Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

28 яну 2006, 0:00, 4303 прочитания

Александър Секулов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Aлександър Секулов е роден на 6 януари 1964 г. в Пловдив.
Завършил е Средно специално художествено училище за сценични кадри и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ , специалност „Българска филология“.
Издал е три книги със стихове: „Седмо небе“ , издателство „Христо Г. Данов“ ,1988, „Високо, над далечината“, ИК „Жанет 45“, 1997, и „Възхитително и леко“, издателство „Пигмалион“, 2003, книгата с есета „Майсторът и камъните“, издателство „Всичко за книгата“, 1996, пиесата „Лека светлина“, списание „Страница“, 2002, и колекцията „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ съвместно с художника Атанас Хранов.
Автор на ежедневната авторска рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 г. досега, за която е носител на наградата „Пловдив“ за журналистика, 1995.
Работил е като журналист и редактор във вестниците „Марица“ и „Новинар“ (1991 - 1997 г.).
Изпълнителен директор на Европейски месец на културата - Пловдив, 1999 г.
Участва в създаването на отворената кампания „Обичам Пловдив“ в края на 2005 г.
Носител на Националната студентска литературна награда през 1987 г.
Носител на Националната литературна награда „Иван Николов“.
Носител на наградата „Пловдив“ за литература за 2003 г.
Превеждан е на английски и унгарски.
Създател на Летни сцени „Конюшните на царя“ в Старинен Пловдив и Празници на изкуствата „Лятно време“ от 1997.
Собственик на клуб „Петното на Роршах“ в Пловдив.
Всичко това е Сашо. И още - много пловдивски човек. Много душевен. Много чувствителен. Много разказвач. Много мъж.

Като какъв човек се определяте?

Стръмен. Променящ се. Внезапен. Вярващ в доброто, но не винаги знаещ как да се откаже от себе си, за да го постигне. Работлив, с култ към свободното и вълнуващо нищоправене. Светъл, но на периоди. Визионер.

Какво ви зарежда?

Разговор с приятели, който лети като влак без спирачки, а край него се разсипват идеи, измислици, небивалици, истории и смях.

Какво ви радва?

Каквото и да е, направено специално за мен. И животът.

Какво ви натъжава?

Краят на приятелството. Смъртта. И красотата, понякога.

Какво ви разсмива?

Идеята за Източна Румелия. Девизът „Разединението прави силата“ и визовият режим на Ихтиман и Велико Търново. Масовите вълнения срещу бъдещата емиграция в Пловдив.

Какво ви вбесява?

Държавата, организирана като мафиотска структура. Политически бандити като донове, силови министерства като „чистачи“, данъчни като „касиери“, законотворци като „консолиери“, медии като момчета за всичко. Пътят за развитие в подобна държава е единствено чрез изпълнение на мокри поръчки. Официалната и религия е безразличието към живота и живеенето.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

В способността на човек да постига безсмъртие чрез изкуството. Да създава реални успоредни светове.

Спасителните ви места?

Бавният въздух на Пловдив и избухващата светлина на следобеда в края на август и началото на септември. Бреговете. Морето. Островите на Егея, които плават като сънища. Местата, където небето не сънува хоризонти, а пейзажът те довършва и прави прозрачен.

Нещата, които ви предизвикват в областта, в която работите?

Тайната. Способността да я усетиш като ухание в тъмното, да я произнесеш като заклинание и да отпразнуваш сбогуването си с нея с щастлива въздишка.

Книгите, които бихте препрочели?

„Алексис Зорбас“, „Закуска в Тифани“, Кавафис, „Предвестници на бурята“.

Три места в интернет, които посещавате най-често?

Търсачките.

Oткъде научавате новините?

Отвсякъде.

Какво правихте последния уикенд?

Бях щастлив със семейството си.

Море или планина? Защо?

Егея. Там единствено се чувствам завършен и в себе си. Приютен.

Страната, която ви е направила най-силно впечатление?

Парчета земя - Тоскана, Света гора, Балканът над Троян.

Филмът, за който с удоволствие си спомняте?

„Париж, щата Тексас“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Зорба гъркът“.

Най-хубавият концерт, на който сте присъствали?

Металика, Пловдив, 1999 г.

Малка лична история, която бихте разказали?

Три картини.
Малка таверна до Вурвура на втория крак на Халкидики. Дълъг следобед и кратки рецини. Спряло море и една лодка насред водата като часовникова стрелка. Само неуловимите и движения около въжето на котвата показват, че времето върви ту напред, ту назад.
Ъгъл на тротоар до хотел „Тримонциум“ и едно припаднало от любов момче, което внезапно чува глас: „Помня тъжния клоун на шестнайсетгодишната слава, помня тялото си, разбито от стихове.“
Всички приятели, седнали на една маса. Техният смях е моята история.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

20 въпроса: Анджела Родел 20 въпроса: Анджела Родел

10 фев 2016, 1258 прочитания

Плакатът обича Тасев 1 Плакатът обича Тасев

Изложба на проф. Димитър Тасев припомня за качествата и функциите на добрия плакат

5 фев 2016, 2331 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Уста Боян Папазов

Прозорец към мечтите

Зимният трансферен пазар стана поле за изява на нови лица, търсещи път към голямата сцена

Защо строим "фабрика за паспорти"

Поради 484 милиона причини (без ДДС)

Агросубсидиите изкривяват пазара

Борислав Митов, отличен от фондация "Еврика" за "Млад фермер" на 2015 г., пред "Капитал Daily"

Създателите на българския Office

След мобилните устройства "Мобайл системс" ще предложи и офис версия за компютри, която директно да конкурира приложенията на Microsoft

Хаосът и неговата хармония

Дизайнерът Владимир Каралеев в търсенето на баланс между експеримент и функция в модата

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 5

Капитал

Брой 5 // 06.02.2016 Прочетете
Капитал Daily, 11.02.2016

Капитал Daily

Брой 29 // 11.02.2016 Прочетете
Капитал Light, брой 5

Капитал Light

Брой 5 // 06.02.2016 Прочетете