КАПИТАЛ

Първо се налага да уточня – този дебат не е за или против еврото и влизането ни там. Няколко коментатори казват, че са за влизане в еврото и затова подкрепят пакта "Евро плюс". Обаче, колкото по-голяма е вноската на България в спасителния фонд, толкова по-невъзможно става влизането ни. Просто няма да имаме парите, а и политически ще стане невъзможно да се спечели обществена подкрепа за влизането. Ако наистина искате бързо влизане в eврозоната, трябва да подкрепите предоговаряне на квотата на България. Иначе сами затръшвате вратата.

В допълнение, от началото на дебата досега се случиха поне няколко развития, които заслужават да бъдат отбелязани.

Гръцкият рейтинг вече е толкова нисък, че е дори по-нисък от рейтинга на България след хиперинфлацията. Слуховете за официален фалит на Гърция (или опрощаване на част от дълговете й) вървят с пълна сила. А самата Гърция продължава да изостава с изпълнението на спасителния план, но това не й пречи постоянно да иска отстъпки.

В същото време, Португалия се принуди да поиска помощ – и вероятно ще получи спасителен заем. Така вече ще имаме 7 страни от ЕС, които са взели заем от ЕС и МВФ (Унгария, Румъния, Латвия, Гърция, Ирландия, Португалия). Това е една четвърт от членовете на съюза, като не липсват индикации и за следващи подобни (Испания, Белгия и Италия загряват, а Полша е с кредитна линия от МВФ и с бързо растящ дълг). Между другото, средният дълг на еврозоната е 85% от БВП – почти колкото в Португалия.

Тоест от една страна имаме заплаха от вредни прецеденти, поставяни от Гърция, а от друга страна имаме увеличаваща се група от страни, които ще се нуждаят от спасяване. Ако утре се вземе решение ЕС да опрости на част от дълговете на Гърция, какво ще попречи на португалците, ирландците, италианците, белгийците, унгарците и останалите да поискат това да се направи и за тях? Дългът на Гърция е няколкостотин милиарда, но на Италия е почти 2 трилиона евро. Колкото повече страни имат нужда от помощ, толкова повече трябва да внасяме в спасителния фонд (това е заложено в правилата му). А ако голяма част от тях решат и да не си плащат част от дълговете, ще трябва да внасяме още (това също е заложено в правилата).

За нещастие на един от коментаторите (номер 14) рискът да се наложи да платим цялата вноска в спасителния фонд се увеличава застрашително. Което означава, че по-добре сега да предоговорим размера й, отколкото след години да съжаляваме горчиво за пропуснатия шанс.

А шанс има. Спасителният фонд може да се узакони само след ратификация от нашето Народно събрание. Ние имаме точно толкова влияние върху спасителния фонд и формулата, колкото и останалите страни – само че досега не сме го използвали. Нашият премиер трябва да спре да си мълчи и да каже какво искаме когато се обсъждат важни въпроси. Така правят всички.

Сегашната формула е одобрена точно от премиерите на страните членки – но не съм чул българският премиер да се е изказал на съответното заседание. Някои страни се изказаха и си постигнаха исканията (естонците и словаците, например). И никой не обвинява Естония или Словакия, че е против еврото. Те са част от еврото, подкрепят го, но това не им пречи да защитят по-разумни правила за разпределение на вноските.

Димитър Бечев обяснява също, че трябва да сме в пакта "Евро плюс" защото там се преразпределят средствата и има солидарност. Може би, ако наричаме солидарност най-бедните страни без вина за кризата да спасяват богати и задлъжнели страни? Друг е въпросът, че ако ние не можем да се преборим дори за промяна на очевидна грешка в разпределението на капитала на спасителния фонд, как ще можем да се преборим за каквото и да е друго?

Друго твърдение на Димитър Бечев е, че никой няма да ни закача данъците. Ха – а защо тогава пише "данъчна координация" в пакта "Евро плюс"? И защо всекидневно французите и други страни казват официално и неофициално на Ирландия да си вдигне данъците. Това е и по повод на един коментатор (16), който очаква французите да си намалят данъците до ниски нива. А за идеята данъчната основа да се уеднакви, която изрично е записана в пакта "Евро плюс", какво да кажем – след като анализът на формулата и изследванията показват, че от нея ще пострада най-много България и други малки страни?

Един коментар (11) ни убеждава, че спасителният фонд е просто прехвърляне на средства от една сметка на БНБ в друга сметка на БНБ и че активите на БНБ и без това са инвестирани във фалирали страни от еврозоната. Бъдете спокойни. И българските, и европейските правила не разрешават валутните резерви на централната банка да се ползват за задължения на правителството. Вноската в спасителния фонд не може да се направи с пари на БНБ. А че БНБ отдавна не инвестира в книжа на рискови държави може да се види от отчетите на БНБ от миналата година. БНБ не е спекулант – задължена е да инвестира само в първокласни книжа.

Коментар номер 14 ни казва, че е спокоен, защото правилата ги определят германците. Дали? Погледнете през последната година какво искаха и предлагаха немците и какво реално се случи. Ще видите, че Гърция има по-голямо влияние, а Германия постоянно отстъпва (немците още от началото предложиха Гърция да ходи при МВФ, но не стана; гърците с времето получиха практически всичко, което поискаха – заем, понижена лихва, удължен срок, облекчени изисквания, сега искат още едно понижение на лихвата, още пари и още удължаване на заема; немците едно по едно се съгласиха на всичките им искания, въпреки нежеланието си).

Коментатори 24 и 37 ни казват, че няма какво да мислим – щом са решили на запад така, значи е добре. И второ, че в България никой нищо не разбира, затова не може да има мнение. Обаче, все пак да напомня, че точно тези "на запад" забъркаха сегашната каша в еврозоната през последното десетилетие (и то точно Франция и Германия). А България през последното десетилетие се измъкна от подобна каша, забъркана от нашите си хора през 90-те години. Ние вече сме минали по пътя, по който тръгват гърци, португалци и много други. По принуда знаем повече. Шведите също имат подобен опит, заедно с 1-2 други страни. И това е, няма други.

Накрая, ще обърна внимание и на едно положително развитие. Бюджетната комисия на българския парламент отхвърли предложението за хармонизация на данъчната база (остава администрацията и правителството да отстоят тази позиция в Брюксел). С това се изпълнява една от четирите ми препоръки. Следващата стъпка би била да предоговорим дела си в спасителния фонд и да не допуснем недомислици в Excessive Imbalances Procedures. Именно с такива стъпки ще спечелим уважение и доверие в Брюксел и ще имаме влияние. Раболепните нямат влияние – имат аргументираните, последователните и уверените.