Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Снимка
 
 Фотограф: Васил Германов / thinktanklab.

Инжекция с любов: Андрония Попова-Рони за "Източни пиеси", новия албум Adam's Bushes Eva's Deep и някои още по-важни неща

8047 прочитания На цял екран



Никога не бях виждала лицето на една жена да се променя само от светлината. Когато седна до мен за първи път, видях Андрония като момиче, което скришно се оглеждаше във всички посоки. Извади от чантата си лист хартия, покрит с паяжини от думи и рисунки, за да се опита да подреди ума и тялото си в пространството – час преди срещата ни беше забравила да се яви на интервю и се стараеше да не допусне повече подобна грешка. Говорихме в сумрака на деня и докато обясняваше себе си, като рисуваше във въздуха с дългите си пръсти своите мисли, ми се стори, че се беше превърнала в магьосница – добра и лоша едновременно, разсеяна и съсредоточена, беззащитна и покровителстваща. Бях като омагьосана. Не бях първата.

Името на групата ви Nasekomix доби по-голяма популярност с участието ви във филма на Камен Калев "Източни пиеси". Как се включихте в него?
Като по чудо. Камен дойде при мен, защото някога, още през 1995 г., ни е слушал двете с Деси (вокалистката на Phuture Shok) да пеем в "Ла Страда". Когато се видяхме, той ми разказа идеята си – че снима филм за най-добрия си приятел, че иска да представи всяка част от живота му абсолютно действително и че по онова време двамата наистина са идвали да ни слушат. Беше му попаднал диск на Bluba Lu, където аз участвах, и си беше харесал конкретно парче. Имаше идея да ме снима в две сцени – в едната, когато главният герой се среща с турското момиче и я води на клуб, аз да съм на сцената с тях, туркинята да ме види и да каже  "я, колко хубаво пее", а той да й разкаже: "Те едно време бяха две, но какво стана с другото момиче – не знам." После, когато тя си заминава и главният герой отива сам на клуб, трябваше да се включи парче, което изпълняваме двете с Деси, като метафора на събирането и разделянето – любимата си е тръгнала, а той изведнъж ни вижда пак заедно. Затова двамата с Камен отидохме при Bluba Lu, но те не се навиха да се включат, участието с Деси също не успя да се организира. Тогава му дадох Nasekomix, които той не беше слушал. Имахме някакви турбо демо записи за албума, от които за въпросните сцени той си хареса "Инжектирай ме с любов" и Lady Song. Оказа се, че и двете парчета все едно бяха направени за филма.
Имаше ли някакъв реален резултат от участието ви във филма?

Да, имаше. Точно заради него срещнахме копродуцента си - Ангел Христанов, който ни извади на повърхността. След като свирихме на филмовия фестивал в Кан, той ни се обади и каза – използвайте ме, аз ще ви помагам, с каквото трябва, но нека заедно с филма да излезе и албумът, защото който го гледа, пита за вашата музика, хубаво е да имаме вече нещо на бял свят. Ангел според мен е изключителен човек. Още при първата си среща с Камен например той е заявил, че ще му помага, и е спасил филма точно когато са били наникъде, без пари. И този човек, който по принцип се занимава с медицинска апаратура и явно е професионалист в областта си, има страшна лакомия за изкуство, копнее да е съпричастен. Другият ни продуцент в този албум също е външен, англичанин е, казва се Ils. Историята с него също е интересна. Преди няколко години бяхме записвали за негов албум с Деси. Беше абсолютно убеден, че аз съм ангел. Разказваше налудничави истории навсякъде как намерил едва ли не в гората две момичета от екзотичната България, как баба ни е научила да пеем, а тя пък била врачка и предсказала потъването на подводницата "Курск" – някакви невероятни неща, които съвсем случайно прочетохме в някакъв австралийски сайт.
Защо чак сега излизате на светло?

Ние творим от много години, но нямаме такава мотивация – хайде да направим пет албума, три клипа, десет сингъла – никога не сме се движили от това. Камен ни представи във филма по изключително верен начин и затова се получи.
Харесва ли ви, че ви откриват повече хора?

Ами да, нищо не е случайно, всичко се сглоби. Ние не познавахме Камен преди това, но се съгласихме веднага да участваме без пари. Той дойде и каза – аз нямам пари, такава ми е идеята, харесаха ми тези парчета, искам да ви снимам. В България заради повсеместната култура ще ти кажат – какъв си ти – музикант къща не храни, пък и сега отиваш без пари да свириш, ти си балък да го правиш! Но ето, има музиканти в България, които се навиват за идеята, направихме го на доверие и проектът ни се отблагодари, даде ни огромен подарък и всичко се получи страхотно. Киното е магия – и с много, и с малко пари да го правиш, до края не знаеш какво ще стане.
Как ви се отразява медийният шум?

Честно казано, аз доста се стресирах покрай пиар кампаниите. Ние никога не сме гонили подобни изяви и сега, когато ни връхлитат, ми е притеснено – трябва да се формулираш, да представиш какво си направил, а аз започвам да се сгъвам. Притеснявам се, когато трябва да кажа – супер сме, невероятни, купувайте – все пак вече има продукт, който се продава. В крайна сметка това е целта – да стигнеш до хората, защото сам да си музицираш вкъщи не става. И според Кант изкуството е тогава, когато има обратна връзка, защото трябва някой да го възприеме. Когато на този някой му се отключи фантазията, сетивата, тогава ти си направил нещо стойностно...
Искате ли да ви харесват повече хора?

Аз се радвам, че вече сме достъпни на този етап. На който му стигаме до сърцето, ще ни намери, вече има как.
Имате ли амбицията да представите музиката си навън?

Нас предимно това ни е движело – поканите за фестивали. Всъщност така се събрахме като група – поканиха ни да свирим в чужбина. Изобщо не сме се събирали с идеята, че ще направим група, по-скоро сме били проект. Спомням си, че един приятел ми се обади и каза, че от Италия са харесали предишни мои участия, и ни предлагаха да отидем и да свирим за две седмици заедно с Monday Morning, на които тогава бях вокалистка. Те обаче не се съгалсиха и така се зароди импулсът, който ме накара да събера други хора. Тогава живеех със Сашо – бащата на моята дъщеря Рада и бивш басист на Panican Whyasker, с когото решихме да викнем няколко приятели и да отидем, за да не изпуснем това предложение – все пак кой ти плаща да отидеш две седмици само да свириш. С експериментаторство и изследователство се събрахме. Първо бяхме в Италия, после в Германия, Франция, Испания и така четири години поред обикаляхме. Постепенно започнахме да свирим и в България по клубове, събра се материал, направихме един албум – абсолютно пиратска продукция, дори обложките бяха нарисувани на ръка.
Кой е двигателят в Nasekomix?

Не бих казала, че има такъв – аз умея да движа едни неща, Мишо и Тодор други. По-скоро се допълваме, защото никой не е казал на другия – събирам групата, ти идваш, аз ти плащам. Всеки е свободен, нещата се подреждат сами. С басиста ни Сашо например разривът беше огромен. Притеснявах се, че групата ни осиротява точно когато Nasekomix се беше превърнало в нещо изключително важно за мен.
В текстовете на песните ви често присъства думата сама. Не се ли страхувате да показвате емоционалния си свят толкова открито?

Има защо да ме е страх. Аз цял живот съм била открита, а откритостта те прави уязвим. Ако някой иска да се чувства по-голям и силен, аз съм най-лесната плячка. Разголване е самото предизвикателство да правиш собствена музика – там веднага могат да те усетят страдаш ли или не, лъжеш ли или не. Сега не съм сама, но пък съм била саможива винаги, не съм била зависима от мъж, не съм можела да бъда с някого само за да не бъда сама. Сега пак се изправям пред нови и нови неща, но се чувствам по-укрепнала.Затова казвам, че с този албум сякаш съм родила за втори път. Най-странното за мен беше, когато открих, че се хипнотизирам, като го слушам, все едно съм в медитация, толкова силно си вярвам. Смятам, че пеенето и молитвата са от една и съща природа. Но това са много тегави песни, не стават да ги пееш цял живот, ще се разпадна по някое време... Иначе най-силните текстове не съм ги писала аз, а Марий Росен – един театрален режисьор, който все едно е част от групата. Той е същество, което дори ме е лекувало с тези текстове, защото ме познава много добре, вдъхновяваме се един от друг. Веднъж ме викна да играя Офелия – беше направил "Хамлет" в скулптурните ателиета в академията, много интересна ми беше ролята на луда.
Поставяте ли си цел да провокирате публиката?

Замисляла съм се, че когато изляза да пея на концерт, се опитвам да давам определено послание на друго ниво. Стремежът ми е бил хората да се разбуждат. Все пак ние живеем в град, чийто дух рискува да се задръсти, да спреш да го усещаш, да виждаш хората му... Ако не си съзнателен и буден, лесно можеш да кривнеш и да станеш зомби.
Защо ви отне толкова дълго време да стигнете до новия си албум?

Защото сме разпасани. Всеки се занимава с различни неща, нямахме краен срок, но сега добре ни дойде този шут от Ангел, който ни помогна да се мобилизираме. Първите записи направихме преди две години, тогава занесох демоверсии на Ils в Англия и започнахме да работим. Скоро ще пуснем и албума в минивариант – само седем парчета на тройно по-ниска цена и ще е навсякъде. Също така важно е да кажа, че решихме с него да подкрепим една фондация - I can too. Проценти от печалбата на продажбите ще отидат за изграждане на център за деца с аутизъм в Пловдив.
Ще направите ли клипове?

Сега пуснахме като клип отрязъка от "Инжектирай ме с любов", който е във филма. Има доста хора, които казват, че е прекалено тъмен, че не е истински клип, но ние решихме, че парчето намери своето идеално място там и носи магия. Интересно е да видиш интерпретацията на другите. Когато за първи път направихме тази песен, аз забременях и за мен тя винаги е била като песен за забременяване, когато Марий е писал текста, си е мислил нещо друго, а Камен като го е режисирал – трето. Това е чарът – че всеки е свободен да си го представя, както си иска.
Харесвате ли някои от българските изпълнители или групи?

Да, следим някои проекти – Ambient Anarchist, проектите около Жоро Дончев и Росен Захариев, Triple A, Skiller и Шаманчето, Миленита. Смятам, че сега се правят чудесни неща, оптимист съм. Имаше един период, в който сякаш всичко беше угаснало, върлуваше едно недобронамерено отношение – я да ходим да го видим тоя как ще се изложи. Сега вече има места като "Чайната", Pop Art Cafe и други по-алтернативни места, които с фантазия стават приятни за хората. Самата публика е от млади, готини, артистични хора, които се интересуват от изкуство.
Вие каква музика слушате?

Аз съм доста старомодна. Слушала съм доста Ела Фицджералд, джазът ми е слабост, макар че съм завършила класическо пеене и пиано. Също така страшно харесвам Бьорк – когато бях в Щатите, си накупих всички нейни дискове, бях нонстоп със слушалки в ушите, слушах само нея и Massive Attack. Сега си имам проект с тромпетиста Мишо Йосифов, в който пея джаз с него. С Деси също ми е истинско, приятелки сме от деца, все си ходим по петите и сякаш не порастваме.
Вашият барабанист Тодор в едно интервю казва, че "Nasekomix се борят по малко със себе си, раздават си шамари пред огледалото, когато започнат да се вземат насериозно – разбирай, започнат да се мислят за част от музикалния бизнес". Как гледаш на това твърдение сега?

Ами да, важно e да не се вземаш насериозно, за да си запазиш свободата. Аз лично няма да получавам никакво удоволствие от музиката, ако трябва нещо да правя не така, както го усещам, или да ми кажат – утре ще свириш, ще бъдеш облечена с черна рокля и ще изпееш няколко кавъра. Музиката – това ми е свободното пространство. В този свят, в който живеем, е супер лесно да изгубиш идея за какво се бориш, затова трябва да развием интуицията си, да мислим по-напред.
Вие с какво се борите?

Със собствената си разпиляност. Бих искала да не ме е страх от нищо. Боря се, за да не попадна в капан на чужда воля.
Какво ви прави щастлива?

Музика, деца, мъже, море. Доста неща, слава богу – и малки, и големи. Сега от едно списание ми казват – хайде сега, избери си пет вещи, които искаш! Аз си мисля – ами, нямам вещи, които да искам, и това ме прави щастлива, защото не съм обвързана. И те пак – добре де, не искаш ли някакви специални маратонки нещо? Отдавна това не е от значение за мен. Карам лада и съм адски щастлива да го правя, да си се грижа за нея. За какво ми е скъпа кола, ще умра от скука. С ладата съм екстра – къса се ремък – слагаш чорпогащник, полицаите не те спират. Някои шофьори адски много ми се радват, обаче има и такива, които веднага те преценяват колко струваш и ти вземат предимството.
В каква роля се виждате в истинската си същност? Нашата стилистка например ви е видяла като съвременна принцеса, приказна героиня?

Да, много ми допада тази идея, тя прекрасно е усетила, че покрай нас е някак иреално. Аз, откакто имам дете, съвсем се напъхах в приказните неща... Всъщност цял живот съм много в приказките - струва ми се, че те са страхотен дар за човечеството. Сега, ако трябва да се замисля за ролята... като че ли в нищо не се чувствам толкова закотвена. Даже като са ме давали по телевизията и е пишело "Андрония – певица", винаги ми е било странно.
Венелина Ангелова

  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
Как се отглежда "Слънчоглед"

От сергия за канцеларски материали бизнесът на Живка и Пламен Панайотови се разраства до три магазина, склад и цех за производство на хартиени изделия

Върхът на слънчогледа

Компанията за преработка на слънчоглед "Олива" за първи път надхвърли оборот от над половин милиард лева, а до дни започва строителството на новия й завод за 40 млн. евро

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Непознатото момиче

Новият филм на Братя Дарден е за драмата на човека със съвест

Луксозна отбивка

Шедьоври на виното, съвременното изкуство и архитектурата в отвореното за посещения Chateau La Coste недалеч от Марсилия

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 25

Капитал

Брой 25 // 24.06.2017 Прочетете
Капитал Daily, 27.06.2017

Капитал Daily

Брой 96 // 27.06.2017 Прочетете