Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Победител - Читателите са разделени наполовина по темата за удължаването на учебната година

49% 84 гласа
  Резултати от общо 173 гласували.
51% 89 гласа

Разпределение на гласовете по етапи

Етап 1 - 85 гласа
53%
47%
Етап 2 - 10 гласа
60%
40%
Етап 3 - 78 гласа
42%
58%
Снимка

Да

Цветан Цветански

изпълнителен директор на Център за образователни инициативи

Общоевропейската тенденция е децата да прекарват повече време училище, където да се извършва тяхната социализация. Почти навсякъде в Европа учебните седмици са 36, а някъде и 38. Нашите деца прекарват доста по-малко време в училище и според критерия брой учебни часове.

Основна теза Защитна теза
Снимка

Не

Мария Николова

начален учител в СОУ "Георги Измирлиев", Горна Оряховица

Доводът, че в другите държави учебната година била по-дълга, е несъстоятелен, защото там учебното съдържание е по-разтоварено отколкото това в България. Новата идея няма да доведе до повече знания, а само до по-дълъг престой. Качеството на знанията не е съизмеримо с увеличаването на престоя.

Основна теза Защитна теза

Люба Йорданова

Модератор
Почти 50 на 50 е резултатът от анкетата след приключването на дебата за това дали учебното време за по-малките класове трябва да бъде удължено. В първите два етапа на дебата позицията в подкрепа на идеята на Министерството на образованието и науката надделяваше, но в последната част мнението против набра скорост. Обобщеният резултат е 49% за тезата на изпълнителния директор на Центъра за образователни инициативи Цветан Цветански срещу 51% за тезата на началния учител Мария Николова.

"В проекта е предложено е увеличение на броя учебни дни в годината за учениците, а не на броя работни дни за учителите. Тоест подходът към предложението следва да се разглежда от професионална, а не от синдикална гледна точка", призова в началото на дебата Цветан Цветански. И припомни, че общоевропейската тенденция е децата да прекарват повече време училище, където да се извършва тяхната социализация. Мария Николова възрази, че новата идея няма да доведе до повече знания, а само до по-дълъг престой, и разкритикува министерството, че е взело решение без да се допита до мнението на професионалната общност. Зам.-министър Ваня Кастрева направи уточнението, че не се предлага удължаване на учебната година, а на броя на учебните седмици, респективно на броя на учебните дни и на учебните часове. Конкретното предложение е І клас да учат с една учебна седмица повече (от 31 на 32 учебни седмици), ІV клас - с две учебни седмици (от 32 на 34 учебни седмици) и VІІ клас - с две учебни седмици (от 34 на 36 учебни седмици).

Читателите във форума се включиха с още аргументи за или против по-дългото учебно време, а някои засегнаха и ключови проблеми на образователната система. "Твърдо "за" редуциране на натоварването в училището, преразглеждане на материята и начина на преподаване. В момента учебниците в основното училище са написани на трудноразбираем език, материята не е систематизирана, информацията, която се поднася на учениците е абстрактна и не води до създаване на една подходяща обща култура. Отделно учителите, с които имам досег са немотивирани и третират децата като врагове, с които трябва да се води борба, "да се обуздаят", "да се вкарат в пътя", пише kratun.ko. "Неадекватните планове и недобре подготвените учители са това, което трябва да се промени. Идеята за удължаване е изместване на проблема, по-скоро създаване на проблем и напрежение, вместо да се работи за цялостно подобряане на образователния процес, подобряване на учебни планове, кадри, маериални условия и пр.", смята red.mary.

Мария Тодорова-Сандева подкрепя идеята за по-дълго учебно време и дава пример с преподавателския норматив в България и други страни: "Учителите в България имат твърде малък преподавателски норматив – 483 астрономически часа годишно... американските учители, например, работят с деца над 1000 астрономически часа годишно, финландските – 700 астрономически часа. Поради ниския седмичен преподавателски норматив на учителите, както и поради факта, че в българското училище учебните часове са по 35, 40, 45 минути, РЕАЛНАТА преподавателска работа с децата е твърде недостатъчна за качественото обучение." "Много по-ефективно ще е, ако се намали значително и се опрости учебният материал, които през годините се е увеличил и усложнил неимоверно, отколкото да се увеличават още учебните седмици", възразява BlueWater.
49% 84 гласа
  Резултати от общо 173 гласували.
51% 89 гласа

Разпределение на гласовете по етапи

Етап 1 - 85 гласа
53%
47%
Етап 2 - 10 гласа
60%
40%
Етап 3 - 78 гласа
42%
58%

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация "Капитал" и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

www.ngogrants.bg Подкрепете позицията си с коментар

2 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил komitata Рейтинг: 217 Неутрална
10 апр 2016 16:56 1
- +Оценка
+2

Удължаването на учебното време (като брой учебни дни или седмици) не е основен проблем на образованието ни. Може би единствено в долния курс (1-4 клас) има логика да се увеличи учебното време с една-две седмици. За по-горните класове обаче водещ фактор е мотивацията на учениците и качеството на учебния процес. Основният проблем пред развитието на родната просвета си остава мотивацията на учениците и свързаната с това мотивация у техните родители/семейства. Все по-трудно е да се мотивират младите българи да научават много и различни неща в училище. Общата причина за това можем да открием в обществената среда и съществуващите обществени нагласи, политическите решения и съществуващите бизнес модели и практики. Липсата на пряка, прагматична връзка между учебните програми и реалните нужди на бизнеса и пазара на труда възпрепятстват възможностите и надеждите за добра реализация у нас. Липсата на прозрачни и безпристрастни конкурси при кандидатстване за работа, кандидатстване с проект или стартирането на малък бизнес с публична подкрепа, засилват недоверието на младите българи, а и на родителите им, към тезата, че по-доброто образование е врата към по-добра реализация и по-високи доходи. Липсата на нужното усещане за справедливост прави мнозинството ученици скептици, а често убива у тях всяко желание за активност и поемане на отговорност за собственото бъдеще. Онези, които са склонни да отдават по-голямо значение на качеството на своето образование и са по-предприемчиви и отговорни...

Прочитане на целия коментар
в личните си нагласи, обикновено поемат зад граница.
Затова мисля, че трябва с малки стъпки да променяме обществената среда в страната ни, за да върнем надеждата у младите българи, че по-доброто и по-подходящото образование имат смисъл за техния бъдещ личен успех. Това ще бъде и големият успех за България.

_____

komitata
 
Преглед на профил Slawina Topchiewa Рейтинг: 5 "Не"
9 юни 2016 00:06 2

Не мисля, че учебната годината трябва да се увеличи, по- скоро качетвото на обучение трябва да се подобри, значително! Качеството, в този случай, е пред количеството, а качеството е на изключително смущаващо ниво! Не може в една милна БЪЛГАРИЯ, младото българско население да има 10 000 двойки на матура по БЪЛГАРСКИ ЕЗИК??? Последното изречение говори силно само по себе си , няма смисъл да добавям нищо повече!

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Е-образованието: епизод пореден

Министерството на образованието и науката започна пилотен проект за внедряване на технологии в училищата - с добра идея, но засега спорен успех

Реформата, която може да свърши, преди да е започнала

Промените в образованието няма да се случат, ако политиците не обяснят какво искат да постигнат, а хората не са готови да чуят

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете