На 8 март българската художничка и кураторка Ив Тошайн получи във Виена престижната награда MiA Award, която се връчва на жени с чуждестранен произход за принос към австрийската държава. По време на галавечерята, на която присъстваха президентът на Австрия Хайнц Фишер, министри и лица, познати от телевизионния екран, българката беше отличена в категорията "Култура и изкуство". С характерния си стил Ив Тошайн се появява на церемонията с кожена рокля, черни обувки на ток и тъмно червило. В този леко готик вид от трибуната благодари за наградата, но не пропуска да направи едно признание: "Все пак Австрия не ме улесни с интеграцията. За доказателство вижте белия ми кичур коса – истински е."

Ив Тошайн живее във Виена от 10 години. След като учи две години в НХА в София, заминава на специализации в Италия, Австрия и Германия. Накрая все пак остава и завършва образованието си в австрийската столица. "По големина Виена много прилича на София. Нямах чувството, че се намирам в чужд град" – спомня си Ив Тошайн. Местата за нея носят специален отпечатък. Така например престоят й за няколко месеца в Милано я променя драстично: "Много ме вдъхнови градът. Като чуеш за Академията там и си представяш по-традиционен начин на преподаване, но аз, вместо да се занимавам само с учене, всеки ден бях на шопинг, обикалях улиците и енергията на града ми повлия много. После след Италия бях в невероятен подем." От този период Ив няма да забрави гостуващата изложба на Марк Куин, неговите реалистични цветя, кости, черепи, скулптурата му на Кейт Мос. Милано е важен град за Ив Тошайн и в друго отношение: "Милано ми върна женствеността" – споделя Ив и обяснява: "Там за пръв път забелязах, че една жена може да изглежда добре в рокля. Австрия и Германия са много повлияни една от друга в модно отношение. Тенденциите и в двете страни са малко trash с характерните неонови якета, анцузи, тигрови обувки, очилата Ray-Ban. В Италия нещата стоят по съвсем друг начин. След няколко месеца, прекарани там, се превърнах в нов човек. Жените в Милано са женствени. В Австрия тази стилистика не се котира особено много. Дрехите на художничките тук наподобяват повече чували за картофи, външният вид не е от особено значение, небрежни са, малко по-късо подстригани, не се гримират. Аз не се вписвам съвсем в тази представа."

Смяната на местата, движението и динамиката отстъпват пред спокойствието, когато говорим от какво най-много се нуждае Ив Тошайн, за да работи. Дори вдъхновението идва по специфичен начин. "Моята работа има естетическа нотка, но в същото време тя е и концептуална, така че не може да ме вдъхнови всяко нещо, което видя. Аз имам нещо предвид, изведнъж стигам до някаква нова идея, която всъщност се оказва, че не е съвсем нова, че е тотално свързана с останалите по веригата. Идеята просто се материализира, без аз да знам защо и какво е било вдъхновението. Това прилича на излюпването на яйце. Все едно на пръв поглед не си ти човекът, който определя кога и как" – разяснява процеса си на работа Ив Тошайн.

Нещата, които прави, могат да бъдат разглеждани като комплексни системи, в които лъскавата страна на живота върви ръка за ръка с декадентското. Ив непрекъснато е привлечена от противоположностите, това е и причината да потърси връзката между звездите, боздугана и нинджа ножчетата, между диамантите и мрежата, която ги изгражда, наподобяваща затвор. "Първо виждаш лъскавата страна на нещата, но впоследствие си казваш: "Тук нещо не е наред, това не може да е всичко, трябва да има и нещо друго." За мен това е животът. Аз по някакъв начин го стилизирам и го качвам на стената или го слагам в изложбеното пространство" – казва художничката, която обобщава своето изкуство така: "Интересувам се от визуалната функционална комуникация. Моите произведения трябва да въздействат визуално, т.е. да не са само концептуални, да не се изисква специално обяснение какво точно виждаш. Важното е това, което виждаш, да ти въздейства на интуитивно ниво с цялата си визия и смисъл."

Това обяснява и успеха на една от инсталациите на Ив Тошайн, която предизвиква бурни аплодисменти преди година в двора на Музея на приложното изкуство във Виена. Скулптурата представлява клетка с размери 200/200 см, пълна със светещи балони. На фона на специално композираната музика в един момент клетката се отваря и 200-те балона, пълни с хелий, политат в небето, а публиката започва да ръкопляска под въздействието на красивата гледка. "Сега правя същите балони, но от стъкло, за една скулптура, която е висока над 2 метра и е предназначена за изложба в Швейцария" – казва Ив Тошайн и добавя, че в момента се занимава с 12 произведения едновременно. Работата й е свързана с часове, прекарани пред лаптопа на дивана вкъщи, от една страна, и със сериозно проучване как да материализира идеите си, от друга: "Последно си поръчах части от едни селца в САЩ, другата ми поръчка е от Китай. Общо взето, голяма част от деня ми преминава в търсене и проучване, в обаждания. Не съществува само един човек, който да ми отговори на всичките въпроси. През цялото време трябва да се занимаваш с книги, да търсиш различни видове информация."

Освен с познание създаването на всички тези работи става възможно и благодарение на сериозни финансови средства. "За последните ми произведения получих голяма субсидия от австрийското министерство за изкуство и култура, за което съм много благодарна" – казва Ив Тошайн и продължава: "За останалите проекти често работя с фирми на разменни начала. Те ми дават плексиглас например, а аз с удоволствие им подарявам моето изкуство. Така в процеса на работа ставаме приятели. Това ме спасява, иначе всичко е много скъпо."

След 10 години усилена работа във Виена, изложби в Европа и САЩ и признанието MiA Award Ив Тошайн няма никакво намерение да спира, за да се порадва на успеха си. "Човек винаги си поставя някаква цел и в момента, в който я постигне, е доволен и щастлив, но в същото време се концентрираш върху новите си цели и затова никога не може да се каже, че си успял 100%. Като че ли нематериализираните цели винаги са с предимство" – разсъждава Ив Тошайн. Това, което не се променя за нея, е качеството на изкуството: "Трябва да заставаш зад това, което правиш, и да си носиш последствията. Аз като реша, че ще участвам в някоя изложба, произведението трябва да е перфектно. Няма значение къде точно ще бъде показано. Работата ми трябва да е на ниво сякаш заминава за Музея на модерното изкуство в Ню Йорк."