Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

31 авг 2007, 0:00, 2548 прочитания

Джак Харт под носа на бог

Ирландският писател за романа си „Размишления в катраненото буре“, излязъл първо на български език и за хонорара от мелнишко вино

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Предпочитаната от вас литературна форма - защо прозата преди поезията?

Когато като юноша започнах да пиша, поезията беше моето средство за изява. Публикувах в различни списания и вестници, като кулминацията беше едно тънко томче. Когато навърших двадесетина години, се влюбих в разказа. Мислех, че той има безкрайни възможности и може да постигне проникновения и влияния, подобни на поетичните. От 2000 г.а насам се посветих изцяло на писането и реших да опитам и други литературни форми, включително роман и драма.

Защо световната премиера на „Размишления в катраненото буре“ е в България, а премиерата на английски - в Индия?

През 2000 г. се посветих изцяло на писането и първата ми цел беше да завърша романа, върху който работех - „Размишления в катраненото буре“. Когато го завърших, го показах на мои пишещи приятели, които го харесаха. Разпратих го на няколко агенти и издатели в Лондон и в Ирландия. Реакцията беше потискащо еднообразна и може да се резюмира с думите на един от агентите: „Чувствам, че някой ден ще съжалявам, че съм го отхвърлил, но е прекалено литературно и прекалено трудно за широкия пазар.“ Бях потресен и разочарован. Чувствах, че проблемът им е тяхната свръхчувствителност към представянето на религията и на католическата църква в романа. Един от моите събратя по перо е католически свещеник?- на свой ред той беше ужасeн и възмутен, защото мислеше, че романът представлява свеж поглед към религията и каза: „Редовно се моля твоят богохулен роман да бъде публикуван.“ Когато в Дъблин заработи ново издателство - „Скотъс прес“, издателите поискаха от мен избрани нови разкази, които аз подготвих и публикувах под заглавие „Под носа на Гогол“. Споменах романа и те заявиха, че биха се заинтересували. Тогава обаче в рамките на национална програма за таланти в изкуствата ми възложиха да напиша нов роман, който трябваше да бъде публикуван веднага, преди да мога да си получа парите. И така трябваше да поискам от „Скотъс“ първо да издаде новия роман. Той се появи под заглавието „По петите на Просяка“ и получи прекрасни отзиви - „Това е един от великите романи за Ирландия...“ и т.н. Моите събратя по перо харесаха „Просяка“, но продължават да казват, че „Бурето“ е по-добър роман и да се чудят защо не е публикуван.
Веднъж, по време на едно от редовните ми пътувания до България, си хапвах, е, по-точно си пийвах, с група приятели в София. Разказвах на Тома Марков за моите премеждия с „Размишления в катраненото буре“. Очите му светнаха и той каза: „Искам да го издадем първо в България.“ Пресегна се за салфетка и започна да нахвърля договор. „Колко искаш за българските авторски права?“ Отговорих, че романът е безценен и че не бих се съгласил за нищо по-малко от пет кашона от най-доброто мелнишко вино. И така договорът беше надлежно подписан, преведен и засвидетелстван от всички присъстващи. Това задвижи процеса и резултатът е романът, публикуван от „Алтера“.
Миналата година бяха публикувани мои събрани разкази, преведени на хинди от Раджкамал Пракашан, Ню Делхи. Там бе организирано и издание на английски и ми поискаха книга, която да бъде издадена на английски. Аз им изпратих „Размишленията“ и те веднага приеха..

В заглавията на произведенията ви често се появяват животни. Идвало ли ви е наум, че вместо Irish Writers’ Union and A National Writers’ Centre, сте можел да учредите център за защита на животните?

Мисля, че съм дал своя дял в „учредяването“, дори и повече от дела си, и има множество чудесни хора, които учредяват резервати за всичко - от магарета до тюлени. Ще ви разкажа един весел инцидент относно общуването ми с природата. Тома Марков и Дора Николаева ми гостуваха във вилата ми в Слайго в началото на тази година и аз трябваше да се извиня, че не мога да запаля камината, защото гарги бяха си свили гнездо в комина. Те помислиха, че това е нещо изключително весело, и ме попитаха дали не мога да заповядам на гаргите да напуснат. Веднага се сетих, че намекват за една строфа в стихотворение на Любомир Левчев, в което той ме описва (в английския превод) като „посланик на птиците“. Отговорих им, че като посланик трябва да изпълнявам заповедите на птиците, а не да им давам заповеди. Но те бяха непреклонни, че „посланик“ не предава напълно смисъла на българската дума, употребена от Левчев, и че тя предполага нещо в смисъла на „шаман“. И така аз направих опит да заповядам на гаргите да напуснат комина ми, но те не ми обърнаха никакво внимание и продължиха с мътенето, а аз останах без огън в камината, докато малките им не пораснаха и отлетяха.

Намирате ли за коректни твърденията, че в „Размишления в катраненото буре“ се предлага алтернативна теологическа теория, или „богоборчеството“ на Томи Лофтъс е просто художествена игра?

И двете. Всички религии са опити слепешката да се намери символична и описателна рамка на смисъла в мъглата на непознаваемото. Сега религиите са сведени до кодирани ръководства за тъпанари. Това, на което се възхищавам най-много, е смелата теория на древните. Институционалната християнска църква от самото начало систематично е задушавала всички теории, заклеймявайки ги като ереси. Много от тези алтернативни възгледи за света са били вълнуващи, демонстриращи богато въображение. Например теорията на гностиците, че несъвършенството на създадения свят трябва да отразява несъвършенството на Създателя, е била доста интересна, но не е допаднала на римските кардинали - просто си помислете, човек може да бъде освободен от вината, че е осквернил чудесния свят, в който благият Създател го е поставил! По една случайност Томи Лофтъс с наивния си разум се отдава на размисли върху велики космически въпроси като древен писател. Водата на дъното на бурето с катран действа като мандала, за да улесни медитацията му. Неговите проникновения и заключения, прихванати и представени в символична и разказна форма, като при древен писател, са резултат от интуиция, медитация и наблюдение. Неговият постулат за благ женски бог, под или отвъд, или над мъжкия Създател е съзвучен повече с нашето познание по генетика, което например показва, че основната форма на човешкото същество е жената, а мъжът е нещо като отклонение (определено в конфликт с историята, че бог е създал Ева от част от тялото на Адам).
Но книгата е роман, а не теологичен трактат. Теологичните разсъждения са неразривна част от сюжета, но са филтрирани през него. Дори структурата на романа се базира на вълничките по водата в бурето с катран. Има го момента на стълкновение, при което цялото време и пространство са капсулирани, след това - окръжаващата силна вълна на ежедневните събития и отвъд това са по-широките вълни на събитията в живота на Томи.

Е ли романът ви антиклерикален?

Със сигурност е замислен да предизвика тъпите догматици и тези, които проповядват непоколебими етични практики, но самите те не се придържат към тях. Но при все това аз не го разглеждам опростенчески като антиклерикален - има много проповедници, които са доста по-безстрашни при отправяне на предизвикателства към двуличията и непоследователностите, отколкото аз някога бих могъл да бъда. И не забравяйте моя приятел, проповедника, който искрено отправяше молитви моят „богохулен“ роман да бъде публикуван.

Късметът, съдбата или случайността?

Вярвам, че човешкото поведение и събитията, които произтичат от него, са повлияни от много неща. Като наблюдаваме, ние виждаме в живота определена схема. Но това се случва само когато отдалечим гледната си точка. Oтблизо животът се състои от огромен поток от действия и събития, определени от неизброими влияния като религия, раса, пол, социална среда, личностни черти на характера и т.н. И в този огромен поток елементът „късмет“ играе значителна роля за всеки индивид, въпреки че за цялата схема това не е задължително. И така, ако Томи е имал състрадателен учител, който е разпознал неговия недъг и неговия огромен потенциал, неговата история би била съвсем различна, въпреки че това не би променило историята на света. В това отношение ние сме подобни на частиците на атома, чието индивидуално поведение не може да бъде предсказано, но чиято схема на колективно поведение е изцяло предсказуема.

От 2001 насам редовно посещавате България. Бихте ли посочил три основни прилики и три основни разлики между нея и Ирландия?

В много отношения България ми напомня Ирландия преди петнадесет години. Надявам се, че когато неизбежният икономически прогрес пробие в България, прекрасните аспекти на сегашния живот няма да се изгубят, както се опасявам, че ще се случи в Ирландия.
Първата и най-важна прилика са хората, едновременно топли и гостоприемни, отделящи време за разговори. В Ирландия, както и в България, националната култура е важна и животрептяща част от нашия живот. Имаме сходен поглед към света, като и двете страни са били доминирани от мощни империи в течение на векове. Най-очевидната разлика в този момент е проявата на икономическото благополучие в Ирландия, но аз очаквам България много бързо да навакса. Българските гости вероятно биха били впечатлени от разликата в пейзажа, тъй като Ирландия е остров с обширна и разнообразна брегова линия. Климатът е различен, в Ирландия е много мек и влажен, температурата варира между десет и двадесет градуса, независимо дали е лято или зима. Първият път, когато изпитах какво е минус десет градуса, беше в София!

В каква степен за Ирландия се отнася мисълта ви, че „адът е рай без сияние“?

Тази мисъл може да се отнася за всяко едно място. Нашият опит за дадено място е оцветен основно от междучовешките взаимоотношения. И така едно и също място може да бъде рай или ад в зависимост от това какво сме изживели на това място. Главно това се отнася до любовта и омразата - ако на някое място сме изпитвали любов, то то е рай, ако сме срещали омраза или враждебност, то същото това място е ад.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Улучна криза Улучна криза

Миниатюрните фигурки на уличния скултор Исаак Кордал се настаняват по пловдивските улуци и лампи. Оглеждайте се за тях.

15 сеп 2017, 1691 прочитания

Другият Китай 3 Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

15 сеп 2017, 4153 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Истинските истории на Иън Андерсън

Маневри на 10-ия етаж

Новият генерален директор на БНТ номинира членове на управителния съвет на медиата

Неизбежната канцлерка и нейният партньор

Решението на Меркел с кого да управлява в четвъртия си мандат ще повлияе на реформите в ЕС

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Бандата на Содърбърг

Обикновеният човек надхитря системата в криминалната сатира "Късметът на Логан"

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 26.09.2017

Капитал Daily

Брой 146 // 26.09.2017 Прочетете