Набиращата популярност британска художничка Наташа Лоу, в чиито работи личи предишният й опит на графичен дизайнер, е родена в семейството на театрален актьор и учителка и израства на театралната сцената в Лондон. Въпреки това тя избира друг начин за изява, а актьор става по-малкият й брат Джъд. Той е и първият купувач на някои от платната, които художничката показва за първи път в лондонската галерия Eleven преди близо десет години. Следват изложби в галерията на дизайнера Пол Смит в Токио, Индия, Милано и Ню Йорк.

Предстоящата изложба "Прах в очите", която се открива на 22 юни (отново в галерия Eleven), е своеобразно завръщане у дома. Сред най-големите й колекционери е актрисата Ким Катрал (Саманта в "Сексът и градът").

Инфографика Natasha Law, Green, Down, 2012 Увеличаване Natasha Law, Green, Down, 2012 Преглед на оригинала Автор: Eleven, London, www.elevenfineart.com Смаляване

Предстоящата ви изложба се казва "Прах в очите". Защо?
Заглавията на изложбите обикновено изплуват в мисълта ми, докато работя, но се е случвало името да се появи и на финала, когато се опитвам да сумирам всичко – емоции, намерения, търсения.
В последните години се концентрирах много върху женските персонажи в работата си и до голяма степен те формираха и определен речник при избора на заглавия. Въртяха ми се фрази от типа "Любовта не е изгубена", "Ще те докосна", "Близо, по-близо, най-близо".

Като артист изглеждате силно заинтригувана от влиянието между изкуството и модата. Защо тази пресечена точка ви е толкова интересна?
О, не, въобще не ми е интересна. Преди години правех декори за модните ревюта на Frost French (модният лейбъл на бившата съпруга на Джъд Лоу – актрисата Сейди Фрост - бел. ред.) и тогава често ми задаваха този въпрос. Въпреки че мина доста време и днес се занимавам с различни неща, а голяма част от героините в работите ми са почти голи, което не е точно мода, този въпрос ме следва по петите. Ако трябва все пак да отговоря, ще кажа, че може би има някаква свързваща нишка между изкуството ми и модата и това е най-вече интересът ми към представянето на жените в модната фотография. Разбира се, аз прибавям необходимата и здравословна доза ирония, като се заигравам на тема баналните и маниерни пози, които заемат моделите, когато се снимат в модни списания.

Кога се почуствахте уверена в способностите си на артист?
Подкрепата на моите родители ми беше много важна – и двамата правеха всичко възможно, за да дадат на мен и брат ми необходимата свобода сами да се ориентираме в джунглата на собствената си креативност. Няма да крия, че успехът на брат ми също изигра голяма роля, защото тогава и аз повярвах, че когато човек умее да прави нещо добре, е хубаво да го сподели. И най-вече успехът на Джъд ми даде нагледен урок, че тези неща могат да се случват и бързо. Не можех да повярвам, че първата ми изложба в лондонската галерия Eleven се разпродаде още в нощта на откриването. Тогава разбрах, че аз съм Лоу, но преди всичко Наташа Лоу.

Инфографика Natasha Law, Pink, Down, 2012 Увеличаване Natasha Law, Pink, Down, 2012 Преглед на оригинала Автор: Eleven, London, www.elevenfineart.com Смаляване

Кой е най-големият ви почитател в семейството?
О, при нас нещата не стоят точно така. Най-големият ми критик е моят партньор Финтън, който не харесва 99% от онова, което правя, но пък единият процент, който харесва, е достатъчно силен аргумент да ме накара да повярвам, че имам креативни сили. Този 1% ми е най-важен от всичко останало, защото за един артист няма нищо по-важно от адекватната критика и също толкова адекватната подкрепа.

Какъв тип хора са вашите колекционери, хората, които купуват изкуството ви?
Имам няколко много редовни клиенти в Англия и в САЩ, които купуват платна при всяка моя изложба. Няма да крия, че може би, водени от фамилното ми име, няколко известни личности се сдобиха с мои творби, както, разбира се, има и случайни купувачи, които откриват съществуването ми едва сега. Обикновено те разбират за артистите на сезона или на деня от арт изложения. Всъщност, като се замисля, палитрата от хора, които купуват творбите ми, е интересна и много разнородна.

Съжалявате ли, че не станахте актриса, защото и баща ви, и брат ви са актьори, а и самата вие сте имала за кратко в началото на кариерата си допирна точка с театъра?
На тази печал се отдавам, когато съм сама. Шегувам се, разбира се. Но от мен актриса не става, вече има един член на семейството, който се доказа на това поприще. Друг не ви трябва.

Вярвате ли, че изкуството има и спасителна мисия?
Да, защото е такава и презумпцията за съществуването на красотата, нали? Но, за да бъда вярна на наблюденията ми като човек и като артист, трябва да кажа, че разбирането на всеки човек за красота е различно.

Какво искате да ви се случи?
Надявам се да продължа да се занимавам с това, което правя дълги години. В същото време понякога съжалявам, че съм избрала изкуство, с което отношенията ми са на принципа любов/омраза. Понякога усещам нуждата да изляза от тази емоционална схема.