Регистрация

// Класации / 100-те най-влиятелни жени

26 окт 2011, 11:41, 2174 прочитания

Гласът ми е интуиция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg






Тя може да пее на поне осем езика, от които говори свободно пет. Висока е 1.70 м. и тежи само 49 кг., но крехката й фигура не скрива харизмата й. Откривам сопраното Ина Кънчева в уютно кафене в центъра на София. Очаквам да е сама, но я намирам  с двама кавалери. "Винаги съм в компания на приятели", смее се тя.







Здравейте, Ина. Тази вечер ще изпълнявате кантата на Йохан Себастиан Бах. Кое е най-трудното в изпълнението на Бах?

- Че трябва да се подходи с невероятна дисциплина. Емоциите са тези, които винаги водят изпълнителя, а при Бах трябва да бъде добавена голяма дисциплина, да се интерпретира с голяма точност. Тъй като полифонично звукът е изключително сложен, преплитането на многогласията изисква сериозна концентрация. Трябва да бъдеш верен на стила и всичко да е с невероятна естественост и простота, в която се крие именно голямата красота на Бах.

Защо озаглавихте концерта "Кафе Цимерман"?

- В Лайпциг (родния град на Бах - бел. ред.) е имало кафене с това име и там са се осъществявали премиерите на много произведения. Всъщност това е било меценатско средище, където гениалните композитори от онова време са можели да представят новите си творби. Така те са били протектирани от свои благодетели. И всъщност ние търсихме символика в това - защото всичките музиканти и изпълнители сме млади, защото Бароковият фестивал също е млад, но се развива много добре и създава история в българската култура. По този начин правим препратка и към публиката, и към хората, от които зависи осъществяването на това начинание.

Има ли меценати Бароковият фестивал?

- Да, можем да наречем така всички, които го подкрепят. Но меценатството е сложен процес. Във времето то трябва да се докаже, то не е само единично. Това е филантропска потребност, която е двустранна, която трябва постоянно да бъде поддържана. Тя се основава на духовните интереси. А върху класическото изкуство се базира всяко друго изкуство. Ако погледнем в целия свят - поп културата ни е завладяла, но въпреки всичко има обръщане към Ренесанса, към Барока във всяко отношение - и в модата, и в музиката, и в танца, и в архитектурата. Тоест ние трябва да намерим път, по който да включим класическото изкуство във всичките му проявления в живота си. То е надживяло толкова много кризи - значи има нещо специално в сърцевината му - един дух, който е добър за човечеството.

Имам усещането, че все по-малко хора слушат класическа музика...

- Хората са форматирани в момента да са само консуматорски настроени. А класическата музика, балетът - това са неща от друго измерение и просто човек трябва да направи сам баланс за себе си, за да разбере какво го радва. Смятам, че цялостната криза на човечеството в момента се дължи именно на този духовен дисбаланс и на липсата на посока. Оттам идват и проблемите като непрекъснатата алчност, амбиция, жажда за повече без каквато и да е база.

Кризата отрази ли се на оперното изкуство - в Щутгартската опера например?

- В Щутгарт не мога да кажа, че се отрази. Защото там има сериозни спонсори. Операта се поддържа в дългосрочен план от "Мерцедес-Бенц", от "Порше", от "Даймлер Крайслер", от "Бош", от компании, които също бяха доста засегнати от кризата. Знаете, че автомобилостроенето пострада на първо място. Само че ангажиментът и отговорността им в годините продължава досега и ще продължава и занапред. Щутгартската опера е на такова високо ниво, именно защото се радва на невероятна грижа не само от държавата, но и от отделни личности и компании.

Утопия ли е това да се случи в България?

- Не, не е утопия. Има огромни възможности. Тук всеки човек задоволява сам своите духовни и материални потребности, но не търсим създаването на общност или отборно мислене - да направим нещо красиво за другите или да се порадваме заедно с другите или да създадем нещо, на което само другите се радват. От друга гледна точка това не би трябвало да е утопия, защото има средства, които се движат от едно място към друго. Лично аз съм започнала един грандиозен детски проект по "Вълшебната флейта" на Моцарт, който ще бъде изцяло посветен на българските деца. Това ще бъде нещо, което ще дойде при децата, няма да е нужно те да ходят при него - ще им открие света и на класическата музика, и на класическото изкуство. Ще дойде като фантастична приказка с нов и модерен код на общуване, ще има електронна игра, филмова импресия, анимационен филм, книга за слушане и интегрален запис на операта.

Има ли други млади български оперни певци, които сега изгряват на международната сцена?

- Невероятна певица е Соня Йончева, която прави кариера именно в бароковата музика. Също така Деян Вачков. Разбира се, силно утвърдени вече са Владимир Стоянов, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова...

Колко процента от гласа ви е музика и колко нещо друго?

- Не знам дали имам проценти в гласа си, които да са музика, защото всичко е вибрации. В целия свят, който ни обкръжава, всичко се базира на вибрациите, на споделянето, на рефлексиите, на смяната на енергии. До голяма степен моят глас е интуиция, улавяне на тези вибрации, на акустиката и много работа в осъзнаването на тази абстракция.

Случвало ли ви се е режисьорът да иска от вас нещо много необичайно?

- Имах радостта да работя с Каликсто Биейто, един много скандален режисьор на оперните сцени. Когато интерпретирах "Травиата" в негова постановка за пръв път, трябваше да правя стриптийз на сцената. Трябваше почти през цялото време да пея по бельо, а Виолета е една от най-трудните партии изобщо в оперното творчество и за мен това беше предизвикателство. Но аз получих помощ от много свои близки, за да овладея майсторството на стриптийза (смее се). Всъщност така се освободих от много вокални проблеми, защото вниманието ми беше съсредоточено на друго място, в притеснението ми и интерпретаторските ми качества спечелиха.  

Кои са любимите ви филмови режисьори?

- О, те са толкова много - Ларс фон Триер, [Франсис Форд] Копола, опитвам се да си спомня за някого, който свързва киното и операта - Кенет Брана например. Огромно впечатление ми направи "Меланхолия" на Фон Триер, гледах го още в Кан. За много хора той е един бездействен филм, но на мен ми хареса спецификата на неговия импресионизъм.

Човек се пита дали има нови открития, или всичко е добре забравеното старо - интерпретация на интерпретацията на интерпретацията...

- Мисля, че всеки ден отриваме нещо ново, което е било открито от други преди нас. От Бах например - той е дал посоките, написал е нещо, което днес можем. Дали днес ще се появи някой, който да напише нещо, което може да се чете от следващото поколение, ще видим. За съжаление Бах няма да е тук, за да сподели удоволствието от новия прочит. На преоткриването се базира целият ни живот на Земята, на този специфичен кръговрат, че старото помага на новото да съществува и обратното - новото, след като претърпи достатъчно цикличност, се трансформира в друго.

Творчески хаос или ред?

- Творчески хаос. Около мен винаги цари творчески хаос, той е близък до моята природа. Редът в мен по-скоро се изразява в страхотна дисциплина. Но наистина не мога да живея в ред и затова толкова много ми липсва България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "100-те най-влиятелни жени" Затваряне

Новите молове ще предлагат повече развлечения