Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

16 ное 2011, 15:24, 5010 прочитания

Където свършват правилата

Шел Силвърстийн остава в историята на американската литература за деца с уникалния си стил. Ще се запознаем с него през декември, когато легендарната му книга "Щедрото дърво" излиза на български

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Шел Силвърстийн (1930-1999) започва кариерата си като карикатурист в армейски вестник по време на войната в Корея, а впоследствие става международен кореспондент на "Плейбой".


Не натъжавай читателя.
Не го натоварвай с твърде сложни неща.
Не му разказвай истории за деца, ако е вече пораснал, нито истории за възрастни, ако е още дете.

Не го насърчавай да върши безобразия.

Не му казвай, че го разбираш, когато мрази целия свят.

Не говори за сополи, за червеи и за други такива.

Не говори страхотии. Нито за страхове.

Ако пишеш за деца, не пиши текстове за рок групи, камо ли пък се захващай да рисуваш карикатури за "Плейбой". Нищо, че са по-скоро тъжни, отколкото неприлични.

Не бъди саркастичен. Внимавай с езика. Не говори за неща, дето не могат да се видят и пипнат.

Не забравяй щастливия край.


Последната книга на Шел Силвърстийн, един от най-неподвластните на подобни пазарни правила автори, излезе тази есен, като Amazon получаваше заявки за нея месеци предварително. Макар писателят да е покойник и "Всичко отгоре" да е само сборник с негови неиздавани стихотворения, читателската стръв, страст, привързаност може да се сравнят с тези на фенове на Джими Хендрикс при евентуално излизане на непознати досега негови записи.

И нищо чудно.

Също като другите две големи имена на новата американска литература за деца, Морис Сендак и д-р Сюс, Шел Силвърстийн е по-близо до музиката (до Том Уейтс примерно), отколкото до налаганите от Холивуд захаросани стандарти. Неговите книги не са от "гостната", а от улицата, от пространството "там, където тротоарът е свършил/и преди да започне асфалтът", от Хък Фин, не от леля Поли. Родеят се с Уитман, не с Уолт Дисни, с Вонегът или Хелър. От тях лъха пълнокръвно усещане за свобода, отвоювана от страхливия уют на литературните заготовки, свободата да говориш за всичко, да говориш с детето наравно, да обърнете заедно всеки камък, за да видите скритото. Свободата, дето винаги има кал под ноктите. Истината, която се познава по страшното, което винаги се мъкне с нея. Както в "Алиса". Както у Андерсен. Или в "Братята с лъвски сърца" на Астрид Линдгрен – добрата литература за деца се оказва неизменно невъзпитателна, непочтителна към категориите ("Бива ли да се разказват такива работи на деца", твърди професорът в "Цветята на малката Ида"), човешка. И стисната откъм захарта, която убива всички други вкусове.

С първата си голяма книга за деца, "Щедрото дърво", Шел Силвърстийн обикаля издателствата четири години. Всички я харесват, четат, просълзяват се... и я отхвърлят – като твърде кратка, твърде тъжна, твърде неясна като адресат. И така, докато не стига до легендарната редакторка Урсула Нордстрьом от "Харпър&Роу", която застава зад нея и я издава, без да закача дори тъжния край. Всъщност... доколко е тъжен е въпрос на гледна точка като всичко в тази енигматична книга. Историята за дървото, което обичало едно момченце и било щастливо всеки път, когато му давало нещо, независимо дали това даване го унищожавало – от ябълки за продан до клони, от които да си построи къща, и ствола си, от който да си издълбае лодка и да отплава - се събира в няколко странички, но предизвиква планини от интерпретации. Някои виждат в нея алегория на родителството, други – на християнството, трети се възмущават от привидения патерналистки подтекст. Всъщност историята е проста и магнетична като мит, който не се нуждае от значение, защото въздейства сам по себе си, не като обвивка за поука.



Книгата се продава в астрономически тиражи и е преведена на над 30 езика. Читателите или се смущават, или се влюбват в нея – детето на едни познати я чете всяка вечер като мантра, преди да заспи. Моето собствено дете пък иска да я пренапише.

В крайна сметка, както пише бившият професор по изследване на религиите в Станфърд Тимъти Джаксън, "всички вечно искаме нещо и – ако имаме късмет и не сме съвсем зян - цял живот използваме някого и биваме използвани [...]. Ако ще обвиняваме момчето, трябва да виним цялото човешко съществувание. Ако ще виним дървото, трябва да виним самата идея за родителството. Нима щедростта на дървото трябва да зависи от благодарността на момчето? Ако беше така, ако майките и бащите чакаха отплата за грижите за децата си, всички бихме били обречени".

"Щедрото дърво" излиза през 1964 г. и се превръща в легенда отвъд океана. Десет години по-късно започват да излизат най-добрите стихосбирки – "Където свършва тротоарът" и "Светлина на тавана", чийто жив език и ведър хумор привличат читатели от всички възрасти. Авторът се превръща в задължително име във всички списъци с бестселъри – "Светлина на тавана" например се задържа в списъка на "Ню Йорк таймс" по-дълго от книгите на писатели като Стивън Кинг и Майкъл Крайтън.

Очевидно читателите обичат да бъдат разсмивани и натъжавани (често в рамките на две изречения), обичат римите да жужат непочтително около всички свещени крави в литературата за деца, обичат и лекотата в играта на смисли и звуци (често трупащи се пред развеселения читател като невероятните предмети върху поръчания хотдог "с всичко" от корицата на последната книга). Обичат и илюстрациите на Силвърстийн, които също като стихотворенията изглеждат спонтанни, рисувани с лека и почти аматьорска ръка. Всъщност – както разкриват редакторите на последната му книга – Силвърстийн дотолкова държал на прецизността на рисунките си, че можел с часове да определя къде точно трябва да стои всяка една спрямо текста. Черно-бели и контурни, илюстрациите на Шел Силвърстийн са обратното на постни – защото сами разказват истории, изразяват сложни настроения, продължават поезията с други средства. Впрочем първоначално авторът започва кариерата си именно като карикатурист – в армейски вестник по време на войната в Корея, а впоследствие като, хм, международен кореспондент на "Плейбой".

Впрочем ето още едно нарушено правило или клише на пазарната икономика – това, че за да бъдеш добър в някоя област, трябва да се специализираш само в нея. Не стига, че пише и илюстрира сам книгите си, Силвърстийн и пряко се интересува от музикалната сцена, пишейки музика и текстове за песни. Най-известен сред последните е може би A Boy Named Sue на Джони Кеш, която печели "Грами" през 1970 г., а I’m Checkin’ Out от филма "Картички от ръба" е номинирана за "Оскар" и "Златен глобус".

Ренесансов човек? Не мисля. По-скоро такъв, който предпочита да разговаря с читателите от своята си територия, без да я цепи на сектори и без да я орязва в отговор на непотвърдени страхове, на непотвърдени различия. Често несъвършен – дори нетърсещ съвършенство - Шел Силвърстийн продължава да печели читатели по простата причина, че зад книгите му се усеща жив човек – и децата, които ги четат, могат да припознаят за себе си част от самоиронията и достойнството, свободата и смеха в тях.

Първата книга на Шел Силвърстийн на български ще излезе тази Коледа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Във всички посоки Във всички посоки

Стефан Командарев за направилия премиера в Кан нов филм "Посоки" и такситата в София като "алтернативна социална служба"

26 май 2017, 4239 прочитания

Една брутална приказка, моля Една брутална приказка, моля

Писателят Владислав Тодоров за дистопичния си роман "Пумпал", поддържането на връзките си с България и политическите събития в САЩ

25 май 2017, 2535 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Имоти Инвестиции»

Бизнес имоти
Бизнес имоти

Тенденции и ревю на бизнеса с недвижими имоти и инвестиции в него.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
Занзибар – дела и документи

Полската журналистка Малгожата Шейнерт за особеното влечение към описването на острови и скритите лични причини за това

Революция с мажоритарен вот - да, ама друг път

Новите изборни правила може да останат "на трупчета" до момента, в който потрябват на някого

Киноцентърът в Бояна: Между Холивуд и Китай

Израелецът Ави Лернер, който притежава Nu Image и Millennium Films, продаде 51% от второто дружество на китайската Recon за 100 млн. долара.

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 27.05.2017 Прочетете
Капитал Daily, 29.05.2017

Капитал Daily

Брой 79 // 29.05.2017 Прочетете