Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

28 окт 2010, 15:11, 1892 прочитания

Музиката е споделяне

Великият фламенко китарист Томатито преди концерта си в София на 27 ноември

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg




Хосе Фернандес Торес – Томатито, е скромен, весел и щастлив човек (баща е на шест деца, а на 45-годишна възраст става дядо), отделно от това, че е гениален китарист, акомпанирал на великия Камарон де ла Исла, три пъти носител на награда "Грами" и на множество други отличия, композитор на филмова и театрална музика, както и на множество оригинални фламенко песни. Отворен за интересни творчески партньорства, но винаги от осъзнатата позиция на фламенко китарист, Томатито е работил с Мичел Камило (Spain, Spain Again), Джордж Бенсън (Paseo de los castanos), Еркан Огур и Шейх Ахмад ал-Туни (Vengo). Делил е една сцена с Елтън Джон и Франк Синатра. Артистичният му път е белязан от великия Камарон де ла Исла, с когото работи цели 18 години до смъртта на певеца. Невероятно талантлив изпълнител и композитор, повлиял на новите поколения и разчупил социални бариери и артистични ограничения, Камарон споделя и осъществява специфичното си виждане за музиката и новаторския си подход към фламенкото именно с Томатито.

Томатито е много обичана фигура и от публиката, и от критиката, присъствието му в документалните филми Sevillanas и  Flamenco на испанския режисьор Карлос Саура е неизбежно, направо задължително. Предстои да го видим в компанията на Ниня Пастори, изпълнявайки превърналата се в класика песен на Камарон La Leyenda del Tiempo по стихове на Федерико Гарсия Лорка, и в новия филм на Саура , който ще бъде представен на тазгодишното издание на "Киномания". А на 27 ноември в зала 1 на НДК ще можем и да видим и чуем виртуозния китарист за пръв път на българска сцена. Всяка поява на сцената на Томатито е белязана от сто процента искрено и непреднамерено изпълнение – нещо, в което той дълбоко вярва. А това може да се почувства само при общение на живо с музиканта.
 

Кога предусетихте какъв ще е професионалния ви път?
Откакто имам съзнателен спомен – пък може би и преди това. Израснах сред китари, танци и пеене. Баща ми беше професионален музикант от оркестъра на общината в Алмерия. Той имаше добри познания по теория на музиката, отделно от страстта му по фламенкото. И в края на крайщата това ми идва по наследство, така да се каже, в кръвта ми е, в гените – нещо предрешено от божествената сила.

А в течение на годините по колко часа сте отделяли на занимания с китарата?
Когато не ям или не спя, или не изпълнявам семейните си задължения – все пак имам шест деца и на 45 години станах дядо – свиря или изучавам китарата.
Грубо казано, половин ден – между 5 и 9 часа, когато репетирам за нещо или подготвям нов проект . Когато правя нов диск, ден и нощ съм с китарата – постоянно свиря.

Вярвате ли във вдъхновението и смятате ли, че монотонното ежедневие може да го блокира?
Естествено и аз съм преминавал през безплодни периоди. Но съм късметлия,че професионалният ми живот е много разнообразен и пътувам често. И после вдъхновението може да дойде в който и да е момент и не е задължително това да е свързано с музиката. Може да е някакъв пейзаж, пулсът на непознат за мен град, някоя картина или скулптура, разговор с приятели или играещо си дете. И нищо, че външно не изглеждам така, съм чувствителна натура.



Кой е оказал най-силно влияние върху вас?
Стилът ми е белязан от Хосе Монхе Крус, Камарон де ла Исла. Божественият му ореол ще осветява живота ми завинаги. Неизмеримо е влиянието на Пако де Лусия, който промени концепцията за фламенко китарата завинаги и продължава да го прави. А що се отнася до външни влияния, мога да кажа, че ме вълнуват музикантите от арабския свят и за щастие съм имал възможност да свиря с някои от големите артисти. Джазът отваря гама от безброй хармонични възможности по отношение на импровизацията и твърдя това не само защото познавам в дълбочина творбите на Уес Монтгомъри, Пат Матини, Джордж Бенсън, Джанго Рейнхард – цитирам нарочно четири фигури с много различна китарна идеология и подход, а отделно от това стои наследството на легенди като Майлс Дейвис, Чарли Паркър, Мингъс и всички онези гениални люде. Моят приятел от Аржентина Луис Салинас ми показа тази посока и ме вдъхнови. После Мичел Камило ми помогна да изляза от ритмическата фламенко схема, да разбера по-добре същността на латино музиката, боса новата. Обобщено казано, всеки път, когато слушам или дори се случа на място, където се свири някакъв различен стил музика, тя се нарежда на подсъзнателно ниво в главата ми. Казвам това с мисълта, че "един човек, който е фламенко, трябва да свири фламенко". И тъй като това е, което съм и съм го осъзнал и осмислил, си позволявам лукса да търся и изследвам, да наблюдавам, без да губя своята идентичност.

В албума ви Aguadulce, който ще представите в София, участват множество гост артисти – Диего ел Сигала, Пако де Лусия, Гуадиана и Потито, а в Donde esta tu carino пее вашата дъщеря Мари-Ангелес.. Разкажете ни повече за този свой проект.
Да, пее Мари-Анхела - дадох си сметка, че го прави по оригинален и красив начин, а тембърът, цветът на гласа й много ми допада, приятно ми бе да работим заедно. Нашият приятел Диего ел Сигала се появява в своя много фламенко и забавен стил и прави невероятни неща, а солеа пор булериас(solea por bulerias) посветих на Майлс Дейвис, защото нещо в темата ми напомни за Sketches of Spain и мисля, че разбрах какво е искал да каже със своята музика за Испания. Имам и една друга солеа(solea) - много лична и с интимно звучене. Тя е с особено значение за мен.
Дискът ми е с подчертано фламенко звучене, но в него има и една румба с фънки настроение, защото съм отворен за различни неща. Имах нужда да направя такъв фламенко диск, който показва кой съм, после ще продължа да правя други неща.

Какви инструменти ви акомпанират в диска?
Има две парчета – тангос (tangos), на които добре стои перкусия, затова съм доволен,че свири Пакете в диска, Хосеми (китара) свири в едно друго парче и се чувствах чудесно с тях, докато записвахме. Защото музиката е споделяне, не трябва да се затваряме и да играем на това е твое, това е мое и без предразсъдъци и комплекси да даваме, онова, което можем.

А как се роди идеята да запишете първия си диск с Мичел Камило – Spain, за който получихте награда "Грами", последван след няколко години от Spain Again?
Дори и да не повярвате, но това се случи абсолютно спонтанно, защото, когато Мичел ми го предложи, аз бях много запален и той продължи: "Ще направим един диск, който няма да е фламенко, няма и да е джаз. Ще направим нещо, което ще ни е приятно, и ще изсвирим пиеси, които ни радват и разкриват най-добре." И какво се случи – ами, като правиш нещата с любов и непреднамерено, а искрено, се случват така нещата. Затова и ни дадоха "Грами" и направихме грандиозно турне по света, като на концертите публиката полудя от кеф.

Какво обичате да слушате?
Няма ден, в който да не слушам музика. И не само защото това е работата ми, а и защото е любимото ми занимание. Няма значение жанрът – купувам и слушам и фламенко, и джаз, и уърлд, и класика. Всеки път, когато съм в Ню Йорк, търся новите неща на Чък Къриа, Джордж Бенсън, Пат Матини. Благодарение на факта, че живях в Аржентина за известно време, открих тангото и Пиацола и чувствата и композициите му ми импонираха силно. Мисля, че трябва да се слуша всичко, защото винаги можеш да откриеш нещо ново там, където не си подозирал. Ние, фламенко китаристите, не бива да забравяме великите майстори Хулиан Аркас, Исаак Албенис, Мануел де Файа, защото техните композиции са белязали нашата музика. Китарата и музиката еволюираха много в последните години с включването на новите технологии, но процесът на еманципиране на китарата започва преди много години с Рамон Монтойа – той, слушайки класика, въвежда новаторски поход при свиренето на фламенко китара.

Още за Томатито и билети за концерта на 27 ноември от klikshop.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Аз, иноваторът Аз, иноваторът

Професорът по дизайн и креативен директор Даниел Чарни за подобрените връзки между творци и публика

17 юли 2017, 2072 прочитания

Born in the USA 2 Born in the USA

Номинираният за "Пулицър" писател Дейв Егърс за това как София напомня за Бруклин и защо не смята да променя адреса си въпреки Тръмп

12 юли 2017, 5699 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Обикни бюрократа

Канцелариите на администрацията са витрината на една държава, казва холандският фотограф Ян Банинг, прекарал четири години в снимане на бюрократи от цял свят

Купувачи във ваканция

Спадът на сделките с апартаменти по Черноморието продължава, но цените не падат

Тайната на здравословното хранене

Надя Русенова, съосновател и изпълнителен директор на "Топ Форма", пред "Капитал"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Висока топка

По-добрите тенис клубове в София

Tour de Sofia

Нова туристическа обиколка показва другото лице на София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 32

Капитал

Брой 32 // 12.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете