Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
5 18 ное 2017, 12:14, 8788 прочитания

Какво казаха и какво разбрахме за АЕЦ "Белене"

БАН залага голямо количество "ако"-та пред заключението за жизнеспособността на ядрения проект

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Държавата няма да влага повече средства в "Белене", уверява Теменужка Петкова

Зад оптимизма на ресорния министър личат сериозни намерения на управляващите да опитат да съживят проекта

19 ное 2017

С помощта на БАН ГЕРБ вдъхва нов живот на АЕЦ "Белене"

Няма нито един жизнеспособен сценарий без участието на държавата, казват икономистите. Правителството ще започне консултации в парламента

16 ное 2017

БАН не дава на кабинета патерица за "Белене"

Експертите на Академията заключават, че централата е нежизнеспособен търговски проект

27 окт 2017

Великата енергийна революция

Новите технологии в енергийния сектор ще го разтърсят така, както интернет промени телекомуникациите и ежедневния ни живот

14 яну 2017

Можеше ли България да плати по-малко за АЕЦ "Белене"

Бързият отговор е да, но за негативния резултат естествено има предпоставки

11 ное 2016

Завръщането на енергийните зомбита

АЕЦ "Белене" и "Южен поток" се завръщат. С тях и рисковете България да загуби милиарди

12 авг 2016

Как траките и персите си поговориха за газ, атомни централи и транспортни коридори

Засега официален Техеран и София опипват почвата за възможни енергийни сделки

11 юли 2016
След представеното вчера резюме на Окончателен доклад относно възможността за реализация на активите на АЕЦ "Белене" новината беше, че проектът е жизнеспособен, а фокусът беше при каква цена на електроенергията това е възможно. Това обаче са и най-маловажните въпроси, тъй като те зависят от направените допускания и доколко реалистични са те.

Така например, ако допуснем, че в следващите години българската икономика расте номинално със 17%, датската – с 4%, а швейцарската с 2% и няма кризи, то България ще изпревари Дания по БВП след 15 години, а Швейцария – след 41 години. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4,6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6,4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до част от икономически модел.

На първо място прави впечатление прогнозата за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия от електропреносната мрежа, който е изчислен на база на прогнозите са ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете на фона, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт. Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1,8 млн. лв. БВП (БВП е представен по постоянни цени, за да се сравни обемът на създадената продукция) през 2003 г., 2,4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1,5 пъти, което може да се очаква да се запази и в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за енергийна ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Нещо повече – самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на долната графиката.
Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2015 г. е с 9% по-ниско в сравнение с 2003 г.

Следва отговорът на въпроса "Възможно ли е проектът АЕЦ "Белене" да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ "Белене", в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол". Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционния разход е под 10,5 млрд. евро., те се финансират със средства в съотношение привлечен/собствен капитал по-голямо или равно на 70/30 и лихвата за привлечените средства (кредит) е под 4,5%.



Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи. Това ни връща на проблема с примера след колко години България ще е по-богата от Дания – колко реалистични са тези прогнози. Първоначалната инвестиция е оценена на под 6,9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10,3 млрд. евро. От тогава са изминали пет години и е нормално цената да е още по-висока. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. знаем, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната. С други думи инвестиция от 10,5 млрд. евро изглежда силно нереалистично.

Следва капиталовата структура – 70/30 привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно и постижимо, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC за строителството проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като реалност.

Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е на в 36-тата си година и за втори път купува оборудване за дълъг цикъл на производство (реакторите, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат над 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ "Пакш-2" предвижда средна лихва за периода от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи, а и проектът не се реализира на пазарен принцип.

В крайна сметка въпросът, на който БАН трябва да даде отговор е крайно хипотетичен – "възможно ли е проектът АЕЦ "Белене" да бъде реализиран на пазарен принцип", и те дават хипотетичен отговор – "да, възможно е при определени условия". Това, което липсва обаче е колко вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да "паркират" значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия, по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

* Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily: Обединението център-ляво в Европа продължава да се разпада Мнения Daily: Обединението център-ляво в Европа продължава да се разпада

И още: Ердоган не е жертва, а извършител; И нито един прокурор при Лаура Кьовеши; "Лидерът на свободния свят среща Тръмп"

19 мар 2017, 1485 прочитания

Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък

И още: България трябва да се научи да балансира между Тръмп и Путин; Смог туризъм или новите брошури за гостите на София

5 фев 2017, 2079 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Луксозното гето на София

"Манастирски ливади-изток" е пример за това как не тябва да се развива един квартал.

Контрабанда е само когато те хванат

Протестите на работниците от "Булгартабак" показаха колко се изнервя олигархията от темата за нелегалния внос на цигари в Турция

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Жените знаят защо

"Истории за лека нощ за момичета бунтарки" - най-щедро финансираната чрез краудфъндинг книга

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 09.12.2017 Прочетете
Капитал Daily, 11.12.2017

Капитал Daily

Брой 189 // 11.12.2017 Прочетете