Две ужасни трагедии се случиха миналата седмица. Първата е, че в София по особено жесток начин беше убито дете – и то от друго дете. Втората е, че снимката на тялото му, лежащо в кървава локва на тротоара, беше разпространена от агенция "Булфото" и се появи по първите страници на водещи вестници като "Стандарт" и "24 часа".
Без съмнение нелепата смърт на 12-годишното момче е тежък удар за неговите близки и приятели. Тя е и поредният ясен сигнал за това, че нещо куца в нашето (като общество) отношение към проблемите на децата и младите хора.
По тази причина подобна новина не бива по никакъв начин да бъде подминавана от медиите. Възползвайки се от нея, те имат чудесната възможност да продължат да задават обществено важните въпроси за това как се грижим, възпитаваме и опазваме живота на нашите деца.
Едно е обаче да задаваш въпроси по повод убито дете, а съвсем друго е да качиш снимка на трупа му, захвърлен на тротоара. Първото е задължение на всяка уважаваща себе си медия. Второто е циничен акт, който е в грубо нарушение на изконните права на децата (с които твърде малко журналисти са наясно) и на Етични кодекс на българските журналисти (с когото всички би трябвало да са запознати).
Защо всъщност не бива да публикуваме снимки на убити деца?
Разкриването на самоличността и публикуването на снимки на деца – жертви на насилие има няколко ужасяващи последствия:
- Грубо нарушава достойнството на детето, като публично го белязва и променя начина, по който хората го възприемат – "убитото дете", "изнасиленото дете" и т.н.
- Усилва многократно трагедията на семейството. Към болката на близките се добавя публичен натиск, който увеличава скръбта им.
- Нанася сериозни психологически травми на други замесени деца – как ли са се почувствали двете по-малки братчета на убитото дете, ако са видели тялото му в локва кръв? Как ли това ще се отрази на съучениците му?
Точно за това на едни по-западни географски дължини публикуването на снимки и имена на деца – жертви или в риск от насилие е забранено със закон. И никой не нарича това цензура, защото всички разбират, че животът и достойнството на децата ни са по-важни от която и да е снимка първа страница.
Особено ако на нея има детски труп…
*Авторът е Директор "Връзки с обществеността" в групата от неправителствени организации Национална Мрежа за Децата. Текстът отразява личното му мнение.
LinkedIn
Twitter
Email
Facebook
Зарче
Към мобилната версия на сайта
. Уеб разработка Икономедиа. Дизайн на Икономедиа и
-3 +160
Абсолютно съгласен. Също с публикации по самоубийства на деца - опастността е в копиране на примера от други деца.
-2 +115
тва ми напомня как преди няколко години Нощен Труд бяха илюстрирали статията си за заловен педофил, като на първа страница бяха публикували в голям формат ...една от снимките заради които педофилът е бил арестуван (голо 12 годишно момиче). поне малко се бяха засрамили и бяха замъглили лицето й.
_____
http://kaka-cuuka.com-5 +85
Защо трябва да се показват снимки изобщо на убити хора. Ами то инциденти стават по цяла Европа, но за разлика от тук, там има някаква морална цензура и във вечерните новини никога не става въпрос за кой кого утрепал със сатъра и кой как си е заминал в битов или пътен инцидент.
Абе не сме си добър матрЯл, както казва Бат Бою!
_____
Де го тоя УЖ пребитият на Магистрала Тракия Пауновски? Ако всички журналисти на КАПИTAЛ са такива измамници - мерси ви за форума!-3 +110
Статията правилно мотивира да не се показват трупове по вестниците, но не мога да разбера каква е разликата дали трупът е на дете или възрастен. Всичките доводи дадени от автора имат абсолютно същото значение и когато става въпрос за жертви над 18 години.
-1 +63
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Тъпо и грозно е да се показват снимки, но явно гоненето на рейтинг е по- висока категория.
Дори вчера уважавана поне от мен медия като Евроспорт не спря да предава от близък план контузията на руснака при високия скок.
Не знам какво се учи в момента в университета по журналистика, но моралът е последната дисциплина.
-9 +44
Никой нормален човек не иска да гледа ужасии.
_____
http://kadebg.com-2 +39
За Нощен труд изобщо не ми говорете! Още помня едно заглавие дословно, първа страница огромен шрифт, снимка, а именно: "Изверг изнасили тенесист с клон!".........БЕЗ КОМЕНТАР!
-7 +15
Ами журналята копират юдейския метод на Мърдок и Ребека от Нюз ъф д Уърлд ,руги техни събратя отидоха още по-далеч в Бразилия-плащали на убийци и след това се явявали на местопрестъплението като кадри били показвани на първите страници и по телевизиите им.Още по отвратително е жуналистическото"ибрикч
-2 +72
Благодаря на автора! Кратко и с много точни думи е изразил това, което всички нормални хора трябва да чустват.
-1 +19
Искам да допълня,че изказвам моите уважения към автора,това което пише е вярно.Той не е журналист и в случая е напълно безпристрастен.Това което дълбоко ме възмущава и което няма нищо общо дори с журналистическата етика съм изложил по-горе.
-1 +28
Аз също подкрепям статията и съм съгласна, че в гоненето на сензация някои журналисти загърбват етичните постулати на своята професия. Освен публикуването на окървавени трупове, имена на жертви, не по-малко отвратителни и са прекалено подробните описания на това, как се е случило някое изнасилване например.
-2 +37
За пореден път се радвам, че не чета подобни вестници! Как е възможно се чудя... Още си спомням онази случка със пускането по Канал1 в новините на запис на заколване на някакъв войник - за него имаше уволнения. И сега трябва да има!
-1 +22
Правилно е да не се публикуват подобни снимки на деца станали жертви на подобни деяния. Всеки здравомислещ човек трябва да го осъзнава ,но не при всички журналисти е така за някой е важно само да могат да се докопат до новината без да се замислят за последствията от действията си.
-1 +24
Това е в стила на 24 часа!
-1 +66
За статията - "+"
Имам и молба към тв.репортери/ките, които четат тука: Моля ви госпожици, когато ходите да отразявате някое събитие с пострадали, не питайте хората "Как се чувствате?" Не разбирате ли, че въпроса ви е крайно тъп и не на място в конкретния момент?
-1 +28
Немога да не се съглася а автора - абселютно е прав. Но ме радва, че и всичките 9 коментара са в този дух. Не бях виждал другаде, като се каже нещо разумно, да не се намери поне един дето, за да изпъкне, да не истресе някоя простотия. Толкова съм впечатлен, че ще прочета всичко още веднъж!
-3 +20
поздравления за силната позиция на автора и на Капитал.
Жалко че много журналисти не са учили подходящи дисциплини
Публикувано през m.capital.bg
_____
www.vassilev12.blogspot.com-2 +22
Поздравления за статията! Напълно съгласна съм с позицията на автора - точно заради подобни "журналисти" се отказах да купувам вестници, а онлайн преглеждам само по-умерените медии... Просто като видя някое "бомбастично" заглавие, или пък ужасяваща снимка, просто не продължавам!
_____
"Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят." Бенджамин Франклин-38 +8
Вижте си само жалката "демокрация" до какво води. През презирания от повечето от вас социализъм това беше немислимо да се случи, както и много други безчинства в България по причина, че имаше много мнного силна държава тогава.
-4 +8
Налага се и друго мнение.Цензура.Както се преследва педофилията и другите изродщини по интернет.Никакви "демократични " лиготии.Сигурен съм,че обществото ще приеме това.
-2 +21
За това вече не чета Блиц от сума време - защото преди време дадоха гадна снимка на зародиш. За мен това е насилие над личността - да ми причиняват неприятни емоции е все едно да ме ударят.
-1 +11
Наистина не бива! Едва ли има нещо, което да илюстрира по - ясно качествата ни като хора и като общество от отношението ни към децата! В България май има прекалено много насилие и то към деца, за съжаление често то остава скрито, а децата незащитени. Публикуването на снимката, показваща безсилието ни да ги опазим наистина е позор за нас!
-30 +5
Аз пък напротив предпочитам да ги публикуват за да се стреснат другите агресивни и имащи се за много велики и безнаказани деца.
А не да си мислят ,че реалното убийство е като в компютърна игра.
Да, лошо е за родителите и близките, но е поучително за децата.
Децата не оценяват сериозността на престъплението докато не видят с очите си реалността!
_____
Не е страшно да си прилеп-нещата обичайно са с главата надолу.Страшно е да си прилеп с разтройство!-1 +25
Жалко е, че със седмици пазим в тайна името и снимката на заподозрени за убийство, че съобщаваме само инициалите или названията в престъпните среди, на хора, които заплашват сигурността ни, но публично показваме нещастието, смъртта не едно дете, дълбаем в раната на едно семейство. Може би е двоен стандарт, може би логиката е друга, но на мен лично ми убягва. И колко поучително е за дете да види трупа на свой съученик във вестника, ако ще се поучи би го направил и от разказ и от самата новина, дори и да не присъства грозната картина на смъртта му. Моите адмирации към автора за прекрасната статия, наистина много силна!
_____
"Success is not final. Failure is not fatal. The courage to continue is what counts." - Sir Winston Churchill-2 +23
Абсолютно съм съгласна с тези мнения, споделени тук, че не трябва да се публикуват снимки не само на убити деца, но и на убити възрастни.
Спомням си преди години, когато една млада жена, работеща в трамвайно /тролейно или автобусно, вече не си спомням точно какво беше/ депо в София, беше убита от свой млад колега. Тогава най-тиражният всекидневник публикува на първата си страница снимка на убитата жена. Снимката беше в голям размер и показваше младата жена в съвсем близък план, така както е намерена на мястото, където е била убита - с разкъсани дрехи, гола до кръста, ясно виждайки се лицето й. Гледката беше потресаваща и тази публикувана снимка показваше липсата не просто на елементарна етика, а въобще на какъвто и да било акъл в главата на редакторите на вестника, позволили това.
-2 +11
Цивилизованост. Култура. Морал. Възпитание. Зачитане на личността, на личното пространство.... Което и от тези качества да притежава човек - няма да си позволи да го направи. И да ги плюете журналистите - файда няма. Или ще снима, или няма да е на работа. Това е въпрос до медия, до нейната политика, до главните редактори и най-вече до простите читатели..... Вярно е, че медиите възпитават, но вие ще си купите ли тези вестници? Ще им влезете ли в сайтовете? Ще си направите ли труда да пишете коментари в техните форуми? За жалост това обяснява всичко.
П.П. Когато правим проекти с деца (по европейски програми, не за клониране, разбира се) - изискването на ЕС е всеки родител да даде писмено съгласието си да се публикуват снимки на детето му - докато играе, пее, рисува, танцува, катери планина или каквото се сетите.....
Говорейки за морал, култура, възпитание, зачитане на лично пространство..........................
-1 +12
В днешно време е трудно да намериш човек със здрави нерви. Всеки ден стават какви ли не ужасии по света, които гледаме по телевизията. Но да ни показват убити деца, това е неддопустимо. Всеки от нас има деца и веднага прави асоциация с тях. Това е удар по нервите и психиката на хората.
-1 +17
Жълтите вестници съществуват, защото имат купувачи. Търпимостта на обществото към всякакви изродщини ще ни донася все по-големи безобразия. Няма невинни за това което се случва в България. Ако си прост, необразован , незаинтересуван - невинен ли си?
-1 +5
Абсолютно съгласен. На съд издателя на вестника , който жадува да печели от хорската трагедия !!
-1 +7
Аз също съм съгласна с мнението на автора. Но да попитам , КАПИТАЛ, вие не сте ли съгласни? Онази забележка, че статията отразява мнението на автора ме кара да задам този въпрос.
Публикувано през m.capital.bg
-1 +20
До коментар [#30] от "marinella.ivova":
Здравейте, аз съм авторът на статията :) Само да кажа в подкрепа на Капитал, че забележката за моето лично мнение се отнася до факта, че това не е официалното становище на Национална мрежа за децата.
Колегите от Капитал веднага откликнаха на нашия сигнал и се ангажираха с темата дори повече отколкото очаквахме.
-4 +6
Какво сте се разтеоретизирали, бе, алоооооу?
В цивилизования свят за тия неща има ред, етични кодеци и най-вече неписани правила.
Това тук обаче е умопомрачително гнусната кочина България.
И в нея има страшно много свине.
Това е ясното, елементарно и кратко обяснение на проблема.
_____
http://kkabakciev.blogspot.com/ Обичам да наблюдавам политмагаретата: как надават политревове, хвърлят политкъчове и се търкалят в политпрахта!-3 +11
Прав е авторът, показването на убити и осакатени хора на "фотки" във вестника е голямо свинство.... и не само на деца..... да не би снимката на тялото на луканката в моргата от 1996 да блести с етика, морал и позитивни внушения?
Клюката продава, ама трябва да е с мярка.....!!
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-1 +2
Така е.
-1 +7
"се появи по първите страници на водещи вестници като "Стандарт" и "24 часа"."
Моля да не ни занимавате с кенефни медии. Който ги чете, да си носи последствията.
_____
дразня те? недей тогава да ми четеш блога: http://emurry.com/blog-1 +4
Откакто превеждам научни и образователни новини за сайта http://nauka.bg/, чета само новини, свързани с науката и образованието. Така всеки ден научавам куп интересни неща.
Отдавна съм спрял да обръщам внимание на новини за убийства, за битови инциденти, за ПТП произшествия и за сбиване на мутри по дискотеките. Също така не чета и новини за това кой какви простотии е натворил.
-1 +10
До коментар [#15] от "1024":
Много съм съгласна, че въпросите към близките на пострадали са много тривиални и ненужни. Това да предаваме т мястото на събитието, да показваме страдащото семейство, да го безпокоим в такъв момент или да показваме възрастна жена, която плачче за градината си е похват, който навлезе в последните години и не изглежда като да си отива. Впечатление прави как подобни събития се отразяват от едни и същи репортери(нормално да речем, че са криминалните репортери на медията) и в един етап придобиват специфичен изказ. Започват да говорят много драматично, бавно, накъсват изреченията с паузи, гримасата става сходна, до там се е стигнало, че ме побиват тръпки като видя някои от тях. Буквално човек ще си помисли, че стоят и чакат да се случи нещо ужасно, за да го отразят.
_____
"Success is not final. Failure is not fatal. The courage to continue is what counts." - Sir Winston Churchill-1 +8
Не знам какво се учи в момента в университета по журналистика, но моралът е последната дисциплина. - цитат на коментар #5 от “stoiank”
Учат ги че "куче ухапало човек" не е новина, но "човек ухапал куче" е сензация.
П.С. Моите уважения към автора на статията. Рядко срещам в българските медии така добре написана статия която казва много с малък брой думи.
_____
I REFUSE TO JOIN ANY CLUB THAT WOULD'VE ME AS A MEMBER!-1 +3
До коментар [#38] от "Moi6e ot Israel (onziSa6tia ve!)":
Просто освен + ще споделя и пълното си съгласие с мнението ти за автора. Наистина българската журналистика се нуждае от яко набиване на спирачките и влизане в пътя, независимо дали е магистрала или черен път. Просто е тръгнала към дерето
_____
"Новите системи неизбежно генерират нови проблеми"-1 +3
Хубаво е когато Директор "Връзки с обществеността" в групата от неправителствени организации Национална Мрежа за Децата има лично отношение и то е такова! Подкрепям напълно и съм много разочарована от бездушието на хора, които сякаш никога не са били деца, нямат деца, нито отношение към тях по принцип.
_____
“The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Stephen Hawking-1 +3
Съгласна съм с автора.
И още смятам, че вестниците, които публикуват подобни снимки, сами слагат себе си на лавицата с жълтите вестници.
Нямат ли редакционни съвети, главни редактори...? Или най-важно е да повишат рейтинга и тиража? За сметка на едно убито дете...
Как спят нощем тези хора?
-1 +3
Снимките продават вестника,а другото е морала на журналистите.
_____
Свалихме ГЕРБ,сега ни очаква Див просперитет.-1 +33
Убий ме отново - Елена Кодинова
През лятото на 2004 г. двама български шофьори, Георги Лазов и Ивайло Кепов, бяха отвлечени в Ирак от ислямски фундаменталисти. Показваха ги вързани и на колене по всички световни медии, а зад тях стояха маскирани терористи с автомати в ръце. Започнаха дипломатически совалки, разузнаването ни бе на крак, външният министър Соломон Паси се появи по "Ал Джазира" като Сюлейман Фаси...
Но никога няма да забравя вечерта на 13 юли 2004 г., когато пристигна новината, че Георги е обезглавен от похитителите си. Шефовете на вестника, в който работех тогава, ме измъкнаха от едно заведение, където разпусках с приятели след работа, и ме пратиха при майката на екзекутирания шофьор някъде в Благоевградско. Натовариха ни с фотографа на служебната кола и заминахме.
Пристигнахме посред нощ пред малката селска къща. Майката на убития шофьор беше приседнала на стълбите отпред в несвяст, а край нея вече се бяха скупчили колеги от всички медии.
Не виждах никакъв смисъл да питам каквото и да било тази смазана от мъка жена, вероятно силно упоена, поне на шепа транквиланти, още неосъзнала какво се е случило и дори неспособна да се разплаче, както става с хората при много силен шок. Тя само повтаряше "Гошко е жив, сигурна съм, това не е вярно". А на мен сърцето ми се късаше от тази гледка.
Нещо повече - беше ми неудобно, че изобщо съм попаднала там, в обхвата на скръбта...
Прочитане на целия коментар й, където нямах право да бъда. Каква съм и аз, че ще съм до нея в този толкова личен момент? А колегата фотограф го беше срам повече и от мен и кашляше силно, за да замаскира щракането на апарата всеки път, когато натискаше бутона, за да снима.
И досега се питам - какъв беше смисълът на целия харч, да ни пратят посред нощ при тази опечалена майка? С какво помогнахме? Каква журналистическа стойност имаха информацията и снимките, които донесохме оттам?
Уви, разпитването на жертви на престъпления, които са още в шок, снимането на виещи от скръб близки на загинали в трагедии, репортажи от погребения, завиране в почернени домове часове след някоя катастрофа - всичко това се смята за изключително журналистическо майсторство. Може пък да съм си сбъркала професията, щом го смятам не просто за ненужно, а за чист садизъм.
Репортерите задават на близките на жертвите възможно най-тъпия въпрос: "Как се чувствате?" Как, по дяволите, да се чувстват? Като ги гледате така, съсипани от мъка, когато току що са изгубили дете, приятел, съпруг, роднина... Как мислите, че се чувстват, като бъркате в прясно отворената им рана с този изумително глупав и ненужен въпрос?
Обаче журналистите не пропуснаха да го зададат и на близките на 16-те загинали в тежката катастрофа в местността Бакаджика през май 2009. Интересуваха се как се чувстват и роднините на жертвите, удавили се след обръщането на кораба "Илинден" в Охридското езеро.
Навряха камерите в лицата и на родителите на децата, умрели в река Лим. Дори излъчиха погребенията им директно по телевизията, заедно с всичките политици, които бяха отишли там да плачат като за пред камера.
Знам, медийната машина трябва непрекъснато да се захранва. Но малко човешко приличие и емпатия на никого няма да навредят.
Жертвите и техните близки непосредствено след трагедията са силно уязвими. Те са неадекватни, не са на себе си. Никого не са молили да попадат под светлината на прожекторите. Изобщо не осъзнават какво се случва около тях.
Да набуташ микрофон на силно разстроен човек, който е в шок и вероятно няма да си спомня какво ти е говорил, си е чисто лешоядство. Освен това нямаш позволението му да го правиш публична личност. А и той в този момент не може да ти го даде, защото е временно невменяем.
Скръбта е нещо много интимно. Бих се ядосала повече, ако някой снима и публикува мъката ми, отколкото ако ми инсталират скрита камера в спалнята. С какво оповестената пред всички скръб на близките помага на свободата на словото, плурализма или наказанието на виновните?
Понякога ми се струва, че репортерите са по-милостиви към извършителите на престъпленията, отколкото към техните жертви. Веднъж гледах цял час интервю с изнасилена селска баба по една от националните телевизии в "публицистично" предаване.
Едри фронтални планове, съобщаване на пълното й име, местожителството й, годините й, подробности за гаврата - как, колко пъти, къде точно, в какви пози. Второ изнасилване в ефир. На престъпника му споменаха веднъж името, но дори и снимката не му показаха, какво остава да си направят труда да го питат един-два въпроса.
Вероятно защото още не е бил осъден, а само обвинен, и е имало вероятност да се позове на презумпцията си за невинност. За него помислиха, защото може да заведе иск срещу медията, но за бедната и очевидно превъртяла от станалото възрастна женица - никаква милост. Който не бе разбрал, че са я орезилили в залеза на живота й - и той разбра.
Преди няколко дни прочетох по вестниците трите имена и адреса на млада жена, изнасилена пред очите на детето й. Само снимката й дето не бяха пуснали, за да я разпознаят всички, които я срещнат. После се уточняваше, че била ромка и някак си това оправдаваше внезапно сполетялата я публичност. "Е, то при тях се случва. Голяма работа, за какво да й крия самоличността?"
Никаква милост и към жестоко убитата наскоро в Борисовата градина Яна и нейните скърбящи близки. Била алкохоличка и развратна клошарка, това обяснявало всичко. И никакви въпроси към МВР - как е станало възможно такова чудовищно престъпление в центъра на столицата? И то във вечерта на голям концерт, когато районът е трябвало да гъмжи от полицаи поради очакваната поява на подпийнали, които често се оказват взривоопасни.
Надявам се никой, който не се е съобразил със състоянието на опечалените, който е написал имената на жертвите на изнасилвания (а те обикновено се пазят в тайна, поради силния срам, който парадоксално изпитват), който е тиражирал чужда скръб (и аз имам своя грях в това) да не научи от първа ръка как са се чувствали героите на репортажите им. Както е станало с американския журналист Брус Шапиро.
Попаднах на негова лекция на журналистическа конференция през 2005 г. Името му привлече сериозна аудитория, защото бе писал за "Ню Йорк Таймс", "Лос Анджелис Таймс", "Гардиън", преподава в може би най-добрия журналистически факултет в света - този в университета "Къламбия" в Ню Йорк. Но вместо да се фука с постиженията си, той ни разказа следната история.
През август 1994 г., след вечеря се видял с приятели в лъскав бар в скъпарския си квартал в Ню Хейвън. Малко преди заведението да затвори, вътре влетял луд с ловджийски нож и наръгал без никаква причина седем от клиентите. Сред тях бил и самият Брус - от едното пробождане в гърба са срязани диафрагмата и далака му.
Оцелял по чудо, защото бил закаран за минути в хубава болница с необходимото оборудване. Но още преди да е излязъл напълно от упойката след операцията, видял по телевизията кадри от онази вечер. На тях разпознал себе си, окървавен и гърчещ се от болка.
Репортери го нападнали в болничното легло заедно с останалите жертви. Не им пукало, че бил на силни дози морфин, защото всеки поет дъх бил агония заради срязаната диафрагма. Че от въпросите го боляло колкото от ударите с нож в онази вечер. И тогава Брус разбрал, че докато гонят информация на всяка цена, журналистите често прекрачват граници, които не бива.
След като се възстановил, основал центъра "Дарт" за криминални репортери. И започнал да ги обучава как да се държат с жертвите, за да не ги нараняват допълнително след преживения ужас. Защото вече бил научил това от първа ръка. Бил е и от другата страна на микрофона.
"Повечето от репортажите за нашия случай бяха агресивни, безчувствени и неточни", пише Брус в своя статия от 1995 година за преживяванията си като жертва. "Само часове след като излязох от операционната и не можех дори още да говоря, започнаха да ми звънят от телевизии и вестници. Анна и Мартин (приятелите, с които е бил в бара - бел. авт.) бяха изписани и на път към вкъщи причакани от екип на една телевизия, а после събудени посред нощ от други репортери, които им звъннали на вратата.
Издателите на "Реджъстър" разгневиха всички нас, пострадалите, когато публикуваха домашните ни адреси (оказа се политика на компанията) и пуснаха цветни снимки на местопрестъплението с окървавените витрини на бара. Медийното отразяване ни изпълни с бяс, който ми е трудно да опиша.
В изследване на Британския съвет за стандарти в електронните медии оцелели в тежки престъпления описват болката, която им причинява медийното внимание, нахлуването в личното им пространство и преследването, граничещо с тормоз, неточните факти, изопачаването и безвкусните подробности в репортажите. Това страдание не е преувеличено. Пресата може да умножи усещането на жертвата, че светът е непонятно и опасно място."
В Етичния кодекс на българските медии е записано: "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си."
Сега остана и да започнем да спазваме това задължение.
http://www.webcafe.bg/id_46807510_Ubiy_me_otnovo_
_____
Те бяха със очи, ала не виждаха, с уши – ала не чуваха. И цял живот – подобни на видения, прекарваха в мъгла и мрак. ЕСХИЛ , Прикованият Прометей-1 +7
Медиите са маргинали, несъмнено. И все пак аудиторията е съставена от още по-големи маргинали. И така, всеки, който продължава да купува вестници, които публикуват подобни материали, е не по-малко виновен от журналята, отговорни за материала. Ганьо разбира само като го положат по врата или му бръкнат в джоба, затова апелирам:
"За Бога, братя, не купувайте тези вестници!"
Погнусата трябва и да се показва, а не само да се приказва.
_____
Aut inveniam viam aut faciam.-1 +1
До коментар [#3] от "novohodonosor":
Да, ще ми се да доживеем момента, в който българските централни новини в 8 часа започват например с новината за приемането на здравната реформа в САЩ.
Както се случи в Германия (която е десет пъти по-голяма от България и общо взето се интересува главно от себе си).
_____
Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.-1 +3
До коментар [#5] от "stoiank":
И аз не знам какво се учи. По мое време нищо не се учеше.
Мога да се похваля, че единственото смислено нещо, което научих за 5 години, беше от книжката на Райко Алексиев "Хумористична история на България". И не че някой ми препоръча да си я купя, сама си я открих.
_____
Бойко Борисов е тъп като г.з. Освен това е малоумен магистраладжия и има титла Негово Тиквочество.-1 +2
Като цяло вестници не купувам, не научавам нищо по -различно от това което чета из Интернет.
Труд не купувам още от скандала с Читанка. В малкото случа когато съм взимал ежедневник за убиване на времето е бил 24 часа, но сигурно има година-две откакто не съм го правил. Иначе преди седмица видях трупа на застреляното момче в София с абсолютно грозни и ненужни подробности на първа в страница на така уважавания всекидневник. Е вече и от него се отказах.
Колкото до Стандарт, Телеграф/Всеки ден и България те и дума не заслужават.
-1 +4
В етичния кодекс на българските медии е записано: "Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си."
Сега остана и да започнем да спазваме това задължение.
- цитат на коментар #43 от “VеnRus 2008”
Браво ! Силно и истинско!
Не чета преса с такива снимки , превключвам предавания на журналисти относно трагедии.
В повечето случаи поведението им е безочливо- мъката на хората неописуема!
Ще ви ценя повече ако изпълнявате етичното си задължение!
Благодаря
_____
Който иска - търси начин. Който Не - търси оправдание.-1 +2
В България,сега откриваме свободното слово.Кьорови и кьопави, уж журналистчетя,решават да печелят с цената на всичко.Ако трябва ще намерят труп ще наемат свидетели само и само да стане репортаж.По някаква случайност успях да гледам на живо по CNN атаката на Търговският център в Щатите.През цялото време имаше картина,но травмиращи кадри-не.По късно разбрахме че десетки хора са избрали смърт от падане вместо на клада.
_____
Ръй! Ръй!-1 +1
В България,сега откриваме свободното слово.Кьорови и кьопави, уж журналистчетя,решават да печелят с цената на всичко.Ако трябва ще намерят труп ще наемат свидетели само и само да стане репортаж.По някаква случайност успях да гледам на живо по CNN атаката на Търговският център в Щатите.През цялото време имаше картина,но травмиращи кадри-не.По късно разбрахме че десетки хора са избрали смърт от падане вместо на клада.
_____
Ръй! Ръй!-3
Пак самооплюване и сочене за пример на цивилизованият запад.
И ако за новинарските емисии и ежедневници на запад до известна степен е вярно, че се цензурират по-шокиращи кадри, то това изобщо не е вярно за всевъзможните документални филми, които се излъчват по платените канали. Върхът на гнусотата, която съм виждал беше някаква документална френска поредица, в която показваха без никаква цензура аутопсия на разложени човешки тела. Как се варят ръце в тенджера за да се отдели тъканта от костите и т.н. Отделно криминалните хроники в които се показват портретите на жертвите на масови убийци, както и на голите им тела сред локви кръв.
-1 +1
а с непубликуване на снимки или на информация в медиите - не обсъждам снимки на убити деца, а принципа - пълна, точна и навременна информация, достъпна за всеки, но най вече компетентно поднесена и без малоумни, журналистически анализи от хора по-прости и тъпи от читателите, сигурно няма убити деца или събитията не са се случили, тази теза е леко птича - онези големи пернати, които са с глава в пясъка.
_____
http://www.youtube.com/watch?v=x7dtCJwRIDg&feature=related-1 +1
До коментар [#47] от "Спеакер":
Преди скандала с Читанката, същия този "Труп" се заяде със Виктор, а също и с Националната библиотека да свалят класиците ни, щото видите ли, Труп направили портал "Знам" и авторските права принадлежали на тях?!?... Още тогава последвах призива "Бъди пич, не купувай Труд!" :) Повечето медии днес са под всякаква критика!
_____
"Демокрацията е все едно два вълка и една овца да гласуват какво да вечерят." Бенджамин Франклин+1
Подкрепям автора на статията с две ръце и гледната точка относно проблема "насилие" изобщо. Насилието към деца, възрастни и животни дори (спомням си излъчването на ритуала "тричане" при кучетата по една то националните телевизии). Срам!
При условие, че медиите с такава охота яхват убийствата, жестокостта, безскрупулността, защо трябва да се чудим откъде е това насилие при децата ни? Организират се всякакви кръгли маси, пишат се закони и прочие. А е толкова просто - морал и здрав разум за всички!
Ама вие сериозно ли? В страна, в която "медиите" показват Андрей Луканов и Жоро Илиев на масата в моргата, какво да очакваме...
Публикувано през m.capital.bg
_____
Модерирай това!открихме топлата вода
_____
The extremism in the defense of liberty is no vice! And let me remind you also that moderation in the pursuit of justice is no virtue.преглед на коментар
Нов Коментар