Още по темата
...и благодаря на себе си
"Арго" (най-добър филм), "Животът на Пи", "Линкълн" и "Клетниците" си разделиха оскарите в една силна за индустрията година
25 фев 2013
Холивудски театър
Американски филми и теми доминират номинациите за "Оскар 2013"
11 яну 2013
Новото тази година беше, че видяхме едно от телевизионните събития на планетата на живо, с адекватен превод в ефир (Светлана Комогорова - Комата, Христо Христов, сравнително професионални съпътстващи коментари (Борислав Лазаров), без лапсусите от предишни години. Да, наистина бяхме за кратко там, в Меката на мечтите.
Видяхме неща, които в 90-минутните монтажи от предишни години отсъстваха или бяха клипово претупвани. Така в монтажа-почит на починалите през годината чухме Сидни Люмет да казва развълнуван със статуетка в ръка от някакво предишно награждаване: "...И благодаря за филмите! Може да ви звучи тривиално - но за мен те бяха истина!". Така е, понякога един филм те следва в целия ти живот, може и да го промени...
84-тата церемония по раздаването на наградите на Филмовата академия "Оскар" (5765 гласували членове) бе едно разтеглено обяснение в любов към киното като медиум за бягство от действителността. Очевидно в трудни времена носталгията към миналото е добро пристанище на спокойствието - и за творците, изправени пред променящите се фундаменти на медиума им (дигитализация, 3D, лаптопите и таблетите като масови екрани); и за изтерзаната от грижите за ежедневието публика.
Настроенията на момента най-пълно изразяваха "Артистът" и "Изобретението но Хюго", между тях бе и основната интрига на вечерта. Преди финалния приз за продукция резултатът бе съответно 4 на 5. Черно-белият, ням, при това френски филм (каква революция на територията на Холивуд след "Аватар!) вече бе прибрал статуетките за режисура (Мишел Азанависиюс) и актьор (Жан Дьожарден), магичното връщане на Скорсезе към корените на кинематографа бе възнаградено за специални ефекти, художник и костюми. С финалното увенчаване на "Артистът" за най-добър филм на 2011 резултатът бе справедливо изравнен, а големият победител остана носталгията.
Тя бе и в удостояването на Уди Алън (оригинален сценарий) за възкресяването на Париж от времето на джаза, Хемингуей, Пикасо и Дали. Класикът от Ню Йорк по традиция не се появи, от предишни негови филми знаем, че Ел Ей го плаши, "защото там с мъртви тела правят телевизионни риалита". След скования експеримент от 2011 с алтернативните Ан Хатауей и Джеймс Франко, тазгодишното шоу бе върнато към живот от ветерана Били Кристъл, водещ за 9-и път (само Боб Хоуп е водил повече - 18). Новост бе шеговитото му дигитално "имплантиране" в сцени от 9-те филма в главната категория, както и последвалото им представяне като находчив музикален номер. Визуален връх на шоуто стана изпълнението на неземните акробати от "Цирк дьо Солей", разиграли под купола на Hollywood and Highland Center (Кристъл го нарече Chapter 11, по члена за фалит на бившите стопани от Kodak) сюжет от "Север - северозапад" на Хичкок.
Моментите за историята бяха третият "Оскар" за главна женска роля в "Желязната лейди" на Мерил Стрийп (от рекордните й за всички времена 17 номинации); "Оскар"-ът за поддържаща роля на Кристофър Плъмър, станал на 82 най-възрастният получател от 1929 насам; признанието за Асгар Фархади - първият иранец, удостояван от Академията. Неговият "Раздяла" (май-по-точният превод е "Развод") беше без конкуренция както при "Златните глобуси". Може би заради странното отсъствие на "Кожата, в която живея" на Алмодовар, спечелил преди две седмици на BAFTA, но непредложен (!?) от Испания в категорията.
Големи изненади липсваха, ако не броим статуетката за монтаж, отишла при отсъстващия в категорията за най-добър филм "Момичето с драконовата татуировка" и донякъде предпочитането на чужденеца Азанависиюс пред собствената икона Скорсезе при режисурата. Лишаването на Вим Вендерс и "Пина" от повече от полагащия им се "Оскар" в пълнометражната документална категория, за сметка на поредния повдигащ духа филм за американски футбол (Undefeated) е по-скоро закономерност.
Всички награди са на
http://www.oscars.org/
Повече за "Оскари 2012" четете в новия брой на Light.
+34
Още като прочетох, че коментарите на Борислав Лазаров били професионални и ми стана ясно, че въобще не сте гледали награждаването.
Лазаров наговори един куп глупости като "Джей Едгар" (вместо "Джейн Еър") и Мартин СкорсеГе (вместо Скорсезе или Скорсизи). Този човек не може един репортаж на живо да направи без да се запъне, а за симултанен превод пък въобще не става.
А професионален ли е коментарът в който се чудеше, че Уди Алън го няма и изтърси "той обикновено идва на церемониите"? Ами че Уди Алън е световно известен с това, че никога не ходи на награждаването (освен веднъж през 2002-ра). Дори не е нужно да си кинорепортер за да го знаеш.
-4 +3
„84-тата церемония по раздаването на наградите на Филмовата академия "Оскар" (5765 гласували членове)...”
TV_Novinite_v_17_chasa__02022012_g.html 223014-Koy_reshava_koy_zaslujava_Oskar.html)
ndex.html
От това изречение на автора на статията си правя извода, че всички тези членове определят номинациите и крайните победители. Само че в момента се сещам за два репортажа, които гледах:
Единият в сайта на бТВ, в който беше казано, че гласуването за тези награди се извършва в три етапа: http://www.btv.bg/videos/emisii/video/1228294540-b
- първият е с номинирането на кандидатите във всички категори (сред тези над 5 хиляди членове на Академията се оказа, че има и хора, които нямат нищо общо с киното, например монахиня, собственик на книжарница и т.н.: http://www.btv.bg/news/lifestyle/cultura/story/922
- вторият етап: пет комисии определят десетимата претенденти с най-много номинации в по три категории;
- третият, финалният, е от 5-членно жури, което излъчва финалистите.
В сайта на БНТ намерих репортаж: http://bnt.bg/bg/news/view/68827, според който етапите на...
Прочитане на целия коментар гласуване са два:
- първият: на членовете на Академията се предлага широк списък, на базата на който се определят номинираните (не става ясно обаче кой го съставя този „широк списък”, както и не я ясно на кои членове на Академията се дава този списък: на тези над 5 хиляди членове или на тези членове, които са формирани в 15 комисии, посочени в официалния сайт на тези награди: http://www.oscars.org/academy/members/members.html);
- вторият: от всичките номинирани в отделните категории се определят крайните победители.
В крайна сметка, нито от по-горната публикация на Янко Терзиев, нито от репортажите на БНТ и бТВ става ясно кой и как точно определя номинациите в различните категории и финалните победители! На официалния сайт е публикуван файл, съдържащ правилата за тези награди, но... не ми се четат: http://www.oscars.org/awards/academyawards/rules/i
Поне за мен, тези над 5 хиляди членове, участващи в определянето на номинациите са по-скоро проформа и почти нищо не зависи от тях...
-7 +2
Е, все едно чета типичния негативен форумес, само че написал цяла статия.... Но всеки си има мнение все пак, явно вашето си е предимно негативно.
_____
Колкото - толкова-1 +3
P.S. ule05.html
http://www.oscars.org/awards/academyawards/rules/r
http://en.wikipedia.org/wiki/Academy_award
От горните два линка също не става съвсем ясно каква точно е процедурата при цялото гласува.
Но ако приемем, че то се извършва от всички тези около 6 хиляди души - те определят номинациите и победителите, и като се има предвид и факта, че сред тези хора има и такива, които не се занимават с кино (какъв е техният процент очевидно е тайна), както и качеството на продукциите, които всяка година излизат от Холивуд (има и слаби, и посредствени, и добри, т.е. не всички, изкарващи си хляба с кино в Холивуд са добри), то как може тези награди да са такъв голям авторитет - да се смятат за най-престижните в света на киното, какъвто го изкарват медиите и за какъвто, поне за пред медиите, го изкарват и самите хора, занимаващи се с кино?! Не е възможно всичките няколко хиляди души, занимаващи се с кино в Холивуд, и участващи в гласуването да са толкова талантливи, че тяхното мнение и вот да са меродавни... Очевидно в гласуването участват хора, които, както се казва, са от "кол и въже"... И през годините, особено през последните, с не малко от номинациите и победителите, това се потвърждава, според мен... Специално в. "Дневник", за...
Прочитане на целия коментар разлика от в. "Капитал" (за което им благодаря), не спря дни наред да ни занимава с тези награди, как били най-престижните и определяли най-добрите постижения в света на киното, "заливайки" ни със статии за тях...
И благодаря за минусите ;-)
+7
Тази вечер в новините на БТВ, Петя Дикова също се чудеше защо Уди Алън не е отишъл да си вземе наградата. :)
Очевидно проблемът не е в липсата на обща култура у Лазаров и Дикова. Просто в БТВ няма подготвени хора за отразяване на киносъбития.
+12
Ехо, "специалистите" от Капитал Лайт, къде го чухте този "АДЕКВАТЕН ПРЕВОД В ЕФИР", моля?! Това беше такава трагедия, че нямам думи... Смених канала, макар че ми се гледаше много... непоносимо мучене и блеене от "гаубицата на филмовите преводи", която би трябвало да се скрие някъде и да не припарва до ефир никога, никога вече... То не се иска само малко да поназнайваш езика Шекспиров, но да имаш обработен глас, приятен тембър, усет за темпо и разни такива работи, дето по принцип се учат с години, но искат и малко талант.
Прочетете мненията на хората - форуми, Фейсбук, из целия БГ интернет... Вижте "Господари на ефира", които бяха адски смешни и точно в десетката. И после задайте въпроса на някой отговорен шеф в Би Ти Ви:"Вълнува ли ви мнението на зрителите и правите ли опити да реагирате след масови индикации на разочарование или... си накланяте шапката и само чакате кога дават заплата?"
П.П. За сведение на Петя Дикова "тежката артилерия" във филмовите преводи е един джентълмен на име Хари Аничкин, но тя откъде да знае?
-1 +8
не само в БТВ, а и в редакцията на Капитал май няма хора, които разбират от кино и култура - нищо чудно че Капитал Лайт, е заприличал на маркетингов лайновоз :-)
ей, скоро в вестник Уикенд ще има по-качествена културна секция...
+7
До коментар [#1] от "tamada":
Това със изцепката му за Уди Алън наистина ме възмути максимално, но върхът беше малко по-късно, в сутрешния блок, когато въпросният Лазаров се представи като киноспециалист, защото "все пак съм завършил кино във ВИТИЗ"
+4
В Капитал явно никой не е гледал Оскарите на живо, освен това явно не са се потрудили да видят и реакцията на хората из социалните мрежи, която беше повече от критична. Даже Господари на Ефира, които са продукция излъчвана от самата бТВ се майтапиха доста успешно с тях.
бТВ бяха тотално неподготвени за излъчването на церемонията. Оставям настрана ужасяващият превод в ефир - той бе под всякаква критика. Но имаше и куп други недомислици - твърде дълги реклами, изрязващи от церемонията, както и комични проблеми с едитинга, включително стоящото на цял екран след засичане полупрозрачно лого на телевизията в продължение на около три минути, по време на една от презентациите. Цялото нещо беше обида за интелигентността на зрителите, които биха прекарали нощта с цел да се насладят на тази наистина интересна церемония. Вместо това, получихме тренировка в националният ни спорт - мазохизъм.
Немската Pro 7 например, е излъчвала без превод цялото събитие. бТВ също е могла да подходи така, а на следващата вечер да предложи на зрителите само церемонията (без червения килим и светските лигавщини) с качествен превод и без насичания и изрязвания заради реклами, при това вътрешни, а не от рекламодатели. Ех, мечти за качествена телевизия в България...
-1 +1
АДЕКВАТЕН ПРЕВОД??? 'Каква прееекасна рооуукля" е адекватен ... и е превод...вие гледахте ли церемонията? да? а по кой канал? очевидно не е бил бТВ
+1
"Големи изненади липсваха, ако не броим статуетката за монтаж, отишла при отсъстващия в категорията за най-добър филм "Момичето с драконовата татуировка..."
Откога двете категории са неизменно свързани и едната определя другата? Случайно да сте гледали филм с перфектен монтаж като "Мементо", който логично не получава номинация за "Филм на годината"?
"...и донякъде предпочитането на чужденеца Азанависиюс пред собствената икона Скорсезе при режисурата..."
На Оскарите това е тенденция, а не изненада. Филмът, който печели награда за "Филм на годината", почти винаги печели и за режисура. Понякога не е правилно, както през 2011 г., но твърдението, че е изненада е абсурдно. Още повече в конкретния случай
Единствената голяма изненада и несправедливост е лишаването от наградата за операторско майсторство на Емануел Любецки!
преглед на коментар
Нов Коментар