Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 25 фев 2017, 14:59, 18978 прочитания

Сляп ли е съдът?

...отговор на едно право на отговор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Защитен щит или "тесла" за бизнеса

Спорно е доколко мерките в Търговския закон срещу съставяне на на неистински документи при кражбите на фирми ще дадат резултат

26 фев 2017

Враца – новата съдебна офшорка

Как градът се оказа новият оазис на фалишвите несъстоятелности

17 фев 2017

Когато наглостта срещне правото

Засега "Техномаркет" на Делян Пеевски губи категорично битката си с "Глориент" за магазините си в съда. Няма правни аргументи и индикации, че висящите дела ще бъдат решени различно

27 яну 2017
В понеделник в редакцията се получи писмо, подписано от "съдиите от Окръжен съд - Враца", с което се иска право на отговор във връзка с публикацията от последния брой на "Капитал", озаглавена "Враца – новата съдебна офшорка". Въпреки че писмото, за разлика от статията, не е подписано, от съда ни увериха, че то е прието от всички съдии на общо събрание, проведено в понеделник. Най-общо в него се твърди, че фактите от практиката на Окръжен съд - Враца по делата за несъстоятелност са некоректно интерпретирани и съдът няма никакво отношение към впечатляващия приток на фирми, които държат да фалират точно във Враца.

Цялото писмо може да видите тук.

Встрани от личните нападки, ще си позволим да коментираме някои моменти в него, защото те оставят впечатление, че заключенията в материала се базират на неверни факти и интерпретации.

По същество.

"Вписването на промени по партидите на търговците в търговския регистър, в т.ч. и на такива в седалището и адреса им на управление се извършва от Агенция по вписванията. Няма да коментираме Закона за търговския регистър и това, че в него не са предвидени каквито и да било изисквания или ограничения спрямо решението на търговеца да промени седалището си."



Коментарът на "Капитал": В правото на отговор, а и в запитването, което "Капитал" изпрати до съда при подготовката на статията, не получихме отговор на въпроса как "съдиите от Окръжен съд - Враца" си обясняват масовото преместване на фирми във Враца, които веднага след това се намират в производство по несъстоятелност. Но в едно производство по несъстоятелност съдът е длъжен да следи за редица неща, едно от които е симулация.

"На първо място трябва да се подчертае, че производството по несъстоятелност не е исково производство по ГПК, за което са важими посочените в статията правила за размяна на книжа и процесуални срокове."

Коментарът на "Капитал": Първо, по въпроса дали по дела за несъстоятелност, образувани по молба на кредитор, има размяна на книжа, практиката е различна - не случайно по този въпрос във ВКС има образувано тълкувателно дело (т.д. № 1/2017 г.), в което един от разискваните въпроси е именно приложимостта на чл. 131 - 133 ГПК, касаещ размяната на книжа. На второ място - тълкуването на закона при неговото приложение не изключва добросъвестността.

"Изнесените в статията данни относно сроковете, в които се образуват, насрочват, разглеждат и решават делата в началната дата на производството по несъстоятелност доказват ли Вашето откритие за "впечатляващо кратки срокове" и "услужлива бързина".

Поинтересувахте ли се при разследването си дали съдът процедира с различна експедитивност по различните дела. Ако бяхте го сторили, щяхте да установите, че всички дела по несъстоятелност в съда се разглеждат по един и същи начин и по всички от тях стремежът на съдиите е да спазват установените в закона срокове, т.е. двойни стандарти няма.
На всички е додеяло обвинението към съдилищата за бавен процес, за тромаво правораздаване, за безконечно отлагане на дела и пр. Какво се оказва в случая? Каквото съдът направи, все е лошо."


Коминтарът на "Капитал": Сроковете, които се установяват по голяма част от делата за несъстоятелност в ОС-Враца, водят до извода, че всички подадени молби винаги са напълно изрядни, тъй като са администрирани в рамките на следващия ден. Да речем, че това е просто една необичайно добра практика.Но не бързината на съда в случая е най-забележителният факт, а очевидният синхрон и липса на противоречие между кредитор и длъжник по тези дела, което противоречи на житейската логика и практика.

"По въпроса за "любимия синдик".
Съгласно чл.630, ал.1, т.З от ТЗ с решението за откриване на производство по несъстоятелност съдът назначава временен синдик.
За назначаването на временния синдик обаче чл.656, ал.1 и 2 от ТЗ изисква същият е представил предварително писмено съгласие и декларация с нотариална заверка на подписа, т.е. назначаването не е властнически акт на съда и синдик, който не е дал съгласие, не е длъжен да встъпи. Тази е причината участниците в производството да посочват временен синдик и да представят нужните за това съгласие и декларация. Противното би поставило съда пред необходимостта, преди постановяване на решението в посочения 14-дневен срок да издирва съгласен да бъде назначен синдик сред стотиците такива, включени в списъка на Министерство на правосъдието."


Коментарът на "Капитал": Дори и молителят (кредитор и длъжник) да са посочили временен синдик, съдът не е длъжен да се съобрази с тях, а може да си избере друг временен синдик от списъка. Ако, както в случая излиза от писмото, по тези дела самите страни са посочвали един и същи временен синдик, това поставя въпроса как всички тези фирми, дошли от цялата страна и от различни сфери на бизнеса, са избрали един и същ синдик.

През 2016 г. в Окръжен съд - Враца са били образувани 31 дела за несъстоятелност, като две от тях са били обединени. По 15 от тях фирмите са променили преди това седалището си, за да попаднат в местната подсъдност на врачанския съд. По 10 от тези дела има назначен синдик, като в осем от тези случаи това е Йовка Алипиева. Същото съвпадение се наблюдава и при адвокатите, които участват по тези дела. Нещо, което от съда отдават на тясната специализация на двама от тях - М.Мишев и В.Чернев - по дела за несъстоятелност. Тук ще дадем само един факт - по делото "Вини" АД, където се предявява вземане от офшорно дружество за милиони евро (при положение, че износът на компанията е бил в размера на няколкостотин хиляди лева), врачанският адвокат е бил упълномощен шест месеца преди сливенският винпром да премести седалището си във Враца.

"Изразяваме несъгласие с категоричността в статията относно последиците от откриването на производство по несъстоятелност, определено като "бетониране на две неща - началната дата на неплатежоспособността и признаване на голямо, фиктивно вземане на мним кредитор."
Силата на пресъдено нещо на решението за откриване на производство по несъстоятелност, г-н Босев/попитайте консултанта си за res judicata/, ce простира само върху въпроса за състоянието на неплатежоспособност/свъхзадълженост и условията, при които е открито производството. Такава сила решението няма и действието му не се разпростира върху съществуването на вземането на кредитора, по чиято молба е образувано делото. Казано разбираемо, обстоятелството, че молбата на кредитора по чл.625 от ТЗ е уважена, не го поставя в различно положение спрямо останалите кредитори и не го освобождава от необходимостта да предяви вземането си по общия ред, който е еднакъв за всички кредитори."


Коментарът на "Капитал": Започвайки скоростен процес по несъстоятелност по молба на мним или "приятелски настроен" кредитор се достига до следното: бързо откриване на производството, назначаване на точния синдик, който отразява бързо в счетоводните книги вземането на този кредитор /обикновено по антидатиран договор/, така той придобива легитимност за първото събрание и оттук командва парада.

Когато процесът е симулативен, бетонирането чрез res judicata (сила на пресъдено нещо) е именно защото после участниците в този процес не могат да обжалват (освен ако не са кредитори с ВЛЯЗЛО В СИЛА съдебно решение, с което им е присъдено вземане към длъжника, но това се игнорира, доколкото процесът по молба за несъстоятелност не е публичен, изнесен в провинцията и толкова бърз, че изтичат скоростно срокове и докато тези кредитори разберат, решението вече е влязло в сила). Срокът за обжалване е една седмица от вписване в търговския регистър.

"Некомпетентно и силно преувеличено е представеното в статията всемогъщество на мнимите кредитори, тъй като липсва способ, по който съдът да се превърне в тяхна марионетка, както и липсата на защита на горките действителни кредитори, които според г-н Босев "изключително трудно/и скъпо/ ще съберат каквото и да било". Именно за такива случаи в Търговския закон законодателят е уредил ясни механизми. Първият от тях е правото на възражение срещу прието вземане по чл.690 от ТЗ, по което се произнася съдът по несъстоятелността. Вторият от тях е искът за установяване на несъществуването на прието вземане по чл.694 от ГПК, който разглежда от друг състав на съда.

Не е и скъпо, г-н Босев, тъй като за разлика от исковия процес, в тези производства не се внася предварително държавна такса."


Коментарът на "Капитал": За да откриеш производство, трябва не само длъжникът да е неплатежоспособен, но и да се установи при условията на пълно и главно доказване от страна на молителя, че кредиторът има вземане, породено или свързано с търговска сделка, което, независимо че не се присъжда, следва да е установено по категоричен начин. Да изключи съдът едно вземане, по което е открито производството, означава да признае, че си е затворил очите за нещо или просто не е установил по категоричен начин това вземане.

Съдът не е с вързани ръце, тъй като в производствата по несъстоятелност той не е просто арбитър, а има задължението служебно да събира доказателства и да следи за симулация, тъй като решението му действа спрямо всички.

Схващането, че разходът за адвокатски хонорар по дело с висок с материален интерес "не е скъп", е трудно да разберем.

В правото на отговор без коментар остават и фактите за директните връзки между кредитори и длъжници (в някои случаи и по различни дела), както и редицата примери, в които съдът признава вземания за милиони, които дори не фигурират във финансовите отчети на фирмите.

След публикацията "Враца – новата съдебна офшорка" в редакцията постъпиха редица сигнали от фирми (в т.ч. и чуждестранни) и граждани, които се оплакват от случващото се в съда. Във вторник Висшият съдебен съвет се самосезира и разпореди проверка. Членове на ВСС коментираха, че в съвета е била подавана невярна информация за броя на делата за несъстоятелност. "Капитал" ще продължи да следи практиката на Врачанския съд по тези дела с оглед и на новите сигнали.

И понеже правосъдието е публично, държим да отбележим действащите лица в тази история. Председател на Окръжен съд - Враца е Надя Пеловска, която през 2012 г. беше издигната от неправителствения сектор като "независим" кандидат за член на ВСС, а номинацията й беше подкрепена от един депутат от БСП.
Неин заместник и ръководител на търговското отделение е Росица Иванова (съдия от 1985 до 1996 г., след това адвокат - от 1996 до 2005, когато се връща обратно в системата, последната и атестация е с оценка "много добра". Двамата съдии в отделението, които гледат търговски спорове, са Радослава Симеонова - съдия от 1978 г., с кратки прекъсвания, когато е била юрисконсулт. Последната й атестация е "много добра". Третият съдия е Николай Христов, от 1979 г. той работи като адвокат, юрисконсулт и държавен арбитър, а от 1991 г. е съдия. Последната му атестация е "добра". Срещу него през 2009 г. е имало образувано досъдебно производство, за което няма данни как е приключило, а през 2009 г. Инспекторатът към ВСС го проверява, а ВСС му налага наказание, което е отменено. В становището на етичната комисия е записано, че "с поведението си е създал представа у определени участници в съдебния процес, в конкретно търговско производство за нарушаване на принципите на независимост, безпристрастност и почтеност." Въпреки това председателката на ОС-Враца Надя Пеловска е преценила, че именно той трябва да продължи да гледа търговски спорове в съда, някои от които на фирми от цялата страна, дошли специално във Враца за това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ВКС: Специализираният съд се превръща в извънреден ВКС: Специализираният съд се превръща в извънреден

Върховните съдии сезираха Конституционния съд за преместването на делата за корупция

17 ное 2017, 2412 прочитания

Казусът "Ситнилски" приключва така, както и започна - скандално Казусът "Ситнилски" приключва така, както и започна - скандално

Обратно на практиката си, ВАС прие, че наследниците на бившия зам. главен прокурор нямат интерес да жалят уволнението му от ВСС

12 ное 2017, 10096 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Право" Затваряне
Следовател заведе дело срещу зам. главния прокурор Борислав Сарафов

Заплашвал го и му оказвал натиск да повдигне обвинения за катастрофата в Хитрино

Санаториумът, моят брокер

Лечебните заведения към здравното и социалното министерство незаконно налагат на пациентите си задължителна застраховка "Злополука"

Последната битка за имотите на БСФС

Бившият спортен мастодонт харчи последните пари от продаден на спорни цени терен в "Дианабад"

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Брюксел преди Коледа

"Деспасито" тук звучи в джаз вариант. Чистотата е на почит. Колекционирането на винтидж предмети – любимо хоби.

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 12.12.2017

Капитал Daily

Брой 190 // 12.12.2017 Прочетете