Още по темата
Годината на производителите
Индустриалните фирми да порасли най-много през 2010 г., сочи класацията на Deloitte за Централна и Източна Европа
9 сеп 2011
Десет години по-късно
Соцзаводи и посредници фалираха, но се появиха нови предприятия и вериги
4 юли 2011
Метали - на повърхността
Металургията започна да изплува от кризата заради силния експорт и високата цена на суровината
4 юли 2011
Ритейл - толкова много магазини
За първи път търговските вериги усетиха ефекта на конкуренцията. При някои оборотите пораснаха, при други – обратното
4 юли 2011
Гигантите са в Полша
CEZ е най-лидер сред публичните компании в Централна и Източна Европа според класацията на Financial Times
1 юли 2011
Документ
Документ
Документ
Документ
Документ
Почти възстановяване – това е най-краткото описание на годината за големите фирми в страната. Приходите на стоте растат с над 16%. Почти същото средно увеличение има и ако се погледне групата на подгласниците на големите от 101 до 200 - 14%. Годината е успешна за повечето компании на фона на предишната, но кризата не е изцяло в миналото, макар и за малка група фирми.
Представянето на стоте местни гиганта е значително по-добро от това на икономиката, която порасна с миниатюрните 0.2% при инфлация от 4.4% през миналата година. Явно екстремностите при фирмите са по-големи, защото БВП падна с 5.5% през 2009, а оборотите на компаниите от миналогодишния топ 100 се свиха с почти 17%.
Обясненията за подема в приходите на фирмите неизменно са външни фактори. На първо място, това е износът, който през 2010 скочи с грандиозните 33%, като в повечето сектори отбеляза ръст и в количество. А на второ са цените, които чувствително се покачиха за повечето суровини и храни. И макар че няма точни данни кои от стоте фирми в класацията работят основно за чужди пазари, за около четвърт от тях това може да се твърди със сигурност. В експортната група са основно металургични заводи, машиностроителни предприятия, търговци на зърно и компании за международен транспорт.
Повече горе, по-малко долуГодината със сигурност изглежда по-добра от предходната - 83 от топ 100 имат повече приходи. А 17-те, които се свиват, са свързани основно с пониженото вътрешно потребление – на храни и напитки, на техника, автомобили, електрическа eнергия, строителство. За сравнение, през 2009 г. 60% от компаниите в топ 100 имаха по-свит бизнес. Годината беше дори по-лоша за компаниите от 100 до 200, където седем от всеки десет фирми отчетоха спад на оборота. Сега при подгласниците на стоте гиганта ситуацията също е по-приятна, всъщност е точно обратната: седем от десет имат повече приходи.
Летвата за влизане в клуба на големите сто фирми е по-висока дори от най-силната 2008 г. Сега тя е 141 млн. лв., докато през 2009 г. беше паднала от 138 на 114 млн. лв.
Придобилият вече известност термин за "възстановяване на две скорости" за икономиките на евросъюза с пълна сила важи и за компаниите от "Капитал 100". Вече стана въпрос за индустриалните шампиони, които скоростно се съживиха благодарение на външните си пазари. Почти една трета са представителите на леката и тежката индустрия - 31, като само няколко предприятия от сектора на храни и напитки работят за местния пазар и имат по-слаба година.
Причината е в спадналото вътрешно потребление - много хора загубиха работата и доходите си през последните две кризисни години, а останалите пък имат по-консервативно харчене и предпочитат да пестят. От тази ситуация най-губещи са търговците и производителите с фокус върху българския пазар. По тази причина падат оборотите на вериги за храни и техника, търговци на автомобили и строителни компании. Втора поред по-слаба година имат и мобилните оператори, като тук освен спадналото потребление влияние оказват и леко намалените цени (под натиск на регулатора и конкуренцията).
Пак с цените може да се обясни и рязкото движение нагоре в приходите на търговците на скрап, зърно и горива. В първите два случая освен по-високите международни котировки говорим и за растеж в количества. Нещо, с което няма как да се похвалят търговците на горива, които отчитат спад във вътрешната консумация.
Ново триоТрадиционният лидер "Лукойл Нефтохим" и вече класическият му подгласник - търговецът от руската група "Лукойл България", естествено порастват заедно със скокът на международните котировки на петрола. Увеличението при приходите на рафинерията е сходно на ръста на цените за разлика от търговеца на едро и дребно, чийто оборот расте само с 5%. Затова пък преработвателят продължава да отчита загуба, макар и малко по-малка от предходната година. Докато търговецът работи на малка печалба - според отчета печели по под 0.2 стотинки на всеки лев приходи.
Новият гигант се казва "Аурубис" – това е медодобивният комбинат в Пирдоп. Преди 10 години дружеството имаше почти 10 пъти по-ниски приходи. Тази година, не без помощта и на скока на борсовите цени на медта, за пръв път компанията се изкачва до трето място, като детронира оттам държавната НЕК, а и почти докосва втория в класирането - "Лукойл България".
Другото по-едро разместване е отпадането на един соцмастодонт от класацията. "Кремиковци", което с милиардния си оборот беше неотлъчно сред най-големите 10 фирми в страната, вече никога няма да присъства, защото фалира. През пролетта на тази година активите на комбината бяха купени от фирми от групата на "Надин" и според засега обявените планове бъдещето на завода е в нарязване на скрап. Затова пък дружество на купувача - "Надин комерс", намира за пръв път място сред стоте големи, след като високите цени на металните отпадъци изстрелват приходите му от 76 млн. лв. на 172 млн.
Добре дошли сред големитеВ стотицата се завръщат някои пострадали, а сега възстановили се, от кризата предприятия като производителя на акумулатори "Монбат", на торове "Неохим", за цветни метали ОЦК, германското предприятие за автомобилни кабели "СЕ Борднетце" - Бургас, транспортната компания СОМАТ и др.
Останалите нови членове на клуба на големите са относително нови инвестиции, разширили бизнеса си през 2010 г. Такива са ритейл веригата Carrefour, японският производител на кабели за автомобили "Язаки" - Ямбол, търговецът на медни отпадъци "Копервалиус" (част от гръцката индустриална група Viohalco). Заради многото спечелени държавни инфраструктурни поръчки в "Капитал 100" влиза и строителната компания "Трейс груп холд".
Още отсега може да се прогнозира, че две фирми, които сега са много близо до влизане в стотицата, догодина ще присъстват в класацията. Това са дискаунт веригата "Лидл", която агресивно се разраства през тази година, и "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри център". Заради изнасянето на все повече услуги към българското дружество от компанията планират през 2011 г. приходите да достигнат 220 млн. лв., а персоналът да се увеличи с още 1000 човека и да стане 3200.
Преди пробуждането на пазараСамо една от фирмите от "Капитал 100" смени собственика си през миналата година - "Софийска вода". Тя беше купена от френската Veolia на цена от около 150-160 млн. лв. за дела от 57.8% в българското дружество. Друга корпоративна сделка, свързана с компания от топ 100, беше покупката от страна на "Мобилтел" на интернет доставчиците "Спектър нет" и "Мегалан" за общо 72 млн. евро.
В топ 200 пък влиза "Фармнет", към която се преля бизнесът на "Хигия". Дистрибуторът на лекарства излезе от исландската група на Actavis и беше купена от местния представител на аптечния сектор Веселин Марешки през миналата година. Френският собственик на "Витогаз" също излезе от българската си инвестиция и тя беше придобита от свързана с "Топливо" компания.
2011 г. се очертава като още по-активна откъм сделки. Вече беше обявено, че сръбският собственик на "Пикадили" продава на белгийската Delhaize, а италианската Enel се разделя с българската си топлоцентрала. Американският фонд Contour купува ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" за 230 млн. евро. Нови собственици чакат и БТК, "К енд К електроникс", "Петрол".
И тази година повечето представители на големите фирми са с чужди собственици - 54. Държавните компании са точно колкото предходната година - 14. И това не е странно, след като вече четири години няма приватизация. В групата отново са основно енергийни и транспортни фирми. Ако приватизацията на "Булгартабак холдинг" приключи със сделка, догодина участниците на държавата в топ 200 ще са с две по-малко - софийската и благоевградската цигарена фабрика. Има и миниатюрен шанс да се случи и концесия на "Летище София", но е по-вероятно дружеството да има нов стопанин чак през 2012 г.
Борсата продължава да не е представителна за големия бизнес в страната - едва 14 са публичните компании в топ 100, като повечето от тях са в долната половина. През последните две години нито едно голямо дружество не е избрало пътя към капиталовия пазар. Предстои обаче държавата да предложи дяловете си в електроразпределителните дружества на борсата, което означава, че дъщерните компании на EON, CEZ, EVN ще увеличат броя на публичните компании с шест.
На загуба завършват 13 от компаниите в топ 100, но за още 6 няма данни. Годината изглежда доста по-силна от предишната, когато 20 от стоте са на минус. Средна печалба на фирмите от стотицата е 17.7млн. лв., което е направо постижение, защото през 2009 г. заради огромни загуби на няколко компании средният резултат беше минус 2 млн.
Почти половината фирми имат по-добър резултат през 2010 г. - в това число влизат както излезлите от зоната на загубите фирми, така и тези с увеличена печалба. Но радостта е умерена, защото темпът на ръст при финансовия резултат е по-бавен в сравнение с увеличението на приходите. Губещи са най-вече държавните компании от системата на железниците, но пък енергийните й фирми са по-здрави финансово. Някои частни дружества също завършват на загуба, но там причините са резките промени на валутните курсове (при КЦМ) или обезценка на инвестиция ("Челопеч майнинг").
При персонала картината е смесена: точно половината фирми наемат и толкова - съкращават служители. Това означава, че компаниите още са предпазливи и несигурни в растежа си. Затова пък отговорилите на анкетата близо 30 предприемачи планират ръст на приходите. Негативно са настроени мениджърите само на две компании. През първата половина на 2011 г. статистиката продължава да отчита ръст на износа, което е сигнал, че мениджърският оптимизъм може и да е оправдан. Особено ако през втората половина на годината видим и съживяване на потреблението.
Методология
Данните в "Капитал 100" са събрани от публични източници на информация, регулаторните органи и по доброволно предоставени данни от самите фирми. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър. За първа година ексклузивни данни са подадени и от международната компания за застраховане и управление на риска Coface. Източник на информация е и анализаторската фирма ИКАП.
Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други. Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 80% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 200 компании по общо приходи от продажби за 2009 г.
Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).
Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите от дейността за 2010 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.
Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради все още неизтеклия законов срок за заверка. В основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни поради доста по-късния срок на изготвяне и публикуване на консолидираните финансови отчети за непубличните дружества. Въпреки това сме опитали да съставим и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят. Топ 100 по приходи за 2010 г. в хил. лв. | Позиция | Компания | Сектор | Приходи | Печалба/Загуба |
| 2010 | 2009 | | | 2009 | 2010 | 2009 | 2010 |
| | | Средно за компаниите от топ 100 |
| 442837 | 515154 | 11729 | 17687 |
| | | * компаниите не са участвали в "Капитал 100" през миналата година |
| | | ** източник на данните е анализаторската компания ICAP |
| 1 | 1 | ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС | горива | 4168029 | 5464168 | -176038 | -120463 |
| 2 | 2 | ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ | горива | 3190554 | 3349448 | 6692 | 5910 |
| 3 | 4 | АУРУБИС БЪЛГАРИЯ | метали | 2380957 | 3215793 | 209880 | 61994 |
| 4 | 3 | НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ | енергетика | 2805546 | 3087083 | 8533 | 102570 |
| 5 | 5 | ОМВ БЪЛГАРИЯ | горива | 1255466 | 1621995 | 21965 | 33501 |
| 6 | 7 | БУЛГАРГАЗ | енергетика | 1182583 | 1265973 | 27052 | н.д. |
| 7 | 8 | ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ | енергетика | 1159030 | 1169979 | 5528 | 3051 |
| 8 | 6 | МОБИЛТЕЛ | телекомуникации | 1202960 | 1103610 | 262340 | 220248 |
| 9 | 9 | БЪЛГАРСКА ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ | телекомуникации | 1036237 | 1101284 | 86468 | 113676 |
| 10 | * | НАФТЕКС ПЕТРОЛ | горива | 885308 | 1083733 | -203396 | 22916 |
| 11 | 11 | ОВЕРГАЗ ИНК. | енергетика | 802034 | 966766 | 8004 | 13813 |
| 12 | 12 | КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ | телекомуникации | 903000 | 827900 | 132342 | н.д. |
| 13 | 10 | МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ | търговия | 906750 | 816849 | 79315 | 68974 |
| 14 | 13 | АЕЦ КОЗЛОДУЙ | енергетика | 748472 | 749557 | 65042 | 60437 |
| 15 | 15 | Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ | енергетика | 719000 | 730807 | 1900 | -220 |
| 16 | 20 | СТОМАНА-ИНДЪСТРИ | метали | 497039 | 709946 | -52895 | 2765 |
| 17 | 19 | КАУФЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД | търговия | 545000 | 700000 | 500 | н.д. |
| 18 | 16 | ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ | енергетика | 699121 | 652288 | -1408 | 8097 |
| 19 | 14 | К ЕНД К ЕЛЕКТРОНИКС | търговия | 762483 | 608218 | 10025 | н.д. |
| 20 | 21 | ПЕТРОЛ | горива | 524889 | 557745 | 6538 | 13092 |
| 21 | * | БЕНТ ОИЛ | горива | 324916 | 544994 | 954 | 3044 |
| 22 | 32 | КЦМ | метали | 370507 | 530972 | 2539 | -8191 |
| 23 | 17 | ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 | енергетика | 581574 | 523847 | 44738 | 12724 |
| 24 | 22 | ШЕЛ БЪЛГАРИЯ | горива | 478150 | 511176 | 13104 | 17882 |
| 25 | 48 | СОФИЯ МЕД | метали | 267567 | 498577 | -12266 | -13147 |
| 26 | 46 | НАФТА-ТРЕЙДИНГ | горива | 272765 | 493927 | 1534 | 2528 |
| 27 | 25 | ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР | енергетика | 439387 | 484034 | -42715 | 77155 |
| 28 | 23 | БИЛЛА БЪЛГАРИЯ ** | търговия | 469202 | 483478 | 20710 | 10754 |
| 29 | 24 | ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ | енергетика | 454633 | 467851 | -43060 | -10046 |
| 30 | 27 | МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК | добивна промишленост | 418361 | 448080 | 1592 | 9350 |
| 31 | 28 | ЕНЕЛ МАРИЦА ИЗТОК 3 | енергетика | 408954 | 431604 | 84422 | 86640 |
| 32 | 33 | СОФАРМА ТРЕЙДИНГ | фармация | 355488 | 406718 | 3858 | 6289 |
| 33 | 50 | САКСА | горива | 250786 | 404077 | 4252 | 7443 |
| 34 | 41 | ЕКО БЪЛГАРИЯ | горива | 295964 | 391864 | -5258 | -624 |
| 35 | * | ИДЕАЛ СТАНДАРТ-ВИДИМА | машини и оборудване | 355409 | 386654 | 2784 | 5947 |
| 36 | 38 | ЛИБРА | фармация | 314839 | 379534 | 4627 | 3632 |
| 37 | 68 | ПАРАХОДСТВО БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ | транспорт | 251918 | 371883 | -61798 | 30280 |
| 38 | 30 | ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ | енергетика | 360949 | 364119 | 35104 | 17027 |
| 39 | 42 | СТИНГ | фармация | 288458 | 350537 | 1415 | 2482 |
| 40 | 31 | ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ | енергетика | 374830 | 347750 | 52505 | 39921 |
| 41 | 44 | РОМПЕТРОЛ БЪЛГАРИЯ | горива | 274800 | 337304 | -2404 | 1870 |
| 42 | 57 | АГРОПОЛИХИМ | химия | 273666 | 332226 | -37192 | 15288 |
| 43 | 56 | ТАБАК ТРЕЙДИНГ ПАРТНЪР | цигари | 226757 | 330724 | 6844 | 4278 |
| 44 | 43 | БЪЛГАРИЯ ЕР | транспорт | 282248 | 313085 | 1698 | 157 |
| 45 | 40 | НК ЖЕЛЕЗОПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА | транспорт | 292291 | 312188 | -38525 | -11010 |
| 46 | 58 | СОЛВЕЙ СОДИ | химия | 220959 | 297773 | 12152 | 11200 |
| 47 | 37 | ЛИБХЕР - ХАУСГЕРЕТЕ МАРИЦА | машини и оборудване | 320775 | 293832 | 22046 | н.д. |
| 48 | 36 | КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ | храни и напитки | 326359 | 291022 | 65884 | 52636 |
| 49 | 83 | ПАПАС-ОЛИО | храни и напитки | 149382 | 287866 | 399 | 5367 |
| 50 | 47 | БУЛГАРТРАНСГАЗ | енергетика | 269710 | 287367 | 87036 | 112979 |
| 51 | 59 | ЕПИК ЕЛЕКТРОНИК АСЕМБЛИ | машини и оборудване | 219900 | 285800 | 10406 | 17700 |
| 52 | 64 | КРАФТ ФУУДС БЪЛГАРИЯ | храни и напитки | 203925 | 278691 | 25552 | 26296 |
| 53 | 45 | ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ | търговия | 272098 | 277413 | 16564 | 16150 |
| 54 | 58 | ТРАКИЯ ГЛАС БЪЛГАРИЯ | други | 214230 | 262812 | 7317 | 34302 |
| 55 | 49 | НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ | храни и напитки | 254884 | 260033 | 5597 | 19904 |
| 56 | * | БДЖ-ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ | транспорт | 205775 | 258134 | -11460 | -15622 |
| 57 | 66 | КАРГИЛ БЪЛГАРИЯ | селско стопанство | 202773 | 245816 | 963 | 422 |
| 58 | * | ЕВРОФУТБОЛ | други | 364107 | 240972 | 54796 | 30108 |
| 59 | 62 | СОФАРМА | фармация | 213379 | 238492 | 33497 | 40544 |
| 60 | 52 | ТЕЦ ВАРНА | енергетика | 266066 | 231373 | 10194 | 345 |
| 61 | 74 | АЛКОМЕТ | метали | 164605 | 230618 | 846 | 7612 |
| 62 | 53 | БЕЛЛА БЪЛГАРИЯ | храни и напитки | 236944 | 227218 | 2915 | 3980 |
| 63 | 51 | Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ | енергетика | 247000 | 225937 | 22900 | -902 |
| 64 | 55 | ПИКАДИЛИ | търговия | 228946 | 222995 | 1337 | 60 |
| 65 | 109 | ЛУКОЙЛ - БЪЛГАРИЯ БУНКЕР | горива | 126234 | 221070 | 378 | 456 |
| 66 | 67 | АМИЛУМ-БЪЛГАРИЯ | храни и напитки | 194007 | 220814 | 20083 | 23855 |
| 67 | 88 | СЕВАН | селско стопанство | 147213 | 213365 | 7056 | 7142 |
| 68 | * | ОЕТ-ОБЕДИНЕНИ ЕНЕРГИЙНИ ТЪРГОВЦИ | енергетика | 45078 | 211866 | 313 | 4404 |
| 69 | 118 | МОНБАТ | машини и оборудване | 127455 | 207613 | 16325 | 14606 |
| 70 | 65 | ЗЪРНЕНИ ХРАНИ БЪЛГАРИЯ | храни и напитки | 199420 | 204435 | 9734 | 10138 |
| 71 | * | ГЛЕНКОР ГРЕЙН БЪЛГАРИЯ | селско стопанство | 100955 | 192081 | н.д. | 2562 |
| 72 | 91 | СЕНЗОР-НАЙТ ИНДАСТРИЪЛ | машини и оборудване | 143241 | 188384 | -4196 | 18175 |
| 73 | 110 | ЛИТЕКС | горива | 123408 | 187822 | 1370 | 369 |
| 74 | 117 | СОМАТ | транспорт | 117166 | 187731 | 320 | 421 |
| 75 | 73 | БЛАГОЕВГРАД - БТ | цигари | 168380 | 186970 | 1533 | 9867 |
| 76 | 97 | ПИК-КО | търговия | 136057 | 186467 | 2704 | 7227 |
| 77 | * | КОПЕРВАЛИУС | метали | 75565 | 183829 | 170 | 976 |
| 78 | * | БЕХ | енергетика | 85799 | 183383 | 72531 | 115295 |
| 79 | 160 | ЗАРА - Е | горива | 90354 | 182017 | 433 | 3011 |
| 80 | 66 | ЧЕЛОПЕЧ МАЙНИНГ | метали | 175831 | 180392 | 34900 | -22258 |
| 81 | * | КМБ БЪЛГАРИЯ | търговия | 33782 | 180000 | -41621 | н.д. |
| 82 | 77 | ТОПЛИВО | горива | 160600 | 178973 | -55 | -1297 |
| 83 | 105 | ЯЗАКИ БЪЛГАРИЯ | машини и оборудване | 132912 | 174684 | -9114 | 6827 |
| 84 | 76 | ДРУЖБА СТЪКЛАРСКИ ЗАВОДИ | други | 169930 | 172674 | 11849 | 13452 |
| 85 | * | НАДИН-КОМЕРС | метали | 75881 | 171674 | 11557 | 8923 |
| 86 | 80 | СОФИЙСКА ВОДА | други | 157400 | 170700 | 16200 | 14500 |
| 87 | 75 | РВД | транспорт | 164043 | 164745 | 18726 | 4641 |
| 88 | 189 | РИТЪМ-4-ТБ | търговия | 79169 | 164438 | -11663 | 3796 |
| 89 | 60 | ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ | строителство | 212584 | 163656 | 10775 | 7397 |
| 90 | 126 | НЕОХИМ | химия | 104530 | 161418 | -17849 | -9780 |
| 91 | 78 | Е.МИРОЛИО | облекло и текстил | 159553 | 161005 | 8233 | 4383 |
| 92 | 106 | СИМЕНС | други | 128076 | 159632 | 8321 | 4249 |
| 93 | 122 | СЕ БОРДНЕТЦЕ-БЪЛГАРИЯ | машини и оборудване | 115572 | 155308 | 151 | 2699 |
| 94 | * | БДЖ-ТОВАРНИ ПРЕВОЗИ | транспорт | 137078 | 153772 | -26091 | -12841 |
| 95 | 146 | ТРЕЙС ГРУП ХОЛД | строителство | 96151 | 149185 | 5556 | 13654 |
| 96 | 81 | БЪЛГАРСКИ ПОЩИ | други | 162731 | 149023 | -2874 | 446 |
| 97 | * | ТИСЕНКРУП-ЮПИТЕР СТОМАНА | метали | 95146 | 145336 | -10434 | 5561 |
| 98 | 82 | ЗАГОРКА | храни и напитки | 150133 | 143809 | 22153 | 22102 |
| 99 | 114 | ХИМИМПОРТ | други | 122476 | 141549 | 90429 | 91822 |
| 100 | 103 | ОЦК | метали | 129145 | 141083 | 6502 | 642 |
-5 +17
Добра, позитивна новина...... крайно време беше да се случи и нещо позитивно в нашата икономика....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-3 +5
Капитал, не можете ли да направите таблицата да се сортира правилно?
-2 +4
До коментар [#2] от "stefan_b":
Благодаря за сигнала, ще изчистим проблема до края на деня.
Поздрави!
_____
Продуктов мениджър Dnevnik.bg, Capital.bg-9 +21
Боби, не е позитивна. Ако забелязваш първите двадесетина места на на монополисти или картели... това е МНОГО ЛОША новина!
_____
При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.-8 +8
Като гледам възхода на металургичните компании все си мисля че Кремиковци умишлено го фалираха.
-4 +11
Щеше да е интересно да се види в кой град са регистрирани фирмите. Иначе за М-тел след тази издънка с новата система само две позиции назаде са дори малко според мен...
_____
K.Soze-2 +2
До коментар [#6] от "Kaiser Soze":
1/07/04/1117073_geografiia_na_golemite/
Привет, можете да видите географското разположение на най-големите компании на този адрес
http://www.capital.bg/klasacii/kapital_top_100/201
Мария
_____
It must be Thursday. I never could get the hang of Thursdays.-2 +9
Само погледнете коя компания е на първо място по печалба, а не по приходи. Мтел, разбира се. То с това надписване всеки ще излезе на печалба.
-2 +7
Благодаря за класацията, ще може ли само занапред да слагате точки/запетайки/разстояния между цифрите за по-добра прегледност, защото да прочетеш 4168029 отнема много повече време/усилия от 4,168,029.00 лв. (или както всъщност е българският стандарт - 4 168 029,00 лв.).
Все пак благодаря за Еxcel таблиците, където можем бързо да поправим тези недоразумения и също може да се ползват филтрите.
+1
-12 +6
До коментар [#5] от "pavlin0511": не бе умишлено фалиран Кремиковци, напротив "фалираха" го от глупост, рестипутите и лостоваците, либерални икономисти, толкова могат.......
На тях индустрия не им трябва, трябва им гаражче, хотелче, да режат купони, някоя врътка с фондацийка, някоя далаверка като кметче или министърче и на това берекет вересин....
Индустрия, къде ти..... трябва да се бачка и да се мисли, а рестипута най-мрази да мисли.....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-5 +2
До коментар [#4] от "Чимиджимичамиджоми": оят приятел Дидро обичаше да казва през далечната 1782 година, "Който е глупав, то е за дълго, не е като да се напиеш, наспиш и утре сутрин кукуряк!!!"
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-2 +2
Напълно в реда на нещата. Даже твърде оптимистично.
_____
Yet another blue planet.-3 +13
Питам се:Кога ли ще влезне високотехнологична-българ ка компания в тази класация.
Тези като ги гледам 90% са кожодери...
-9 +1
До коментар [#13] от "vlasevmen":отговорът е никога.... сам знаеш....
"високо технологична компания" е като девствена курва, теоретично ДА, практически (в мангизи) НЕ.... затова не са и в 100 те....
От гносеологическа точка тази глупост "високотехнологична" още по времето на Тато се провали с гръм и трясък и то при "всенародна" подкрепа с мангизи, та днес ли? От кого очакваш мангизи от Батков, Братков или от ??!!??
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-3 +14
До коментар [#10] от "boby1945":
Би ли ми припомнил период в който Кремиковци да е бил на печалба?Ако те влече соц-миналото, прочети мемоарите на Огнян Дойнов. Някой си бил разсипал индустрията. По памет се сещам за макс. 10 предприятия които теоретично имаха бъдеще извън СИВ. Козметика, генерици, консерви, дребна електроника и малотиражно машиностроене, мед и изделията от него. Ама те си работят до ден днешен. Вземи Софарма например, Астера и т.н. Пък износа се крепи на мед и жици :-)
... Освен ако нямаш предвид чушкопеците, гумените цървули и великите деяния на заводи тип "Ямболен". Не че се заяждам, ама ризите от пластмаса тръгват от поднебесната на под долар. Тук ги лашкат за 7лв., ама то е от ДДС и наеми. Та чак разбили индустрията ... а посмали малко. И накрая - за индустрия са необходими инженери, при това качествени, креативни казано на по-купешки. Да не ти обаждам ВМЕИ, ХТИ и т.н. на к'ви селски ПУЦ-ове са се обърнали. Матр'я, ра'иш. Остави качеството, то и количество няма. Седемте джуджета отдавна са три в нашите гори.
Сполай ти.
-3 +12
Да се допълня - въпрсните технически ВУЗ-ове ВИАНГИ са си били ПУЦ-ове и селски гимназии. За всичко това е виновен Акад. И. Гешов (иначе велик българин, безспорно), изпълнител на завещанието на Евлоги (и брат му) Георгиеви. Та Евлоги е написал "... да се основе висше училище, за ПОЛОЖИТЕЛНИ науки, с применение в индустрията..." - демек Технически Университет. С такъв (Политехиката) БГ се сдобива чак през 50те. И разбира се в комплект с РабФак. А Геошов дава парите за сграда на СУ, което си е висше учителско училище, педагогически институт да речем. И до сега местата за физика, химия, математика и подобни във цитирания "ПРЕВЕЛИК" университет са около 15 за специалност, завършват камерно - по 5-6. Всичко останало са хуманитарни чекии, от които освен сервитьори и магистралки, тук-там някой даскал и нещастен историк - йок. Ъхъ, тъжно, ама право куме в очи. Без закона на Ом другари, индустрия няма. Важи си мамка му и закон, даже и в iPhonе-ите. А пък без индустрия - дупе да ви е яко.
-3 +11
Не, сериозно, как си представяте индустрия в държава в която дипломираните логопеди са повече от диполомираните физици? Да не отварям дума за онова нещо дето беше кръстено на Маркс и преподаваше "Икономика и управление на ТКЗС". Смееех. Е затова в топ 10 са само сергиите на дядя ви Путя, да му ядеме .. айде да на казвам какво. Търговията с енергоносители станала 50% от икономиката. Да ти иам и иконоиката :-) "Република България - В несъстоятелност" ООД. Синдика да изгаси осветлението ...
-7 +2
До коментар [#15] от "misho73":
Ето ти малко да попрочетеш и да не повтаряш като папагал това моето ни набиваха в главите разни реформаторчета през последните 20 години:
МЕТАЛУРГИЧНИЯТ ГИГАНТ
НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ
„Кремиковци” винаги е бил обект на злостна клеветническа кампания още от създаването си. Не би могло да бъде иначе тъй като комбинатът не само е един от символите на социалистическата индустриализация, но и винаги е бил една от главните опори на българската икономика и засяга твърде много политически и икономически интереси.
Затова си заслужава да споменем някои от основните клишета на тази клеветническа кампания.
1. Кремиковската руда била много малко и много бедна и затова било икономически неизгодно нейното използване и самото съществуване на комбината.
Установените запаси на желязна руда в района на Кремиковци са 250 милиона тона и през изминалите 45 години са използвани около 50% от тези запаси, така че, при запазване на сегашните темпове на експлоатация, руда ще има за още поне 40 години. Кремиковската руда е наистина бедна на желязо (не повече от 32%), но съдържа и други полезни изкопаеми – 22% съединения на бария, 6,7% манган, както и малки количества олово и други цветни метали. Затова за нея е разработена технология за комплексното й използване. Друго предимство е, че рудата е на малка дълбочина и позволява...
Прочитане на целия коментар открит добив, който е много по-евтин и производителен от подземния добив.
Реалната себестойност на един тон агломерат от кремиковска руда с 49 % съдържание на желязо е бил през 60-те години, 7 рубли/тон, докато цената на съветската желязна руда с 50% съдържание на желязо е била 10 рубли за тон, на съветско-румънската граница, а на алжирската руда, също с 50% желязо – 8,2 долара за тон, но в алжирско пристанище. Следователно кремиковския агломерат е по-евтин от вносните руди дори без да се вземат предвид транспортните разходи. Вносна руда с високо съдържание на метал у нас е използвана по технологични съображения (да се увеличи производителността на доменните пещи), а не поради ниската цена. Още повече, че цената на рудата оказва сравнително малко влияние върху крайната цена на произвеждания метал.
2. „Кремиковци” е носел само „загуби” на българската икономика.
Достатъчни са елементарни познания в областта на пазарите на метали, за да се оцени лесно целият фалш на подобно твърдение.
Общите инвестиции в комбината през периода на социализма са за около 2млрд. лв., а произведената от него продукция само до1989г. е за над 30 млрд. лв., по цени от 80-те години. Ако би трябвало България да внася, произвежданите ежегодно от Кремиковци около 2 милиона тона прокат, тръби и т.н., това би струвало на страната над 600 милиона долара. За да получи толкова долари, България би трябвало да изнася ежегодно например 3-4 милиона тона пшеница, което е колкото целия добив на пшеница у нас сега.
До 1985г. при цени, отчитащи реалната себестойност на продукцията, „Кремиковци” е реализирал по 50млн.лв. ежегодна печалба. В годините на „перестройката” бяха повишени всички цени на енергия и суровини за комбината, докато цената на метала си остана непроменена. В резултат „дотациите” за комбината достигнаха 159 млн.лв. през 1989г., или около 10%, въпреки че по международни цени той би трябвало да има значителна печалба. В същото време, когато „Кремиковци” трябваше да продава проката си по 30 ст./кг и да понася 10% загуби, предприятия, произвеждащи лопати и кофи, продаваха същия прокат по 3 лв./кг и реализираха по 50% печалба.
Това не попречи обаче на „пазарните реформатори” да обявят държавните дотации за „дълг” и да ги обложат с непосилни лихви. Така се образува повече от половината от днешния „дълг” на комбината. Останалото дойде от източване на предприятието от новите му частни собственици и преди всичко – от прочутия Валентин Захариев.
3. Технологията на „Кремиковци” била „допотопна”.
В годините на създаването на комбината технологията беше напълно съвременна. След това периодично се извършваше модернизация на определени производства и се усвояваха нови технологични процеси и продукти. Така например през 80-те години „Кремиковци” произвеждаше тръби за газопроводи, които се изнасяха в СССР, бяло тенеке и ламарина за радиатори и хладилници, която се изнасяше на Запад. След 1989г., рязко намаля потреблението на метал в страната и комбинатът започна успешно да изнася 90% от продукцията си в Западна Европа и САЩ. Стигна се дотам, че Европейският съюз, под натиска на европейските производители на стомана, наложи специални санкции и ограничения срещу „Кремиковци”. Дори и при влошените условия на световния пазар на стомана към края на 2008г. разходите за 1 тон горещо валцувана стомана, произведена в „Кремиковци”, не надхвърлят 600 долара, включително средства за амортизация на оборудването. А цената на този 1 тон стомана към октомври 2008г. беше 1150 долара, без транспортните разходи. С други думи от продажбата на 1,5 милиона тона ламарина Кремиковци печели около 800 милиона долара годишно. Всъщност високата конкурентноспособност е и една от главните причини за непрестанните опити за ликвидиране на комбината.
Днес „Кремиковци” формира пряко 2% от брутния вътрешен продукт на страната, а косвено, чрез печалбите на свързаните с него фирми, банки и застрахователни дружества, неговият дял от БВП достига 5-6%. „Кремиковци” осигурява над 10% от експорта за ЕС, 13% от Осигурителния пенсионен фонд, 17% от митническите сборове, 18% от приходите на Националната електрическа компания. Над 1000 български производители са доставчици и клиенти на „Кремиковци”.
Очевидно е, че неговото ликвидиране ще е истинска икономическа катастрофа, която ще усети цялото ни общество.
4. „Кремиковци” е най-страшният замърсител на околната среда.
Естествено един металургичен комбинат не е санаториум, още повече когато се ръководи от частния бизнес с неговите стремежи за максимална печалба. Но страхотиите, които се разпространяват у нас, имат като главен източник стремежа на западните конкуренти да ликвидират опасния съперник.
По официални данни, през 1998г. например, емисиите на серни окиси от комбината са били 3860 тона, докато на другите замърсители в София същите емисии са били над 6000 тона, а от централите в комплекса Марица-Изток 903,000 тона.
Емисиите на азотни окиси от „Кремиковци”, през същата година са били 5900 тона, докато на отоплението и колите в София – 6400 тона, а на Марица-Изток – 36,000 тона.
С метан София е замърсила атмосферата с 24,000 тона, а „Кремиковци” само с 1300 тона, а „приносът” на Марица-Изток е 242,000 тона.
Подобно е положението с почти всички останали вредни емисии. Като цяло „Кремиковци” е по-малък замърсител не само от Марица-Изток, но и от химическите предприятия в Девня, нефтохимическия комбинат в Бургас, градските замърсители в София, Перник, Русе
-1 +4
Защо не виждам в топ 100 "Асарел Медет" и "Геотехмин"?. По приходи и по печалба те трябва да бъдат доста напред?
-1 +4
За мен лично е притеснително, че топ 20 са силно доминирани от енергетиката, телекомуникациите и горивата. Или по друг начин казано дружества, които постигат големи обороти със силно завишени цени и/или монополи. Това е положението със свободния пазар в България. Колкото до Кремиковци, само искам да добавя, че фалитът е в резултат на престъпна безстопанственост от страна на собствениците - В.Захариев, П.Митал и държавата (като акционер с 25% от акциите). В продължение на близо десет години схемата е следната - наши фирми на входа продават на завода суровини прескъпо, наши фирми на изхода купуват готова продукция на смешни цени. В резулат нашите фирми генерират стотици милиони печалби, а Кремиковци затъва в дългове. Това е солидно гарнирано с далаверки и по-малки схемички за източване на сменящите се през 1-2 години директори, които идват с идеята "дайте да вземем докато можем". А държавата като акционер, вместо да следи изкъсо какво се случва в предприятие, което дава над 2% от БВП на страната, се прави че не вижда какво се случва и съответните чиновници си прибират комисионните. Резултатът го знаете.
-2 +1
До коментар [#15] от "misho73":
При последните си две години преди да бъде приватизиран Кремиковци беше на печалба и всъщност именно затова го приватизираха. От там нататък се разигра сапунена опера в стил Ковачки и Брикел - шефът предпочита да цоца вместо да инвестира и да ореже нерентабилните производста, а пък правителствата дотират, защото иначе хиляди оставаха без работа. Така че Кремиковци можеше да оцелее, както и много други предприятия като да речем Берое, но както каза Боби по-лесно е да цицаш отколкото да мислиш, да правиш бизнес планове и да инвестираш в производство на нещо различно от бира или консерви.
_____
No pain, no game!-1 +3
До коментар [#19] от "vladimiriliev": Явно не са дали данни. Има ги в таблицата "не дали данни"
-1 +9
До коментар [#18] от "pavlin0511":
Не съм счетоводител на Кремиковци, но ще ти кажа следното:
1. Кремиковци е най-голеия длъжник на БДЖ
2. Кремиковци е най-голеия длъжник на НОИ
3. Кремиковци е най-големия длъжник на енергийните фирми (НЕК и Булгаргаз)
4. Сега е в частни ръце, но плановете са да се реже целия кобинат на скрап. Не знам защо подозирате всички частници в слабоумие?!?
5. Производството на стомана и чугун беше политическа задача, защото комунетата смятаха че това е главната задача на икономиката.
6. По причина 5 и поради липса на нужди, въпросното желязо се пилееше. Още поне 20г., ще изнасяме скрап, откъде ли се взе?
7. Енергоносителите бяха субсидирани от СССР по имперски съображения. Тук сметката на излиза, както не излезе и на Химко.
8. Кремиковци и няколко поредни кмета са истинските убийци на София.
9. Износът съще беше субсидиран, за да се набавя валута, като не се мърда обенния курс. Пак по полит. причини.
10. Източването беше организирано от ДС/Мултигруп - 100% комуняшка простотия.
11. Счетоводните шмекерии на комунетата не бяха по-лоши от тези на Мадоф или Енрон.
12. Кремиковци беше полит. проект за създаване на пролетариат, ерго членове на БКП и за кинопрегледи.
13. Работата в Кремиковци освобождаваше от казарма (5г. с/у 2г.), т.е. работната ръка също беше субсидирана.
14. Лили...
Прочитане на целия коментар Иванова беше служител на Кремиковци :-)
15. Креимковци наливаше пари в "реклама", т.е. плащаше си на вестници да поддържат легендата жива.
16. Прехваленият актив на коунизма не намери купувач, за разлика от Нефтохим, Соди, Пирдоп и т.н. Що така?
17. Още 1001 причини това соц изчадие да се изрине поради несъстоятелност.
Лесно се печели, като не си плащаш сметките. През всичките тези години Креиковци не се фалираше, защото на Дондуков 2 имат уплах от стачкуващи металурзи, та го ликвидираха след като бройката опря 5хил.
-2 +3
До коментар [#21] от "anihilator_jack":
Виж отовора ми до Павлин.
Някои вярват в съществуването на извънземни на земята. Други се кълнат в лечебните свойства на икони. Трети смятат че Сталин, Тито и Мао са били умни и добри хора, а Елена Чаушеску била химик?!? и поетеса. Чуват се гласове че и Гърция ще си плати дълговете :-) На фона на всичко това, е лесно разбираемо че има и хора които вярват че Кремиковци е голямата суперпечеливша работа и лоши конкуренти за пакост на БГ го фалирали. Пак казвам - четете Огнян Дойнов бе хора. Той почина във Виена и нямаше никакви интереси да пише глупости. А ако някой е имал поглед върху БГ соц икономика, то той е доста добър кандидат.
-1 +3
До коментар [#21] от "anihilator_jack":
Печалбата на Кремиковци от периода 2005-2007 г беше свързана с поскъпването на стоманата на международните пазари. Това позволяваше хем да има печалба хем да се краде. Още от 2008 г. цените се сринаха и Кремиковци беше обречен.
Но е добре да сравним Кремиковци с Аурубис (бившето МДК Пирдоп)
По времето на соца МДК Пирдоп беше несравнимо по-малко предприятие в сравнение с Кремиковци, а вижте го днес!
Разликите са две: 1. Качествена МЕСТНА суровина - медни руди.
2. Модерни технологии и мениджмънт - непрекъснато инвестиране в развитие и усъвършенстване на производството, енергоспестяване и екология.
А господина дето възхвалява Кремиковци лъже поне за едно - съдържаниято за желязо в рудата - едва стига 30%. Лъжата е стара! Още от екипът, който прокара да се строи Кремиковци, а не в Шабла - на базата на украинска руда и коксуващи се въглища. Иначе е вярно, че рудата съдържа берилиеви окиси, манган и др. Но технология за тяхното смислено извличане така и не се внедри.
Познавам добре историята на Кремиковци - баща ми беше шеф на отдела в тогавашното ДКП (ДПК) и беше за Шабла :) Изпадна в немилост...
-9
До коментар [#15] от "misho73": готин, не ги разбираш тези работи с Кремиковци, намери си по-проста дъвка за дъвчене..... Кремиковци не ти е лъжица за устата ....
_____
Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....-1 +6
Това топ 100 (200) е доста поучително четиво. Забелязал съм, че пишещите в този форум много слабо познават българската икономика.
Вижте разликите, тенденциите... Погледнето по-внимателно "машини инструменти и оборудване" и "селко стопанство". Видите ли непознато име в топ 200 поинтересувайте се за това дружество.
Традициионно в енергериката, горивата, телекомуникациите, а напоследък и в търговията на дребно имаме висока степен на концентрация на икономическите дейности - малко на брой големи компании. В селското стопанство и храните оборотите са значително по-големи от енергетика и горива, но няма големи дружества. През 2010 г. ако има някаква макар и лека тенденция - това е появата на сравнително големи компании в селското стопанство.
-3
До коментар [#25] от "Дамян":
Естественото развитие на Кремиковци беше преструктуриране и модернизация, вместо това в резултат на 20 години беше източвано и бившият му собственик Захариев сега е един от най-богатите хора в България. От там тръгна и Мултигруп и т.н. Както се вижда сега около София се строят нови металургични заводи от същите тези хора които фалираха Кремиковци.
-1
До коментар [#28] от "pavlin0511": За източването на Кремиковци не споря! Точеше се и преди да се приватизира за 1 лв от Захариев. А малкия Митал направо се подигра с европейските инвеститори - в разгара на индустриялния бум точно преди кризата взе 300 млн. евро облигационен заем :) Майтап. Почти нищо от този заем не влезе в Кремиковци, не погаси стари дългове. И всичко това ставаше в съдружие с държавата!!! Най-плачевното, според мен е че Дамбовците приватизираха за нищожни пари товарната гара на Кремиковци. В момента това е единственият смислен актив на комбината, като изключим земята и желязото за скраб.
А г-н Захариев сега е в ОЦК и там забатачи нещата - НЕ ИНВЕСТИРА в модернизация и екология.
-1 +3
До коментар [#28] от "pavlin0511": Не знам какви металургични мощности никнат около София... Стомана Перник внася ЖЕЛЯЗО на блокове през солунското пристанище и го обработва с електро-дъгови пещи. Стомана изкяри от закриването на Кремиковци, защото пое почти всичкия скраб за претопяване. По подобен начин работи и Дебелт. Нямам информация за други стоманодобивни мощности.
-1
До коментар [#21] от "anihilator_jack":
Имаш ли повече информация за Берое защото и аз мисля че това предприятие имаше потенциал. Много ми беше трудно да намеря нещо по-конкретно за него.
-1
До коментар [#30] от "Дамян":
Доколкото знам, Захариев прави разширение на Интерпайп ако не го е направил вече, даже имаше интерес да купи част от оборудването на Кремиковци.
+2
Несигурната икономическа среда е най-сериозният проблем пред българските предприемачи във всички сектори - и в промишлеността, и в строителството, и в търговията на дребно, и в услугите.
-1 +2
До коментар [#31] от "pavlin0511":
За съжаление не - това е в ресора на бащата, а сега като съм още в чужбина нямам намерение да го тормозя за такива неща.
До коментар [#24] от "misho73":
Огнян Дойнов с грандоманските си проекти е една от основните причини за срива на социалистическата икономика и умря във Виена, защото иначе щеше да умре в Централен софийски. Така че смятам да си спестя четенето на мемоарите му - съмнявам се да го е хванала гузната съвест и да си е признал някогашните магарии.
До коментар [#25] от "Дамян":
Да съм говорил за цялостното запазване на комбината? Напротив, говорех за съкращаване и затваряне на нерентабилните отрасли. Кой не е минал от там не се е облажил и така вместо да мине една химиотерапия и изрязване на туморите накрая се стигна до евтаназия.
_____
No pain, no game!+1
Кремиковци беше една велика глупост. 20 коментара по-нагоре доказват колко велика желязна мина би било, може би с флотационна фабрика. Никой не коментира обаче къде по света има печеливш металургичен завод с подобни размери, построен без директен достъп до море/океан.
Тези статистики са такава смешка, учудвам се защо която и да било от международните фирми въобще излиза на печалба, като може да я трансферира в Швейцария или Кайманите и да плати половин процент данък максимум. Може би данните за приходите им имат поне някакъв смисъл, макар че и там цените са за свързани фирми.
До коментар [#35] от "mirohero":
В Полша има такъв металургичен завод ако не е и по голям даже и също няма излаз на море и продължава да работи.
+3
До коментар [#36] от "pavlin0511":
Като човек участвал в това, мога да ти гарантирам, че ако Кремиковци беше затворен моментално, нямаше да бъде източен с около 2 млрд. лева тотал, които излязоха от бюджета на държавата - тоест и твоя джоб. Не тъгувай по Кремиковци, така е по-евтино и за теб/вас. А не беше приватизиран, понеже никой не го искаше - суровините И въглищата трябва да се доставят отдалече, по ЖП и море. Даже и да се абстрахираме от по-скъпите ЖП превози, товаро-разтоварните работи кораб-ЖП са най-скъпото в картинката и обезмислят Кремиковци. А само с ЖП в България такъв бизнес не върви, просто особености на инфраструктурата на страната и съседите ни. Въобще не навлизам в подробности като конкуренция от Руски, Украински и Китайски стоманолеярни, които имат свръхпроизводство и просто не могат да бъдат бити по цена - построени са върхи находищата И върху енергоносителите и имат директен излаз на плавателни реки...
Междувпрочем, залезът на големите стоманолеярни мощности са го преживели и в САЩ вече. Това е класически пример в учебниците за икономическа миграция поради повишаване на себестойността (България е вече скъпо място също). Има място за малки гъвкави капацитети от електродъгови пещи, които могат лесно да се спират/пускат, тоест "бутиково" производство. "Серийното" производство е за Китай.
-1
До коментар [#37] от "mirohero":
А ти правиш ли сметка колко БВП е създавал или ако не беше източван Кремиковци можеше да създава. По груби сметки този комбинат е носил около 2% от БВП това прави около 1 млрд. на година. Ами бизнеса който се е развивал около неговата дейност. Една икономика се развива когато се отварят и развиват дейности не когато се закриват. Нима не можеше да се преструктурира Кремиковци нима не можеше да се задължи съответния му купувач да инвестира в модернизация и оборудване. Захариев като купи комбината за един лев след това го продаде за около 150 млн. Ами действията на Мидал които съвсем открито водиха към фалит. Каквато и да е компания при такъв начин на управление би фалирала. Ти твоите заключения на каква база ги правиш, имаш конкретни цифри анализи и т.н.
-1 +2
До коментар [#38] от "pavlin0511":
Правил съм инвестиционен анализ, за клиент с "групово" име :). Кремиковци се субсидираше чрез субсидиите на БДЖ, евтин ток, съветски въглища и руда и т.н. Единствената причина да бъде построен е да създава заетост и железни изделия по времето на соц разрастването на София. От поне 20 години този завод е безсмислен, използваше се само като мащабна схема за източване на държавни пари.
Междувпрочем, в Щатите съм намирал статистика за ползите от разпадането на американското металургично производство. Всъщност държавата /БВП, хората/ са по-добре с внос на стомана от Китай, Русия и Украйна, поради драстично по-ниското замърсяване, разрастване на плодородни земи, поскъпване на незамърсяваната земя, по-ниски здравни разходи от тежки преки заболявания и т.н. Този спор също се е водил, поради загубата на много работни места, не изискващи високо образование. Тоест, на БГ проблема не е липсата на Кремиковци, а по-скоро липсата на фундамент за заместването на тежката индустрия с бизнес с висока добавена стойност - дизайн (а не самото производство) на софтуер, хардуер, бутикова мода и т.н. Аз мисля, че БГ черноморието може да се превърне в изключително печеливш бизнес ала Лас Вегас или Макао за Европа, но за това трябват правни регулации за хазарт и легална проституция, и достъп на европейски авиолинии до летищата.
-1
До коментар [#39] от "mirohero":
Празни приказки отново без никакви факти и данни. Големите и развити икономики имат и развита металургия. Не знам как САЩ са си закрили метарлургията като са третия по големина производител в световен мащаб. В първата десетка са страни като Япония,Германия, Италия и т.н. Дадох ти и за пример Полша където имат подобни на нашите металургични комбинати. Това което казваш за нашето Черноморие показва голяма доза неразбиране на структурирането на икономика като тази на България. Много хора ще умрат гладни ако разчитаме главно на морския туризъм.
До коментар [#19] от "vladimiriliev":
щото ще им лъсне далаверата и укритите манги, особено на чика ти Цека Минев :)
_____
Модератор в сайта на Дневник = ченге от ДС :)+1
Уффф, разсеях се-имах предвид "Цоло Вутов"
_____
Модератор в сайта на Дневник = ченге от ДС :)+3
Кво сте задъвкали туй Кремиковци кат гума, а не гледате класацията...
Излиза че фирмите които работят за износ се възстановяват,а тези за вътрешния пазар умират...
Мисля че това показва най-добре състоянието на Бг икономиката.
Като млад инженер ще кажа, че имах шанса да попадна в една от тези компании, даже номер 1 в една от подкласациите и бих казал че когато постъпих, бях напълно неподготвен за реална дейност. Но каквото и да е Висшето в българия, нещата ще са така, защото образованието е само основата, фундамента, а реалната практика изгражда специалиста.
Големите, успешни компании го знаят и за това имат и съответната HR политика - стажове за студенти, наемане на млади специалисти без стаж и съответните им обучения.
Аз лично съм късметлия, че съм в подобна "грамотна" компания.
Защото обастановката на пазара на труда е такава - търсят млад инжинер с 5 години стаж и 2 езика - е КАК ДА СТАНЕ ако си току що завършил, а после плачат че няма квалифицирана работна ръка. ДА - такава няма, още повече при тези заплати.
Да благодарим просто че подобни грамотни компании ги има в нашата държава!
_____
За едни благата, за други ла*ната+1
Надявам се скоро да допълните таблицата топ 100 защото в нея липсват данни за големи предприятия като Асарел-Медет АД, Елаците-Мед АД, Геотехмин АД и анализа за сектор метали не е много пълен и коректен без тези предприятия.
До коментар [#17] от "misho73":
Напълно вярно, синдикатите да гасят осветлението и всички да се хващаме за мотиките, че с мизерията се свиква, ама с глада никак...
_____
Най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли.преглед на коментар
Нов Коментар