Регистрация

// Light / Лица

4 19 яну 2012, 16:11, 8807 прочитания

Заразно добро

Френският психолог и писател Лоран Гунел: "Търсим себе си, за да не останем единствено онова, което другите очакват от нас"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Правете съзнателно поне по три грешки на ден", казва терапевтът на Лоран Гунел, когато открива, че една от причините за неговата хронична неудвлетвореност е крайният перфекционизъм. Оттогава са минали повече от двайсет години, а Гунел вече сам е специалист, помагащ на другите да живеят по-пълноценен и щастлив живот. След като завършва икономика и външна търговия, французинът започва да се занимава с все по-популярното нервно лингвистично програмиране (НЛП) – метод за личностно развитие, който почива върху хармонията между мислите, начина на изразяване и действията. През 2008 г. първата му книга - "Човекът, който искаше да бъде щастлив", се превръща в бестселър. Две години по-късно се появява романът му "Бог пътува винаги инкогнито" (и двете издадени на български от "Колибри"). В нея авторът не само отказва героя си от мисълта за самоубийство, но и променя живота му изоснови.

 
Винаги ли е необходим някакъв конфликт или криза, за да се впуснем в опознаване на себе си? Абсурдно ли е един щастлив човек да поиска да промени нещо?
Страховете ни парализират, правят ни пасивни, нерешителни. Ето защо конфликтите са добре дошли - те ни изправят очи в очи с тези страхове, карат ни да действаме. За радост това съвсем не е единственият път за личностно развитие. Някои възможности за промяна идват бавно и са едва забележими. Редица специалисти по личностно развитие смятат, че е много полезно човек да прави миниатюрни промени, но с дългосрочен ефект. На по-драстичните трансформации автоматично се съпротивляваме и се борим да се върнем в изходна позиция. Това важи и за диетите – най-дълготраен ефект имат тези, в които намаляваш постепенно количеството храна. Същото е и със стреса: ако водите много динамичен живот, едва ли изведнъж ще започнете да отделяте за себе си по половин час всеки ден. Но ако като начало ви препоръчат две или три минути, в които да се изолирате от околния свят и да посветите единствено на себе си, това е по-лесно постижимо.

Повечето философски и духовни школи настояват, че едно от ключовите неща за пълноценен живот е човек да знае какво иска. Звучи просто, но, оказва се, не е.
За да постигнете хармония, трябва да се водите от личните си ориентири и собственото си виждане за живота, а не да се стремите да отговаряте на очакванията и изискванията, които средата и обществото ви налагат. Ще ви дам личен пример. Като млад бях паднал в капана на всеобщото убеждение, че мъжете трябва да са колкото се може по-мускулести. Записах се на фитнес, но колкото и да тренирах, не постигах почти никакви резултати, защото генетично нямам такава структура. В началото бях силно разочарован, докато един ден просто не си дадох сметка, че съм се оставил да бъда воден от чужд модел. Другите искаха да съм с мускули, не и аз. След това осъзнаване започнах да се чувствам не само много по-спокоен с тялото си, но и по-щастлив като цяло.

В каква степен ни влияят наложените аршини за успех и провал?
Истина е, че не е лесно да се противопоставиш на средата и на обществото. Любопитно е, че докато всички се стремим към успеха, всъщност научаваме много повече от провала. Той е добър коректив, подсказва ни, че трябва да научим още нещо, да положим допълнитело усилие, да подходим с повече дисциплина. Тези настройки ни помагат да постигнем желаното. Провалът обаче може и да е сигнал, че това, което сме си поставили като цел, не е подходящо за нас и е по-ползотворно да го преосмислим. Когато успеем да разкодираме какво иска да ни каже провалът, правим сериозен напредък.

На какво се базират описаните в романа ви техники, имат ли научна основа?
Някои от упражненията и примерите отдавна се използват в практиката. Като да речем, да си казваме вечер поне по две-три хубави неща за самите нас, позитивни оценки на наши действия и реакции от изминалия ден. На мнозина може да им прозвучи безсмислено или дори нелепо, но съзнанието притежава изключителна сила. Други подходи измислих, базирайки се на различни теории, но най-вече на изследванията на доктор Милтън Ериксън, създател на медицинската хипноза.

Използвахте ли личен опит при създаването на шоковата терапия, която прилагате на героя си?
На 20 години се чувствах много зле, мразех се и мразех околните. Сега съм на 45 и се смятам за щастлив човек, така че доста път съм извървял в тази насока. Спомням си как моята терапевтка откри преди години, че за мен крайният перфекционизъм се е превърнал в мания. Тогава ми постави задача да правя напълно съзнателно по три грешки на ден. Да излизам с различни чорапи, да изпращам имейли с три правописни грешки и т.н. След време си дадох сметка, че хората продължават да ме приемат и да ме обичат. Така разбрах, че няма нужда да съм перфектен във всеки един момент, че нещата не са на живот и смърт.
За да обичаш другите и за да се оставиш да бъдеш обичан, задължително първо трябва да обичаш себе си.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Лица" Затваряне

Вълшебникът от Чили

Разговор с тоталния артист Алехандро Ходоровски