- Блокирането на заложените акции, замислено като допълнително предимство за заложния кредитор, се превръща в негов проблем, защото деблокирането зависи от волята на залогодателя.

Попитате ли юрист с поне малко опит във финансовото право дали кредитор, който е получил като обезпечение залог върху безналични акции в българско дружество, може сам да продаде заложените акции, ако обезпеченото му вземане не бъде платено в срок, по всяка вероятност ще получите категоричен положителен отговор (доколкото изобщо юрист би дал категоричен отговор, разбира се). "Да, да, ама не!"

В какво се състои проблемът

Съгласно двата основни закона, които уреждат залога върху безналични акции - Законът за особените залози (ЗОЗ) и Законът за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), кредиторът, обезпечен със залог върху безналични ценни книжа, включително безналични акции, има право сам да продаде заложените акции (а в случаите на залог по ЗДФО дори и направо да придобие собствеността им), в случай че обезпеченото му със залога вземане не бъде удовлетворено.

Т.е. основният замисъл на тези два закона е да създаде вид обезпечение, което кредиторът да може да реализира лесно, бързо и без необходимост от никакво съдействие от съд, съдебен изпълнител или какъвто и да било друг държавен орган, като продаде сам заложените акции и се удовлетвори за вземането си от цената им или направо ги придобие срещу обезпеченото си вземане или съответно част от него.

Това право на обезпечения кредитор е недвусмислено и ясно установено в закона (ЗОЗ и съответно ЗДФО).Именно тази характеристика на тези два вида залог е тяхното основно предимство от гледна точка на кредиторите.

И двата вида залог на безналични акции (акции, за които няма издадени временни или постоянни удостоверения, т.е. няма хартиен материален носител и които са само под формата на записи в акционерна книга) се вписват в "Централен депозитар" АД, който по закон е оправомощен да поддържа книгите на акционерите на всички акционерни дружества, издали безналични акции, и да извършва записи в тези книги на прехвърляния на такива акции, учредяване на залози и други подобни.

В случай, че обезпеченият със залог кредитор желае да пристъпи към изпълнение по залога и да продаде или евентуално (в случаите по ЗДФО) да придобие заложените акции, за да направи това, той следва да се обърне към Централния депозитар с молба да отрази продажбата, съответно придобиването, на заложените акции по искане на обезпечения кредитор.

На практика не е така

В случаите, когато безналичните акции са освен заложени също и "блокирани" в полза на заложния кредитор, за да бъдат прехвърлени при реализацията на залога, заложените акции трябва първо да бъдат "деблокирани". Съгласно една наглед незначителна точка от едно от многобройните приложения към Правилника на Централния депозитар (Приложение №12, т.8.4) "деблокирането" се извършва въз основа на писмено искане за деблокиране, което следва да бъде подписано от заложния кредитор и залогодателя!

Подчертавам последната дума, защото именно тя създава проблема! Оказва се, че нещо, замислено като допълнително предимство за заложния кредитор, а именно "блокирането" на заложените акции, всъщност се превръща, когато се стигне до изпълнение на залога, в проблем за обезпечения кредитор. Защото очевидно в случай на пристъпване към изпълнение на залога не може да се очаква, че залогодателят ще съдейства на кредитора за реализацията на залога!

Всъщност самото "блокиране" не съответства на никаква правна фигура, установена в закона, или както биха казали някои, "такова животно нема". Макар да е предвидено като възможност в Правилника на Централния депозитар, от правна гледна точка е абсолютно неясно на каква правна фигура съответства.

В конкретен случай от практиката на адвокатска кантора "Боянов и ко." Централният депозитар отказва да извърши необходимите действия, свързани с изпълнение на особен залог върху безналични акции, блокирани в полза на заложния кредитор, именно защото залогодателят не бил предоставил съгласие за "деблокиране" на заложените акции.

В случая Централният депозитар отказва да изпълни закона и е изискал залогът да бъде реализиран със съдействие на съдебен изпълнител, чието нареждане да замести съгласието на залогодателя за "деблокирането" на заложените акции. От гледна точка на заложния кредитор обаче това означава допълнителни разноски, защото таксата, събирана от частните съдебни изпълнители съгласно съответната тарифа, е 2% върху размера на обезпеченото вземане, а това може да е много голяма сума, когато обезпечените вземания са стотици милиони левове.

Правилник над закона

В обобщение можем да кажем, че поговорката "Царят дава, пъдарят не дава!" звучи много на място в случая, перефразирана по начина в заглавието. Правилникът на Централния депозитар, който дори не е нормативен акт, не може да дерогира разпоредби от закон, но на практика се оказва, че служителите на депозитара спазват правилника му с предимство пред закона!

Всичко това би изглеждало като поредния незначителен случай на правен нихилизъм в държавата ни, ако всъщност не беше от естество да засегне огромни като стойност интереси, включително на големи чуждестранни и местни банки и други кредитори. За да се избегне това, е необходимо Правилникът на Централния депозитар да бъде спешно коригиран в тази му част. Комисията за финансов надзор, която по закон го одобрява, би следвало да вземе спешни мерки в тази насока.