Регистрация

// Light / Лица

5 23 фев 2007, 0:00, 8103 прочитания

жена за пример Ивет Добромирова

Бившето новинарско лице от БНТ прави каквото трябва, пък да става каквото ще

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Освен че е на 35 и никак не се притеснява от това, Ивет е управляващ съдружник и съосновател на ПР агенция PRoPR. Завършва НАТФИЗ специалност ПР, в онези години с български превод "Публична реч".
После "Телевизионна журналистика" във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св.Климент Охридски". Започва работа в БНТ през 1992 г. след конкурс за предаването "Добро утро". За кратко работи в студентското предаване "Ку-Ку", за по-дълго като съдебен и криминален репортер в "По света и у нас". Един от първите водещи на новия формат на сутрешния блок на БНТ "Денят започва", където работи 7 години. Успоредно с това е репортер и редактор в "Панорама" с Бойко Василев. Основател и говорител на кампанията "Обединени медии" - първата, събрала всички големи медии в България, в рамките на която 8 деца преминаха през успешна чернодробна трансплантация в Германия и бе създаден детският център за пред- и постоперативно лечение на деца с подобни проблеми.

Денят започва с...

Хей, това беше моя реплика! Откакто напуснах БНТ и не водя вече сутрешния блок "Денят започва", началото на деня за мен означава чаша кафе в леглото, целувка от съпруга ми и интересен разговор за двама, за който не ни е останало време от предишния ден, телевизия – повече за фон, моят Мас и първата проверка на e-mail-ите, първият телефонен разговор с партньорката ми...

На бюрото си имам...

Apple Macintosh G4. Стана дума вече за него – моя любим Mac. Той е навсякъде и винаги с мен. Това си е като любовна афера, или не... вече прилича на сериозна връзка, защото колкото повече го опознавам, толкова повече го обиквам. Обичам и "татко му" – Стив Джобс, но нямам негова снимка на бюрото си :)

Столът ми...

Удобен, по свой собствен начин странен, красив и нетипичен за офис стол - Hula Hoop на Phillipe Starck.

Играчките...

Мъжки. Обичам коли. Интересувам се от коли. Карам 30-годишен истински Mini Cooper, но често открадвам този на мъжа ми – също Mini Cooper, но нов... S - 170 к.с., и тогава обичам да слушам двигателя му. Особено когато сменям на по-ниска скорост и отзад се чува пук, пук, пук...

Обядвам...

С приятели. Обядът е поводът да се разходя по любимите си улици в центъра на стара София, да избера любимо място, където се чувствам уютно и усмихнато, и леко лежерно, и да се видя с любими хора, и да си споделяме... Когато е слънчево! И когато имам време. Иначе не обядвам.

В момента работя над...

Конкретно - над една статия на КАПИТАЛ, наистина. Не я пиша. Правя breaf на английски за едни наши клиенти, защото съдържа важна иформация, която ги касае.
По принцип - върху няколко проекта едновременно. Всички те са много интересни, много различни и се случват паралелно. Идеално за моята разхвърляна натура!

Личните ви правила?

Прави, каквото трябва, пък да става, каквото ще. И моята интерпретация – стреми се да постъпваш винаги правилно и да правиш нещата, както трябва. Малко е категорично и сигурно не винаги успявам да бъда чак толкова категорична, но се опитвам.

Най-важният урок?

Няма нищо неизбежно и истински фатално освен смъртта...

Защо обичате работата си?

Защото не я възприемам като работа. Забавлявам се, работейки я. Защото е предизвикателство за ума. Защото the sky is the limit. И не на последно място, защото мога да казвам на хората какво, кога и как да казват и правят :) и най-неочакваното е, че те ме слушат :)... понякога

След работа?

Приятелите! Вечеря в "Чепишев", много смях и споделени идеи, проекти, успехи, радости. Понякога и споделени проблеми, но... нали за това са приятелите. И понякога - грижливо скътано време за моята малка племенница – върховно разтоварване в един друг и по-хубав свят.

Какво ви помага в трудни моменти?

Зависи. Понякога Сълзите. Понякога Смехът. Понякога Сънят. Семейството. Сестра ми. Съпругът ми. Сноубордът. Много С-та станаха :) Добрият приятел. U2 и Depeche. Със сигурност ми помага и увереността, че и това ще мине, ще се справя...

Какво ви отличава от останалите?

Хм. Не знам... Усмивката – тя е специфично моя

Какво ви предизвиква?

Състезанието. Трудностите. Професионализмът. Оценката в очите на другите. Умните и успели хора. Планината и снегът - затова се научих да карам сноуборд. Яко!

Искате ли да промените нещо в областта, в която работите?

Да! Много неща. На първо място искам да променя широко разпрост­раненото мнение, че PR е равно на платени публикации и на журналистите трябва да се плаща. Това е вредно за бизнеса ни и е обидно за журналистите.

Кога за последен път ви беше страх и от какво?

Труден въпрос. Не знам въобще дали имам точна емоционална дефиниция за страх или го бъркам с притеснение. Май понякога, когато карам сноуборд, ме завладява необяснима тревога. Прилича на страх.

Най-важното качество във вашата професия е...

Собствен стил, малко въображение и чар.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне

Емилиян Станев на 100: Човекът като природа

ЮНЕСКО чества годишнината на българския писател