създаденото през 1975 г. външнотърговско дружество "Индустриално коопериране" е прикритие на научно-техническото разузнаване за ембаргови операции

3 сеп 2010

Държавна сигурност. Част 2.1: Научно-техническото разузнаване

Въпреки секретните операции за кражба на ембаргови технологии НТР не успява да помогне за преодоляване на технологичното изоставане на комунистическа България от Запада

29 авг 2010

Държавна сигурност. Част 1: Първо главно управление – филиалът на КГБ

Разузнаването, най-секретната структура в ДС, е изградено и действа по съветски образец

26 авг 2010
През последните 20 години се е изписало много по темата за Държавна сигурност, но са редки изследванията, които да дадат по-голяма представа за структурата на ДС и нейната всеобхватна дейност. В блога "Досиета" предлагам документална поредица, с която ще представя отделните управления и самостоятелни отдели на ДС. Продължавам поредицата с "неявните фирми" на Научно-техническото разузнаване и схемата, приложена чрез ДЗУ – Стара Загора..
Всички текстове от поредицата за управленията и отделите на ДС може да намерите в блога в рубриката "Държавна сигурност".

 

В края на комунистическото управление в схемата с "неявните фирми" на Научно техническото разузнаване (НТР) е в каран и завода за "Дискови запаметяващи устройства" (ДЗУ) в Стара Загора. Той е създаден да осигури производството на запаметяващи устройства с магнитни дискове. Началото е поставено през 1968 г., когато в изпълнение на решението на Политбюро ЦК на БКП с постановление на Министерския съвет е набелязано изграждането на Завода за периферни устройства. Технологията и оборудването за ДЗУ са осигурени от Япония.

В Страната на изгряващото слънце НТР успява срещу заплащане да се домогне до по-напреднали технологии, забранени от КОКОМ, за разлика от опитите да се сдобие с такива в някои от развитите европейски държави или в САЩ, където контролът е по-стриктен. Строежът на завода започва през 1969 г. и първият етап е завършен през 1973 г. ДЗУ прераства в комбинат от 1985 г., а две години по-късно става стопанско обединение. От 24 февруари 1989 г. ДЗУ е преобразувано в държавна фирма. Към 1991 г. в състава й са включени 37 дъщерни фирми и поделения.

Форсиране на производството на дискове



Партийно-държавната комисия по научно-техническа политика към ЦК на БКП решава в петилетката след 1985 г. да се издигне равнището на световните производители по функционални характеристики, качество и надеждност на най-важните системи от електронната продукция, сред които попадат и "всички видове запомнящи устройства на магнитни носители". Председател на комисията е Тодор Живков, а нейни членове са общо 26 висши държавни и партийни функционери, сред които Андрей Луканов, Гриша Филипов, Белчо Белчев, Димитър Стоянов, Огнян Дойнов, Петър Младенов, Стоян Овчаров и др.

След 1985 г. обаче общата ефективност от износа на българска електроника в СИВ започва да спада. СССР прави откази на българската електроника, поради прекалено завишената й цена, като я замества с внос от ГДР или Чехословакия. Във вътрешен план в страната липсват валутни средства за увеличаване на мощностите, а в същото време държавните субсидии в сектора са намалени в резултат на финансова криза, в която комунистическото управление вкарва страната през 1985 г.

Предвиденият от партийното ръководство ръст на стоковата продукция не се постига и пада надолу. Владимир Пенчев, директор на дирекция "Икономическа интеграция и валутен план" в Държавния комитет по планиране (1977-1983) и началник на отдел "Валутни баланси" в Министерството на икономиката и промишлеността от 1987 г., посочва:

"Предвидените валутни приходи не бяха достигнати. По програмата за електрониката се предвиждаше валутните постъпления от този отрасъл да стигнат около 600 млн. валутни лева годишен приход за 1990 г. Предвижданията за предишните години бяха по-малки, но с бърз темп на нарастване. В действителност реализираните валутни постъпления от електрониката се движеха между 30 и 50 млн. валутни лева за периода 1986-1989 г., което беше около 40-60 процента от предвидените обеми по плана за същия период."

Амбициозните програми за развитието на електрониката остават на хартия, липсва свежа валута за необходимите инвестиции, както и нови технологии. В кризисното търсене на допълнителни валутни приходи Политбюро на ЦК на БКП вкарва и ДЗУ в схемата за източване на държавни капитали чрез създаване на "неявни фирми", контролирани от Научно-техническото разузнаване. Доказателство за този замисъл са секретните решения, взети на фона на сериозната стагнация в българската икономика и валутна задлъжнялост.

Секретният проект "Монблан" – превземане на Западния пазар на дискове или удобна схема за източване на ДЗУ

От 1987 г. комунистическото управление вече разчита само на заеми от западни банки, за да поддържа и без това ниския стандарт на живот в страната. По това време пред българското производство на дискове е поставена нова непосилна задача – да завладее убедителни позиции на Западния пазар. Случайно или не образуването на "неявни фирми" от НТР чрез ДЗУ е засекретено под кодовото название "Монблан" – името на най-високия планински връх в Западна Европа. Подобна стъпка е не само хазартна и твърде рискована, но последствията от нея потвърждават, че първоначалното намерение, с което е мотивирано решението, а именно да се търсят допълнителни печалби, е само параван за мащабно планирано ограбване на ДЗУ.

Зелена светлина е дадена със специално решение №5 на Партийно-държавната комисия по научно-техническа политика към Политбюро на ЦК на БКП от 30 септември 1986 г. С него се "възлага на Държавния комитет за изследвания и технологии и МВР да създадат организация за изпълнението на проектите "Монблан" и "Нева". Какъв е мотивът на комунистическата върхушка да прибегне до тези секретни операции?

Архивите на дело №4/1990 г. на Главна прокуратура за причините за икономическата катастрофа на управлението на БКП, съдържат документални доказателства, че както и в предишни години зад тези проекти се крие отчаяният опит на тогавашното управление да намери допълнителни средства за излизането от спиралата на икономическата криза, в която е вкарало страната през 1985 г.

Както и в миналото, така и през 1986 г. Тодор Живков и приближеният му кръг от партийни и стопански ръководители не разчитат на създаването на по-близки до пазара правила, чрез които да се подобри икономическата среда, а залагат на тайните операции с неясен край. Под плаща на секретността те от своя страна създават благоприятна почва за процъфтяване на корупцията и за извършване на злоупотреби с милиони държавни средства.

От строго поверително решение на Министерския съвет, останало секретно чак до 2004 г., стават ясни подробности за началото на проекта "Монблан". Секретният документ носи №120 на Министерския съвет от 29 юли 1988 г. и се отнася за "Разширяване дейността на СО "Дискови запаметяващи устройства" на Западния пазар". С този проект висшето комунистическото управление делегира пълни права на директора на ДЗУ Атанас Атанасов чрез поставени лица да купува различни фирми на Запад, в които българските държавни инвестиции в размер на милиони долари да останат прикрити.

Инфографика

Копие на първа страница от строго поверителното решение на правителството от 1988 г.за "неявните фирми" на ДЗУ

Увеличаване



През 1988 г. Министерският съвет дава одобрението си ДЗУ да се хвърли на Запад с 5 млн. долара рисков капитал, за да постигне непряко участие в северноирландската фирма Data Magnetics LTD ("Дейта магнетикс"), която е в ликвидация. Два милиона са за купуване на акции, а три - за стабилизирането и разширяването на фирмата.

Милионите следва да се осигурят чрез валутен кредит от БВТБ и да се изплащат от валутните постъпления на ДЗУ по другия секретен проект – "Нева" за изграждането на завод за производство на дискове в СССР. Правителството подкрепя желанието на ДЗУ "да продължи работата по развитието на мрежа от задгранични фирми чрез непряко участие с рисков капитал с оглед осигуряване на възможности за трансфер на авангардни технологии и за пласмент на свои изделия на несоциалистическите пазари". Указано е въпросите, свързани с неявните фирми, да се съгласуват с министъра на външноикономическите връзки Андрей Луканов и с министъра на икономиката и планирането Стоян Овчаров.

Към министерското решение е приложена докладна записка до Тодор Живков в качеството му на председател на Държавната комисия по научно-техническа политика. Документът е изготвен и подписан от председателя на СО ДЗУ Атанас Атанасов. Очевидно е, че преди Министерският съвет подкрепи проекта, своето "да" е казал Живков. В докладна до него Атанасов посочва, че обединението не само е запазило, но е и разширило пазарните си монополни позиции в социалистическите страни. В същото време обаче износът по второ направление (за капиталистически страни) е символичен. За 1987 г. продажбите за западния пазар възлизат едва на 2,5 млн. валутни лева.

Причината, която Атанасов посочва, се крие в спецификата на електронното производство, високите темпове на развитие, нивото на вгражданите технологии, използваните пътища и форми на търговия, както и строгите ограничения на САЩ и КОКОМ върху микроелектронните технологии и магнитните носители. Директорът на ДЗУ отбелязва, че през последните три-четири години е извършена мащабна работа за търсене на нови пътища към западния пазар. Той посочва в какво се състоят те:

"За постигане на по-сериозни успехи, за бързото технологичното обновление, за по-бързото създаване на нови продукти и довеждането до качествено нов етап в развитието на дискостроенето в България е необходимо да се създаде мрежа от задгранични фирми с предмет на дейност, близка до тази на обединението, даващи предпоставки за използване на инфраструктурата и производствените мощности за създаване и реализация на продукти срещу несоциалистическа валута, поевтиняване на вноса, въздействие върху производството у нас, трансфер на технологии, мултиплициране на дадени проекти."

За да се избегнат ограниченията на КОКОМ, схемата предвижда следните детайли:

"Ембарговият характер на вида продукти на практика изключва създаването на явни смесени фирми, привличането на капитали и изграждането на мощности за производство както в страната, така и извън нея. За целта подготвихме доверени лица, работещи в същия бранш на индустрията на Запад, чрез които, от една страна, да направим нашето участие във фирмите неявно, а от друга, използвайки марката на вече наложилата се фирма в този профил, да управляваме целия процес на производство и реализация. По този начин се решават два основни проблема, свързани с развитието на дискостроенето у нас и с износа по второ направление.

ПЪРВО – става възможно използването на инфраструктурата и производствените мощности, създадени у нас, като едновременно с това рязко се намаляват разходите за материали.

ВТОРО – създават се реални условия за трансфер на технологии и ноу-хау."

Реализирането на плана за пробив на западния пазар според директора на ДЗУ ще струва 14-15 млн. щатски долара. Той уверява Живков, че с тази инвестиция предприятието ще е в състояние да развива присъствието си на Запад, където след създаването на мрежата от неявни фирми се очаква продажбите на обединението да скочат на 100 млн. долара. Атанасов е наясно, че управлението е в криза и отделянето на въпросните 15 млн. долара е труден въпрос, затова не ги иска директно от празния бюджет.

Целта му е да убеди Живков, че средствата могат да бъдат отпуснати като заем, който ДЗУ ще върне от предстоящата печалба от продажбата на продукция по другия секретен проект "Нева" - средства, очаквани през първата половина на следващата 1989 г. Директорът на ДЗУ предлага милионите да бъдат предоставени като заем от централизираните фондове на държавата.

За това какво огромно влияние има Атанас Атанасов върху Живков говори фактът, че в докладната записка в пряк текст той поставя условието "10 млн. от тях да бъдат осигурени до 72 часа, считано от 13 юни 1988 г., за купуване на фирмата "Дейта магнетикс" - Англия." В архивите от комунистическата епоха рядко може да бъде посочен подобен документ, в който не само стопански ръководител, но и член на Политбюро, на ЦК на БКП или на правителството да си позволява директно да поставя каквито и да било условия на първия партиен и държавен ръководител, още повече за предоставяне на милиони във валута за три дни!

От последвалото секретно решение на Министерския съвет се разбира, че първоначалният замисъл на Атанасов е редуциран от 10 на 5 млн. и средствата не са отпуснати не за 72 часа, а след две седмици.

При реализирането на схемата Атанасов издейства създадените фирми и смесени предприятия да не се водят на отчет в Министерството на външноикономическите връзки – отдел "Задгранични дружества", а да се управляват от самия него. Финансовият риск е за сметка на печалбата на ДЗУ от проекта "Нева", а контролът на дейността на мрежата от неявни фирми се упражнява от министъра на външноикономическите връзки Андрей Луканов и от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.

Скритата цел - закупуване на фирмата "Дейта магнетикс"

Едно допълнение към докладната на Атанас Атанасов хвърля по-голяма светлина върху операцията по придобиването на "Дейта магнетикс" и превръщането й в неявна фирма. ДЗУ възлага на виенския адвокат д-р Ханс Цайнер да съхранява акциите на "Дейта магнетикс", която се представлява от Egualbusy LTD ("Икуалбизи ЛТД"). Според подписания договор със западния партньор българското обединение става собственик на 90 процента от "Дейта магнетикс", има 77 процента право на глас и получава 75 процента от печалбата.

По силата на споразумението с ликвидаторите довереният адвокат е следвало да купи акциите на "Икуалбизи" за две лири стерлинги. След това да нареди "Икуалбизи" да плати на ликвидаторите цената за активите, купени от "Дейта магнетикс" от страна на "Икуалбизи". Тя е определена на 450 000 лири стерлинги. Внасянето им става чрез заем, отпуснат от Банк ъф Скотланд на "Икуалбизи". След продажбата следва регистрация на притежателя на акциите като собственик в книгата на компанията. Условието за отпускането на банковия кредит е изплатимият акционерен капитал на "Икуалбизи" да бъде най-малко 1 млн. лири стерлинги. Това означава, че от притежателя се изисква да инвестира тази сума в компанията и да бъдат издадени нови акции за 1 млн. паунда.

За да се спази английското законодателство, при което в една частна компания трябва да има поне двама акционери, УНТР урежда един от английските адвокати, наети при прехвърлянето, да стане формален притежател на една акция в "Икуалбизи". След прехвърлянето на авоарите на "Дейта магнетикс" на "Икуалбизи" операцията продължава с подписването на споразумение с две компании за даване под наем - Kapital Leasing LTD и Merkantil Credit Companies LTD. От тях "Икуалбизи" взима под наем оборудването, което преди това е било наето от "Дейта магнетикс" и използвано в производствения процес. "Икуалбизи" поема съществуващия наем за помещенията, които "Дейта магнетикс" е наела.

След приключването на прехвърлянията адвокатът става притежател на всички права в "Икуалбизи". Тя продължава с бизнеса, с който преди това е оперирала "Дейта магнетикс".

Какво представлява "Дейта магнетикс"

Във втори екземпляр от докладната записка до Живков директорът на ДЗУ е дал подробности за фирмата "Дейта магнетикс". Тя е създадена през април 1986 г. с основен капитал 7,1 млн. английски лири. Акционери в нея са 3i Ventures, Metal Box, Rodime, Citicorp Venture Capital, Welsh Development Agency, Baronsmead Venture Capital и Pilkingtons. Общият капитал възлиза на 17.4 млн. английски лири, а разликата от 10 млн. представлява наети сгради и машини с договори на лизинг. Фирмата се намира в Deeside Industrial Park, Честър, Англия.

Страница от ревизионния акт на Българската външнотърговска банка от 1993 г., в който са поставени важни финансови въпроси за операцията по закупуването на западната фирма "Дейта Магнетикс", които не получават отговор.

Фотограф: Красимир Юскеселиев


Общият брой на заетите лица е 165 души. Главните й клиенти в Европа са фирмите Rodime и Newbury - Англия, Sagem и Leti - Франция, DEC – ФРГ, и Akashic - САЩ. Атанасов подчертава, че на онзи етап останалите седем фирми, разполагащи с технология като на "Дейта магнетикс", са само американски. Това й позволява да развива пазарите си в САЩ и в Далечния изток, доставяйки тънкослойни магнитни дискове и на "Сименс", "Никсдорф" и "Оливети".

Фирмата произвежда 3½, 5¼ и 8-инчови носители. Тя има възможност да произвежда и някои междинни размери при годишен капацитет 500 000 броя. Според ДЗУ годишните потребности от тънкослойни дискове в света за 1988 г. са 7,9 млн., за 1989 г. – 22,4 млн., а за 1990 г. – 33,6 млн. За Европа през 1988 г. – 1,7 млн., за 1989 г. – 2.3 млн., и за 1990 г. – 3,5 млн.

При проведените разговори на довереното лице на ДЗУ с представителя на фирмата са постигнати следните условия за купуването й:

Капиталните вложения за оборудване, които са на обща стойност 1,2 млн. паунда, да се изплатят през третата и четвъртата година по 600 000 паунда. Капиталните вложения на сградата, терена и климатичната инсталация на обща стойност 3,3 млн. паунда да се изплатят за 25 години по 130 000 паунда годишно, като първата година се платят 50 000 паунда. Да се депозират 1 млн. паунда в английска банка, които да гарантират интереса от оперирането на фирмата. Да се изгради дистрибуторска мрежа.

Анализът на очакваните финансови резултати, правен от Атанас Атанасов, показва, че след четвъртата година от дейността на фирмата, когато ще бъде изплатено цялото оборудване, тя ще има реализирана обща нетна печалба от 2,4 млн. паунда.

 Омайването на Живков

Директорът на ДЗУ обаче отчита, че главното ще е завоюването на стратегически позиции. Той набелязва в седем точки преимуществата от операцията за създаването на неявни фирми, които в крайна сметка звучат примамливо и обещаващо в ушите на висшето партийно ръководство и са достатъчни за омайването на Живков:

- Трайно и задълбочаващо се присъствие на СО ДЗУ на западния пазар.

- Включване в реалния производствен процес на "Дейта магнетикс" на цялата изградена инфраструктура и производствени мощности в ДЗУ.

- Използвайки относително евтина работна ръка в България, да се правят нови пазарни пробиви с магнитни носители на западния пазар.

- Възможност за постоянен трансфер на технологии не само в дискостроенето.

- Участие на изградените у нас проектни и производствени мощности за чисти стаи и специализирано технологично оборудване в разширението на фирмата и реекспрот на комплексни обекти.

- Рязко снижаване на разходите за материали и окомплектовка от второ направление.

- Използвайки името, маркетинговата и дистрибуторската мрежа на фирмата, да повишим чувствително продажните цени на електронните продукти, произвеждани у нас.


Месец преди падането на Берлинската стена

Интересно е, че едва 15 месеца след реалния старт на проекта "Монблан" и по-малко от месец преди Живков принудително да се оттегли от власт и Източният блок да започне да се разпада, Министерският съвет начело с премиера Георги Атганасов създава допълнителна организация за изпълнението, която по същество представлява още едно допълнително засекретяване на операцията и стесняване на кръга на посветените лица.

Допълнението се приема във връзка с изпълнението на решение №5 на Партийно-държавната комисия по научно-техническа политика към Политбюро на ЦК на БКП от 30 септември 1986 г. и последвалото строго поверително решение №120 на правителството от 29 юли 1988 г. за образуване на "неявни фирми" чрез ДЗУ.

През октомври 1989 г. кабинетът нарежда "ръководството на проекта да се осъществява от съвет в състав: Атанас Атанасов, Огнян Бозаров, Стоян Евтимов, Радослав Панайотов, Кръстьо Янев и Стефан Стоянов". По-голямата част от изброените лица са пряко свързани с НТР. Указано е решенията на съвета да се оформят с поверителни протоколи и да се приемат с обикновено мнозинство. Наредено е МВР да "координира и контролира движението на средствата зад граница и извършва съвместно с компетентните финансови органи на НРБ периодични проверки, като оказва методическа помощ при осъществяване на проекта с оглед на защита на държавните интереси". Общият контрол на проекта "Монблан" е възложен на министър Христо Христов.

Затвореният кръг от посветени в тези операции затруднява дори БНБ да установи по банков път как и накъде са се движели финансовите потоци от милиони долари. В единствената ревизия на Българската външнотърговска банка (БВТБ), направена от управление "Банков наздор" на БНБ след промените, е посочено, че във връзка със строго поверителното правителствено решение №120 от 1988 г. на ДЗУ е отпуснат кредит от 11 млн. долара.

"След отпускане на кредита сумата от 11 млн. долара е преведена на два пъти – веднъж 5 и после 6 млн. долара, по сметка 401-9828 на фирма Shella в Унгарската външнотърговска банка. Този кредит е погасен от постъпления, реализирани от ТП "Инсист" по проекта "Нева", се посочва в ревизионния акт. Ревизията обаче подчертава, че не може да изясни следните въпроси, отговорът на които трябва да се търси извън БВТБ:

1. Купувана ли е фирмата "Дейта магнетикс", за което е отпуснат кредит от 11 млн. долара?

2. Ако е купена, то кой я притежава и управлява в момента и как се отчитат финансовите й резултати?

3. Кой и по какъв начин ще заплати за наетите с лизинг сгради и машини на стойност 10,3 млн. долара, за колко време трябва да се извърши плащането и от кого, ако собствеността на посочената чуждестранна фирма се окаже българска?

4. Ако не е купена фирмата, то какво е станало с 11-те млн. долара, преведени в Унгарската външнотърговска банка?

Въпросите остават без отговор, защото когато през 1993 г. ревизията ги задава източването на ДЗУ върви с пълна сила и толкова добре организирано, колкото по-неорганизиран е държавният контрол върху секретните операции на НТР.

Както много други проекти от епохата на комунизма, и "неявните фирми" на ДЗУ приключват с провал за страната и с успех на отделни играчи в схемата. Чрез тайните операции на НТР, което има основна роля в проекта "Монблан", обаче не само че ДЗУ не покорява западните пазари, но предприятието се превръща в обект на източване на милиони държавни средства, преплитайки пътищата на финансовите протоци с другия секретен проект - "Нева".

В статията са използвани следните източници и библиография:
Архив на БНБ,
ревизионен акт на Българската външнотърговска банка от 1993 г. за периода 1985-1990 г., раздел "Проект "Нева" и други операции на СО ДЗУ, подраздел 3 "Фирма Data Magnetics".
Архив на Националната следствена служба – следствено дело №4/1990 г. на Главна прокуратура за икономическата катастрофа в България, протоколи от разпити на различни комунистически функционери и стопански ръководители, архивни документи свързани с икономиката в периода 1960-1989 г.
Държавна агенция "Архиви", фонд 136, опис 86 секретни решения на Министерски съвет.
Христов Христо, "Империята на задграничните фирми" – създаване, дейност и източване на дружествата с българско участие зад граница 1961-2007 г., Институт за изследване на близкото минало, изд. "Сиела", С., 2009 г.

Следва: Държавна сигурност. Част 2.4: Научно-техническото разузнаване и проекта "Нева"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Валутните престъпници на соца 31 Валутните престъпници на соца

Преследването на чейнчаджиите по времето на комунизма е било от важните дейности на Второ главно управление на ДС и Народната милиция

23 мар 2016, 16988 прочитания

Около 20 на сто от кредитните милионери от фалиралата "Балканбанк" са сътрудници на ДС 32 Около 20 на сто от кредитните милионери от фалиралата "Балканбанк" са сътрудници на ДС

Красимир Стойчев е бил агент "Танев" за Четвърто икономическо управление на Второ главно

17 апр 2013, 15930 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Държавна сигурност" Затваряне
Държавна сигурност. Част. 2.4: НТР и проектът "Нева"

Банкова ревизия разкрива, че финансовият резултат от постояването на завод за дискове в СССР не е толкова успешен, както твърдят участници в операцията

Овладяването на телевизиите

Коалицията между ГЕРБ и Пеевски атакува големите тв канали, защото те са от малкото острови на медийна свобода

Пик на растежа

Доходността при взаимните фондове продължава да набъбва, но пазарната корекция е все по-често обсъждана тема

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

От кухнята на Алмодовар

Испанският режисьор дарява средствата от продажбата на свои натюрморти на денонощно отворена църква в Мадрид

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 19.10.2017

Капитал Daily

Брой 160 // 19.10.2017 Прочетете