Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Post-it

2 21 сеп 2007, 0:00, 4003 прочитания

Similiа, similibus, curentor *

Как и защо хомеопатия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Доктор Попова е дипломиран педиатър от Московския медицински институт, специализирала е клинична лаборатория,завършила е Лондонския хомеопатичен колеж и курсовете на "Боарон" към ЦОРХ.

Как възниква хомеопатията и с какво тя е различна от традиционната медицина?


Хомеопатията е известна на хората вече от двеста години, въпреки че основният й принцип подобното се лекува с подобно е познат още от времето на Хипократ. За неин основател е приет немският лекар Самуел Ханеман. Той е класически лекар, който в един момент останал недоволен от практиката си. Започва да търси начини да помогне на пациентите си и открива, че в малки дози и в определена форма, т.нар. потенциране, лекарствата могат да лекуват това, което предизвикват в по-големи количества. Откритието е станало чрез хинина, който по онова време се е използвал за лечение на маларията. Тогава се е смятало, че той лекува маларията, защото е горчив. Но Ханеман открива, че, вземайки малки дози от хинина, лекарството предизвиква в организма реакция като при маларията - изпотяване, втрисане. Така започват да се доказват хомеопатичните лекарства, които се различават от традиционните по това, че се доказват върху здрави хора. Те проявяват симптоми и създават т.нар. картина на лекарството. Като всяко лекарство има умствена, емоционална и физическа картина. По принцип в хомеопатията човек се разглежда на три нива - умствено, емоционално и физическо. Като комбинация. Дори и традиционната медицина отстъпва от ретроградната си гледна точка и приемат човекът за нещо повече от механичен организъм. Та именно с д-р Ханеман възниква хомеопатията.


Споменахте основния принцип на хомеопатията за подобието. В тази терапия обаче се различават още няколко. Един от тях е принципа за минималната доза. Интересно е вие как стигнахте до хомеопатията?


Това за минималната доза е така. Любопитното е, че първото нещо, което аз бях чула за хомеопатията, е, че е лечение с малки дози отрова. Това е известно и на повечето пациенти. Действително се използват в малки дози някои видове отрова - змийски отрови, арсен, живак и други. Но без токсичното им действие. От тях е взет само ефектът, фактически тях ги няма. В хомеопатията информацията е събирана както от хора, които доказват лекарствата, така и от токсикологията. Да речем, така е с дигиталиса, който дори и в класическата медицина се прилага хомеопатично, защото в малки дози той се използва при заболявания на сърцето, а в големи е токсичен. За пръв път се запознах с хомеопатията в Москва, където съм завършила. Работих като педиатър. След това специализирах клинична лаборатория и съм доволна от това, защото тя изисква по-широк поглед върху нещата и в момента много ми помага в практиката. Но все пак аз съм лекар и лабораторията не ми бе достатъчна, така че продължих своя естествен път.




И как един педиатър, преминал през лабораторията, отива в хомеопатията?


Вижте, за разлика от много други аз не съм крайна. Моето мото е, че всичко, което съществува в този свят, съществува, защото трябва, и е измислено, защото има смисъл. Просто преминах през много етапи в лечението и в един момент установих, че стигам до задънена улица. Така е и с пациентите ми. Обикновено те преминават през много типове лечения, преди да стигнат до мен. Ужасно е, когато лекарят не може да помогне на пациента, защото именно тогава лекарската професия не постига целта си. От своя страна аз не мога просто да им изпиша първи, втори, трети, четвърти антибиотик. След втория антибиотик това е безсмислено. Поне според мен. Това е тъпчене на едно място. Аз не харесвам рецепти, изписани от двете страни, а такива в практиката си съм виждала много. Личния си път извървях чрез сина си. Той бе често боледуващо дете, на което нито аз, нито майка ми, която за времето си беше много добър педиатър, можехме да помогнем. И двете стигнахме до момента, в който не знаем какво да правим. Това е обезверяващо. Моментът за търсене на алтернативи бе настанал. Така или иначе вече бях проявила интерес към други неща като фитотерапията, да речем. Интересувах се от иглотерапия. Но от моята месторабота не ме пуснаха да специализирам. Мотивът им бе, че поликлиниката се нуждае от педиатри и лабораторни специалисти, а не от иглотерапевти.


Това е логичната реакция на болнично ръководство през осемдесетте. Така или иначе е много опасно да се взима крайна страна. Интересно е с какви хора се сблъсквате в практиката си?


Голяма част от пациентите ми са хора, които са минали през всичко, свързано с традиционната медицина, и не им е помогнало. Но онова, което ме радва, е, че напоследък много родители водят бебета и малки деца и предпочитат да ги лекуват по този начин. Те са информирани по един или друг начин. И въобще младите хора са много отворени към алтернативните начини на лечения. В крайна сметка ние не сме родени в химически завод. Ако бяхме, можеше да взимаме химически лекарства всеки ден, даже по няколко пъти на ден. Това не означава, че трябва да откажем лекарствата. Факт е, че без тях не може. Но, ако от три пъти избегнем два пъти даването на антибиотик на едно дете например, би било добре.


Дали едно дете без антибиотици е с по-добър организъм от онова, на което са му давали много? Дали го има ефекта на пристрастяване към онова, което би трябвало да ни помага? Тоест, ако ме боли глава, аз знам, че, изпивайки едно хапче, ще ми мине. Но и съответно с времето ще се изкуша, да го приемам при много по-лека болка.


Да, това до голяма степен е така. Затова в хомеопатията подходът е различен. Защото, ако вас ви боли главата, това може да е предизвикано от различни неща. Това е само симптом. Той може да е израз на хормонален проблем, а може и просто някой да ви е ядосал на работата и от това да ви боли главата, а може и да се разболявате. Причините са много. Диагнозата е една. При хомеопатията симптомите, които проявява човек, се вземат като съвкупност и от тях се подбира лекарството. Проявата на даден симптом е проява на болестта. Но при един и същ дразнител реакцията на всеки е различна. Всеки човек проявява собствения си симптом и има собствената си болест. Затова в хомеопатията двама човека с язва могат да се лекуват с различни лекарства, а различни хора с астма, язва и нищо друго да се лекуват с едно лекарство.


Тоест всеки индивидуален пациент има своето индивидуално лекарство?


Да, това е също един от принципите на хомеопатията. Затова всяко едно хомеопатично интервю трае около два часа. Казва се интервю, защото не е преглед. Разбира се, може да се преслуша пациентът, да му се прегледа гърлото и т.н. Но основно преминава във вид на разговор. Първо се изяснява проблемът, в какво се изразява, как човек го усеща. Опитваме се да стигнем в началото, кога се е появил проблемът и там да намерим причината. Често пъти това правят самите пациенти. Всеки човек носи в себе си слаби места. Въпросът е, че много често отключващият момент е чисто психологически и е породен от стреса. Именно заради стреса в хомеопатията има забрана на някои неща. Да речем, кофеина и ментата. Защото повечето хомеопатични лекарства са динамични субстанции. Те се правят от поредица разреждания с едни разтръсквания, които ги динамизират и енергизират. Ако сте чували за паметта на водата. Снимат водата в замръзнало състояние, взета от различни градове и кристалът става различен. Това си е чисто доказателство за хомеопатията.


Това е свързано с квантовата физика.


Да, точно така. Принципът на изготвяне на хомеопатични лекарствата не е химичен, а е физичен. Точно тук хомеопатията е атакувана от класическата медицина, която казва "вие какво давате, някаква си вода и това е плацебо". Но нима е възможно плацебо въздействието на хомеопатията при деца, бебета и животни? Абсурд. За какво внушение и плацебо говорим. Но сте права, че именно квантовата физика доказва този динамичен момент - енергизирането и паметта на водата, която приема действието на веществото, без да има вещество вътре в разтвора. И затова хомеопатията е известна като т.нар. мека медицина. При нея няма химични, токсични съставки и странични алергични реакции и всичко протича плавно.


Споменахте за забраната на кафе и мента. Защо?


Те са много стимулиращи субстанции. Така е и със силните миризми. Те могат да антидотират действието на лекарствата, защото то е динамично. Давайки хомеопатично лекарство, ние задействаме все едно електромагнитна вълна, която се движи във времето. И такива стимулиращи вещества или пък силен стрес антидотират лекарствата, тоест спират действията им. Затова се препоръчва избягване на тези неща.


Кафето е лесно да се избегне, но как човек избягва стреса?


След започване на хомеопатично лечение наблюдавам няколко общи неща в пациента - как спи, как се храни, настроението му. Когато един човек започва да се чувства добре, на него и начинът му на реакция, и отношението му към дадена ситуация се променя. Ние не можем да изолираме стреса още повече в това забързано време, което става все по-забързано. Въпросът е да си изградим правилно отношение. Именно за това спомага хомеопатията. Тя е индивидуална за всеки пациент. На мен ми е много трудно при второто и третото интервю. Вие говорихте за контакта. Колкото и добър да е контактът, когато видиш за пръв път един човек, не можеш просто така да се отпуснеш. Понякога хората имат неща, които не желаят да казват. Но при втория и третия път вече е различно. Вече тече хомеопатичното лечение и ти трябва да разбереш правилно ли е то или не. Тоест проследяването на процеса е много важно за един хомеопатичен лекар. То е важно за успеха на лечението. Защото в хомеопатията няма схема на изписване и назначаване на лекарства. Всичко е индивидуално и зависи от индивидуалната жизнена сила на организма, позната повече като имунитет. Ние не сме само поредица от химични реакции и сбор от органи. Има и нещо, което ни задвижва. Именно това ние наричаме жизнена сила. И както един орган може да се разболее, така може и да оздравее чрез нея.


Тоест симптомите на болестта и болестта са максимално близко? А хомеопатичното лекарство стои достатъчно дълго в болестта и дори я засилва, за да предизвика реакция на жизнената енергия?


Да, в хомеопатията има т.нар. хомеопатична криза, защото на организма му се подава информация с подобни на болестта симптоми. Иначе казано, това е нещото, което масово е познато като клин, клин избива.


А колко дълго може да трае едно хомеопатично лечение?
И през какъв период са интервютата?


При острите състояния минава за дни. Тук говоря за остри респираторни заболявания, за вируси. При хроничните състояния е малко по-различно. По принцип хора, които не са лекувани без успех продължително с класически методи, са по-приспособими към хомеопатията като начин на лечение. Но при продължително третиране с алопатични (класически) лекарства организма усвоява от тях потискащо действие. Тоест лекарствата потискат симптомите, а не лекуват причината. Освен антибиотиците това са и лекарствата за кожни заболявания. По принцип кожният проблем често е симптом на някаква вътрешна болест, това и кожните лекари го казват. И лечение се прилага отгоре. Но това е вторично, защото се лекува проявата, а не причината. И така изтласканият на повърхността на кожата проблем се връща обратно. Затова понякога в хомеопатията трябва да се изтърпят малки обриви, които са част от процеса.


Как успявате в практика си да общувате с много хора? Явно е необходима психотерапевтична нагласа. Интуитивно и асоциативно свързване на различни неща.


Аз съм свикнала да слушам, а не да говоря. Това е умението, което е силно необходимо. Днес хората сме жадни за внимание. Това ни лишава от възможността да общуваме нормално един с друг. Затова умението да слушаш е ценно. Факт е, че в практиката си се сблъсквам и с много мълчаливи хора, които не искат да кажат нищо. Но това също е симптом в хомеопатията. Така, че има начини да се ориентирам. Дори и чрез езика на тялото, който е много важен. Но за да бъдеш добър хомеопат, трябва постоянно да учиш. Аз не съм спирала.


Явно хомеопатията изисква от пациента много по-съзнателно отношение към себе си, което е най-трудно. Това е процес, който трябва да бъде възпитаван.


Така е. Принципно в България имаме много безотговорно отношение към здравето си. Не знам дали това се дължи на възпитание или безплатната ни здравна система преди, която ни направи мързеливи за доста години. А отношението към здравето е много важ­но. Ние с лека ръка казваме "най-хубаво е да си здрав", без да се грижим за себе си.


А възможно ли е пациентът на хомеопатично лечение да стигне до крайност? Има ли този тип терапия и такова лице?


Вижте, хомеопатичните лекарства действат в някои случаи на много дълбоко ниво. Отговорност се иска и от пациента. Когато лекарствата се дават в големи дози, те тласкат жизнената енергия в друга посока. Затова процесът на проследяване на лечението е много важен. Още по-важно е да се посещават проверени специалисти, защото това не е нещо, което се учи по книга в три стъпки. Практиката е важна и тя подготвя хомеопата. Така е в медицината. Човек трябва да знае докъде може и откъде не може. При лекаря това е още по-важно. На мен ми се случва да ме посети пациент, когото директно пренасочвам към традиционната медицина - било за операция, било за нещо друго. Това е отговорност на всяко едно медицинско лице.


С какво би се съчетало най-добре хомеопатичното лечение?


Аз съм умерен човек. Съчетанието зависи от човека. Аз не забранявам неща, защото, ако наложа ограничение, от което пациентът се чувства зле, какъв е смисълът. Всеки сам стига до себе си. Въпрос на разбирания е.

* Подобното лекува подобно
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Свети Патрик Д. Свети Патрик Д.

Голяма ретроспективна изложба на прочутия моден фотограф Патрик Демаршелие в Стокхолм

31 мар 2017, 7533 прочитания

Календар и домашно кино Календар и домашно кино

16 мар 2017, 6014 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Post-it" Затваряне
Quod medicina aliis, aliis est acre venenum*

Как и къде се крият необходимите минерали

Октоподът е гладен. И ви кани на вечеря

Няколко действия на властта показват желание тя да участва в преразпределяне на частния сектор

Твърде бързо, за да е хубаво

Вече се чуват предупреждения, че препускането на румънската икономика с ръст от 8.6% може да доведе до катастрофа

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Талант и предразсъдъци

Режисьорът Константин Божанов за героите аутсайдери и трудното създаване на новия му филм

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 22.11.2017

Капитал Daily

Брой 179 // 22.11.2017 Прочетете