КАПИТАЛ

// Днес от LIGHT/

Интро

2418 прочитания

А. А. казва, че онези, които се опитват да направят нещо хубаво в България, бързо се изморяват, защото срещат стена от безразличие. А. А. не е съвсем прав - стената от безразличие е добрият сценарий. Лошият, и за съжаление, по-типичен, е хубаво-правещите да срещат жилава съпротива.
А. А. беше батерията на едно специално място в центъра на София, бар "703", Сигурно такива убежища е имало, има или ще има (дано!) един ден навсякъде, където съществува концентрация от артистични, свободомислещи хора, жадни за добро... (тук може да добавите "капучино" или да оставите така).
"703" беше връстник на "Капитал" и почти връстник на българския преход. През дългите години на политическо, социално и пр. друсане, клубът остана непроменен като дух и принципи. Тих джаз, червени стени, черно-бели фотографии, интересни разговори на добронамерени хора. Нищо повече.
"703" вече не работи. Според неговия създател, това е защото в България не работят доста други неща, лоялността, например: "Когато харесваш едно място, ти трябва да го подкрепяш, а аз не съм усетил техния гръб".
С други думи, онези почитатели, преценили, че барът, от който по принцип имат нужда, може да си съществува ей така, без те да ходят, без да избират него всеки път, са сбъркали. Хубавите неща не са даденост, те искат грижа.
Днес А. А. се стреми да живее спокойно, "само че се очертава вече да не е в България". Изводът за нас е поне един - батерията не винаги е включена в комплекта.

// Днес от LIGHT/

Интро

2008 прочитания

Мардж Симпсън, 36 годишна домакиня от Спрингфийлд и майка на три деца, позира гола за "Плейбой". "Бас държа, че е криза на средната възраст", написа по този повод един американски медиен коментатор.

Мардж може и да не е истинска, но проблемите, свързани с онзи период, когато спираме да растем и започваме да остаряваме, са съвсем реални. Психиатърът Давид Йерохам го обяснява с метафора: до средата на живота си човек се развива, катери се по стръмен хълм, трупа постижения, образование, кариера, къща, семейство. Когато стигне до върха, той вижда, че трябва да започне да се спуска и това неминуемо го променя. Темпото се забавя, приоритетите се сменят, и човекът започва да поглежда към часовника все по-често, независимо дали е "Ролекс" или водолазен.

Кризата в средата на живота, както я нарича Йерохам, засяга всекиго, все някога. От нас зависи дали ще произведем нов смисъл или само ще добавим няколко кубика към кухото.

Когато станал на 40, писателят с медицинско образование Калин Терзийски-Кайо решил да провери какво са свършили други велики хора на приблизително същата възраст. "Погледнах в google какво е направил Ван Гог на 37 години. Общо взето, умрял е."

Кайо също е "умирал" няколко пъти, но по различен начин. Сега е тук, за да остане, както се пее в иначе тъпи парчета, чист и много необходим.

Всичко тече, всичко се променя, особено по поречието на Дунав. В този брой научаваме за едни англичани, част от неподозираното оживление, което цари при т.нар. европейска Амазонка напоследък.

И за да не се излагаме пред чужденците, поканихме няколко от тях да поразсъждават за нещата от живота...по-точно за нещата от средата на живота.

На коя страница да отгърнете? На новата, разбира се.

// Днес от LIGHT/

Интро

2287 прочитания

Календарно този брой започва с Джун и завършва с July. Ще видите уникални седемдесетарски фотографии на жената на Хелмут Нютън, Джун, която се подписва с псевдонима Алис Спрингс и историята на July Morning, разказана лично от китариста на "Юрая Хийп" Мик Бокс в ексклузивно интервю за Light. След тях върви един мъжки разговор, на който устройството Pepper Mouth би реагирало със смъртоносно обгазяване. Цецко, Иво, Ачката и Даниел коментират безцензурно Кари, Саманта, Миранда и Шарлот.
Краси Москов от Z-Rock е един от музикалните гидове, на които винаги бихме се доверили. В България, казва той, има носталгия към по-старата музика, новото трудно се приема. ("Носталгията е мощен наркотик", добавя задочно Мик Бокс.) С идеята да вкара малко модерност в нещата, поканихме селекционера на Mellow.
На две места в списанието наблюдаваме любопитни струпвания – едното е на фризьори от цяла Европа в Хърватска, другото е на MINI-маниаци в Словения.
А това, че скоро не сме отправяли рубриката на Калина Гарелова, която иначе страшно харесваме и събираме материалите от нея за парфюмна енциклопедия, този път ни излезе солено.

// Днес от LIGHT/

Интро

1141 прочитания

Този малък, спретнат брой съдържа мъжка пот, алчност, скъпо шампанско, архитектура, краве мляко и никакъв футбол. В началото говорим за една изложба, която предоставя възможност за вдигане на самочувствието, а на няколко страници по-късно за една пиар акция, маскирана като изложба, която даде разнообразни поводи за неудобство.

Съвсем лесно би било да бием шута на всякакви притеснения, свързани с националния характер, ако се оставим гръцкият банкер Христос Кацанис да ни залее с топлината, която изпитва към България и българския език. От бившия шеф на ОББ научаваме подробности за още непреведената му книга – 700 страници икономическа история на България, "видяна през очите на съседа".

Истинското книжно ревю е на новата документална книга на финансовия журналист и автор на "Играчите на Уолстрийт. Покерът на лъжците" Майкъл Луис, който изследва корените на икономическата катастрофа на XXI век. Прави го през очите на хората, участвали в това случване. "Информацията е била под носа им. Те са знаели всичко, разбирали са, че залогът за тези нечувани печалби е благоденствието и стабилността на цялото общество. Това е историята на един ужасяващ триумф...", казва Луис в интервю за "Амазон". (Брад Пит поиска да купи правата за филмиране на новата книга на Луис още преди тя да излезе.)

Последно, обърнете внимание на шестимата незапалянковци, които имат аргументирана гледна точка и качествени идеи за прекарване на свободното време, встрани от световното.

P.S. Честито на дочакалите разказ – дълъг, с хубава илюстрация, на уреченото място.

// Неща/

Интро

1856 прочитания

Един баща на две прекрасни момичета веднъж написа на една бъдеща майка следното: "Децата са най-висшата форма на кеф. Е, понякога могат да те изнервят, уморят, изплашат, одерат жив, да ти бръкнат в окото, докато спиш, да си повдигнат стола с лаптопа ти и като му се прасне капака, да го омотаят с тиксо. Понякога не спят, понякога са болни, понякога са тъжни, понякога си мислиш какво би правил без тях, понякога си мислиш те какво биха правили без теб..."
А ние си мислим, какво бихме правили без детския брой, който в продължение на няколко седмици ни осигуряваше дневната дажба мляко, непринуденост и розов стрес.
Хвърлете едно око на резултата.
Думата "дете" с всичките й производни се споменава сигурно около сто пъти. Списанието е топнато в любов и овъргаляно в маслен крем и кучешки косми.

Мъдростта извира отвсякъде, но като че ли най-висока е нейната концентрация в анализа на
пословици и поговорки, кодирали отношението на българина към възпитанието и живота като цяло
(аплодисменти за Веселин Трандов).
Психодрама-терапевтът Златко Теохаров говори за невидимото у децата и техните въображаеми приятели, шестгодишният Стефан представя книгата на майка си Ирина. Между разхвърляните из броя дизайнерски мебели, тъпи играчки, страхотни играчки, превозни средства и безжични устройства, пристъпват животните от най-хубавите зоологически градини в Европа.

И ако случайно доловите лека изнервеност, да знаете, че е заради Стив Джобс и голия кръст на Дара в сесията, а не заради ревящото бебе точно след нея, което баба му, Кари Брадшоу, Платон, д-р Спок и Мария Монтесори се опитват да утешат, всеки по собствения си метод.

// Неща/

Интро

1334 прочитания

В този брой – хамстери, пастели за ядене, възкръснали костенурки, неверни съпрузи, бижута от боклуци, летящи къщи и цветя за Ким Ир Сен. Наблегнали сме на творчеството и красотата по специален повод – наближаващия рожден ден на Кристо. Световноизвестният артист (да не се бърка с актьор) става на 75 години – факт, който разхлаби въображението на българските интелигенти дотолкова, че да си представят как той получава орден "Стара планина".
Това би било проява на мнго лош вкус (по-лош дори от демонстрирания в корейската изложба в Post-it) и жест на поредно неразбиране.

Кристо е свободният човек, той е различността. Ако му дадем медал, той става един от нас. Казва го режисьорът на френския документален филм за Христо и Анани Явашеви, Георги Балабанов.
Според автора на задължителната книга "Следеният човек" Веселин Бранев, България днес е опакована във вчерашния вестник (а не в цигарен дим, както всички се надявахме).
За да разведрят нещата, на страниците се появяват едни момини сълзи, а преди тях и казанлъшки рози (има и нещо като понички, но в самото начало).
Трите приятни парчета са бонус от Юрек – водещ в полското Jazz.fm. Интересната история на радиото, което беше закрито, но с помощта на слушателите си възкръсна в интернет, нежно доказва, че Money e преди всичко песен на Лайза Минели.
А ако случайно нещо ви писне – скачайте в новия SLS и бройте до 3.8.

Ива Рудникова