Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

12 22 юни 2011, 13:12, 12704 прочитания

Водна основа

Яна Папазова 30 години след като обиколи света на борда на "Тивия" заедно със своите родители

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

"С Яна около света" - откъс

От едноименната книга, изд. "Колибри", 2011

22 юни 2011




777 – точно толкова са дните, за които едно българско семейство успява да обиколи света по море преди 30 години. На борда на яхтата "Тивия" са двама възрастни и 6-годишната Яна.
Най-важното в "първите седем" Яна Папазова попива на корабни лодки, благодарение на родителите си – мореплавателите Дончо Папазов и Юлия Гурковска-Джу. Пада няколко пъти зад борда, но никога не се разболява по време на плаване. Не вижда приятелите си в продължение на две години, но се среща с хора от целия свят. Пропуска първите училищни дни, за да научи най-важното – колко многообразен и любопитен е животът.
Дончо и Джу се запознават в Созопол през 1968 г. и откриват общата си страст към морето. Мечтаят за далечни морета и приключения, изследвания, експерименти. Вдъхновени от д-р Ален Бомбар, който прекосява Атлантическия океан с гумена лодка, без храна и вода, като се храни само с планктон и риби, те поставят начало на експедиции "Планктон". Научноизследователската програма има за цел да "наблюдава поведението на човека, поставен в крайно тежки условия; изпробването на хранителните качества на планктона и възможностите за оцеляване след корабокрушение". "Планктон" продължава 12 години и преминава през 5 етапа: престой с рибарска лодка в Бургаски залив; прекосяване на Черно море с корабна спасителна лодка с платно; прекосяване на Атлантическия океан и на Пасифика със спасителна лодка с платна, обиколка на света с яхтата "Тивия". Дончо и Джу са двойката, изкарала най–дълго време в света на борда на спасителна лодка (191 дни) и изминала най-много морски мили (14 000). Пътешествията са документирани в три книги: "С Джу през Атлантика", "С Джу през Пасифика" и "С Яна около света".
В последната главен герой е малката Яна с нейните ненавършени 6 години. Освен че семейството преминава най-трудните и опасни за плаване от ветроходи места в света, експериментът е придружен с изучаване на програмата за I клас при необичайни условия в световните океани. Трийсет години по-късно книгата "С Яна около света" се преиздава, а малкото момиче вече е жена със свое семейство. Работи от 11 клас в Киноцентъра, Българското сдружение за честни избори, а от 1993 г. е програмен координатор в Центъра за либерални стратегии, който всяка година издава мемориални лекции на покойната й майка Джу. Юлия Гурковска почина преди 10 години от рак на 56 годишна възраст.


Сега, когато държите тази книга 30 години по-късно, какво е усещането ви?
Аз харесвах много и предишното издание, но преиздаването ми се върти като идея в главата отдавна, търсихме само повод. Татко, който е цар на годишнините, изведнъж ми съобщи, че през 2011 стават 30 години, откакто сме се върнали. Бързо се организирахме да направим представяне точно на датата, която пък и съвпадна с десетте години, откакто мама ни напусна. Разбира се, не исках да правя нещо тъжно, точно обратното.
Мисля, че и сега книгата ще бъде любопитно да се прочете, макар вече да има много литература за пътешествия на пазара. Не вярвам на някой да не му е интересно и да не иска да прочете нещо от българи за плаване. Това всъщност е един много приятен и интересен разказ за семейство, плавало през 80-те години. Тогава ние станахме известни  просто защото времената бяха такива и никой в България не го правеше. А по света е пълно с такива семейства, които не само плават непрекъснато, но и раждат деца по яхтите, гледат кучета и котки, папагали. Просто решават, купуват си лодка и тръгват, няма нищо необичайно.
архив


Какво най-ярко помните от пътешествието?
Трудно ми е да кажа кое точно са мои спомени и кое разкази, преплетени са. Имам си останали някакви мои неща. Ако нещо си спомням, това е скуката. Но кое дете няма да го хване съклетът? Измислях си игри. Сега това ми се вижда лесно, но не си представям как аз и 10-годишното ми дете – Виктор, изкарваме на една лодка 2 години.
Имах доста стройна програма – първи клас изкарах на яхтата, учех главно с мама и бях във ваканции, като спрем някъде. Най-яркият ми спомен и ужас, който изпивах, беше, когато и двамата хванеха книгите и започнеха да четат.

Бихте ли тръгнали на подобно пътуване сега вие с детето си?
Не съм тръгнала никъде, но едно знам – където и да тръгна, ще е с него. Човек би трябвало да планира толкова продължителни отсъствия с детето си. Не можеш да го оставиш някъде за две години и после да се чудиш къде е отишла връзката помежду ви. Ако едно дете може да изкара две години без родителите си, значи може и повече. Иначе идеята за подобно пътешествие с дете сега ми се струва нормална вероятно защото с мен така се случи. Мисля си, че голяма травма щяха да ми нанесат, ако ме бяха оставили в България. Да лишиш детето си от толкова много шарени работи по света, езици, емоции, е грехота.

Много хора не биха предприели подобен риск поради страх...
Не се страхуват само глупаците. Да се страхуваш е напълно нормално, важно е рискът, да бъде премерен, а моите родители не са поели такъв, че да застрашат живота ми. Това плаване е последното от експедициите "Планктон", от които те са натрупали голям опит с морета и мили зад гърба си. Самата подготовка за тръгването с мен им е отнела доста време. Искам да подчертая, че там не съм яла планктон, на яхтата не съм боледувала изобщо, можех да плувам много добре. Апендиксите ни бяха извадени предварително, така че и този риск беше пресметнат. Рискът да си оставиш детето според мен е много по-голям. И какво му казваш после – защо? От страх за теб? Това решение да вземат и мен всъщност отвори хоризонта на много хора – може би децата са започнали да си мечтаят да са на мое място и нашите разкази са ги накарали да направят нещо друго интересно, независимо дали е свързано с море, планина или пустиня...
архив


Книгата започва с въпрос към майка ви: "Мамо, защо, когато сме в морето, искаме да стигнем до брега, а когато сме на бряг, бързаме да отплаваме в морето." Получихте ли вече отговор?

На този въпрос няма отговор. Винаги е така и така ще си остане. То е като да си сред бананите, които никога не си виждал преди, но точно тогава да ти се ядат български череши или ягоди. С всичко е така. Между другото имам такъв спомен – много исках да се прибера и ми беше мъчно за приятелите. Имах чувството, че изпускам нещо изключително интересно, което се случва на двора. Останало ми е чувството към морето, без което и досега не мога. Сега целта ми през цялата година е да попадна там. Преди стоях по три месеца, вече не мога толкова. Чувството дори само да съзерцаваш морето ми е много необходимо. Още си ходя в Созопол, макар от 2 години под въздействието на приятелите да прескачаме често до Гърция. Много хора се отказаха от Созопол, ние още стискаме зъби. На пътешествие подобно като нашите не съм ходила и не мисля, че искам. Ще разочаровам сигурно много хора.

Това ли е най-голямото приключение в живота ви?
Да. Може би самата аз съм такъв човек, че ме мързи да работя дълго върху нещо или нямам такава страст като родителите ми. Опитвала съм по-бързи неща – бънджи, парапланери, бордове. Смятам, че адреналинът е много важно нещо. Скачала съм няколко пъти с бънджи и като ми е криво, начумерено, чистият адреналин ме успокоява. Мисля, че всеки има нужда да изпитва страх от нещо и да го преодолява. Казват, че страхът на децата някак им се внедрява. Не съм сигурна в това. С моето дете сме много различни, баща му казва, че той не е страхлив, а предпазлив. Виктор е актьор, играе във "Вишнева градина". Първият път като видях колко много хора има в залата, си дадох сметка, че никога, никога не бих могла да изляза на тази сцена. Детето не само че излезе и не му мигна окото, но и много му хареса. Той пък няма никакво притеснение от изяви, търси ги и си ги намира. Ходи по кастинги, пише песни, пее ги, няма и следа от моите притеснения от публичност. Не обичам от малка да се показвам, криех се много, дори случайно ако ме разпознаеха по улицата и ме питаха "Яна, ти ли си", аз казвах – не.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Улучна криза Улучна криза

Миниатюрните фигурки на уличния скултор Исаак Кордал се настаняват по пловдивските улуци и лампи. Оглеждайте се за тях.

15 сеп 2017, 1624 прочитания

Другият Китай 3 Другият Китай

Френският колекционер Тома Сован събира снимки на непознати китайци. Защо?

15 сеп 2017, 4088 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / K:ids»

K:ids
K:ids

Списание за родители и близки на деца от 0 до 18. Полезно, практично забавно за учене, възпитание, детска психология.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Тина на вълните на младостта

Реклама, сърф и още нещо или историята на една обикновена жена с необичаен живот

От Лондон, през Клуж, до София

Джон Котерел, изпълнителен директор на софтуената Endava, пред "Капитал"

Неизбежната канцлерка и нейният партньор

Решението на Меркел с кого да управлява в четвъртия си мандат ще повлияе на реформите в ЕС

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Тънка планинска линия

С 15 км/ч по един от най-опасните планински проходи в света

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2017 Прочетете
Капитал Daily, 25.09.2017

Капитал Daily

Брой 145 // 25.09.2017 Прочетете