Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
2 3 дек 2016, 18:42, 12013 прочитания

Мариета Захариева: Правим инициативи, с които да сме по-близо до и полезни за бизнеса

Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Статията е част от класацията на най-динамичните малки и средни компании "Гепард". Поръчайте изданието на хартия или в pdf формат тук или на 02/4615 271 и 02/4615 349. Цена 15 лв. с ДДС и доставка.
Визитка

Мариета Захариева оглавява Изпълнителната агенция за малки и средни предприятия от миналата година. Тя е бакалавър по финанси и магистър по маркетинг от УНСС в София, както и магистър по финанси от Стопанска академия "Димитър Ценов" в Свищов. Преди да поеме агенцията, е работила на ръководни позиции в Първа инвестиционна банка и в Банка ДСК. Била е изпълнителен директор на Асоциацията на българските износители.
"По иновационния фонд вече могат да кандидатстват и млади компании."

Още по темата

Разнопосочна сесия за европейските индекси

Британските акции бяха ударени от проблемите пред Brexit, паундът поскъпна

3 ное 2016

Какво ще се финансира през 2017 г. по програма "Иновации и конкурентоспособност"

Предвидени са пет грантови схеми, различни от познатата и най-популярна досега помощ за оборудване и софтуери

2 ное 2016

Мариета Захариева: Ще изградим социална мрежа за малкия и средния бизнес

Изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия пред "Капитал"

28 мар 2016
Какво прави агенцията, за да е по-близо до малкия и средния бизнес, и как му помага?
- През последната година и половина работим в няколко направления. Едно от тях е бизнес картата на работещите малки и средни предприятия в България. Нейната цел е да ги свърже с потенциални нови чужди партньори и пазари, както и в България. Затова и самите фирми трябва да са много активни, тъй като в момента инициативата идва основно от нас. Процесът трябва да е двустранен, те трябва да са активни за влизане в този регистър. В него всеки може да открие своя партньор или потенциален клиент.

Това ще е най-практичното нещо, защото, влизайки в картата, всяка фирма ще има достъп до търговските представители на България в цял свят, а те са 62. Първото приложение, което ще работи, е онлайн връзка с тях. Така ще могат да се идентифицират всички видове пазари и да са достъпни за фирмите. Смятаме, че тази инициатива и този продукт са революционни и са в полза на малкия и средния бизнес. В рамките на следващата година картата ще се разработва цялостно. За целта обаче компаниите трябва да са активни и всяка фирма, която иска да участва, трябва да бъде посетена от служител на агенцията.

Нарекохме това социална мрежа на бизнеса в България. Но как да са активни фирмите, какво точно да направят, за да влязат в тази карта?
- Могат да се обадят в агенцията, да пишат мейл, на място. Имаме и регионална мрежа от представители и комуникатори по сектор, просто фирмите трябва да се свържат с тези хора, да влязат в контакт. Друга цел с тази карта е да правим връзка между компаниите вътре в държавата - да стават подизпълнители на големи компании например или просто да си партнират, защото впечатлението ни е, че много от фирмите не се познават помежду си. Искаме да създадем мрежа между тях.

Как вървят проектите по националния иновационен фонд? От тази година има промяна в критериите, разкажете малко повече за тях.
- Бюджетът по него е 5 млн. лв. и се отпускат от бюджета на държавата. Критериите за прием обаче са променени през тази година. Едната промяна е, че вече могат да кандидатстват и току-що създадени компании. Проектите нямат минимален размер за финансиране, а максималният е 500 хил. лв. Друго интересно нещо е, че искаме да помогнем да проектите, които не са се класирали. За целта ще се опитаме да създадем банка от проекти, които са останали под чертата за финансиране, тъй като фондът е ограничен. Искаме да помогнем на тези, които са по-интересни и с потенциал да си намерят пазарно приложение, като ги свържем с фондове, предприемачи, бизнес ангели. Така ще стимулираме компаниите да подават проектите си дори и да знаят, че има риск да не се класират. Ще им помагаме чисто маркетингово, като се надяваме средствата да се увеличат.

Другото, е че досега нямаше изискване иновацията в проекта да е пазарно приложима. По тази причина идваха и проекти, които не бяха свързани с бизнеса и нямаше гаранция за практическо приложение - например университетски преподаватели с техни идеи и научни разработки. Сега целта и изискването е проектите да са пазарно ориентирани – за подобряване на производството, пазара и т.н. на компанията, която кандидатства с него. Това вече е ключово и се надявам, че ще има интересни проекти.



Освен това искаме проектите да са публични и да са полезни. Могат да излязат много интересни неща. Реално 5 млн. не са много, но пък са за научна дейност и в този смисъл нещата изглеждат като много добра помощ. Помагаме на хората, даваме тласък и възможност да се опита. Надяваме се всяка година да има прием, който е през есента и сега беше през октомври. В края на август направихме и много сериозна кампания в големите градове за началото на кампанията и кандидатстването.

В коя област трябва да са проектите, за да могат да кандидатстват?
-Областите са мехатроника и чисти технологии; информационни и комуникационни технологии и информатика; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативните технологии. Ако една компания иска да развие такъв проект, тя може да кандидатства. Областите са съобразени със иновационната стратегия за интелигентна специализация.

Как става оценката на проектите и кой участва в процеса?
- Пресяването и последващият контрол са на три нива. Първата група е административна и тя избира проектите, като в нея влизат членове на агенцията и заместник-министри на икономиката и на финансите. Второто ниво е от трима експерти - двама са по сектори, одобрени от Министерството на финансите, плюс финансов експерт. Те са независими и нямат нищо общо с администрацията.

На това ниво се прави преценка на бюджета и колко точно пари да се отпуснат. Третото звено е постоянен контролен одит орган, който следи за изпълнението на проекта и във всеки момент има право влиза в компанията и да осъществява контрол. Това са независими външни експерти. Съставът на звеното за контрол се състои от трима одитори, като единият е одитор по качеството, който следи постигането на индикаторите, дейностите и напредъка, а другите двама са финансисти одитори. Управителният съвет на иновационния фонд е съставен от зам.-министър на икономиката и зам.-министър на финансите. Тук е важна и ролята на медиите, затова искаме и публичност, да проследяваме как се движат проектите, кои са фирмите, как се развиват и какво се е случило с проектите им.

В какви направления ще развивате дейността си през следващите години?
- Ние сме институционален бенефициент по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" и така финансираме дейността си. В новия програмен период вече подадохме три нови проекта, като кандидатстваме за 10 млн. лв. по програмата, за да подобрим нашите инициативи. Ще развиваме основно три направления. Първите две са панаирите и изложенията. Целта ни е да представим България на по-високо ниво форуми. Давам пример с този в Санкт Петербург, който е на ниво Давос.

В рамките на този форум ще направим съпътстващо събитие за български и руски фирми. Форумът е през юни и наистина е на високо ниво. През миналата година се опитахме да съберем бизнес делегация, но не беше толкова лесно, тъй като най-ниската такса е 5 хил. евро. Сега обаче получаваме подкрепа и няма да има такива. Това ще е наше събитие заедно с руската агенция за малки и средни предприятия в рамките на големия форум. Изменяме фокуса от това да ходят само няколко фирми към по-масово посещение. Целта ни е да има по-голямо представителство. Другото ни направление е бизнес картата, за която говорихме.

Докъде стигна идеята да правите представителства в градовете и да се срещате с бизнеса?
- Вече започнахме с тези срещи и те се случват в общините. Нашите представители са в топла връзка с бизнеса и се информират взаимно. Предстои тук да направим и приемна в централата, в която да правим такива срещи и събития.

Интервюто взе Тодор Тодоров
Основни изводи от класацията Гепард 2016:

Видимо възстановяване
Малките и средните предприятия стават все по-конкурентни. Голямата разлика между севера и юга остава

Възраждането на регионите остава неравномерно
Различните темпове на развитие задълбочават централизацията на икономиката

Печалбите поемат нагоре
След две години на застой рентабилността на малкия и средния бизнес отново расте

И старите гепарди могат да скачат
20 от първите 50 дружества в миналогодишната класация задържат темпа си на растеж

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Двете ремаркета, които пораснаха до 120 камиона 1 Двете ремаркета, които пораснаха до 120 камиона

Белгиецът Герт Бернард идва в България в средата на 90-те години с малък транспортен бизнес, но днес с неговите партньори управлява сериозна компания

18 ное 2017, 5851 прочитания

Търговия: Годината на разцвета Търговия: Годината на разцвета

Ръстът на икономиката и раздвиженото потребление се виждат чрез все повече ниши в търговския сегмент

12 ное 2017, 730 прочитания

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Гепард" Затваряне
Селско стопанство: Пореден триумф на зърното

Най-голям ръст на приходите сред малките и средните компании в земеделието отново имат зърнопроизводителите

Европа е тясна за маршалския жезъл на Борисов

Споразумението между 23 - страни членки на ЕС, за засилване на военното сътрудничество е далече от амбициите на българския премиер за европейска армия

Новият "вечен" фонд на Павел Езекиев

Neo Ventures набра първи портфейл от 3 млн. евро, които са почти изцяло инвестирани в три компании. Това са българската Ендуросат и чуждите Cannabi-Tech и Vostok VR

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 16.11.2017

Капитал Daily

Брой 176 // 16.11.2017 Прочетете