Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация

// Light / Лица

6 12 яну 2012, 13:09, 8654 прочитания

Сън за щастие

Валерий Пощаров е едно от откритията на Европейския месец на фотографията в София

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



Фотограф: Цветелина Белутова

Той предпочита черно-белите снимки, тъй като цветът често има декоративен характер и разсейва, а това по думите му е "опасно, защото човек може да се отклони от центъра на фотографията". Валерий В. Пощаров носи оранжев шал, рамките на очилата му са наситено сини, но нищо не може да ни отклони от концентрацията в сините му очи. Роден е през 1986 г. и фокусът му започва да се разширява във времето и пространството през Варна и Националното училище по изкуства, където учи живопис, Париж, от 2005 г. и след това, когато завършва пластични изкуства в Сорбоната, и през още стотици хиляди километри, запечатани в засега над 30 самостоятелни и колективни изложби в Европа и наоколо.

Номиниран е за международната награда на фондация "Анри Картие-Бресон", но не е почитател на конкурсите, не участва в тях и не вярва в репутацията им. "Моята награда са изложбите, които съм направил, защото това е истинският резултат от работата ми. Обичам критериите, които си поставям, да са тези на кумирите ми в областта, в която работя. По този начин не загубвам своя път", казва Валерий.

Авторите, чиито произведения го вдъхновяват, творят през 30-те години на миналия век в жанра на хуманистичната фотография, известна с мощното си присъствие в музеите и с най-прясната тенденция интересът към нея да се възражда. В зараждането си обаче тя е била фотография за илюстрация на първите списания за "лайфстайл, фотографията, която показва непознатите хора – хората, които ходят по улиците, хората от пазарите, хората от народа и е едно ново отражение на света такъв, какъвто е, без драма, защото това са годините след Втората световна война, когато все повече се търсят хуманизма и други човешки стойности, така че тя е едно много стойностно явление в чисто културен аспект".

Значи е вярно, че щастливите хора обичат да се снимат? Пощаров е съгласен, но има и още една истина според него - че"хората обичат да гледат щастливи хора". Причината за това, от една страна, е, че щастливите изпитват удоволствие да говорят за себе си, а от друга - те представляват интерес за обществото, защото "в крайна сметка това е двигателят за човечеството, твърди той - винаги трябва да се търси някакъв оптимизъм и път за следване, а щастливият човек е удовлетвореният човек и в хуманистичната фотография, почти без изключение, присъстват именно такива щастливи хора. Те може да са бедни хора, дори най-често са бедни хора, но показват едно щастие, което е извън общоприетите ценности, щастие, съизмеримо с простите неща в живота. Тази нотка е изключително трудно да бъде пренесена – това не е усмивката в модната фотография. Хуманистичната фотография не крещи, тя е много особено мълчание на щастие... - И се усмихва тихо. - Бих я сравнил с поезия. Тя изисква да бъде прочетена, не просто да бъде видяна. В нея има много интимност..." И разказва за изложбата Scrapbook на Картие-Бресон от 2006 г., в която малките снимки (8 на 10 см) дишали свободно в големи паспартута: "Всяка фотография крие своята история, но пътят, по който човек трябва да поеме, за да стигне до нея, е доста дълъг."



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Аз, иноваторът Аз, иноваторът

Професорът по дизайн и креативен директор Даниел Чарни за подобрените връзки между творци и публика

17 юли 2017, 2086 прочитания

Born in the USA 2 Born in the USA

Номинираният за "Пулицър" писател Дейв Егърс за това как София напомня за Бруклин и защо не смята да променя адреса си въпреки Тръмп

12 юли 2017, 5726 прочитания

24 часа 7 дни

18 авг 2017, 6818 прочитания

18 авг 2017, 6594 прочитания

18 авг 2017, 5472 прочитания

18 авг 2017, 3990 прочитания

18 авг 2017, 3423 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне
99 стотинки

Скоро компаниите любезно ще ни питат дали сме съгласни да ни рекламират своя продукт или услуга, твърди испанският специалист по маркетинг Хавиер Регейра

Флориан Скала: Няма планове за продажбата на bTV

Главният изпълнителен директор на "БТВ медиа груп" пред "Капитал"

Тия приказки отново не са за по телефона

Кой не иска да има контрол над подслушването

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Вертикално погледнато

Катеренето се отваря за все по-широка публика, но трябва да запази душата си

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 33

Капитал

Брой 33 // 19.08.2017 Прочетете
Капитал Daily, 17.08.2017

Капитал Daily

Брой 126 // 17.08.2017 Прочетете