"Нямам какво да крия", казва Рейчъл Роу, докато отпива от чая си. Срещаме се в един софийски мол, след като младата певица е била на среща по работа, хапнала е набързо порция риба и за сетен път се е убедила, че й прилошава на подобни затворени места: "Завива ми се свят от въздуха тук, а и химическите ароматизатори в магазините са отвратителни."

Позната и ухажвана като дъщерята на Камелия Тодорова, "половинката на суперуспешния български диджей зад граница KiNK" или "автор на парчета на много български изпълнители, сред които Мария Илиева, Рут Колева, Любо от "Те", Сантра, Рахел-Лилия (името й по паспорт) е родена в Мюнхен, където прекарва първите осем години от живота си. През 1992 г. заедно със своята майка, певицата Камелия Тодорова, и разнояйчната си сестра близначка се мести в България. Завършила е (2005 г.) поп и джаз пеене в Националната музикална академия.
Тези дни Рейчъл е с интензивна програма, която се върти около представянето на дебютния й сингъл в електрик соул стил – Follow The Step.

Фотограф: Добрин Кашавелов / Circle

Рейчъл, Рахел или Лилия – в кое от тези три имена се чувствате най-комфортно?
Рахел е името, което майка ми ми е дала, четейки Библията в болницата, преди да ни роди с моята близначка. Затова и сестра ми е Мириам-Ребека. За Лилия, което се изписва с тире, хората казват, че майка ми "поне ми е сложила едно българско име", но това не е съвсем така – Лилия е името, с което навремето тя е избягала от България с чужд паспорт. Може би заради промяната е решила, че то ще е подходящо и за мен. Много често ударението на името Рахел се бърка и това е една от причините да взема от немския си паспорт изписването и произношението на Rachel, така че на български то да звучи като Рейчъл. Row идва от последните три букви на фамилията ми в кръщелното – Todorow. Впоследствие разбрах, че думата row има много интересно значение – освен на "ред", което малко или много е близо до мен и моята същност, защото аз обичам да организирам, тя означава и "шумотевица" – нещо, което по друг начин е свързано с моята личност заради експериментите, които обичам да правя.

Ако трябва да се опишете и с още няколко думи, какви ще са те?
Много чувствителна, с изострени сетива; на моменти дива, луда и щастлива; креативна; контрол фрийк в някои отношения.

Как се чувствате като център на внимание, напоследък сте много търсена от медиите?
В крайна сметка целта ми е да популяризирам себе си и музиката, която правя, така че очаквам това внимание за моя дебют и мисля, че се получава добре. Харесва ми да влизам в домовете на различен тип хора. Всичко, което се случва е и експеримент за мен, с който искам да разбера какъв тип хора в България се интересуват от музика като моята – не толкова комерсиална и като че ли е за по-тесен кръг. Така че медийно присъствие в моя живот в момента е добре дошло.

Искате да бъдете популярна?
Аз очаквам популярните хора да са известни с дейността си. В България има много медийни личности, за които не се знае защо и какво са направили, така че всички да ги познаваме. Моята цел е да намеря публиката си. Имам много идеи за това какво искам да правя, да развивам и предизвиквам себе си чрез различните си идеи. Дълго се занимавам с музика, но ми трябваше известно време да намеря стила, в който да работя и точно сега вече знам какво искам.

Какви хора очаквате да намерите?
Със сигурност не искам да се ограничавам в териториите, т.е. това, че в момента се намирам и творя в България, не означава, че искам да правя музика само за българи. Като цяло много чужденци харесват дебютното ми парче. Със сигурност музиката ми тук няма да стигне до 90% от населението. Аз съм наясно с локалната ситуация и в музикално, и в икономическо отношение и най-вече с това, че културата е на дъното – тя винаги ще бъде последната мисъл на правителството. От музикална гледна точка нямам колебания, че чалгата и чалга лайфстайлът доминират напълно, защото са близки до душата и народопсихологита на българина. Аз не искам да се конкурирам с тях. Моят смисъл е да хвана онези 10%, които не искат да слушат чалга, онези, които търсят различното. Забелязвам, че все повече млади хора се събират на едни определени места на партита, фешън събития, в които си мисля, че ще имам място и ще намеря моята публика.За един артист е важно да се отличава и да се разграничава от всички останали.

В едно интервю казвате, че вашата музика носи надежда. За какво?
Притеснява ме, че в медийното пространство се набляга на отрицателните емоции, лошите новини. Онзи ден се прибрах вкъщи, направих си вечеря и си пуснах да гледам новините: ще се затрупаме със сняг, няма да оцелеем, идва смъртоносен вирус, магнитната буря ще ни доведе до инфаркт... Новини, които за 10 минути ти дават повод да си прережеш вените. И аз се питам – защо на тези десет лоши новини няма и десет добри? От какво да черпим вдъхновение и сила? Това ме дразни и искам по някакъв начин положителното да влиза повече в душата на хората. Музиката е един от тях.

Какъв съвет ви даде вашата майка, преди да се качите на сцената и да се представите като самостоятелен артист?
С нея от години и много често си говорим за ситуацията тук и в световен мащаб, колко много се променя всичко. Но това, което тя най-много ме учи през годините, е, че пътят на артиста е много труден и трънлив и е нужно страхотно упорство и търпение.

Преди време тя каза, че не пожелава на никого нейния живот заради трудностите, и все пак вие го продължавате в професионален план?
Да, нейният живот е бил много тежък, но точно това я прави такава, каквато е. Тя е страшно борбен човек, много силен и животът й ми служи за пример – аз се уча много  както от грешките й, така и от победите й, от всичко, което е постигнала. Това, че професионално продължавам нейния път, е малко или много първичната страст към музиката, с която съм родена. Представям си винаги да се занимавам с нещо творческо – дали ще е музика, мода или актьорство – няма значение.

По какво най-много си приличате с Камелия Тодорова?
По очите. Така казват хората (смее се). И двете сме много настойчиви и инатести.

Чувствали ли сте се някога като дъщеря на самотна майка?
С моята сестра като деца не сме усещали липсата на баща заради грижите на майка ми и баба ми – благодарение на тях двете, много борбени и силни жени, имаме добро възпитание. Винаги сме получавали всичко, от което сме имали реална нужда. Като цяло ние не наблягаме на материалните неща. За нас беше важно като деца да имаме свободата да сме от 9 до 6 на двора и да играем.Пораснахме бързо заради това, че всяка година беше различна и ни носеше нови поуки. От много рано имахме и свободата да се развиваме по начина, по който ние искаме. Имали сме строго възпитание дотолкова, доколкото да се научим на дисциплина, точност, но то по никакъв начин не е било свързано с ограничаване или налагане на родителска амбиция.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Как се адаптирахте в България? Вие не сте знаели и дума български, когато сте се преместили тук."