Регистрация

// Блогове / Право

5 17 юли 2012, 13:49, 3048 прочитания

Радостно покаяние

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ВСС освободи Тони Мамата...

...или как уволнението на Мирослава Тодорова разкри проблеми на съдебната система

20 юли 2012

Хронология на един абсурд

Агресивно объркани, управляващите съвсем се оплетоха по казуса "Тодорова" и преди доклада

16 юли 2012

Извънредното заседание на ВСС се превърна в "другарски съд"

Магистратите обсъдиха дисциплинараната практика и потвърдиха уволнението на Мирослава Тодорова

16 юли 2012

Как накaзва ВСС...

Съдия, поръчал нападение срещу журналист, е санкциониран с намалена заплата

16 юли 2012
Публикуваме две позиции на адв. Валентин Брайков във връзка с уволнението на председателката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова и последвалата вълна от солидарност и обществена подкрепа.

Коментарът "Пакистанска храна за размисъл" стои на сайта www.braykov.com от  месец март 2007 година. Написах го със завист към този далечен и достоен народ и с отчаяние за нашата дистанция от неговата доблест. Днес – след вулкана от солидарност със Съдия Мирослава Тодорова, се разкайвам за онова отчаяние.

Чл. 629, ал. 6 от Търговския закон повелява производство за откриване на несъстоятелност да приключи в тримесечен срок. Средната възраст на такива дела в Софийския градски съд е 15 месеца – пет пъти над норматива. Висшият съдебен съвет порица ли някого?

Във Върховния касационен съд има един червен ескадрон, който сече  реституцията със сабята "косвен контрол". Колко милиона обезщетения плати България в Страсбург за подвизите на този ескадрон? Висшият съдебен съвет забеляза ли го?

Сламката в окото на Съдия Мирослава Тодорова се оказа по-голяма от гредите в очите им.
Посвещавам на нея следващите редове, писани през 2007 година. 
     
                                                                                                              Юли, 2012 г.                  
                            
ПАКИСТАНСКА ХРАНА ЗА РАЗМИСЪЛ

Пакистанската кухня е доста пикантна, но храната за размисъл, която в момента идва от Пакистан, ще изгори доста умствени стомаси.

На 9 март 2007 година председателят на Върховния съд на Пакистан г-н Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от длъжност по заповед на президента Мушараф заради неподходящо (но неконкретизирано) поведение. Отстраняването на върховния съдия Чодхри провокира неочакван вулкан от протести на населението, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на обикновени граждани на улицата в големите градове излязоха и няколкостотин адвокати в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в скандала с върховния съдия Чодхри опит на властта да унижи и дресира правосъдието въобще. Кървави сблъсъци с полицията в Лахор и Исламабад превърнаха личната професионална драма на върховния съдия Чодхри в обществена и политическа барикада, която сплоти магистрати и адвокати. Дори близки на властта адвокати отказаха да представляват правителството по делото срещу върховния съдия Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали показаха изненадваща издържливост срещу политическия натиск на Висшия съдебен съвет да не отразяват процеса срещу Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията заради репортажи и коментари по случая, както съобщи БиБиСи.

Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна отбрана на съдебната независимост. Каквито и да са фактите на процеса, ясно е, че професионалният и обществен авторитет на върховния съдия Чодхри говори за духовна връзка с неговите протестиращи защитници. Каквато и да е пакистанската съдебна система, тази духовна връзка между Съдия и Общественост доказва жива споделена ценност – независимо правосъдие и обикновена човешка справедливост.

В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат претенции да цивилизоват този край на света!

Каква би била реакцията на български магистрати и адвокати, ако същата съдба сполети председателя на нашия Върховен съд? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои дори ще изтичат да облизват правителството с допълнителни доноси за сваления върховен съдия и с идеи за негов приемник?

България има магистрати, достойни за такава жертвена барикада. Те просто трябва да се покажат, като вдигнат гордо глава на олтара на правосъдието. И тогава ще видят, че никак не са сами и че има много наоколо да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, макар функциите в него да са различни.

Март, 2007.                                                               Валентин Брайков

*Валентин Брайков е адвокат. Препечатваме тези два негови текста от сайта legalworld.bg

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Няма коментари.
Абонирани сте за новите коментари по тази статия
Правила за писане на коментари

Нов Коментар

Настроение:
Кирилица: ?
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне

Фактите и фактите на Цветанов