Фотограф: Цветелина Белутова

Ecru
Мария Люцканова

Магазин Ecru съществува от около година и половина. Създателката му Мария Люцканова разказва, че по това време започнала да се оглежда за намиране работа и решила, че просто може да превърне досегашното си хоби – да обикаля секънд хенд магазините и да селектира неща, които й харесват, в професия.

Мария е работила като асистент мода в женско списание и модата й е страст. Обяснява ни, че от години се облича главно от магазини втора употреба и няма никакви притеснения. "Аз не само че не се притеснявам, като ходя там, но и винаги обявявам произхода на дрехата, ако ме питат откъде е. Никога не казвам от един магазин."
В Ecru (ул. "6-ти септември" 26, вх. Б) се продават предимно дамски дрехи с няколко мъжки предложения. Собственичката държи дрехите да са от качествена материя и с добра кройка, детайлите също са от значение. Предпочита изложените неща да са по-малко, но по-качествени, със сигурност да нямат дефекти и да са в много добро състояние. "Непрекъснато обикалям различни магазини втора употреба сутрин преди работа, случвало ми се е да съм минала през четири, а да не съм заредила нищо просто защото нищо не ми е харесало. Отнема ми различно време, обикновено по 2-3 часа на ден, но разбирам дали мога да открия нещо интересно в магазин веднага след като вляза в него. Обикновено интересните дрехи се появяват най-накрая, точно преди да си тръгна. Приятно е. Тръпката от това да застанеш пред щендер с купища дрехи и да намериш една уникална е страхотно."

Твърди, че не усеща конкуренция, защото преди появата на нейния магазин са съществували други такива, но всички те излагат различни неща. "Аз съм по-различна с това, че предлагам класически дрехи като бяла риза, малка черна рокля, блуза на бретонско райе, сако и други, както и по-изчистени модели. Не държа дрехите да са единствено от известни марки. Откривала съм висок клас, но съм ги оставяла, защото не са ми допаднали или не са в добро състояние. Не вземам на всяка цена всичко, което ми мине през ръцете и е т.нар. марково. Под марково разбирам по-високия клас дрехи. В магазина има много high street марки, но тях не смятам за кой знае какви находки." Най-големите находки на Мария си остават за нея. Успява да се сети за няколко такива – рокля на Ив Сен Лоран, три колана на Celine, чанта Prada. "Харесват ми изцяло – като модел и качество, а не само заради марката." Според Мария с подобни дрехи можеш да се сдобиеш само с дълго обикаляне и търпеливо разглеждане. "Затова съм и направила този магазин – заради хората, които нямат времето да обикалят."

"Никога не ми е хрумвало, че втората употреба са магазини на бедните. В Ecru идват най-различни хора – такива, които искат да си намерят единична бройка дреха, други, които търсят находка, вълнуват се от модата или имат интересен стил на обличане. Цените не са такива, че да излиза суперевтино. Със сигурност местата с изключително ниски цени се посещават от хора с по-скромни възможности. При мен нещата започват от 10 лв. и могат да минат 100 лв. в зависимост от дрехата, например кашмирено палто Max Mara. Гледам ценообразуването да е адекватно и да е по-евтино от верига с нови дрехи, пуснати на разпродажба."

Когато хората, влезли в магазина й, не са разбрали, че дрехите са втора употреба, Мария обяснява обстойно. "Някои казват – добре, но има и такива, които излизат. Никога не съм имала желание да убеждавам противниците на употребените дрехи. Всеки сам си решава. Хората, които обикалят подобни на моя магазини, знаят за какво става дума."


Sedgwick Shop
Наталия Атанасова

"В магазина има около 350 - 400 дрехи, като всички са единични бройки. Има всякакви неща: от вечерни рокли до щамповани тишърти, от миналогодишни колекции до наистина архивни екземпляри. Разнообразието и цените (между 5 и 55 лева) правят Sedgwick Shop място за експерименти, където можеш да избягаш от шаблона на мола. В магазина винаги има и безплатно вино на самообслужване." Думите са на Наталия Атанасова, която е архитект по образование, но със страст към откриването на ценни дрехи. Нейният Sedgwick Shop се намира на улица "Мальовица" 2 в София. "Отсреща, посочва Наталия, както си седи на възглавничка пред входа, има два фризьорски салона и оттам, като излязат с издуханите коси, понеже витрината е златна, си мислят, че това е бутик, затова веднага казвам, че магазинът е секънд хенд - да не стават грешки. Чувала съм "аз да не съм втора ръка човек, че да пазарувам от секънд хенд". Е, по-тъпа работа от тая не знам. Не че съм претенциозна, но Sedgwick Shop стана марка и хората не казват "това си го купих от секънд хенд", а "от Sedgwick Shop".

Официалното му откриване беше тази година на 25 март. Освен на добро финансово развитие Наталия се радва и че "някак си тук успяха да дойдат най-готините хора в София, да се запознаем, да пием вино, да си купят разни работи". На място сме и в компанията на Розалия – одушевена кукла-модел, която "се преоблича" по няколко пъти на ден, според настроението на собственичката си и за целите на страницата й във facebook. Самата собственичка смята, че Sedgwick Shop едва ли щеше да съществува без помощта на Facebook и посочва, че това е единственото й средство за реклама: "Фенпейджът е много голям, коментират постоянно, снимам Розалия, слагам й готини дрехи..." Дрехите идват от големите магазини за секънд хенд два-три пъти в седмицата. Това означава, че Наталия става в седем сутринта, за да е там в осем и половина. "Ако съм там в девет, няма да има абсолютно нищо - всичко се разкоства за секунди", пояснява тя. След около два часа е готова и продължава деня си с душ, пране, сушене и гладене на дрехите вкъщи. После носи в магазина предварително приготвеното количество за деня, слага етикети и продължава: "Снимам Розалия три-четири пъти, пускам във Facebook, описвам нещата и мацките започват да пишат, а аз – да им отговарям. Много ми пишат и на мейла. Понякога се заформя форум и това много ме забавлява."

Ценообразуването следва принципа "Ако нещо много ми харесва, то автоматично става много скъпо и като никой не го купи, автоматично става мое". Освен нещата, които се купуват от дадено място, Наталия вярва, че са важни и "тези, които не се купуват – енергията, настроението, готиният саундтрак, случайната среща с приятел, малко клюки, малко културни новини... Цялата работа, пояснява тя,всъщност идва от музата на Анди Уорхол - Еди Седжуик. Идеята беше в магазина да има много винтидж дрехи от 60-те, 70-те години, но впоследствие се оказа, че те не се харчат толкова много, защото винтаджиите в България са сто човека и те колко дрехи ще купят? В крайна сметка се продава това, което е сега". Дрехите засега са дамски, без спортен стил, а долният етаж на Sedgwick Shop ще започне да предлага мъжка колекция от септември.

Фотограф: Добрин Кашавелов

ParAvan
Ека Бичинашвили

ParAvan (par-a-van.com) е онлайн магазин за авторски творения на млади български модни дизайнери, който заедно с тях предлага винтидж находки и селектирани секънд хенд дрехи и аксесоари. За сьществуването му в интернет има две причини – пьрвата и основна е вьзможността за широка публичност и достъп до повече хора. Втората е желанието на създателите да покажат във вид на сетове различни стилове – "ретроспективни и футуристични, еклектични и симпатични"... В тази категория на сайта гостуват и външни стилисти, които да демонстрират различно усещане и гледна точка. "Това е удоволствие, което трудно бихме могли да постигнем в offline магазин", ни обяснява Ека Бичинашвили, една от създателките на ParAvan. Другата основна фигура тук е Кристина Симидчийска, а отскоро компания им прави и Сергей Йорданов. И тримата зад паравана работят като дизайнери и стилисти от дълго време. Основният ни събеседник – Ека, е завьршила моден дизайн в Instituto Marangoni в Милано в класа на Antonio Berardi със стаж, продължил при Frankie Morello, Allesandro Dell Aqua и студио Gritt. След като се връща в България, работи за списания като дизайнер и стилист, реализира няколко интериорни проекта и създава личната си марка Еrie. ParAvan превръща ходенето й по магазини за втора употреба от хоби в професионално занимание. "Нашият магазин предлага винтидж находки, но същевременно с това е и виртуален подиум за млади дизайнери. Моделите им са доминиращ момент при нас, защото, освен че са генератор на невероятни идеи, новите, креативни дизайнери имат нужда от поле на изява, одобрение и поощрение. Точно до тях са категориите за винтидж и за секънд хенд и дообработени (или преправени) дрехи. Смятаме, че миксьт между миналото и бъдещето ражда интересни усещания и комбинации."

Според Ека в България трудно се открива истински винтидж. "По-високият клас дреха се разпознава по кройката, материята, изпълнението, но най-важна си остава идеята. Случвало ми се е да намирам смайващи неща! Процесът на намирането при мен е изцяло емоционален – откривайки нещо ценно, си представям историята и времето, в което е преминало. Пазаруването от секънд хенд магазини за мен е нещо много лично и няма нищо общо с финансовото състояние на клиентите. По време на обучението ми в Милано не беше престижно да си облечен от горе до долу с маркови комбинации – всеки се надпреварваше да е нестандартен с прекроени или преправени дрехи, винтидж находки и някои и друг марков аксесоар за разкош", разказва Ека.

В близко бъдеще ParAvan имат намерение да внасят дрехи от Англия и Италия – истински кабаре костюми от 20-те, наметала от 50-те, хипарски елеци и кожени якета от 60-те, както и предложения за домашен уют – антични мебели, лампи, сандъци, рамки и т.н., съвременни дизайнерски аксесоари и декоративни елементи.

"Мисля, че ако нещо се прави с много любов, отдаденост и труд, то няма да остане неоценено. Радваме се, че имаме клиенти за всяка една категория, надяваме се да ги заинтригуваме все повече и повече с времето", обобщава Ека.


"Май ООД"
Венцислава Василева

"Цялото съществуване на магазина беше една година - миналото лято го отворихме, това го затворихме", казва Венцислава Василева за "Май ООД" - винтидж магазина, който създават в Пловдив заедно с Мария Колева. Преди да се посветят на бизнеса, всяка от тях вече има по една професия (фотография и художествена гимнастика) и двете живеят в София. Наемат се да развиват идеята си въпреки разстоянието София – Пловдив, защото "всичко беше абсолютно спонтанно", продължава Венцислава и започва от началото: "Видяхме това място и от него тръгна идеята да е винтидж магазин. Вдъхновихме се от този магазин и в началото имаше интерес. Най-вече миналото лято, когато Пловдив се пълни с чужденци около всички събития, които се организират. На тях тези дрехи са им много евтини, защото в Европа няма винтидж дрехи за по 20 лева и бяха много щастливи." От българска страна клиентите са различни - по-млади, с големи финансови възможности или обратното, или такива, които абсолютно неочаквано решават да купят дадена рокля.

"С Мария сме много различни и събирахме различни дрехи. Освен рокли, по-романтични, копринени неща човек можеше да открие при нас клинове, бомбъри и по-смахнати дрехи тип "Лондон стрийт", допълва Венцислава и разяснява, че част от стратегията им е да не се рекламират: "Такава ни беше политиката – хората да откриват мястото сами, минавайки по улица "Отец Паисий". Според мен специално за този тип дрехи важи и това, че хората, които се обличат по този начин, искат да ги открият сами. Много от тях искат да се разровят в най-големия склад и сами да открият своето съкровище."

Селекцията в "Май ООД" следва личните критерии на собственичките - дрехите категорично трябва да са много запазени, с безупречна кройка и от хубава материя. Марката не е съществена. Цените започват от пет и стигат до четиридесет лева за кожено яке например, но в един момент разходите превишават приходите. "Истината е, че търговията със секънд хенд не върви, смята сега Венцислава. На хората им е скъпо да си купуват дори и дрехи втора употреба. Дадохме си сметка, че ако намираме по-носими неща, ще си запазим мястото, но няма да ни е интересно и с времето ще стане рутина – да, знам, че в понеделник ще стана рано, ще намеря пет блузи и ще ги продам, но не искахме да направим този компромис и заради това затворихме."

Част от тяхната селекция все още може да се намери в par-a-van.com. Венцислава не изключва да възродят "Май ООД" като място, в което се откриват винтидж находки, но не се ангажира със срокове и адрес. Убедена е, че хората трябва да оценяват една вещ дори и по живота, който е преживяла. "Защо една стара дреха да няма втори живот? По-хубаво е да си купиш нещо секънд хенд, отколкото непрекъснато да пълниш джобовете на мегакорпорации, които буквално ни засипват с дрехи и ни карат да ги сменим следващия сезон, защото не били модерни."