Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
7 25 авг 2016, 11:44, 19668 прочитания

Случаят Бююк: заговорът, който не оставя шанс

Турският гражданин Абдулах Бююк не е имал никакъв шанс - така както и никой от нас не би имал, ако държавата с цялата си мощ тайно и подмолно се изправи срещу него

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Опонент на Цацаров обжалва отхвърлянето си от конкурс за преподавател

Само срещу двама съдии е известно главният прокурор да е подавал сигнал - Петко Петков и Мирослава Тодорова

29 ное 2016

Расте скандалът покрай отхвърлянето на Петко Петков за преподавател на младши съдии

Бившият зам.-министър на правосъдието от екипа на Христо Иванов на два пъти се класира на първо място в конкурса, но не е допуснат

15 ное 2016

Правата на човека в държавата на Цецка Цачева

Една реплика на кандидата за президент на ГЕРБ показа, че тя има сериозен проблем с разбиранията за функциите на нормалната държава

20 окт 2016

Маргарита Попова: Неуместно е днес да се говори за баланс между свободата и сигурността

На 25-годишнината на Конституционния съд Борис Велчев пледира за нова сграда на съда и за въвеждане на индивидуална конституционна жалба

21 сеп 2016

Съдията в Европейския съд за права на човека Йонко Грозев

Има съществена разлика между жалбите от Източна и Западна Европа пред Съда в Страсбург

26 авг 2016

За правото на политическия произвол в случая Бююк

В предаването на Бююк са допуснати тежки нарушения както на българското законодателство, така и на международни актове

19 авг 2016

Какво става по българските граници

Каналджийството се мести на изток по границата с Турция, а бежанците намаляват спрямо миналата година

19 авг 2016

Кармина Бурана

Национална опера

9 сеп 2006


"Капитал" препубликува от "Дневник" анализа на Петко Петков относно предаването на турския гражданин Абдулах Бююк на турските власти. Заглавието и част от акцентите са на "Дневник". Авторът е съдия в Софийския районен съд и бивш заместник-министър на правосъдието.

На 10 август българската държава предаде на Република Турция преследван от нея заради политическата си дейност гражданин, който потърси убежище у нас. Повече от седмица след случая реакциите на участниците, анализът на известните факти и начинът, по който държавата упражни правомощията си, оставят впечатление, че

става дума за заговор

Макар много хора и институции да имат своята малка роля в него, той не би могъл да се реализира без участието на премиера Борисов, министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и вицепрезидента Маргарита Попова.

Ако моралната позиция предполага зачитането на правните норми, бруталното погазване на Конституцията, законите и на Европейската конвенция за правата на човека прави квалификацията на действията им ненужна. Ако за недостойнство се присъждаше медал, в случая с Абдулах Бююк трябва да има няколко първи награди.



Няколко думи за правните норми
и за ролята на министъра на вътрешните работи


Процедурите, през които Бююк е преминал по време на престоя си в страната ни, са три:

- по екстрадиция;
- по искането му за предоставяне на убежище от президента;
- и по неговото експулсиране.

Независимо че те се развиват пред различни държавни органи и в хода им се изследват различни предпоставки, между тях съществува обвързаност, тъй като във всяка от тях се поставя

основният въпрос - дали е налице риск за Абдулах Бююк
в Турция да бъде съден заради политическите си убеждения


А точно по този въпрос останалите институции са обвързани от влязлото в сила решение на съда.

В началото на март югоизточната ни съседка е поискала Абдулах Бююк да бъде екстрадиран, тъй като е привлечен към наказателна отговорност по разследване на Анадолската главна прокуратура.

С влязло в сила още същия месец съдебно решение, искането на турските власти е отхвърлено на две съдебни инстанции – Софийски градски съд и Софийски апелативен съд. От мотивите на последния е видно, че "поисканата екстрадиция е политически мотивирана и има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения " и че "твърденията на молещата държава, че Бююк споделя възгледите на Фетуллах Гюлен и с публично известния факт, че Фетуллах Гюлен е отявлен критик на управляващата партия в Република Турция, обосновават сериозни основания да се счете, че молбата за екстрадиция... има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения".

Тези фактически констатации са обвързващи за останалите институции, а предаването на Бююк на Република Турция е изрично забранено по силата на чл. 33 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), според който не се допуска предаване на лице чрез трансфер, изгонване, препредаване на държавната граница или друг начин, който прикрива екстрадиция.

Този извод на съда е обвързващ за всичките държавни власти - до настъпването на момент, в който обстоятелствата се променят съществено, така че опасността от политическо преследване да отпадне.

За всеки информиран гражданин е очевидно, че политическата обстановка в Турция не се е подобрила след март. След неуспешния опит за преврат южната ни съседка суспендира действието на Европейската конвенция за правата на човека, арестува десетки хиляди души, затвори принудително училища, университети и фондации. Над 3 000 съдии са уволнени и задържани, за да могат делата срещу участниците в преврата, за какъвто е смятан и Бююк, да бъдат решавани от тези, които ще назначи президентът Ердоган. Турция вече не е несигурна държава, а опасна страна, където правата на гражданите и законността означават все по-малко.

Въведената в ЗЕЕЗА забрана не означава, че той не можеше да бъде експулсиран изобщо, а че законът забранява на българските власти да го предадат на Турция.

Това следва и от друга законова разпоредба - на чл. 44а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), според която в случаите, в които в някоя държава животът и здравето на експулсирания са застрашени, той не може да бъде предаден на нейните власти (а по този въпрос Министерството на вътрешните работи е обвързано от съдебното решение).

Казано по друг начин,

Бююк можеше да бъде експулсиран където и да било по света,
с изключение на Турция


а директорът на Дирекция "Миграция" в МВР г-н Николай Николов е бил длъжен да посочи това в заповедта си.

Според казаното именно от него по време на кризисната пресконференция, по този ред само през годината са отведени до границата няколко хиляди души, т.е. не може да се говори за непознаване на процедурата от страна на представителите на МВР, а за умишлено погазване на закона.

Няколко думи за ролята на вицепрезидента

Наред с Женевската конвенция от 1951 г., уреждаща правата на хората, избягали от собствената си страна да потърсят убежище, Конституцията на Република България предоставя на чужденците още един вид закрила - т.нар. убежище от президента.

Според чл. 27, ал. 2 от конституцията, Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Чл. 98, т. 10 от върховния закон предоставя това правомощие на президента, който с указ го е делегирал на г-жа Маргарита Попова. По своя обхват то е идентично със статута на бежанец и той се ползва от всички права на този статут. При това положение, от гледна точка на преследвания за политическа дейност Абдулах Бююк е било знаково да получи политическо убежище, тъй като това би било признание за дейността му и следващото от нея политическо преследване.

Дори едно лице да отговаря на условията да получи убежище обаче, държавният глава може да откаже да го предостави, тъй като това зависи единствено от волята и личното му усмотрение. Отказът на вицепрезидента не подлежи на обжалване, а за действията си тя не носи отговорност Това обяснява защо съдът е приел, че Абдулах Бююк е политически преследван, а г-жа Попова не се е съобразила с това.

За да съществува ред в процедурата, към администрацията на президентската институция е конституиран помощен орган - Комисията по убежищата. Тази комисия дава съвещателно мнение, т.е. г-жа Попова не е била длъжна да се съобрази със становището ѝ, че не са налице основания Бююк да получи убежище, а с обвързаността на поверената ѝ институция от съдебното решение.

Непренебрежим е и фактът, че вицепрезидентът е наказателен юрист с дългогодишен опит като прокурор и с опит в екстрадиционното производство. Без съмнение, на нея ѝ е било известно влязлото в сила съдебно решение, приемащо, че е налице сериозен риск основните права на Бююк да бъдат нарушени. Тя е била запозната и с масовото и системно погазване на политическите и гражданските права в Турция, тъй като е постановила отказа си след неуспелия опит за преврат.

Дори по-интересно е, че вицепрезидентът няма задължението да отговаря на гражданите по отправените до нея молби, тъй като тя не е част от държавната администрация, а държавен глава.

Вероятно тази особеност в случая е ключова и

Абдулах Бююк не е бил уведомен за отказа на г-жа Попова,
тъй като в противен случай би предприел незабавно действия,
да уреди статута си


За да разсее съмненията, че е участник в междуинституционален заговор, вицепрезидентът трябва да даде отговор на въпроса дали Абдуллах Бююк е бил уведомен за нейния отказ. А в случай, че не е - и в каква част от случаите през последните години президентът и вицепрезидентът не са уведомявали гражданите за решенията по подадените до тях молби.

Повече от всичко обаче дължи пред българските граждани отговор какви точно са мотивите за постановения отказ, но не бланкетно и неинформативно, а по начин такъв – че обществото да се увери в правотата на действията ѝ.

Отново за ролята на МВР

След влизане в сила на решението, с което му се отказва убежище, МВР е имало правомощието да експулсира Абдулах Бююк, но като се съобрази със забраната той да бъде предаден на турските власти. Също така е било длъжно да му предостави срок за доброволно напускане (между 7 и 30 дни с възможност да бъде удължен) - освен ако той представлява заплаха за националната сигурност.

Според наличната информация именно на това основание - че е заплаха за националната сигурност, не му е даден срок да напусне доброволно страната

МВР и президентът обаче - независимо от задълженията си да вземат предвид становищата на ДАНС - не са длъжни да се съобразят с тях, ако счетат, че опасността от заплаха е опровергана от други данни.

Не е ясно защо ДАНС е приела, че Бююк е заплаха за сигурността на страната ни. Становищата на ДАНС винаги са класифицирани поради често мнима заплаха за националната сигурност. При силният негативен отзвук по случая обаче, ако от това становище беше изводима реална заплаха, обществото отдавна щеше да е запознато с нейното естество.

Липсата на информация води до изводите, че неговата спекулативност лесно може да бъде прозряна, ако то - становището на ДАНС, стане обществено достояние

В практиката си и като съдия, и като заместник-министър неведнъж съм срещал примери, в които службите за сигурност отчитат заплаха за сигурността на страната от парадоксални твърдения - например, че лицето преди 30 години е забелязано да се движи в съмнителна (каквото и да означава това) компания. На такива становища самата г-жа Попова (чрез администрацията си) се е позовавала пред мен, в качеството ми на заместник-министър.

В същото време ЕСПЧ поставя ясни изисквания за начина, по който трябва да бъде обоснована заплахата за националната сигурност, и за възможността за съдебен контрол върху тази оценка.

Така например по делото "C.G. срещу България", съдът приема: "Физическото лице трябва да може да оспорва твърдението на изпълнителната власт, че е изложена на риск националната сигурност, а независимият орган или съд трябва да може да реагира в случаи, при които обръщането към тази идея няма разумна основа във фактите, или разкрива тълкуване за "национална сигурност", което е незаконно, противоречи на здравия разум и е произволно."

Ролята на премиера

Седмици преди събитието властите в Турция настоятелно съобщаваха, че в България има предател на режима (Бююк), който скоро ще им бъде предаден. Уповавайки се на наличните данни за отказана екстрадиция, всички счетоха думите на турския външен министър за политическо празнословие.

Самият факт, че това се случи, както и че турските медии очакваха "предателя" на държавната ни граница, в действителност показаха, че е имало тайна договорка за предаването на Бююк на всяка цена. Политическото ниво, на което подобно брутално погазване на върховенството на правото може да бъде договорено, и оправданията, в които премиерът изпадна при единствения си публичен коментар на случая, категорично изключват всяка възможност г-н Борисов да не е знаел за предстоящите действия на подчинените му служители в изпълнителната власт.

Повече от очевидно е, че предаването на турския гражданин е част от непублична договорка между двете страни, която като насрещни действия от страна на турските власти надхвърля бежанската криза. Последната - въпреки опита за насаждане на страх у българските граждани от страна на премиера, изглежда единствено като обяснение, което трябва да посочи разумното оправдание за действията на държавата. Едно е сигурно обаче - останалите неизвестни от тайното политическо уравнение между Борисов и Ердоган никога няма да излязат наяве.

Равнис. Мирно. Който е с нас - спешно на амбразурата

Ден след скандала МВР даде спешна пресконференция. Тези, на които беше възложено да дадат разумно обяснение за действията на министерството и да успокоят обществените притеснения, постигнаха точно обратната цел – затвърдиха съмненията за незаконните действия на институцията, а в очите на обществото изглеждаха смешни и жалки.

От пресконференцията научихме, че Абдулах Бююк има правото да обжалва заповедта за експулсирането си... от турския затвор. Да предположим, че тази заповед бъде обжалвана, тъй като той има адвокат в България. Също така да предположим, че тя бъде отменена. Как Министерството на вътрешните работи ще възстанови фактическото положение отпреди нейната отмяна?

И за представителите на министерството, и за обществото е ясно, че това е невъзможно, а даденото обяснение за възможността му да обжалва е нагло

Научихме също, че МВР е изпратило Абдулах Бююк при семейството му в Турция. Според слуховете обаче семейството му е в България. И от дома си в София неговата съпруга и децата му са научили, че държавата, от която са разчитали да получат политическа закрила, е изтъргувала техният съпруг и баща, обричайки го - ако не на смърт, то със сигурност на дълги години из турските затвори.

Научихме още, че МВР няма задължение да изпълнява закона - да уведоми омбудсмана и неправителствените организации за предстоящото експулсиране. По-скоро те е трябвало сами да се сетят.

Научихме, че не му е предоставена възможността да говори със защитника си. Съгласно разпоредбата на чл.
72, ал. 5 от Закона за МВР, според Конституцията на Република България и Европейската конвенция за правата на човека, всяко лице, от момента на задържането си има право на защитник и това негово право не търпи никакви изключения.

В обобщение неизчерпателно могат да бъдат изброени 5 груби нарушения, допуснати от МВР, които дават основание за случилото да се говори

не като за полицейска акция, а като за покушение:

- Постановено е експулсирането на Абдулах Бююк в нарушение на забраната да бъде предаден на Турция (нарушение на чл. 44а, ал. 2 от ЗЧРБ);

- Експулсирането му прикрива неговата екстрадиция (нарушение на чл. 33 от ЗЕЕЗА);

- Не му е дадена възможност да бъде защитен от адвокат (нарушение на чл. 72, ал. 5 от ЗМВР, чл. 30, ал. 4 от Конституцията и чл. 6, т. 3, б. "с" ЕКПЧ);

- Не са уведомени омбудсманът и неправителствените организации за предстоящото експулсиране (чл. 39, ал. 2 от ЗЧРБ);

- Не е осигурено правото му на ефективна съдебна защита срещу заповедта за принудителното му отвеждане до границата (чл.5, т.4 от ЕКЧП, като за идентично нарушение държавата ни вече е осъждана по делото "Ал Нашиф срещу България")

Изводите

Никой в България не се съмнява, че погазването на конституцията и законите от страна на държавните органи не е изолиран случай.

Макар и обвързващо за всички институции, съдебното решение, като следствие от което Бююк не можеше да бъде предаден на турските власти, не е от значение за тях.

Вицепрезидент, премиер и министър с действията си и с дадените след случая обяснения показаха, че решенията на съда - така както и Конституцията, законите и международните договори, са само една досадна подробност, с която те не са длъжни да се съобразяват. И на която подробност като хора с власт могат да намерят "цаката" когато и както си искат.

Фактът, че МВР започна вътрешна проверка, чийто предмет се изчерпва единствено до начина, по който турският гражданин е влязъл в България, но не и за нарушенията, свързани с предаването му на Турция, ясно сочи, че никому няма да бъде търсена отговорност за пропиления човешки живот.

Изводите са, че

Абдулах Бююк не е имал никакъв шанс

– така, както никой от нас не би имал, ако държавата - с цялата си мощ, тайно и подмолно, се изправи срещу него.

Единствената му стратегическа грешка е, че той е смятал България за правова държава, която ще опази живота му и ще му гарантира правото на справедлив съдебен процес.
Напразно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Парламентът реши да унижи докрай кандидатите за Висшия съдебен съвет Парламентът реши да унижи докрай кандидатите за Висшия съдебен съвет

Изборът ще бъде в сряда сутринта, номинираните са уведомени по телефона след края на работния ден във вторник

19 сеп 2017, 2099 прочитания

Спомняте ли си за седемте експулсирани гюленисти? 4 Спомняте ли си за седемте експулсирани гюленисти?

Помнете още, защото най-рано през 2019 г. ще се разбере какво се е случило с тях

12 сеп 2017, 5601 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Делата за корупция отивали в спецсъда по "целесъобразност"

Така отговаря правосъдният министър Екатерина Захариева на въпрос какви са мотивите за промяната в подсъдността

Газови войни

Липсата на комуникация и използването на готови модели спънаха опита за пазарни правила в газовия сектор

Еднолична банка "Мавродиев"

Бившият председател на КФН и лоялен негов служител от комисията са избрани за директори на държавната ББР

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Десет години по-късно и роботите танцуват

Акценти от програмата на новото издание на One Dance Week

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете