🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

"Следващите 20" според читателите - II

Идеите, хората, мисленето и тенденциите, които ще променят света и нас според читателите на "Капитал"

"Men Who Plan Beyond Tomorrow"<br /><a href="http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/">http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/</a>
"Men Who Plan Beyond Tomorrow"<br /><a href="http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/">http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/</a>
"Men Who Plan Beyond Tomorrow"<br /><a href="http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/">http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/</a>    ©  flickr
"Men Who Plan Beyond Tomorrow"<br /><a href="http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/">http://www.flickr.com/photos/x-ray_delta_one/sets/72157630847954116/</a>    ©  flickr
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В средата на 40-те години на миналия век, една компания-производител на алкохол решава да рекламира своя марка уиски със серия реклами под надслова: "Хората, които планират отвъд утрешния ден". Рекламите, всяка от които изобразяваща някакво "чудо", което ще преобрази следвоенна Америка са изумителни. Те са забавни и едновременно впечатляващи с начина, по който сравнително точно предричат сценариите за бъдещето, голяма част от които в крайна сметка се сбъдват. Въпросните реклами прогнозират мобилния телефон, 3D киното, видеоконференциите, движещите се тротоари, "умната къща", доставките на пощенски пратки с дронове ... и куп неща, които (все още) не са се случили.

Кампанията е активна по време на Втората световна война и непосредствено след това. Футуристичните мислители копнеят да видят машините и технологиите, които са убили милиони и са разрушили огромна част от постиженията на цивилизацията впрегнати не за унищожаване на света, а за изграждане на едно по-добро бъдеще за всички. От дистанцията на времето, "Хората, които планират бъдещето" се оказва не само реклама, а проучване на оптимизма във време, в което вярата в доброто, движещата сила на мечтите и надеждата за бъдещето са били най-силно необходими.

Без подобни претенции, но с идеята, че винаги има нужда от хора, отправящи поглед и мисъл и отвъд утрешния ден, с удоволствие ви представяме и втората част от писмата на наши читатели, които се опитаха да начертаят близкото ни бъдеще според собствените си представи. Приятно четене!

Георги Камов: България като дестинация номер едно

Годината е 2035-та, някъде през януари, часът е 11:10. Министър-председателят на Бразилия чака нервно в кабинета си, пресушавайки трето късо еспресо. Причината е, че директният полет от Шанхай, с който по негова покана трябва да пристигне българската делегация, е закъснял повече от час. След още толкова време в трафика по улиците делегацията най-после пристига за финалната среща от своя изтощителна двуседмична обиколка в десет града на четири континента.

Ако беше 1982-ра, най-вероятно разговорите щяха да се въртят около пратки Калашников или наркотици в индустриални количества. Ако беше 2002-ра, сигурно щеше да се обсъжда "засилено икономическо сътрудничество", въпреки че на всички щеше да е ясно, че това на практика означава Бразилия да финансира свои собствени проекти в България, без какъвто и да е наш принос. Но интересната делегация, облечена неформално, с широк мандат за преговори и съставена от един министър, трима изпълнителни директори на компании и трима директори на неправителствени организации, е тук за друго.

Въпреки неимоверните усилия, които Бразилия положи за елиминиране на бедняшките квартали, известни като "фавели" (все още помним какво се случи по време на световното първенство по футбол през далечната 2014-та), те все повече се превъщат не само в национален, а в глобален проблем. На пръв поглед изглеждат като купчина съборетини и кални пътеки, сред които цари пълен безпорядък и хаос и нищо не е на мястото си. Всъщност, фавелите постепенно се развиха в паралелен свят със свои правила и принципи - толкова успешен модел, че редица криминални организации го мултиплицираха във всеки по-голям град над 20 милиона души из цял свят (а вече има много такива).

Българската делегация е тук, за да предложи решение на проблема със свой собствен модел, възникнал още преди 20 години, горе-долу по същото време като световното по футбол. След дълъг период на демократичен преход, последвал още по-дълъг период на присъствие в комунистическата половина от разделения на две свят, тогава България беше един от най-проблемните членове на Европейския съюз. Пазарната икономика се разиграваше на пазар с ограничен брой собственици, а държавните институции се отдръпнаха напълно от решаването на обществени проблеми. Хората бяха свикнали, че горе-долу на всеки три месеца се появяваше изследване, в което страната беше или на последно място по качество на живот и енергийна ефективност, или на първо място по брой пушачи и ниска раждаемост.

Но постоянните експерименти, нестабилната основа и липсата на каквито и да е очаквания към България се оказаха решаващи фактори в свят, в който старото вече не работеше, а новото все още не беше проработило. Оказа се, че нашите проблеми на прехода са глобалните проблеми на света в преход. Решителната стъпка напред дойде с осъзнаването, че нашите решения можеха да се превърнат в глобални решения.

Хаотичната ситуация, в която се намираше страната, се оказа най-голямото й предимство, защото даде възможност за възникване на напълно нови и впечатляващи решения на социални проблеми - от неефективно образование и интеграция на етнически групи до наднормено тегло при тийнейджърите и липса на дух за съвместна работа в големи корпорации. Тези решения започнаха да се превръщат в модели, които станаха толкова успешни на местна почва, че държавата (която до този момент гледаше отстрани) реши да им обърне внимание. Все повече хора разбраха за Хлебните къщи, центровете на фондация "Здраве и социално развитие", отборите по футбол за бездомни или фермите на Farmhopping , които престанаха да звучат екзотично и все повече изглеждаха като примери за подражание от всички останали.

През следващите години социалните иновации се превърнаха в най-ценната суровина, която България изнасяше навън. Към момента, в който делегацията пристигна в Бразилия с полета от Шанхай, страната вече е дестинация номер едно за социални иновации в света и предлага решения за всякакъв мащаб - от квартала до международната организация, както и за всякакви сфери от живота - предприемачество, дизайн, архитектура, маркетинг, инженерство, образование, банкиране.

Решаването на социални проблеми по иновативен начин се оказа най-сериозното предизвикателство в глобален мащаб в началото на 21-ви век. Идеята за устойчиво развитите бавно си пробиваше път, но тя не бе достатъчно обърната към хората, за да направи истинска разлика. Българският модел заложи на няколко неща, които го направиха различен:

-       Фокус върху лидерите, които познават средата и общността си, осъзнават проблемите и ги решават, без да търсят разрешение, одобрение или назначение от някого.

-       Определяне на роля за всеки тип организация - държава, която подпомага за разрастването на вече съществуващи процеси; компании, които печелят, развивайки нови модели за социална промяна; неправителствени организации, които не разчитат само на донори, а имат устойчив модел за развитие; стартиращи компании, които нямат за цел да бъдат купени бързо и скъпо, а да повлияят на средата около тях със социално предприемачество.

-       Привличане на инвеститори и партньори от цял свят, които остават много по-дълго в страната, защото имат не просто финансов, а социален интерес.

-       Използване на дизайна не за създаване на лъскави опаковки, а като метод за решаване на проблеми. В основата на дизайна е мотивацията да променяме нещата към по-добро, да наблюдаваме хората, да откриваме осъзнати и неосъзнати техни потребности и да им предлагаме по-добри решения, които могат да им помогнат, защото са базирани на реалните им нужди.

-       Стремеж за създаване не просто на продукт или услуга, а на цялостни преживявания, които ангажират, впечатляват и помагат на хората да се чувстват по-сигурни, по-уверени, по-щастливи, по-ценени, по-знаещи, по-специални.

Решаващият фактор за бързото разпространение на този модел за социална промяна се оказа това, че в основата си той не предполагаше съперничество с останалите държави, а сътрудничество. Нямаше борба кой ще реши проблемите си по-бързо и ефективно за сметка на другия, а имаше "състезание" за това кой ще помогне за по-бързото адаптиране и прилагане на новите решения на повече места. Идеята, че няма нужда да има победители и победени рязко контрастираше с липсата на сътрудничество за решаване на глобалните въпроси по това време; както и увереността, че няма полза да решиш собствените си проблеми, ако това не решава проблеми на всички останали.

С течение на времето осъзнахме, че социалните иновации не бяха просто модел за решаване на обществени проблеми. Те се превърнаха в еталон за по-добро качество на живот - нещо, което в продължение на десетилетия бе запазена територия единствено за високия материален стандарт. Подходихме различно, като оставихме предметите настрани и поставихме хората в центъра на събитията. Оказа се, че благополучието на страни като скандинавските всъщност се дължи на личности, които постигат успех благодарение на развитието на общността и средата, а не за тяхна сметка.

Десетките, а впоследствие стотици реализирани проекти в България и цял свят показаха още нещо. За да привлечеш някого да участва в процес на промяна, добрата кауза не е достатъчна - трябва това, което предлагаш, да бъде по-впечатляващо от всичко останало. Когато процесът започна някъде около 2014-та, вече имаше примери за такова отношение. Колите на Tesla Motors не бяха просто електрически коли, които изглеждаха почти като всички останали коли и горе-долу се справяха на пътя. Те бяха най-добрите коли на пазара по всички показатели.

По това време, 2035-та изглеждаше прекалено далече. А всъщност дойде бързо, почти неусетно, защото се оказа, че имахме много, много работа за вършене. Просто трябваше да започнем нещо ново, използвайки това, с което разполагаме, и да го вършим както само ние знаем - с балканско премисляне, скептицизъм, болезнена амбиция и откриване на най-изненадващи решения, които по някакъв незнаен начин даваха резултат.

Българските участници в срещата най-после пристигнаха при бразилския премиер. Предстоеше им да се настроят от небостъргачите на Шанхай към фавелите на Сао Пауло, без да губят ритъм. Размениха се стандартните любезни реплики, направиха се още няколко кафета и всеки се настани удобно по креслата.

"Можем да започваме. Имаме много работа."

Целият текст на "Дестинация номер едно" може да намерите тук ,

а подробности, както и следващи стъпки по реализацията на идеите в него - тук  

Пламен Пъчев студент по мениджмънт и маркетинг, Университет Кьолн

Трудно е да се прави прогноза за 20 години напред, в стратегическия мениджмънт, планиране за пет години напред се води дългосрочно, пък за двадесет все още няма измислена дефиниция- някой може да каже "курс към бъдещето". Още повече че в последните години събитията се нареждат с такава шеметна скорост едно след друго, че за редовия зрител просто не е възможно да е в час с всичко. Няма и нужда, бих казал.

За България, следващите двадесет години ще бъдат решаващи за развитието и. Като решаващи имам предвид, че ще се реши дали страната ще поеме по пътя на прогреса или ще повеме главоломно по пътя към стагнацията и разрухата. Прираста на население е отрицателен, в чужбина са емигрирали около 2(словом ДВА) милиона българи, които се явяват едно от най-силните пера в БВП-то, пращайки пари на близките си. По този показател България се нарежда на едно от челните места и даже беше изпреварила Молдова по едно време, което е меко казано плашещо, понеже икономика, базирана на пращане на пари от емигранти е всичко друго но не и устойчива. В случай, че България иска да поеме по пътя на прогреса, ще трябва да налее основите на една икономика, даваща предпоставки за устойчив растеж, а именно реформиране на висшето образование във всичките му сфери като се даде автономия на университетите, научно-изследователската дейност се интегрира изцяло там и разбира се, се приключи с порочното финансиране за количество студенти. Друг важен аспект е въвеждането на момента "лесно се влиза, но трудно се излиза" , който е възможно най-добрия, понеже на всеки се дава начален шанс, но изхода е отворен само за най-способните. Тоталната реформа в образованието ще даде своите плодове в дългосрочен аспект и в идеалния случай ще възпита хора, способни на критично мислене, предприемчивост и прагматичност- основни ценности, предразполагащи към индивидуален успех, който след това ще се превърне и в успех на цялото общество.

Така чрез принципа на натуралната селекция, добре образованите хора ще изместят не толкова добре образованите от важните постове и това ще има положителен ефект. В този аспект съм оптимист, в България има достатъчно млади и умни хора, които могат да донесат промяна. Проблема е, че Гаусовото разпределение важи и в този случай и за съжаление, умните хора се намират в края му.

В световен мащаб, следващите двадесет години ще бъдат ползотворни най-вече за страните от източното полукълбо. САЩ разбира се, ще държат първенството все още, но и ще залязват. Причина за това са най-вече имперските им амбиции и дълбоката убеденост, че бесен капитализъм е най-добрата възможност за благосъстоянието на една държава. Именно този бесен капитализъм докара финансовата криза, чиито последствия понесе почти целия свят. Финансовата система в този и вид е нестабилна и това се знае от опитните спекуланти и даже бива рекламирано в филми като "Уолстрийт, парите никога не спят". За разлика от САЩ, развиващите се страни се концентрират върху производство и изкупуване на държавен дълг(по-големите от тях, като Китай например), а именно производството е един от секторите с най-висока добавена стойност. Разбира се, възможности за изчерпване съществуват, но това е вече в обсега на по-далечното бъдеще.

Като става дума за производство е нужно да се спомене и факта, че природни ресурси като нефт и газ клонят към свършване и нужда да се гледа към нови алтернативи определено има. Така че според мен, една от най-важните области на научно-развойна дейност в следващите 20 години ще бъде именно тази, насочена към разработване на технологии, захранвани от алтернативни енергийни източници.

Развитието на 3D-принтирането ще бъде другата голяма тема според мен и успешните пробни 3D-принтери го доказват. Една такава технология би могла да улесни значително човечеството в борбата с глада, както и със снабдяването с необходими стоки и материали. Наскоро четох, че 3D-принтери за пръв път са успели да репродуцират човешки орган. Това също е с потенциал за революция в медицината.

Резюмирано, следващите двадесет години са решаващи за пътя, по който България ще тръгне и този път зависи най-вече от това колко образовани ще са жителите и, които сега са в началното училище или тепърва ще тръгнат. В световен мащаб ще наблюдаваме бавно изместване на силите в източното полукълбо с акцент върху индустрия и научно-развойна дейност, а съществените теми в тази област ще бъдат алтернативни ресурси и иновативни технологии. 

Борис Бачев 

През последните години светът буквално е разкъсван от множество проблеми (политически и икономичeски), природни бедствия, войни... Но, за жалост, от цялата тази картина, най-много страдат не просто отделните държави, а обществото в тях, което е ядрото и основната движеща сила в света. Хората започнаха да се разединяват и това става все по-видно. Независимо дали причините са религиозни, икономически, политически или др. Хората се разделят на бедни и богати, леви или десни. мюсюлмани или християни и др. Но, ние сме преди всичко хора, всички имаме по две ръце, два крака, тяло, една глава, две очи...

Постоянно чувам как сънародниците ни ги е срам да казват, че са родени в тази прекрасна земя, нaречена България. Защо? Каква е истинската причина за това? Кои са хората, които имат интерес от това разединяване? Въпроси, на които има множество отговори, но истината винаги остава някъде там... Нужно е някакво обединение на нацията. То започна да се забелязва през последните месеци, но лошото е, че се усеща единствено на площад "Независимост" и на останалите площади в страната, където вече близо 200 дни хората от народа неуморно протестират. И по-лошото е, че тези хора също бяха отделени от обществото с различни грозни определения като "лумпените", "една шепа хора", "протестиращите", което е много, много тъжно.

Но в цялата тази "Човешка криза", която е настъпила по целия свят, се виждат различни проблясъци, за чието съществуване е нужно пробуждането на хората. В цялата тази мрачна картина започват да изплуват "Новите герои", "Героите на новото хилядолетие". Така наречените "предприемачи", чието любимо поле за изява е това, което е осеяно с множество и различни проблеми за решаване. В много страни по света от дълги години се зараждат различни общества. Общества, под формата на клубове, които осъзнават, че хората са по-силни, когато са заедно, помагат си и се подкрепят. Общества, в които липсва мисълта "Аз мога да се справя сам" – черта, която е до болка вкоренена в културата и мисленето на българина.

Хората в тези общества си помагат един на друг. Обменят си полезна информация, помагат си с парични средства, реализират различни бизнес начинания. Но, те действат заедно! Хората там знаят, че могат да разчитат един на друг. Знаят, че не са сами и винаги могат да се обърнат един към друг за помощ. В България през последните години също започнаха да се зараждат подобни примери. Най-изявения такъв пример е "Republics of Aid". Самият превод "Републики за взаимопомощ" и слоган "Да си помогнем сами", говорят точно и ясно каква е мисията и иделогията на тази общност. Тя използва различни инструменти, от които нейните членове могат да се възползват, например "професионална взаимопомощ". Хората разменят услуга за услуга, или казано по друг начин, осъществяват бартер на услуги, но на принципа на "многостранния бартер". Друг инструмент е "паричната взаимопомощ". В случай, че някой от членовете се нуждае от някаква сума пари, друг член, който има възможност му отдава назаем, като по този начин се прескачат едни неприятни срещи с различните банкови и кредитни институции.

Друга много интересна насока, в която се развива общността, е създаването на хранителен кооператив, целта на който е членовете да имат достъп до здравословна и качествена храна. В едно изречение може да бъде описано, че мисията на тази общност е задоволяването на икономическите, социални и културни ценности на нейните членове. Ние не сме родени, за да живеем сами, природата не е устроена по този начин. Въпреки че определени кръгове от хора целят точно това, аз вярвам, че човечеството няма да позволи това целенасочено разрушаване на духовното и емоционално ниво, което се наблюдава по целия свят. И със сигурност, в бъдеще ще станем свидетели на появата на много други подобни общности, защото те са един страхотен инструмент за справяне с настоящата ситуация. Нацията ни има нужда от едно сплотяване и всеки от нас се нуждае от подкрепа, било парична, професионална или емоционална...

Даниел Троев, студент по психология 

Смятам, че иновативните психологически подходи ще променят живота на хората в следващите 20 години, осъществявайки важна промяна в разбиранията за възможностите на човека и алтернативите за справяне с проблеми. В момента основен проблем са утвърдените представи за човешките възможности. Те правят трудно дори представянето на хармоничен живот, лишен от проблеми, защото единствената позната реалност е изпълнена с проблеми.

От деца обществото ни учи какво можем и какво не можем. Средата подкрепя всички тези модели и засилва вярата в дефицитите и ограниченията на личността.По този начин способностите се потискат и на човек му остава безсилната роля просто да издържа и преживява. Неговият потенциал бива проявен единствено в екстремни ситуации. Понякога по изключение чуваме за хора, преодолели неимоверни трудности, оздравели от нелечими болести, сбъднали мечтите си.

Решение на този проблем дават новите психологически подходи, под общото наименование "Ресурсни терапии". Те водят началото си от средата на миналия век и черпят вдъхновение от философските възгледи на релативизма и конструктивизма и научните открития в областта на кибернетиката. Основната идея е, че хората създават своята реалност чрез убежденията и вярванията, които изповядват, езикът, който използват, и фактите, които приемат за обективна истина. Новите подходи работят за постигане на желана промяна чрез ресурсите, които всеки притежава. Основна е житейската философия и начин на живот, свързани с развиване на умения, стимулиране на въображението, подкрепяне на качествата и възможностите на личността. 

В "Психология на потенциала" акцентът е поставен върху творческия потенциал на личността. Стимулират се предприемането на действия, внасящи промяна в проблематичните модели, благоприятстващи разрешаването на проблема. Проявява се разбиране към ситуацията на човека и вяра в неговите ресурси за справяне и промяна. Методите работят за отключване на личностния потенциал, въображението и креативността. Личността се ангажира в игрови дейности, помагащи за излизането от рамката на проблемното мислене и от влиянието на приетите ограничения и дефицити. Благодарение на преживяването и стимулираните радостни състояния, човек намира решения и се справя с трудностите.

Елена Шахънска: Промяната на съзнанието ще промени света

"Wherever you are, be there totally.  
If you find your here and now intolerable and it makes you unhappy, 
you have three options: remove yourself from the situation, change it, or accept it totally."

Eckhart Tolle

Не знам дали то ще се случи през следващите 20 или през следващите 200 години, но със сигурност при най-напредничавите това вече се случва. Новите тренд-сетъри не са просто онези, които първи долавят психологическите нужди на обществото, а онези, които първи ще ги погледнат от коренно различен от досегашния полюсен модел на съзнанието, основан на липси и недостатъчност. Онези, които ще разберат, че не светът е такъв или онакъв, а съзнанието им е това, което го вижда така. Колко хора могат да поставят под съмнение начина, по който възприемат света, а не самия свят? Това е дестабилизиращо за настоящото ни функциониране. Но самото то ни прави лесно манипулируеми и объркани, и осъзнае ли се, става най-стабилното нещо, за което можеш да се хванеш в един нестабилен свят, в който всеки ти внушава веруюто си. Конкретният свят, в който живеем, придобива смисъл и стабилност едва тогава, когато има опорна точка извън него самия. И това е единствената възможна истинска промяна, която животът ти реално може да претърпи и качествено да се трансформира. В противен случай, ще продължиш да се люлееш между противоположностите, които избираш, отричайки всеки път старото и хвърляйки се стремглаво към новото.

Кое реално променя съзнанието? Освен всички внушения, които ни заливат, в името на това да си купим нещо или да гласуваме за някой, единствената ползотворна за нас промяна на съзнанието се случва отвъд външните критерии и правила за морал и успех, които сме интегрирали с хилядолетия като вътрешни. Промяната се случва отвъд всички онези гласове в нас, които не сме ние, дълбоко в душата си. То идва с отговора на въпроса: Кой съм аз? И прекосява полярностите на ума и емоциите, в които се люшкаме, здраво вкопчени в твърдото си мнение и позиция, за да ги обедини в нещото, което винаги е стояло зад тях и включва всички позиции без да ги разделя. Изборът ни определя какво ще изживеем от всички тях. Но изборът на съвременния човек е точно толкова съзнателен, колкото (не-) податлив е към външни внушения. Съвременният човек само си мисли, че упражнява съзнателен избор. Защото за да извърши реално такъв, трябва да се научи да прекосява страховете и самоограниченията си - а това е последното, което иска. Всеки търси сигурност в рамките на обществото и затова и плаща цената на объркаността и изкривените му ценности.

Промяната ще дойде от онези, които имат куража да последват вътрешния си глас, за да освободят съзнанието си от статуквото, без при това да вдигат бунт и да въвеждат "новото" статукво на свой ред. Те няма да бягат, няма да се борят, но и няма да са подвластни на нещо, което се отклонява от вътрешните им стандарти. Можеш ли да бъдеш подвластен на нещо, когато не те е страх от него и когато не ти е нужно задължително нещо в него, за да живееш и да се чувстваш щастлив?

Но съзнанието включва и подсъзнание, и затова дори и най-интелигентните хора са в плен на разума си. А разумът и емоциите са обусловени от онова, което носиш в подсъзнанието си. И който не умее да погледне отвъд тях, стои несъзнателно в хватката на обществото и всичките катастрофи, които то преживява, без да съумее да намери простото решение, което просто не е на тази честота. Няма нищо, което да подлежи на изменение и подобрение, освен собствения светоглед. Всичко останало е омагьосан кръг, в който човечеството се върти. Малко хора разбират, че живеем в полярен свят и когато маниакално търсим едната му крайност, неговата обратна противоположност също така маниакално ни преследва като сянка. Медицината е чудесен пример за това – колкото повече се прави за здравето, толкова повече се увеличават заболяванията. Колкото повече новини за престъпления дават, толкова повече се увеличават престъпленията..

Единствено промяната на съзнанието може да проникне и да прозре това противопоставяне, в което тънем от хилядолетия. Но явно, за да се случи това, трябва да изживеем най-големите си кошмари. Свободата идва, когато вникнеш в кошмара и разбереш, че той е проява само и единствено на твоя страх. Че само ти, възприемайки нещо по определен начин, го караш то да добие тези размери и форма.

Коя е реалността тогава? И докога ще се плашим от този въпрос? Кой твори настоящият свят, ако не ти? Но непознаващият природата на действителността твори само кошмарите си. Проектирайки своето подсъзнание в света, той сам си прожектира филми на ужасите там, където такива реално няма. Реалността е онази, която създаваш, независимо дали съзнателно или не, и после изживяваш – най-често като нещо, предизвикано от някой друг. Можеш да сътвориш различна действителност, но не от изходната позиция на ограничения ти разум и емоции, а само когато се научиш да ги преодоляваш. В противен случай, си в плен на техните закономерности. Свободата е твоя съдба. Но дали ще я намериш сега, след 20 или след 200 години, зависи от коя изходна позиция упражняваш своя избор.

Нищо наистина ново не може да произлезе, когато първоначалната основа на решенията ни, е положена върху страх. Страхът има милиони разновидности и степени, но дори прокраднал се в най-лека форма, води до едни и същи резултати и човечеството се върти в кръг, макар и привидно да "прогресира". Нищо не се е променило от хилядолетия, освен играчките, с които си играем. Основните събития и играчи обаче са същите. Обществото не е в баланс, ние не сме в баланс. А всяко нещо, което не е в баланс, ражда страх или е породено от страх.

Новото съзнание е осъзнаването на баланса. Но това далеч не е толкова лесен ход и не можем да си наденем маска на балансирани, а в нас да продължават да врат и кипят напрежения. До истинския баланс се стига чрез процес на себепознание – чрез познаването на всичко онова, което носим, и разграничаването – кое е автентично и кое – просто дисбаланси. Всичко останало води до едни и същи резултати, независимо с колко дипломи е покрито. Само формите се променят, а съдържанието им отразява единствено дисбалансите ни - свръх-амбицията или липса на всякаква амбиция, безотговорност или свръх-натовареност, липса на скрупули или постоянна вина, морал или слоботия.. Освен ако не се осъзнаем и не изберем нещо друго..

Ако реално някой иска промяна, тя се намира там, откъдето идват креативността, вдъхновението, ентусиазмът, истинското изкуство и куражът. Там се намира и гениалността. Къде е това място? Със сигурност не е в многото мислене и емоции, а точно напротив – излиза извън тях. Но как да излезем извън тях? Ето това е въпросът, който носи истинска промяна. Истинските хора, които са на изчезване, те ще бъдат промяната, защото точно те знаят как да се свързват с природата си – а отговорите, които търсим са точно там. Но такива хора не предават себе си за пет гроша или две минути слава, нито се интересуват от каузи за спасяване на света. Затова, не ги търсете. Вместо това, потърсете в себе си. Вие станете такъв човек..

Техническият прогрес не е точно истинската промяна, която ни е необходима, ако той се осъществява за сметка на душата и дълбоките ни индивидуални потребности. Щастието и удовлетворението се чувстват само с душата. Мозъкът не може да чувства, а само – да проектира илюзии. Съвременната цивилизация живее половинчато – само с мозъка си, при това – с едната му половина – лявата, която отговаря за разума и логиката. Но има и друга половина. Кога ли ще се сетим?

8 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    vladislav_paunov avatar :-|
    Molotov
    • + 9

    хехехе докато песимиста и оптимиста спореха, някой изпи водата :)

    Нередност?
  • 2
    mihomen avatar :-|
    mihomen
    • + 7

    Браво!
    Идеите на читателите, са много по смислени от колкото на "известните" хора.

    Нередност?
  • 3
    xyha avatar :-|
    Ивайло Иванов
    • - 2
    • + 4

    На идеи сме добри , ама на дела ...

    Нередност?
  • 4
    sulio_parvi avatar :-P
    sulio_parvi
    • - 6
    • + 6

    Диалог след 20 г:
    - Да имаш някой брой на Капитал ?
    - К'во беше това? - Следва тихо озъртане - Ти луд ли си? Закриха го отдавна.
    - А от сайта нещо не остана ли?
    - Какъв сайт? Забраниха го за евтино промиване на мозъци... Ей, внимавай!
    - Споко имам разрешение за ползване на архиви със забранен или закрит достъп...
    - Хм, търси,никой не си спомня как изглежда и какво пише. Знаеше се само, че завърши трагично за издателя си, а после го обявиха за противодържавен и влезе в специалния архив и никой не е чувал за него повече.
    - А издателите му?
    - Главния изтля в панделата, а другите се споминаха при странни обстоятелства и болести. Май са прекалили с пропагандата и са ги урочасали.
    - Хм, а сега кой защитава десните доколкото ги има?
    - Който иска да им вземе парите - ама няма мераклии...

    Нередност?
  • 5
    sapundzieva avatar :-|
    sapundzieva
    • + 4

    Е, дано България наистина намери своите социални иновации, защото все повече заприличваме на едно голямо гето цялата държава. Да си пожелаем една успешна Нова година, която да промени към добро съдбата на много българи. Бъдете здрави и щастливи! И по-добри!

    Нередност?
  • 6
    anastas_kar avatar :-|
    anastas_kar
    • - 1
    • + 3

    Докато продължава закриването на индустриални предприятия ,вместо тяхното обновяване с модерни технологии на пазара на отворената ни икономика – както това стана преди 60 години в Япония, Южна Корея,Сингапур , Тайван .., ще си останем само с идеи .

    Нередност?
  • 7
    izabell avatar :-|
    izabell
    • + 1

    Досега беше импулсивно каквото е времето,с много радости и разочарования,неспокойно.За следващите 20-години занем едно-ще бъде със вас,сигурно;)

    Нередност?
  • 8
    glog avatar :-|
    glog
    • - 7
    • + 4

    До коментар [#3] от "xyha": ≪На идеи сме добри , ама на дела ...≫

    За съжаление, в тази статия и идеите не струват нито пукнат грош. Впрочем, то и идеи няма – има опит да се нарисува една едно невероятно, нереализируемо, но привлекателно бъдеще, без да е ясно при реализирането на какви идеи то може да бъде достигнато.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал