Регистрация

// Light / Лица

5 23 фев 2007, 0:00, 8553 прочитания

жена за пример Ивет Добромирова

Бившето новинарско лице от БНТ прави каквото трябва, пък да става каквото ще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Освен че е на 35 и никак не се притеснява от това, Ивет е управляващ съдружник и съосновател на ПР агенция PRoPR. Завършва НАТФИЗ специалност ПР, в онези години с български превод "Публична реч".
После "Телевизионна журналистика" във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св.Климент Охридски". Започва работа в БНТ през 1992 г. след конкурс за предаването "Добро утро". За кратко работи в студентското предаване "Ку-Ку", за по-дълго като съдебен и криминален репортер в "По света и у нас". Един от първите водещи на новия формат на сутрешния блок на БНТ "Денят започва", където работи 7 години. Успоредно с това е репортер и редактор в "Панорама" с Бойко Василев. Основател и говорител на кампанията "Обединени медии" - първата, събрала всички големи медии в България, в рамките на която 8 деца преминаха през успешна чернодробна трансплантация в Германия и бе създаден детският център за пред- и постоперативно лечение на деца с подобни проблеми.

Денят започва с...

Хей, това беше моя реплика! Откакто напуснах БНТ и не водя вече сутрешния блок "Денят започва", началото на деня за мен означава чаша кафе в леглото, целувка от съпруга ми и интересен разговор за двама, за който не ни е останало време от предишния ден, телевизия – повече за фон, моят Мас и първата проверка на e-mail-ите, първият телефонен разговор с партньорката ми...

На бюрото си имам...

Apple Macintosh G4. Стана дума вече за него – моя любим Mac. Той е навсякъде и винаги с мен. Това си е като любовна афера, или не... вече прилича на сериозна връзка, защото колкото повече го опознавам, толкова повече го обиквам. Обичам и "татко му" – Стив Джобс, но нямам негова снимка на бюрото си :)

Столът ми...

Удобен, по свой собствен начин странен, красив и нетипичен за офис стол - Hula Hoop на Phillipe Starck.

Играчките...

Мъжки. Обичам коли. Интересувам се от коли. Карам 30-годишен истински Mini Cooper, но често открадвам този на мъжа ми – също Mini Cooper, но нов... S - 170 к.с., и тогава обичам да слушам двигателя му. Особено когато сменям на по-ниска скорост и отзад се чува пук, пук, пук...

Обядвам...

С приятели. Обядът е поводът да се разходя по любимите си улици в центъра на стара София, да избера любимо място, където се чувствам уютно и усмихнато, и леко лежерно, и да се видя с любими хора, и да си споделяме... Когато е слънчево! И когато имам време. Иначе не обядвам.

В момента работя над...

Конкретно - над една статия на КАПИТАЛ, наистина. Не я пиша. Правя breaf на английски за едни наши клиенти, защото съдържа важна иформация, която ги касае.
По принцип - върху няколко проекта едновременно. Всички те са много интересни, много различни и се случват паралелно. Идеално за моята разхвърляна натура!

Личните ви правила?

Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще. И моята интерпретация – стреми се да постъпваш винаги правилно и да правиш нещата, както трябва. Малко е категорично и сигурно не винаги успявам да бъда чак толкова категорична, но се опитвам.

Най-важният урок?

Няма нищо неизбежно и истински фатално освен смъртта...

Защо обичате работата си?

Защото не я възприемам като работа. Забавлявам се, работейки я. Защото е предизвикателство за ума. Защото the sky is the limit. И не на последно място, защото мога да казвам на хората какво, кога и как да казват и правят :) и най-неочакваното е, че те ме слушат :)... понякога

След работа?

Приятелите! Вечеря в "Чепишев", много смях и споделени идеи, проекти, успехи, радости. Понякога и споделени проблеми, но... нали за това са приятелите. И понякога - грижливо скътано време за моята малка племенница – върховно разтоварване в един друг и по-хубав свят.

Какво ви помага в трудни моменти?

Зависи. Понякога Сълзите. Понякога Смехът. Понякога Сънят. Семейството. Сестра ми. Съпругът ми. Сноубордът. Много С-та станаха :) Добрият приятел. U2 и Depeche. Със сигурност ми помага и увереността, че и това ще мине, ще се справя...

Какво ви отличава от останалите?

Хм. Не знам... Усмивката – тя е специфично моя

Какво ви предизвиква?

Състезанието. Трудностите. Професионализмът. Оценката в очите на другите. Умните и успели хора. Планината и снегът - затова се научих да карам сноуборд. Яко!

Искате ли да промените нещо в областта, в която работите?

Да! Много неща. На първо място искам да променя широко разпрост­раненото мнение, че PR е равно на платени публикации и на журналистите трябва да се плаща. Това е вредно за бизнеса ни и е обидно за журналистите.

Кога за последен път ви беше страх и от какво?

Труден въпрос. Не знам въобще дали имам точна емоционална дефиниция за страх или го бъркам с притеснение. Май понякога, когато карам сноуборд, ме завладява необяснима тревога. Прилича на страх.

Най-важното качество във вашата професия е...

Собствен стил, малко въображение и чар.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

19 Казусът "Белведере": Сейшелската връзка

21 дек 2014, 12280 прочитания

23 Вечният морски двигател

21 дек 2014, 8402 прочитания

15 Пернишка трагедия

21 дек 2014, 6430 прочитания

33 Първи опит за здравна реформа

21 дек 2014, 6340 прочитания

17 Министър под кръстосан огън

21 дек 2014, 3688 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне

Емилиян Станев на 100: Човекът като природа

ЮНЕСКО чества годишнината на българския писател