Вали из ведро, Чоки, като истински мъж се появява подгизнал, без чадър. Докато обикаляме да търсим спокойно място, ми разказва за снощния концерт на Майкъл Жира с рехава публика от едва петдесетина души, отишли да чуят този иначе чудесен музикант – "избрал е да прави нещата по негов си начин, пътува по света само с една китара". Да, откакто помня Владимир, той винаги говори за последния запис, филм или книга, които са го впечатлили. Със специфичното си чувство за хумор той отклонява всеки опит да бъде вкаран в драматична или сантиментална ситуация. Страшно никога няма.
Роден и израснал в София, Чоки прекарва първите си ученически години в Сирия, където баща му работи като строителен инженер. След връщането си в България влиза в "абсолютно нормално софийско училище", а след 7 клас продължава в Испанската гимназия. Завършил е "Международен туризъм" в "Икономическия". На 16 години покрай силното си увлечение по музиката започва да пише ревюта във вестник "Рок булевард", а след това е поканен от Ивайло Нойзи Цветков да приложи познанията си за попкултура на по-сериозно ниво в сп. "Юнион медия", което плавно се преражда в списание "Егоист". След 5 години като постоянен автор на "Егоист", от 2001 г. изкарва почти цяло десетилетие като редактор в българското издание на Playboy. "В самото начало на Playboу единственият упрек беше, че прилича много на "Егоист", защото нещата де факто се правеха от същите хора", спомня си той. Сега Владимир Константинов-Чоки е изцяло посветен на новото си амплоа като главен редактор на българското издание на Men’s Health, чийто първи брой излезе миналия месец.

Колегата ви Жоро Неделчев преди време написа книгата "Моят живот в Playboy". Какъв беше вашият живот там от началото на списанието доскоро?
С приятели сме се шегували, че ако трябва аз да напиша подобна книга, тя сигурно ще е на половин страница, а на другата половина ще има реклама. Всички тези слухове, че редакторът на Playboy е едва ли не обект на всеобщ дамски интерес, са силно преувеличени. Животът в редакцията няма как да е вълнуващ, трикът е да откриеш емоция в нещата, които пишеш, и да ти е интересно.

След толкова време в Playboy имате ли отговор на въпроса какво искат жените?
Клишето, че жените обичат мъже, които са самоуверени, знаят какво искат, имат пари и чувство за хумор, е вярно. Като се изключи частта с чувството за хумор, която е съвсем пожелателна.

Какво ви остана от ерата "Егоист"?
Като изключим първия шанс за изява, който ми даде Ники Кънчев в "Рок булевард", стилът ми на писане е формиран под влиянието на хората, които срещнах в "Егоист". Не само Ивайло Нойзи Цветков и Сашо Жеков, важни бяха и Мариета Ценова, Емилиян Събев, Емо Захариев, чиито мислене и поглед бяха решаващи за визуалната ми култура. Те, заедно с Богдан Русев, Ина Григорова бяха най-успешният екип на списанието – хора, които се събраха естествено в подходящия момент и се разделиха като "Бийтълс" – на пика на популярността. И това може би е хубаво, защото списанието стана легендарно. Сега дори да искаш да събереш подобен дрийм тийм, най-вероятно няма да ти се получи.

Какво е мнението ви за пресата ни в момента?
Ще си позволя да не коментирам най-важното: доколко тя се съобразява с основната мисия на журналистиката, която се изразява в стремежа да даваш на читателя достоверна и проверена информация, вместо да обслужваш срещу пари разни тъмни каузи. Тъжното е, че в средата на 90-те българските медии говореха на много по-добър език, а и май се пробваха да казват по-интересни и важни неща. Причината за това може би е, че все повече хора си мислят, че няма нищо по-лесно от това да пишеш и да изказваш мнение.

През годините търсили ли сте някаква кауза и послание чрез работата си, да възпитате вкус, норма, да промените стереотип...
Жанрът, който съм си избрал, е по-лековат, и не "работи" с големи обществени каузи. Така наречените лайфстайл списания няма да изкарат хората на бунт срещу системата, но могат да им покажат, че има и други начини на мислене, действие и на забавление освен приетите за норма в страната. Възпитаването на вкус предполага, че има някакъв еталон за добър вкус, към който хората трябва да бъдат приучени да се придържат, за да са цивилизовани, модерни или културни. Това е все едно да кажа на някого, който си харесва "Комиците", че трябва да мине на Рики Джървейс и Еди Изард. Или че трябва да зареже скарата заради суперхраните. Моята мисия като редактор в списание е просто да му покажа нови възможности за избор.

Сега, в ролята ви на главен редактор на Men’s Health, на какво искате да научите мъжете?
Това е списание за всеки, които иска да знае как се правят различни неща. Всеки мъж притежава такова любопитство, същото, което го е карало като малък да разглобява играчките си, за да види какво има вътре. Надявам се хората да започнат да се интересуват не само от това как да имат много скъпа кола или повече дрехи, а как да живеят по-качествено, да се хранят по-добре, да пътуват повече. Ако през 90-те беше немислимо мъжете да говорят за суперхраните и диетите, сега това е нещо все по-обичайно и нормално. Разликите в интересите между мъжете и жените все повече се заличават. Дори взехме някои техни "роли" - напоследък станахме повече по драмите, а жените – да знаят какво искат и как да го постигнат.

Според вас на какво се дължи това?
Сигурно при жените е еволюция, а при мъжете работи принципът на най-малкото съпротивление. Винаги жената може да избере нещо, с което мъжът да не е тотално несъгласен. Аз лично не съм агресивен тип и нямам стремеж да се налагам, но за нещата, които съм решил, че трябва да направя, съм сигурен, че трябва да ме оставят на мира, т.е. отчитам го като инат. Държа на своя територия, която ми е важна, за други неща конфликт нямам. Смятам, че това е важно за двойка или семейство – всеки да има време сам за себе си, което не означава, че паралелно с това единият прави нещо нередно.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Кой за вас е истинският мъж?"